РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 10.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на единадесети
октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА М.ОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
М.ова гражданско дело № 10588 по
описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от К.Н.С. и А.Д.С. против ЗК „Л.И.“ АД, с
която е предявен иск с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането.
При условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 557, ал. 1
от Кодекса за застраховането.
Ищците твърдят, че на 26.11.2016 г.
при ПТП е починал синът им М.К. Н.. Твърдят, че ПТП е настъпило на пътя между
гр. Лясковец и гр. Долна Оряховица, при мокра настилка и мъгла, като към гр.
Лясковец се движел лек автомобил Форд Мондео с временен рег. №****, рама № **********управляван от Б. А. А. със скорост от 110-111
км.ч. като е настъпил удар в спрян на пътя лек автомобил ВАЗ с рег. № **********,
зад който в този момент се намирал пострадалия М.Н.. Твърдят, че в резултат на
получена тежка съчетана травма той починал. Твърдят, че относно лекия автомобил
Форд Мондео е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
застрахователно дружество с полица № ******. Моли ответникът „Л.И.“ АД да бъде
осъден да заплати на ищците по 170000 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат на виновно поведение на водач на лек
автомобил Форд Мондео, ведно със законната лихва от 12.04.2017 г. Претендират
направените по делото разноски. При условията на евентуалност – при отхвърляне
на иска срещу главния ответник, моли ответникът Г.Ф.да бъде осъден да заплати
претендираните суми.
Ответникът в отговора на исковата
молба оспорва предявения иск като поддържа, че оспорва механизма за настъпване
на ПТП, както и твърдението за причинно-следствена връзка с претендираните
вреди. Оспорва твърдението, че между собственика на лек автомобил Форд Мондео и
застрахователя е съществувало застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“. Твърди, че виновен за настъпване на ПТП е водачът на
лек автомобил ВАЗ, който е паркирал лекия автомобил в платното за насрещно
движение при ограничена видимост. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, като твърди, че пострадалият е бил без поставена жилетка.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира
направените по делото разноски.
Евентуалният ответник Г.Ф.оспорва
предявения иск като поддържа, че не са налице основания за ангажиране на
отговорността му, тъй като по отношение на отговорността на виновния водач има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗК „Л.И.“ АД. Оспорва размера
на предявените искове. Моли те да бъдат отхвърлени. Претендира направените по
делото разноски.
С Определение от
08.12.2017 г. като трето лице помагач на страната на ответниците ЗК „Л.И.“ АД и
Г.Ф.е конституиран Б. А. А.. Със същото
определение като трето лице – помагач на страната на ответника ЗК „Л.И.“ АД е
конституирано З. „А.“ АД. Третите лица – помагачи в становищата си оспорват
предявените искове и молят те да бъдат отхвърлени.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
От събраните по делото писмени
доказателства, гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Н.С.Н. и
заключение на съдебно-автотетхническа експертиза се установява, че на 26.11.2016
г. около 01.30 часа при км. 3 +770 м. на път VTR1182 (гр. Долна Оряховица – гр. Лясковец) лек автомобил Форд Мондео с
временен рег. №*******, управляван от Б. А. А. се движел през тъмната част на
денонощието с включени къси светлини, по влажен път и в условията на
допълнително намалена видимост, вследствие на паднала мъгла, със скорост от
75,20 км.ч. в посока от гр. Долна Оряховица към гр. Лясковец. Установява се, че
в същото време на около 200 метра преди табелата за гр. Лясковец лек автомобил
ВАЗ с рег. № ********** е преустановил движението си при км. 3 +770 м. и
пътуващите в него излезли от автомобила,
за да организират изваждането от канавката на лек автомобил Опел Корса с рег. №
*******, който преди това реализирал ПТП. Лекият автомобил ВАЗ бил паркиран с
предната си част на север в западния край на западната пътна лента (лентата за
движение на лек автомобил Форд Мондео) с включени къси светлини, като дясната
му част била около 1,47 м. на платното за движение. Установява се, че водачът
на лек автомобил Форд Б. А. А. не възприел светлинните петна на лек автомобил
ВАЗ и не реагирал на възникналата ситуация и
продължил движението си в дясната страна на пътното платно. В резултат
на това настъпил удар между предните части на автомобилите, като в момента на
приближаване на лек автомобил Форд зад задната част на лек автомобил ВАЗ се
навирали четирима пътника на Ладата. След достигане на фазата на максимални
деформации и изравняване на скоростите на масовите центрове, двата автомобила
започнали да се движат като едно цяло в посока от север на юг, като задната
част на лек автомобил ВАЗ удря намиращите се зад нея хора. Вещото лице от
приетата съдебно-автотехническа експертиза установява, че причините за
настъпване на ПТП са изцяло от субективен характер, тъй като водачът Б. А. А. и
четиримата пострадали не са съобразили усложнената пътна обстановка.
Пострадалите не са обозначили мястото на авариралия автомобил Опел Корса със
светлоотразителен триъгълник на 150 м. от мястото на ПТП и са предприели
аварийни действия по изваждането му от канавката в тъмната част на денонощието
и при неподходящи метрологични условия, а водачът на лек автомобил Форд Мондео
не е следил пътната обстановка и не е реагирал при наличието на препятствие в
лентата му за движение и не е използвал системите за управление на автомобила.
Вещото лице дава заключение, че при конкретната пътна обстановка и
местоположението на пострадалите (зад лек автомобил ВАЗ) не е можело да позволи
на водача на лек автомобил Форд Мондео да ги възприеме, дори и да са били с
поставени обезопасителни жилетки.
Установява
се от приетата и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа на събраните по делото
доказателства, че в следствие на ПТП на 26.11.2016
г. е пострадал М.К. Н., който е получил следните травматични увреждания – тежка
гръдна травма и тежка коремна травма, които били несъвместими с човешкия живот.
Вещото лице установява, че непосредствена причина за настъпилата смърт е остра
коремна кръвозагуба, настъпила в резултат на коремната травма. Установява, че
травматичните увреждания са с доказан произход – ПТП, настъпило от 26.11.2016
г. и са в причинно-следствена връзка с него.
Видно
от удостоверение № 427/16.12.2016 г. е, че М.К. Н. е починал на 26.11.2016 г.,
е оставил като наследници по закон А.Д.С. – майка и К.Н.С. – баща.
Във връзка с
установяване на размера на обезщетението за неимуществени вреди са събрани и
гласни доказателства чрез разпита на свидетеляН.М.К.. В показанията си свидетелката
установява, че познава ищците от повече от 20 години. Живеела на съпружески
начала със сина им М.К. Н.. Установява, че ищците имали много добри отношения
със сина си. Чували се постоянно по телефона, виждали се по два три пъти на
ден. М.помагал на родителите си финансово. Поправил къщата им. Помагал им да
пазаруват стоки за магазина. Родителите на М.много зле преживявали смъртта му.
Не ходят никъде. Искали да затворят дори магазина си. Майка му не искала да
работи. Постоянна плачела. Била зле здравословно.
Установява се от електронна
справка в регистъра на Г.Ф., че лек
автомобил с рег. №******* има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с полица
№ BG/22/116002600835. По делото е приета застрахователна полица № BG/22/116002600835, от която се установява, че е
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между „М. – Й.ЕООД и ЗК
„Л.И.“, по силата на който застрахователят е поел задължението да покрие в
границите на уговорената сума отговорността за причинените от застрахования
имуществени и неимуществени вреди на трети лица от водач на автомобил AVA със номер на рама ********** и с временен регистрационен номер *****
Установява се от
представена фактура за продажба от 08.07.2016 г., издадена от I&DA AUTO’S – Холандия, че на Б. А. А. е
доставен лек автомобил Форд Мондео с рег. № 21-SN-XL. От приетото удостоверение за регистрация и за управление, издадено в компетентните
органи на Кралство Холандия се установява, че лекият автомобил е с рама *********
На 11.01.2017 г. ищците К.Н.С. и А.Д.С.
са предявили искане за заплащане на застрахователно обезщетение пред ЗК Л.И., а
с писмо изх. № 24-01-242/06.04.2017 г. са заявили претенцията си пред Г.Ф.. С
писмо изх. № 24-01-242/10.04.2017 г. Г.Ф.е уведомил ищците, че отказва плащане
на обезщетение, тъй като относно лек автомобил Форд Мондео с временен рег. №*******
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № BG/22/116002600835.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
По главния иск
Съгласно чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да
е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278,
ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени
вреди и причинна връзка между тях, както
и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на
причинителя на вредите.
От събраните по делото
доказателства се установява, че относно лек автомобил Форд Мондео с рама № *********
не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с полица BG/22/116002600835. Договорът между
застрахователното дружество ЗК „Л.И.“ АД и М. Й.ЕООД – гр. Лясковец относно
автомобил AVA, с временен регистрационен номер
***** Следователно към датата на настъпване на застрахователното събитие не е
била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и
съответно предявеният иск с правно основание чл. 432 от Кодекса за
застраховането се явява неоснователен.
По евентуалния иск
Неоснователността на предявения
иск с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането е процесуално
основание да бъде разгледан и предявеният при условията на евентуалност иск с
правно основание чл. 557, ал. 1 от Кодекса за застраховането
Съгласно разпоредбата на чл. 557,
ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховането Гаранционният фонд изплаща на увредените лица
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или
телесни увреждания, причинени на територията на Република България от моторно
превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България и за което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. В разпоредбата на чл. 558, ал. 5 от Кодекса за застраховането
е предвидено, че увреденото лице може да предяви претенцията си пред съда, ако
Гаранционният фонд не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение
или увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение.
Предявеният иск е допустим с
оглед обстоятелството, че по делото са представени доказателства, че Г.Ф.е бил
сезиран с искане за определяне и заплащане на обезщетение, като е постановен
отказ за плащането му.
Основателността на предявения иск е поставена
в зависимост от това по делото да се установи настъпване на ПТП,
причинно-следствена връзка между деяние на водач на МПС, за което няма сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, причинените на ищците вреди. С оглед
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, ищците е следвало при
условията на пълно и главно доказване да установят, че ПТП е настъпило в
резултат на виновно поведение на водач на ППС, както и причинната връзка с
твърдените в исковата молба увреждания. В тежест на ответника е било да
установи, че отговорността на виновния водач е била предмет на застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и обстоятелствата, които
намаляват или изключват отговорността му за настъпване на вредоносния резултат.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на посочената в исковата молба дата е настъпило
пътно – транспортно произшествие, причинено от Б. А. А., в резултат, на което е
починал синът на ищците – М.К. Н.. Механизмът на ПТП, вредите и причинната
връзка между тях се установяват от приетите по делото писмени доказателства,
събраните по делото гласни доказателства и приетите медицинска и
авто-техническа експертиза. Установява се, че причина за настъпване на ПТП е
виновно поведение на водача на лек автомобил Форд Мондео с временен рег. №*******,
рама № **********който е го е управлявал със
скорост, несъобразена с пътната обстановка – в тъмната част на денонощието, при
мокра пътна настилка и намалена видимост поради мъгла – нарушение на чл. 20,
ал. 2 от Закона за движение по пътищата, поради което не е имал възможност да
възприеме своевременно спрения на пътното платно автомобил и да задейства
спирачната уредба. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на причинителя на
увреждането се предполага до доказване на противното. Ответникът е бил длъжен
да ангажира доказателства за обстоятелства, които изключват или ограничават
вината на застрахования за настъпване на процесното ПТП. По делото такива
доказателства не са ангажирани.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид обстоятелството, че
починалият при процесното ПТП е син на ищците, с който те са имали изградена
трайна и дълбока емоционална връзка, неговата възраст към момента на смъртта
му. Следва да се отчете и емоционално им състояние след смъртта на детето им.
Нормално и житейски обосновано е да се приеме, че загубата на дете е най-тежка
загуба за родителите, както и че това страдание не може да бъде оценено в пари.
С оглед обстоятелството, че законът и обичаят не предвиждат друг адекватен
начин за обезщетяване на неимуществените вреди, настъпили за ищците, то следва
да се приеме, че справедливото обезщетение е в размер на 170 000 лева за всеки
от тях.
В отговора на исковата молба на
ответника Г.Ф.не са въведени твърдения за съпричиняване на вредоносния
резултат, поради което съдът не следва да обсъжда тези направени от ответника
ЗК „Л.И.“ АД, по отношение на който искът се явява неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 558, ал. 1 от
Кодекса за застраховането Гаранционният фонд дължи лихва за забава при спазване
на разпоредбата на чл. 497 от КЗ, т.е забавата се определя не от датата на
настъпване на събитието, а от по-късен момент. В конкретния случай, и доколкото
е постановен отказ за плащане на обезщетение в рамките на срока за произнасяне,
то датата, от която фондът е изпаднал в забава е датата, следваща датата на
отказа за плащане – 11.04.2017 г.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът Г.Ф.следва да бъде осъден да заплати на ищеца К.С. сумата от 603,50
лева, представляващи направени по делото разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал.
8 от ГПК ищците следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 380
лева, представляващи направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената
част от исковете, както и сумата от 150 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът Г.Ф.следва да бъде осъден да заплати сумата от 13600
лева, представляваща дължима държавна такса.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адв. Й.Ц.Й. сумата от 8330 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от К.Н.С., ЕГН-********** и А.Д.С., ЕГН-**********, двамата от гр.
Долна Оряховица, област Велико Търново, ул********против З.К. „Л.И.“ АД, *** искове с правно основание чл. 432 от Кодекса за
застраховането с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 170000 (сто и седемдесет хиляди) лева на
всеки от тях, представляващи неимуществени вреди,
причинени от смъртта на сина им М.К. Н., настъпила
в резултат на ПТП, причинено на 26.11.2016 г. от Б.
А. А., водач на лек автомобил Форд Мондео с
временен рег. №*******, рама № **********като
неоснователни.
ОСЪЖДА на
основание чл. 558, ал. 5 във връзка с чл. 557, ал.1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за
застраховането във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите Г.Ф., гр. София, ул. „*******да заплати
на К.Н.С., ЕГН-**********,*** сумата от 170 000 (сто и седемдесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на сина му М.К. Н., настъпила в резултат на ПТП,
причинено на 26.11.2016 г. от Б. А. А., водач
на лек автомобил Форд Мондео с временен рег. №*******, рама № **********без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната
лихва върху тази сума от 11.04.2017 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА на
основание чл. 558, ал. 5 във връзка с чл. 557, ал.1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за
застраховането във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите Г.Ф., гр. София, ул. „*******да заплати
на А.Д.С., ЕГН-**********,*** сумата от 170 000 (сто и седемдесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на сина й М.К. Н., настъпила в резултат на ПТП,
причинено на 26.11.2016 г. от Б. А. А., водач
на лек автомобил Форд Мондео с временен рег. №*******, рама № **********без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната
лихва върху тази сума от 11.04.2017 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Г.Ф., гр.
София, ул. „*******да заплати на К.Н.С.,
ЕГН-********** *** сумата от
603, 50 лева, представляващи направени по делото разноски.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК К.Н.С., ЕГН-**********
и А.Д.С., ЕГН-**********, двамата от
гр. Долна Оряховица, област Велико Търново, ул********да заплатят на З.К. „Л.И.“ АД, *** сумата от 380 (триста и
осемдесет) лева, представляващи направени по делото разноски, както и
сумата от 150 (сто и петдесет) лева – юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Г.Ф., гр.
София, ул. „*******да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата от 13600
(тринадесет хиляди и шестстотин) лева,
представляваща дължима държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата Г.Ф., гр.
София, ул. „*******да заплати на Й.Ц.Й.,
с личен № ********, служебен адрес гр. Павликени, пл. ********сумата от 8330 (осем хиляди триста и тридесет) лева, представляващи
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението е постановено при участието на трети лица –
помагачи на страната на ответниците Б. А. А. и З. „А.“ АД.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: