Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1897
гр. Пловдив, 22.10.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на 16.10.2019
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД №5671/2019 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на М.К.-Б. против Наказателно постановление № 41 от
14.06.2019 г., издадено от кмета община
Раковски, с което на М.К.-Б. е наложена глоба в размер на 200 лева.
С жалбата и в
съдебно заседание се излагат доводи за отмяна на НП, поради непосочване на
нарушения нормативен акт в АУАН.
Въззиваемата страна не взема становище по основателността на
жалбата.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за
неговата отмяна по следните съображения:
Както в АУАН, така и в НП е посочено, че
жалбоподателят е наказан за това че на 16.05.2019 г., около 09:45 часа в с. Белозем,
на ул. Родопи на тротоара е разположила сергия срещу училище „Гео Милев“ с
Белозем, без писмено разрешение от Кмета на Община Раковски
Посочената фактическа обстановка се установява по
несъмнен начин от показанията на актосъставителя, разпитан в съдебно заседание.
Следва да се отбележи и че фактическата обстановка по същество не се оспорва от
жалбоподателя.
При правилно установена фактическа обстановка
законосъобразни са изводите на
наказващия орган в НП, че е допуснато нарушение на чл. 9 от Наредба №1 за
поддържане и опазване на общественият ред, чистотата и общественото имущество,
за организацията и БД на територията на община Раковски. Приложена е и
коректната санкционна норма-чл. 36, ал.2, т.11 от същата наредба.
НП следва да се отмени обаче, поради допуснати особено съществени процесуални нарушения
при издаването му.
На първо място настоящият състав намира, че АУАН е издаден от материално
некомпетентно лице. От разпита на актосъставителя и и от представените
от въззиваемата страна доказателства /пълномощно от 5.4.2017г./ се установява,
че актосъставителят не е служител
нито на общината, нито на общинско предприятие. Точно обратното той е служител на частно юридическо лице-Алфа
СОТ България ООД, на които с Договор № 1974/16.07.2017г. е възложено да
опазват обществения ред в община Раковски.
Действително по делото е приложено пълномощно, видно
от което Н.С., в качеството му на служител на Алфа СОТ България ООД е
оправомощен от кмета на община Раковски да издава АУАН за нарушение на Наредба
№1 за поддържане и опазване на общественият ред, чистотата и общественото
имущество, за организацията и БД на територията на община Раковски. Съдът
намира обаче, че това пълномощно не е произвело правното си действие, доколкото
противоречи на нормата на чл. 37 ЗАНН, в която изрично е посочено, че актове
могат да съставят длъжностните лица:
а) посочени изрично в съответните нормативни актове;
б) определени от ръководителите на ведомствата,
организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е
възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни
актове.
Съгласно трайната съдебна практика, за да бъдат
валидно упълномощени да издават АУАН, лицата следва да отговарят на
изискването да са длъжностни лица по чл. 93, т.1, б „а“ от НК, а именно
да изпълняват служба в държавно или
общинско учреждение. Издаването на АУАН поставя началото на
административно-наказателния процес, следователно се касае за публично-правна функция, която
няма как без нормативна основа да бъде
делегирана на частно правен субект, било и то намиращ се в договорни
отношения с общината.
В тази връзка следва да се съобразят и правомощията на
лицата, притежаващи лиценз за извършване на частна охранителна дейност /каквото
е и Алфа СОТ България ООД/. В чл. 5 от Закона за частната охранителна дейност
/в сила от 2018г./ изрично са изброени правомощията на частните охранителни
дружества и в тях липсва
компетентност за издаване на актове за установяване на административни
нарушения. Подобно правомощия липсва и в чл. 5 от отменения закон за
частната охранителна дейност, който е действал към момента на сключване на
договора за охрана между Община Раковски и Алфа СОТ България ООД.
От гореизложеното следва, че въпреки наличното по
делото поименно упълномощаване от кмета на общината, служителят на частно
охранително дружество не придобива право да издава АУАН.
В този изричен смисъл Решение № 6545 от 15.06.2006 г.
на Върховен административен съд по адм.
д. № 1834/2006 г., Решение от 13.03.2009 г. по к.н.а.х. дело № 2397/2008 г. на
Административен съд Пловдив, XX с-в.
Действително в чл. 35 от Наредба №1 за поддържане и
опазване на общественият ред, чистотата и общественото имущество, за
организацията и БД на територията на община Раковски е предвидена възможност
актосъставител да бъде всяко лице
определено от Кмета на общината. Тази разпоредба обаче влиза в директно
противоречие с чл. 37 ЗАНН, изискващ оправомощеното лице да изпълнява държавна или общинска служба, а не да е служител на
частно юридическо лице.Съгласно чл. 15, ал.3 от Закона за нормативните
актове, ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на
нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат
по-високия по степен акт.
Да се приеме противното означа една цяла фаза от
административно-наказателния процес да се изземе от изключителните правомощия
на държавните и общински органи и да се предостави на частно правни субекти, което
е напълно несъвместимо с принципите на правовата държава.
Предвид гореизложеното, доколкото конкретният
административно-наказателен процес е още изначално опорочен с издаването на
АУАН от некомпетентно лице, НП следва да се отмени.
За пълнота на изложението следва да се посочи че е
допуснато още едно процесуално нарушение, а именно на чл. 42 ЗАНН, изискващ в
АУАН да е посочена конкретната нарушена правна норма.
В процесния АУАН е
посочено само чл. 9. Липсва обаче уточнение
от кой нормативен акт. Действително в бланката на АУАН има посочени две
наредби на общински съвет Раковски. Наименованието на една от наредбите е
подчертано. При липса обаче на каквито и да било сведения кой и кога е извършил
визираното подчертаване, то не може да се счете, че чрез използваната техника е
спазено изискването за точно и ясно посочване на нарушената правна норма, както
изисква правото на защита на жалбоподателя.
Безспорно
е и в теорията и практиката, че АУАН е акта в административно-наказателното
производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство,
който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване в
процеса. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни признаци от
обективна и субективна страна, както и правната квалификация на деянието срещу
което нарушителят трябва да се брани. В този смисъл посочването на всички
съставомерни признаци на вмененото нарушение както и на съответната нарушена
правна норма в АУАН, съответно в НП, се явява същностен елемент от правото на
защита на нарушителя. Непосочването им в АУАН, съответно в НП поставя
нарушителя в положение да се брани
срещу едно предполагаемо нарушение, с чиито фактически и правни рамки той не е запознат.
Гарантирането на правото на защита на нарушителя изисква същия да бъде запознат
с фактическите и правни рамки на нарушението още в началото на административно-наказателното
производство, т.е към монета на съставяне на АУАН.
Действително в чл. 53, ал. 2 ЗАНН е
посочено, че НП се издава и когато при съставяне на АУАН са допуснати
процесуални нарушения стига да са установени по несъмнен начин извършването на
деянието, извършителят и неговата вина. От граматическото и телеологическото
тълкуване на разпоредбата може да се направи извод, че установено по несъмнен
начин трябва да бъде извършването именно
на деянието, което е описано в АУАН, характеризиращо се като система от
телодвижения, извършени под контрола на съзнанието и отличаващи се от всички
останали телодвижения по своето естество и характер, време и място на
извършване. От гореизложеното следва, че няма как да бъде установено по
несъмнен начин извършването на деянието предмет на АУАН, освен ако същото не е
описано в същия АУАН с достатъчно белези, отличаващи го от всички останали
деяния, а именно – време на извършване, място на извършване, съставомерни
признаци на състава на нарушението,
както и с посочване на конкретната нарушена правна норма . При
непосочване в АУАН на времето и мястото на извършване на деянието, неговите
съставомерни белези и нарушената правна норма, разпоредбата на 53, ал.2 ЗАНН не
може да намери приложение, доколкото не съществува възможност да се
провери идентичността на деянието, за което се вменява че е нарушение и това за
което в действителност са събрани доказателства и е наказан дееца. Това
тълкуване държи сметка и за баланса между обществения интерес и правото на
защита на нарушителя, който не позволява наказването на лице, за деяние, което
не му е известно и срещу което поради тази причина не може да се защитава.
Приложението на чл. 53, ал. 2 следва да се сведе до липса в АУАН на реквизити,
които не са свързани с очертаване на съставомерните признаци от обективна и
субективна страна на деянието, вменено като нарушение. В този изричен смисъл е
и трайната практика на Административен съд Пловдив, според която разширително
тълкуване според което по реда на чл. 53, ал.2 ЗАНН могат да се отстраняват и
пороци свързани с индивидуализация на съставомерните признаци на деянието и
очертаване на нарушената правна норма е недопустимо, доколкото напрактика би се
обезсмислило изготвянето на АУАН и цялата законово уредена процедура по неговото
издаване- така Решение № 468 от 01.03.2016 г. по
н. д. № 3356 / 2015 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 1151 от
08.06.2015 г. по н. д. № 904/2015 г. на Административен съд – Пловдив, Решение
№ 2294 от 24.10.2013 г. по н. д. № 1863/2013 г. на XX състав на Административен
съд – Пловдив.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 41 от 14.06.2019 г., издадено от кмета община Раковски, с което на М.К.-Б. е
наложена глоба в размер на 200 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски
Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните
за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала.
С. Д.