№ 453
гр. Варна, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанас Шкодров
при участието на секретаря Иванка Й. Друмева
като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно
наказателно дело № 20253110200829 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба на И. В. Ж. срещу наказателното
постановление, с което са му наложени административни наказания глоба и лишаване от
правоуправление.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна.
С жалбата въззивникът счита, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и неправилно. Оспорва фактическата обстановка по делото, като сочи ,
че не е управлявал автомобила. Бил е болен и неговият син е взел без знанието му ключовете
от автомобила. Формулира се искане за отмяна на наказателното постановление.
В с. з. въззивникът поддържа жалбата си чрез процесуални представители.
По съществото на делото се поддържат и доразвиват основанията за отмяна на
наказателното постановление, като в допълнение се сочи и неточност в датата на деянието.
Претендира се възнаграждение.
Представител на органа, издал НП не се явява. В молба е изразил становище за
неоснователност на жалбата. Претендира се възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка :
На 22.12.2024г., около 16,24 часа, малолетния К. Ж. – син на въззивника Ж.,
привел в движение и управлявал лек автомобил «Шкода Октавия» с рег.№VZX-352 в с.
Слънчево, общ. Аксаково, обл. Варна, по ул.»Стара планина».
В района на кръстовището с ул. «Побити камъни», до Пощенския клон на селото,
лицето било забелязано от екип на ОДМВР Варна- РУ Аксаково, в състава на който влизал
св. А.. На лицето бил подаден светлинен и звуков сигнал да преустанови движението си, но
то не сторило това, спирайки плавно вдясно, а увеличило скоростта си и продължило
движението си.
След известно преследване, водачът на автомобила спрял в двор на къща и го
напуснал, като влязъл в къщата. На предната дясна седалка се возел пътник, който от своя
1
страна останал вътре в автомобила.
От къщата излязъл бащата на лицето – въззивникът Ж., след което били изискани
неговите документи и тези на автомобила. Установена била и самоличността на водача на
автомобила.
Впоследствие, на 02.01.2025г. св. А. съставил акт за установяване на
административно нарушение срещу въззивника. В съдържанието на акта били описани
обстоятелствата по допускане от страна на въззивника на управление на превозното
средство от неговия малолетен син, който от своя страна не спрял на ясно видим светлинен
и звуков сигнал, подаден от полицейски автомобил. Акта бил надлежно предявен на
въззивника, който не вписал в съдържанието му възражения.
В срок по административнонаказателната преписка не постъпили възражения.
На 30.01.2025г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП, като видно от
съдържанието на същото административно наказващия орган не е възприел описаната в
АУАН фактическа обстановка досежно датата на извършване на деянието, като е вменил
извършването на деяние на 02.0.1.2025г. По отношение на останалите факти от обвинението
е налице пълното им възприемане с наказателното постановление. Нарушението било
квалифицирано като такова по чл.103 от ЗДП и на осн. чл.175 ал.1 т.4 от ЗДП били
наложени съответни административни наказания.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване
на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства –
показанията на св. А., св. Ж.а и св. Корчев, както и писмените доказателства, приложени по
административнонаказателната преписка справка; АУАН; обяснения, докладна записка и
др.
За да се произнесе по жалбата, съдът преди всичко взе предвид, че във фазата на
финализиране на производството по административно наказателната преписка посредством
съставяне на наказателно постановление е допуснато съществено нарушение на чл.57 ал.1
т.5 от ЗАНН, което не може да бъде отстранено с решението на въззивният съд.
Видно от съдържанието на съставения АУАН, както и всички останали писмени
доказателства по административнонаказателната преписка, деянието е било извършено
22.12.2024г.
В обстоятелствената част на АУАН като дата на извършване на нарушението е
била вписана дата 22.12.2024г.
При произнасянето си наказващия орган е възприел дата, различна от сочената с
АУАН като дата на нарушението – 02.01.2025 г. По настоящото дело липсват доказателства
да е провеждано допълнително разследване по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН по отношение на
посоченото по- горе.
Така, с издаденото наказателно постановление на въззивника е предявено
обвинение с дата на извършване на деянието – 02.01.2025г.
Подобно съдържание на НП не може да изпълни изискването на чл.57 ал.1 т.5 от
ЗАНН досежно датата на извършване на нарушението, тъй като не е налице яснота въз
основа на какви точно доказателства е прието, че нарушението е извършено на 02.01.2025г.,
а не на 22.12.2024г.
Датата на извършване е съществен елемент от състава на нарушението и нейната
липса от една страна прави негодно повдигнатото обвинение, води до невъзможност
коректно да бъдат изчислявани срокове по ЗАНН, а от друга съществено накърнява правото
на защита на обвиненото лице, поради което и представлява абсолютно основание за отмяна
на наказателното постановление.
2
При това положение, съдът намери, че наказателното постановление като
незаконосъобразно, следва да бъде отменено на това основание, без да се обсъждат
останалите доводи за отмяна, наведени от въззивника.
С решението си съдът присъди възнаграждение на адвокат, съобразно
приложеното адвокатско пълномощно, отчитайки разпоредбите на чл.6; чл.18 ал.1 ал. 2 и
ал.3 НМРАВ №1 ОТ 09.07.2004г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №25-0445-000002/30.01.2025г. на началник група в ОДМВР – Варна,
РУ Аксаково, с което на И. В. Ж. са наложени административни наказания ГЛОБА в размер
на 100 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ТРИ МЕСЕЦА на
осн. чл.175 ал.1 т.4 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОДМВР Варна, на осн. чл.143 ал.1 от АПК да заплати на И. В. Ж.
направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 800 /осемстотин/
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3