Р
Е Ш Е
Н И Е № 127
гр.Кюстендил,
09.06.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в
публичното съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ
СТОИМЕНОВА
при секретаря Лидия
Стоилова и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното
от съдия Стойчева КАНД № 84 по описа за 2021год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.
М.Х.Ч. в качеството си на кмет на Община Дупница оспорва решение № 260049 от 08.02.2021г. на Районен съд – Дупница, постановено по АНД № 866/2020год., с което е изменено Наказателно постановление № ПК-33-А-16/25.08.2020г., издадено от директора на РИОСВ – София. В жалбата се съдържат оплаквания за пороци на решението, които съставляват касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с липса на нарушение, като се позовава на данните в съставения в хода на производството протокол № 755/27.11.2019г. и в изготвен оперативен дневник за сметището. Касаторът твърди, че е организирал охрана на закритото сметище, запръстяване на района и извозване на отпадъците на действащи депа в други общини. Допълнително се сочат процесуални нарушения, относими към съдържанието на НП, а именно несъответствие между словесното описание на деянието и правната му квалификация. Иска се отмяна на въззивното решение и произнасяне по същество с отмяна на наказателното постановление изцяло.
В съдебно заседание, изложените в жалбата оплаквания и искания се поддържат от адв. З.В. като пълномощник на касатора. Акцентира се на доводите за недоказаност на съставомерно бездействие на касатора.
Ответникът Регионална инспекция по околната среда и водите – София, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд,
извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218,
ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на
касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на
чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема
за неоснователна.
Предмет на касационно оспорване е
решение на районния съд, с което е изменено Наказателно
постановление № ПК-33-А-16/25.08.2020г., издадено от директора на РИОСВ – София, с което на кмета на Община Дупница М.Х.Ч., за нарушение на чл.19, ал.3, т.15,
пр.1 от Закона за управление на
отпадъците, на основание чл. 151, ал.2, т.6, предложение първо от Закона за
управление на отпадъците, е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 7000,00лв., което е намалено на 3000,00лв.
Административнонаказателната отговорност на нарушителя в посоченото
качество на кмет на общината, е ангажирана за деяние, съставляващо неизпълнение
на задължението да предприеме необходимите мерки за предотвратяване
изхвърлянето на отпадъци на неразрешено за това място – депото за отпадъци в
гр. Дупница, местността „З.“, което е с прекратена експлоатация. АНО е изложил мотиви за неприложимост на
хипотезата на чл.28 от ЗАНН, както и във връзка с размера на наложеното
наказание.
От събраните по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че със заповед № РД-121/20.11.2017г. на директора на РИОСВ – Перник, считано от 31.12.2017г. е спряна експлоатацията на общинско депо за неопасни отпадъци в землището на гр. Дупница, местността „З.“; че при извършена на 27.11.2019г. планова проверка от служители на РИОСВ – Перник, е установено, че достъпът до депото не е ограничен изцяло, тъй като поставената ограда е с нарушена цялост. Извън горното, в момента на проверката е констатирано, че по пътя към депото има изсипани купчини отпадъци от битов характер, както и множество разпилени такива отпадъци в тревните площи; че пред входа на депото има купчини от асфалтови парчета, къртен бетон и земни маси; че на територията на депото има голям куп едрогабаритни отпадъци от мебели, както и купчини от смесени битови отпадъци, като една от купчините се е самозапалила и е причинила остра задушлива миризма във въздуха. Резултатите от проверката са отразени в съставен Констативен протокол № 775/27.11.2019г., който е цитиран в АУАН и в НП. С оглед на горното, е прието, че жалбоподателят като кмет на община Дупница не е предприел мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешено за това място – депото за неопасни отпадъци, което е с прекратена експлоатация.
За деянието е съставен АУАН № 16/26.02.2020г., въз основа на който е издадено процесното НП. В производството пред РС са разпитани две групи свидетели: контролните органи при РИОСВ, които потвърждават констатациите в АУАН и длъжностни лица при община Дупница, които сочат, че имота е заграден и се охранява постоянно, а общината е организирала транспортиране на отпадъците на разрешени за това мяста.
При тези фактически установявания съдът е приел от правна страна компетентност на актосъставителя и АНО, липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, наличие на реквизитите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и доказано противоправно деяние. Според съда, липсват предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, но наложеното наказание е определено неправилно в по-висок от минималния размер. По посочените правни доводи съдът е изменил НП като е намалил размера на наказанието „глоба“ на 3000,00лв., колкото е законовият минимум.
В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с наведените в жалбата касационни основания, настоящата инстанция счита решението на районния съд за валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценката за съответствие с материалния закон на оспореното решение, сочи на следното:
При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими, допустими и достоверни доказателства е извел правилен извод за липса на процесуални нарушения в административнонаказателното производство, както и за съставомерност и доказаност на релевираното деяние.
Обосновани от доказателствата по делото и съдържанието на АУАН и НП са констатациите на въззивния съд за отсъствие на нарушения на процедурата по административно наказване. Неоснователна е тезата на касатора за неясно от фактическа страна обвинение, несъответстващо на обстоятелствата, описани в съставения при проверката КП. Обратно на поддържаните доводи, съдът констатира идентичност на релевантните факти в КП от една страна, и в АУАН и НП, от друга страна. В съдържанието на посочените документи, са инкорпорирани данни за това, че на спряното от експлоатация депо продължат да се изхвърлят отпадъци, като конкретно са посочени вида и местонахождението им. Описаните факти са относими към предмета на доказване с оглед предявеното обвинение, поради което останалите обстоятелства за наличие на ограда и охрана на имота не следва да се обсъждат при проверката за законосъобразност на оспореното НП. Налице е пълно съответствие между словесното описание на деянието и правната му квалификация. Видно е, че на нарушителя е предявено обвинение за неизпълнение на задължението му като кмет на общината да предприеме мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места. Визираното задължение е предвидено в разпоредбата на чл.19, ал. 3, т.15, предложение първо от ЗУО, а неизпълнението му е съставомерно бездействие, наказуемо по чл.151, ал.2, т.6, предложение първо от ЗУО, както коректно е посочено в НП. От горното следва, че обвинението е ясно от фактическа страна и е правилно квалифицирано.
Законосъобразен и съответен на събраните доказателства е изводът на районния съд за доказано противоправно деяние. Нормата на чл. 19, ал. 3, т. 15, пр. първо от ЗУО възлага в отговорност на кмета предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места. От писмените и гласни доказателствени средства е установено, че на датата на нарушението 27.11.2019г. около входовете и върху терена на общинското депо, чиято експлоатация е спряна считано от 31.12.2017г., със заповед № РД-121/20.11.2017г. на директора на РИОСВ – Перник, са налични купчини със смесени, строителни и битови отпадъци. Данните за горното, са включени в съдържанието на КП от проверката на 27.11.2019г., който като официален писмен документ не е оспорен от жалбоподателя и е годно доказателствено средство за вписаните в него факти и обстоятелства. Последните са потвърдени и от приобщените гласни доказателства на проверяващите длъжностни лица. Правилна е преценката на съда за неоснователност на възраженията на нарушителя, поддържани и в касационното производство, за наличие на активни действия във връзка със задължението по чл.19, ал.3, т.15, пр. първо от ЗУО. Надлежното изпълнение на последното предполага организиране на човешки и технически ресурс, с който да се възпрепятства възможността за експлоатация на закритото общинско депо, а какви следва да са конкретните мерки и действия е предоставено на преценката на задължения субект и контролните органи не са ангажирани да дават предписания за това. Обратно на поддържаните в жалбата доводи, съдът счита, че събраните доказателства за заграждане на имота и поставяне на охрана сочат на неефективна дейност, която не е довела до предвидения в закона резултат. Предвид горното, правилен е извода на съда, че е доказано неизпълнение на задължението по чл. 19, ал. 3, т. 15, пр. първо от ЗУО, с което е осъществен състава на нарушението по чл. 151, ал. 2, т. 6, пр. първо от ЗУО, изразяващо се в бездействие. Съответни на доказателствата по делото са и доводите в оспореното решение за отсъствие на маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН във връзка с предпоставките по чл. 93, т. 9 от НК, както и за определяне на минималния размер на наложеното наказание съобразно критериите по чл. 27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е изменено НП.
Предвид изложеното, касационната инстанция приема оспореното решение за правилно и го оставя в сила.
Водим
от горното и на осн. чл.221, ал.2
от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН,
Административният съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
260049 от 08.02.2021г. на Районен съд – Дупница, постановено по АНД № 866/2020г.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател: Членове: 1. 2.