№ 291
гр. гр. Димитровград, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на четвърти
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Т. Г. Д.
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20225610100433 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.439 вр. чл.124 от ГПК- отрицателен
установителен иск.
В искова молба ищецът З. В. Д. поддържа, че с решение на РС-Димитровград по
ч.гр.д.№520/2012г., въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, е осъдена да
заплати на „Юробанк И Еф Джи България“АД сумата от 2648,24 лева, неизплатено
задължение по кредитна карта, издадена по Договор за издаване на кредитна карта
„Американ експрес“ от 03.02.2007г., 422,89 лева договорна лихва от 03.02.2007г. до
20.02.2012г., ведно със законна лихва от 16.03.2012г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 339,98 лева, представляваща разноски по делото. За това вземане бил издаден
изпълнителен лист от 20.03.2012г. С него било образувано изп.дело №831/2012г. по описа
на ЧСИ Захари Запрянов, което с постановление на последния било прекратено на
основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК на 18.01.2022г. С покана за доброволно изпълнение от
25.03.2022г. по изп.дело №20228750400164 по описа на ЧСИ Захари Запрянов ищецът била
уведомена, че дължи на ответника „ЕОС Матрикс“ЕООД сумата от 5464,99 лева, како тази
сума представлява, както следва: по изп.дело 2014,05 лева неолихвяема сума, 2648,24 лева
главница, 11,03 лева лихви, 37,80 лева разноски, 168 лева разноски по изпълнителното дело,
както и такса към ЧСИ в размер на 485,87 лева, което в обобщен размер на задължението
към 25.03.2022г. възлиза на 5464,99 лева. Твърди, че едновременно със съобщението
получила и уведомление за прехвърляне на вземането към ответника по делото. Заявява, че
не дължи тези суми на ответника, тъй като е изтекла абсолютната давност по отношение на
вземането. Изпълнителният лист бил издаден на 20.03.2012г., като на гърба му имало
отбелязване, че последното изпълнително действие по изпълнителното дело№83/2012г. е
извършено на 08.05.2012г.След като липсвали действия на взискателя по събиране на
вземането от тази дата, перемпцията била настъпила по закон на 08.05.2014г.Образуваното
ново изпълнително дело не следвало да произведе действие, тъй като било образувано въз
основа на изпълнителен лист, издаден преди повече от 5 години. Липсвала информация по
отношение движението на парите по предходните изпълнителни дела. Не ставало ясно по
какъв начин е формирана сумата, какво има изплатено и как се отнася по главница, лихва и
разноски.
Предвид изложеното, предявява частичен иск, като иска съдът да постанови решение,
1
с което да признае за установено по отношение на „ЕОС Матрикс“ЕООД, че ищеца не му
дължи сумата в размер на 528 лева по изпълнително дело №20228750400164 по описа на
ЧСИ Захари Запрянов, представляваща част от общата неолихвяема сума от 2014,05 лева,
както и сумата от 400 лева, представляваща част от общодължимата по горепосоченото
изпълнително дело главница в размер на 2648,24 лева.
Ответникът „ЕОС Матрикс“ЕООД депозира отговор на исковата молба, в който
поддържа, че предявения иск е неоснователен. Счита, че в настоящия случай приложение
следва да намери общия петгодишен давностен срок. Давността по отношение на вземането
била прекъсвана, като в подкрепа на това излага следните аргументи:
Въз основа на издадения изпълнителен лист е подадена молба за образуване на
изпълнително дело, като такова е било образувано под №00083/2012г. на ДСИ при РС-
Димитровград. С образуването на това дело били искани и извършени изпълнителни
действия, прекъсващи срока по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, както и погасителната давност за
вземането. Поддържа, че давността в изпълнителното производство се прекъсва
многократно- с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. С образуването на
изпълнителното дело били поискани и извършени принудителни действия. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ, прекъсвало давността, защото съдебния
изпълнител бил длъжен да го приложи. Следвало да се има предвид също така, че по време
на обявеното в страната извънредно положение за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г.
давностните срокове спирали да текат. След прекратяване на изпълнителното дело, поради
настъпила перемпция, с изпълнителния лист било образувано ново изпълнително дело по
описа на ЧСИ Захари Запрянов. Поддържа, че института на абсолютната давност, от която
се иска да се ползва ищеца е с действие за напред и в случая нямало как да бъде приложена.
Поради това счита, че изпълняемото право и правото на принудително изпълнение не били
погасени. Поради това, моли предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. В условията на евентуалност, в случай, че съда уважи предявения иск, прави
възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение. На свой ред
претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед №433/20.03.2012г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по
ч.гр.д.№520/2012г. по описа на РС-Димитровград, съдът е разпоредил на длъжника З. В. Д.
да заплати на „Юробанк И Еф Джи България“ЕАД, сумата от 2648,25 хлева главница-
неизплатено задължение по кредитна карта, издадена по Договор за издаване на кредитна
карта „АMERICAN EXPRESS“ от 03.02.2007г., договорна лихва за времето от 03.02.2007г.
до 20.02.2012г. в размер на 422,89 лева, законна лихва от 16.03.2012г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 339,98 лева разноски по делото.
Въз основа на така издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417 от ГПК, на 20.03.2012г. РС-Димитровград издал Изпълнителен лист, съгласно който
осъдил З. В. Д. да заплати на „Юробанк И Еф Джи България“ЕАД горепосочените суми.
С Молба от 02.05.2012г. на „Юробанк И Еф Джи България“ЕАД е поискано от
Държавен съдебен изпълнител при РС-Димитровград да образува изпълнително дело срещу
длъжника З. В. Д.. Възлага на ДСИ да извърши справка относно притежавани от длъжника
МПС, като при наличие на такива да наложи запор, извърши опис и публична продан. Иска
ДСИ да наложи запори и възбрани върху имущество на длъжника. Представя горепосочения
изпълнителен лист от 20.03.2012г., издаден от РС-Димитровград по ч.гр.д.№520/2012г.,
както и издадената по същото дело Заповед №433/20.03.2012г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
Видно от приложения по изп.д.№83/2012г. по описа на ДСИ при РС-Димитровград
препис от молба вх.№699/02.05.2012г. „Юробанк И Еф Джи България“ЕАД е поискала да се
2
наложи възбрана върху недвижим имот на длъжника Д., а именно върху собствения й
апартамент №24 от 65,06 кв.м. в кв.“Казански“ №31. Иска да бъдат извършени опис и
публична продан на притежавания от длъжника недвижим имот.
Съгласно приложената по изп.дело №83/2012г. по описа на ДСИ при РС-
Димитровград Покана за доброволно изпълнение от 02.05.2012г. З. В. Д. е била поканена от
съдебния изпълнител задължението си към „Юробанк И Еф Джи България“ЕАД по
горепосочения изпълнителен лист. Тази покана за доброволно изпълнение е била връчена
лично на длъжника на 08.05.2012г.
С молба вх.№9232/12.08.2013г. пълномощник на „Юробанк И Еф Джи България“ЕАД
е поискал да се присъедини за събиране по изп.д.№83/2012г. на ДСИ при РС-Димитровград
и втори изпълнителен лист, издаден на 28.03.2013г. по гр.д.№1069/2012г. по описа на РС-
Димитровград.
Видно от Молба изх.№16468/11.02.2016г. до ДСИ при РС-Димитровград, „ЕОС
Матрикс“ЕОД уведомява съдебния изпълнител, че на 18.01.2016г. е бил сключен Договор за
цесия между „Юробанк България“АД и „ЕОС Матрикс“ЕООД, по силата на който второто
дружество е придобило вземането по горепосоченото изпълнително дело против З. В. Д.,
поради което иска да бъде конституиран като взискател по делото.
Съгласно приложената по изпълнителното дело Молба вх.№1500/04.02.2016г., З. В.
Д. иска ДСИ при РС-Димитровград да прекрати изп.дело №83/2012г., поради това, че за
период от 3 години по делото не било направено нищо. С Молба вх.№4097/05.04.2019г. Д.
отново иска съдебния изпълнител да се произнесе по първоначалната й молба за
прекратяване на изпълнителното дело.
С Постановление от 17.12.2021г. ДСИ при РС-Димитровград е прекратил
производството по изп.дело №83/2012г. на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Видно от материалите, съдържащи се в изп.д.№20228750400164 по описа на ЧСИ
Захари Запрянов с рег.№875 и район на действие ОС-Хасково, с Молба от 25.03.2022г. „ЕОС
Матрикс“ЕООД е поискало от ЧСИ Запрянов да образува изпълнително дело срещу З. В. Д.,
като на същата бъде изпратена покана за доброволно изпълнение. Иска се също така ЧСИ да
извърши справка в НОИ за съществуването на регистрирани и непрекатени трудови
договори и/или доходи от пенсия на задължените лица, да се извърши справка в Регистъра
на банковите сметки, сейфовете към БНБ на името на задължените лица за съществуването
на регистрирани банкови сметки, като при установяване на такива да се наложи запор на
най-новите от тях. Във връзка с искането за образуване на изпълнително дело е представен
Изпълнителен лист от 20.03.2012г., издаден по ч.гр.д. №520/2012г. на РС-Димитровград по
отношение на З. Д.. Към молбата за образуване на изпълнително дело е представено
Уведомление до длъжника за извършено прехвърляне на вземания, както и сключения
между „Юробанк България“АД и „ЕОС Матрикс“ЕООД Договор за възлагане на вземания.
С Разпореждане от 25.03.2022г. на ЧСИ Запрянов е било образувано изп.д.
№20228750400164 срещу длъжника З. Д.. На същата е била изпратена Покана за доброволно
изпълнение, която й е връчена лично на 29.03.2022г.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Безспорно установено по настоящото дело е, че по отношение на З. В. Д., на
20.03.2012г. е бил издаден изпълнителен лист в полза на „Юробанк И ЕФ Джи България“АД
по ч.гр.д.№520/2012г. по описа на РС-Димитровград. Няма спор и относно обстоятелството,
че във връзка с така издадения изпълнителен лист, по искане на кредитора, е било
образувано изп.д.№83/2012г. по описа на ДСИ при РС-Димитровград, което е прекратено на
17.12.2021г. с постановление на ДСИ при РС-Димитровград, на основание чл.433 ал.1 т.8 от
ГПК. Безспорно установено е също така, че с Договор за възлагане на вземания, сключен
3
между „Юробанк България“АД и „ЕОС Матрикс“ЕООД вземането по отношение на ищеца
е било прехвърлено в полза на настоящия ответник, който е бил конституиран като
взискател по изпълнителното дело. Не се спори между страните и относно това, че въз
основа на същия изпълнителен лист, по искане на ответника, ЧСИ Захари Запрянов е
образувал ново изпълнително дело против ищеца- длъжник с №20228750400164.
Спорно по делото е погасено ли е поради изтекла давност вземането на кредитора
към длъжника З. Д., прекъсната ли е била тази давност в хода на изпълнителното
производство по горепосочените две изпълнителни дела и дължи ли ищеца на ответника по
изп.д.№ 20228750400164 по описа на ЧСИ Захари Запрянов с рег.№875, сумата в размер на
528 лева, представляваща част от общата неолихвяема сума от 2014,05 лева, както и сумата
от 400 лева, представляваща част от общодължимата по горепосоченото изпълнително дело
главница в размер на 2648,24 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, като този иск може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Доколкото ищецът се явява длъжник по изп.д.№20228750400164 по описа на ЧСИ
Захари Запрянов с рег.№875, като основава исковата си претенция на изтекла погасителна
давност по отношение на претендираното от взискателя вземане, факт настъпил след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, предявения иск се явява допустим и няма пречка да бъде разгледан от съда.
В настоящия случай, вземането на кредитора е възникнало след постановяване на
Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК №433 от 20.03.2012г. по ч.гр.д.№520/2012г. по описа на РС-Димитровград и
издаване на изпълнителен лист въз основа на него на 20.03.2012г. На основание така
издадения изпълнителен лист, кредиторът е поискал по отношение на длъжника З. Д., да
бъде образувано изпълнително дело пред ДСИ от РС-Димитровград, като това е направено с
молба от 02.05.2012г. В молбата си взискателят изрично е посочил, че иска съдебния
изпълнител да изпрати призовка за доброволно изпълнение на длъжника, да наложи запори
и възбрани върху негови сметки, движимо и недвижимо имущество, да извърши опис и
публична продан. По образуваното изп.дело ДСИ е изпратил покана за доброволно
изпълнение до ищеца, която е била връчена лично на Д. на 08.05.2012г. С направеното
искане от страна на ответника за образуване на изпълнително дело и налагане на запор и
възбрани върху имущество на длъжника се прекъсва давността, като след извършването на
това действие започва да тече нова такава. С Молба вх.№699/02.05.2012г. взискателят е
поискал ДСИ да наложи възбрана върху недвижим имот на длъжника, находящ се в гр.Стара
Загора. С Молба от 11.02.2016г. ответникът „ЕОС Матрикс“ЕООД е поискал да бъде
конституиран като взискател по делото предвид сключен на 18.01.2016г. Договор за цесия с
„Юробанк България“АД. С нова молба от 03.11.2016г. ответникът е поискал ДСИ да
извърши справка в ТД“НАП“ на името на всички задължени лица за съществуването на
валидни трудови договори, както и дали имат декларирано движимо и недвижимо
имущество и банкови сметки, като предприеме съответните изпълнителни действия с цел
4
обезпечаване на вземането. Тъй като в продължение на две години взискателя не поискал
извършване на изпълнителни действия, с постановление от 17.12.2021г. ДСИ при РС-
Димитровград прекратил производството по делото.
На 24.03.2022г. взискателят е подал до ЧСИ Захари Запрянов нова молба за
образуване на изпълнително производство против длъжника З. Д., в която е поискал да бъде
образувано изпълнително дело против нея, да й бъде изпратена покана за доброволно
изпълнение, да извърши справка в НОИ за съществуването на регистрирани и непрекатени
трудови договори и/или доходи от пенсия на задължените лица, да се извърши справка в
Регистъра на банковите сметки, сейфовете към БНБ на името на задължените лица за
съществуването на регистрирани банкови сметки, като при установяване на такива да се
наложи запор на най-новите от тях.
Във връзка с тази молба е образувано изп.дело №20228750400164 по описа на ЧСИ
Захари Запрянов, по което той е изпратил до длъжника Покана за доброволно изпълнение,
връчена лично на Д. на 29.03.2022г.
С оглед спора между страните налице ли е изтекла погасителна давност за
претендираното от ответника вземане по образуваното против ищеца изпълнително дело
№20228750400164 по описа на ЧСИ Захари Запрянов, съдът счита, че съгласно чл.116 б.“в“
от ЗЗД само предприемането на действия за принудително изпълнение прекъсват давността
и от всяко прекъсване започва да тече нова давност. Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. В този смисъл давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по
възлагане на взискателя, съгласно чл.18 ал.1 от ЗЧСИ. Такива изпълнителни действия могат
да бъдат насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис или оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Същевременно, не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителният процес
давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебния изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
5
давността се прекъсва с предприемане на всяко действие за принудително изпълнение. В
този смисъл съдът намира, че с депозиране на молбата от 02.05.2012г. до ДСИ при РС-
Димитровград, в която изрично е направено и искане за налагане на запор и възбрана върху
негови сметки, движимо и недвижимо имущество, да извърши опис и публична продан на
имущество на ищеца-длъжник, ответникът е прекъснал погасителната давност за събиране
на вземането си. След този момент, нито взискателя, нито ДСИ при РС-Димитровград е
предприел каквито и да е действия, прекъсващи давността. Няма данни въобще да са
налагани запори или възбрани върху имущество на длъжника. Не е извършван опис или
оценка на вещи, нито е назначаван пазач на такива. Не е насрочвана или извършвана продан
на описани вещи, собственост на задълженото лице. Предвид това, че след образуването на
изп.д.№83/2012г. на ДСИ при РС-Димитровград взискателя не е искал извършване на
изпълнителни действия в продължение на две години, с Постановление от 17.12.2021г. това
дело е било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Едва в молбата от
24.03.2022г.,с която за втори път ответника е поискал ЧСИ Захари Запрянов да образува
изпълнително дело против горепосочения длъжник, се съдържа изявление за налагане на
запор върху банкови сметки на З. Д., като по този начин е извършено действие, с което се
прекъсва давността за събиране на вземането. Предвид това, че от 02.05.2012г. до
24.03.2022г. нито взискателя, нито ДСИ по своя преценка, са извършили изпълнителни
действия, годни да прекъснат давността за вземането, съдът намира, че същата е изтекла към
02.05.2017г. Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Тази давност може да
бъде прекъсната единствено с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Доколкото по делото се установи, че не са извършвани изпълнителни действия през периода
от 02.05.2012г. до 24.03.2022г., когато по искане на настоящия ответник против ищеца е
образувано ново изп.д. №20228750400164 по описа на ЧСИ Захари Запрянов и с молбата за
това е поискан конкретен изпълнителен способ за събиране на задължението- налагане на
запор върху банкови сметки на длъжника, петгодишната давност по чл.110 от ЗЗД е изтекла
на 02.05.2017г.
Предвид изтичането на погасителната давност за събиране на процесното задължение
на ищеца, предявения частичен иск от З. В. Д. с правно основание чл.439 ал.2 от ГПК се
явява основателен и доказан, поради което по отношение на нея следва да се признае за
установено, че не дължи на ответника сумата от 528 лева по изпълнително дело
№20228750400164 по описа на ЧСИ Захари Запрянов, представляваща част от общата
неолихвяема сума от 2014,05 лева, както и сумата от 400 лева, представляваща част от
общодължимата по горепосоченото изпълнително дело главница в размер на 2648,24 лева,
по изпълнителен лист от 20.03.2012г., издаден по ч.гр.д.№520/2012г. по описа на РС-
Димитровград.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за платена държавна такса и
адвокатско възнаграждение. Видно от представения с исковата молба Договор за правна
защита и съдействие от 30.03.2022г. ищецът е заплатила на адв.Н.М. от АК-Хасково
6
адвокатско възнаграждение по делото в размер на 800 лева. С отговора на исковата молба
ответникът е направил възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на платеното
адвокатско възнаграждение от ищеца. Съдът намира това възражение за основателно,
доколкото действителната правна и фактическа сложност на делото не е значителна, а в
проведеното по делото едно съдебно заседание не взе участие пълномощника на ищеца.
Предвид това, на основание чл.78 ал.5 от ГПК, заплатеното от страна на З. Д. адвокатско
възнаграждение се явява прекомерно високо и следва да бъде намалено до минималния
размер от 300 лева, предвиден в чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Наред с това, в полза на ищеца следва да се
присъди и сумата от 50 лева, представляваща платена от нея държавна такса за настоящото
производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че З. В. Д., с ЕГН **********, от Димитровград,
***************************** не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр.София, район „Витоша“, кв.“Малинова долина“,
ул.Рачо Петков Казанджията“ №6, Сграда Матрикс Тауър, ет.6, представлявано от
управителя Р.И.М.Т., по изпълнително дело №20228750400164 по описа на ЧСИ Захари
Запрянов, с рег.№875 на КЧСИ, образувано по изпълнителен лист от 20.03.2012г., издаден
по ч.гр.д.№520/2012г. по описа на РС-Димитровград, сумата от 528 лева /петстотин двадесет
и осем лева/, представляваща част от общата неолихвяема сума от 2014,05 лева, както и
сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща част от общодължимата по
горепосоченото изпълнително дело главница в размер на 2648,24 лева, като погасени по
давност.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, район „Витоша“, кв.“Малинова долина“, ул.Рачо Петков
Казанджията“ №6, Сграда Матрикс Тауър, ет.6, представлявано от управителя Р.И.М.Т., да
заплати на З. В. Д., с ЕГН **********, от Димитровград, *****************************
направените по делото разноски в размер общо на 350 лева /триста и петдесет лева/.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
7