№ 184
гр. Провадия, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20213130101476 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „ЮБЦ“ ЕООД предявява по реда на чл. 422 от ГПК срещу ЕМ. МЛ. Й.
положителен установителен иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за приемане за
установено, че ответникът дължи на ищеца неустойка в размер на 49.98 лева за предсрочно
прекратяване на договор с клиентски номер 15902828001 от 29.06.2015 г., сключен между
ответника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД,
представляваща сбор от трикратния размер на месечните такси на всяка абонаментна услуга
от сключения договор, предмет на фактура № **********/08.08.2018 г. за което вземане се
издава Заповед за изпълнение № 679/26.08.2021 г. по ч.гр.д. № 1017/2021 г. по описа на РС-
Провадия, 2-ри състав.
Искът се основава на твърдения, че ответникът сключва с „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер 15902828001 от 29.06.2015 г. за ползване на мобилна услуга за
номер ********** с месечна абонаментна такса 29.99 с ДДС със срок на действие до
29.06.2017 г. Посочва се, че на 05.05.2017 г. се сключва допълнително споразумение при
условията на нов тарифен план с месечна абонаментна такса 19.99 лева с ДДС за срок от 24
месеца. Заявява се, че ответникът не заплаща мобилни услуги за два последователни отчетни
месеца – 04.2018 г. и 05.2018 г., което обуславя правото на мобилния оператор да прекрати
едностранно индивидуалния договор на абоната на 23.07.2018 г. След едностранното
прекратяване на договора, операторът начислява неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за електронни съобщителни услуги в размер на 119.49 лева, като ищецът в
настоящото производство претендира част от нея – 49.98 лева, представляваща сбор от
1
трикратния размер на месечните такси без ДДС на всяка абонаментна услуги от сключения
договор (3x16.66 лв). Ищецът твърди, че вземането за неустойка се прехвърля от „БТК“ ЕАД
на „С.Г.Груп“ ООД с договор за цесия от 16.10.2018 г., който от своя страна го прехвърля
на ищеца на 01.10.2019 г. В тази връзка заявява, че ответникът се уведомява надлежно за
двете цесии, включително с получване на препис от исковата молба с приложеноото към нея
уведомление за цедиране на вземането. С оглед на това, се моли за уважаване на предявения
иск.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител,
депозира писмен отговор. Оспорва дължимостта на сумите, предмет на настоящия процес.
Счита искът за недопустим, поради нищожност на сключения договор за цесия от 01.10.2019
г., респ. поради непрехвърляне на вземането. Счита, че единствено „С.Г.Груп“ ООД има
правото да подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. На
следващо място, счита, че е налице ненадлежно уведомяване на длъжника от ищеца за
извършеното прехвърляне на вземането. Излага подробни аргументи. Евентуално счита, че
искът е неоснователен на същите основания. Оспорва се и дължимостта на претендираната
неустойка, поради това, че в общите условия не се предвижда неустойка при неплащане в
срок на дължими суми. Счита, че вземането за неустойка не възниква и поради това, че няма
доказателства, че „БТК“ ЕАД изпраща на ответника предизвестие за прекратяване на
договора от 29.06.2019 г., съгласно ОУ. В тази връзка се моли за отхвърляне на предявения
иск. Оспорват се и претендираните от ищеца разноски по делото.
В открито съдебно заседание ищецът не се представлява. Депозира писмена молба, в
която посочва, че поддържа предявените искове. Моли за уважаването им. Назначеният от
съда особен представител на ответника поддържа подадения писмен отговор. Моли за
отхвърляне на исковете.
По допустимостта на производството:
От приложеното заповедно дело № 1017/2021 г. на ПРС се установява, че по
заявление от 25.08.2021 г., в полза на ищеца се издава Заповед № 679/26.08.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено ответникът да
заплати на ищеца сумата от 49.98 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор с
клиентски номер 1599902828001 от 29.06.2015 г., изменен с допълнително споразумение от
05.05.2017 г., сключен между ответницата и „БТК“ ЕАД, което вземане се обективира във
фактура 3 **********/08.08.2018 г., вкл. съдебно-деловодни разноски в размер на 205.00
лева. Заповедта за изпълнение се връчва на ответника по реда на чл. 47 от ГПК чрез
залепване на уведомление. Спазва се процедурата по чл. 47, ал. 5 и ал. 6 от ГПК, вр. с чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК, като исковата молба се подава в едномесечния срок от получаване на
съобщението. Вземанията, предмет на исковата молба са идентични с тези, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
От гореописаната фактическа обстановка, съдът стига до правния извод, че
образуваното установително производство по реда на чл. 422 от ГПК е допустимо и следва
да бъде постановен краен съдебен акт по същество на спора относно действителния размер
2
на вземането за главница.
Фактически констатации и правни изводи на съда:
От представените писмени доказателства се установява, че между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и ответницата се сключва договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с кл. № 125902828001 от 29.06.2015 г. за ползване на мобилна
услуга за номер **********, при условията на тарифен план VIVACOM Net&Call XL с
месечна абонамента такса 29.99 лева с ДДС, за срок от 24 месеца, съответно до 29.06.2017 г.
На 05.05.2017 г. се сключва допълнително споразумение при условията на тарифен план
Smart M+ с месечна абонаментна такса 19.99 лева с ДДС, за срок от 24 месеца, до 05.05.2019
г. От тези два юридически факта, следва да се приеме, че между ЕМ. МЛ. Й. и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД възниква валидно облигационно правоотношение по
договор за далекосъобщително услуги при Общи условия (ОУ), по силата на което
ответницата, в качеството й на абонат, следва да заплаща фактурираните от доставчика
доставени абонаментни услуги (т. 43.1 от ОУ). Предоставените услуги се отчитат месечно и
се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Падежът на плащане е 15 дни от
издаване на фактурата – т. 29 от ОУ.
Въз основа на сключения договор „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД
издава фактури № **********/08.04.2018 г. и № **********/08.05.2018 г. за потребените от
абоната ЕМ. МЛ. Й. услуги за период на потребление от дата 08.03.2018 г. до 07.05.2018 г.
на стойност 41.96 лева. Потреблението за процесния период и стойността на услугите не се
оспорват ответницата.
По делото няма доказателства ответницата да изпълнява задължението си за
заплащане на стойността на мобилните услуги, фактурирани за два последователни месеца –
за месец 04/2018 г. и 05/2018 г. От това следва правният извод, че ответницата е в договорно
неизпълнение на поетите от нея задължения.
Неизпълнението от страната на абоната поражда правото на доставчика да прекрати
едностранно индивидуалния договор на абоната. В тази връзка „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД деактивира процесния абонамент на 23.07.2018 г.,
като тази дата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на неизплатени суми след изтичането на предвидените
в месечните фактури срокове за заплащане й. Уведомяването на ответницата за
прекратяването на договорите е без значение за настъпване на този юридически факт,
поради което са ирелевантни възраженията на особения представител, че не се изпраща
предизвестие до длъжника за прекратяване на договорите.
Въз основа на едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника
мобилният оператор начислява неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
електронни съобщителни услуги, която се предвижда в чл. 2 от допълнителното
споразумение към него от 05.05.2017 г., равна на трикратния размер на месечната
абонаментна услуга. Така размерът на неустойката възлиза на сумата от 49.98 лева без ДДС
(3x16.66 лева без ДДС за тарифен план Smart M+), за което доставчикът издава на 08.08.2018
3
г. крайна фактура № **********. Размерът на неустойката, съдът приема за правилно
определен, съгласно механизма й, посочен в т. 2 договора. В тази връзка съдът не споделя
възраженията на особения представител на ответника, че неустойката е в противоречие с
общите условия към договора.
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД сключва на 16.10.2018 г. договор за
цесия със „С.Г.Груп“ ООД, по силата на който прехвърля гореописаното вземане за
неустойка на „С.Г.Груп“ ООД. От своя страна, последното дружество прехвърля вземането
на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД на 01.10.2019 г. с договор за цесия от същата дата. Уведомяване на
длъжника за сключените договори за цесия не се извършва. Уведомленията се връчват за
първи път на ответницата чрез назначения от съда особен представител. Към настоящия
момент кредитор на ответницата е именно „ЮБЦ“ ЕООД. В тази връзка съдът не споделя
възраженията на особения представител за нищожност на двата договора за цесия и за липса
на уведомяване по реда на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Възраженията за нищожност не са
конкретизирани, тъй като не се посочва вида на порока, обуславящ нищожността на
цесиите. Същевременно, при служебна проверка, съгласно ТР№1/2020 г. на ОСГТК на ВКС,
настоящият съдебен състав не констатира наличието на юридически факти, обуславящи
нищожността им.
Относно уведомяването на ответницата за прехвърляне на задължението, същото се
осъществява в хода на настоящия процес чрез връчването на исковата молба и приложеното
към нея уведомление на особения представител, назначен на ответницата. Този факт следва
бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. Връчването на всички книжа по
делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този
момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици – в този смисъл е и Р
№ 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС. Поради това, съдът намира за
неоснователни възраженията на особения представител, свързани с липсата на надлежно
уведомяване на ответницата за извършената цесия.
Следва да се приеме, че цесията, легитимираща ищеца като носител на вземането за
неустойка, поражда своето действие спрямо ответницата, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
Гореописаната фактическа и правна обстановка, съдът възприема, след анализ
поотделно и в съвкупност на представените по делото писмени доказателства – договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с кл. № 125902828001 от 29.06.2015 г.,
допълнително споразумение от 05.05.2017 г; фактури № **********/08.04.2018 г. и №
**********/08.05.2018 г.; договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 16.10.2018 г. и
договор за прехвърляне на вземанията (цесия) от 01.10.2019 г.; извлечение от приложение №
1 към договор за цесия от 01.10.2019 г.; потвърждение за прехвърляне на вземане от
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД; уведомление за цесия от „БТК“ ЕАД.
Липсват възражения от страна на ответника относно авторството на тези писмени
документи, респективно възражения, свързани със съдържанието на волеизявленията,
обективирани в тях. Поради тази причина съдът ги кредитира изцяло и счита, че установяват
пълно и главно всички релевантни по делото факти.
4
Предвид горното, съдът приема, че ищецът е материалноправно легитимиран да
търси от ответницата удовлетворяване на вземането за неустойка в размер на 49.98 лева без
ДДС. Исковата претенция е основателни и следва да се уважи.
По разноските:
Съгласно т. 12 от ТР№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да се
осъди да заплати на ищеца, направените от последния разноски в заповедното и исковото
производство – по 25 лева държавна такса и по 180.00 лева адвокатско възнаграждение за
двете фази; както и сумата от 200.00 лева депозит за особен представител, или общо сумата
от 610.00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 от ГПК в отношенията между
страните, че ЕМ. МЛ. Й. ЕГН: ********** дължи на „ЮБЦ“ ЕООД ЕИК:*********
неустойка в размер на 49.98 (четиридесет и девет лева и 98 ст.) лева за предсрочно
прекратяване на договор с клиентски номер 15902828001 от 29.06.2015 г., сключен между
ответника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД,
представляваща сбор от трикратния размер на месечните такси на всяка абонаментна услуга
от сключения договор, предмет на фактура № **********/08.08.2018 г., на основание чл. 92
от ЗЗД, което вземане се прехвърля на „С.Г.ГРУП“ ЕАД ЕИК:********* с договор за цесия
от 16.10.2018 г., а „С.Г.ГРУП“ ЕАД – на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г.
За горното вземане се издава Заповед за изпълнение № 679/26.08.2021 г. по ч.гр.д. №
1017/2021 г. по описа на РС-Провадия, 2-ри състав.
ОСЪЖДА ЕМ. МЛ. Й. ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ ЮБЦ“ ЕООД
ЕИК:********* сумата от 610.00 (шестстотин и десет) лева, представляваща, направени от
ищеца разноски в заповедното и исковото първоинстанционно производство, на основание
чл.78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
5