№ 3368
гр. София, 10.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110202648 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ИВ. П. П., ЕГН: **********, чрез адв. С.Ф. от
САК, срещу електронен фиш серия К № 5310804 на СДВР, с който за
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.
1, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на
400 лева.
Недоволен от издадения електронен фиш е останал жалбоподателят,
който обжалва същия, като твърди, че е незаконосъобразен и неправилен,
противоречащ на материалния и процесуалния закон. Твърди, че в самия
електронен фиш не е отразено точното местонарушение, тъй като към същия
не било представено приложение с обозначени координати чрез използване
на джипиес система. Сочи, че при издаването на ЕФ не са спазени
императивните разпоредби на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, тъй като
автоматизираното техническо средство, с което е измерена скоростта на
автомобила, е мобилно и изключва отсъствието на контролен орган на
мястото, където се извършва и установява нарушението. Развиват се
съображения, че от ЕФ не става ясно в какво качество е санкциониран
жалбоподателят, който не е собственик на процесния лек автомобил. Също
така се твърди, че цифровата квалификация на нарушението, отразена в ЕФ, е
неправилна.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
1
Постъпили са писмени бележки от юрк. ХР.ХР., процесуален представител на
СДВР, който оспорва жалбата и по същество счита същата за неоснователна и
недоказана и моли за решение, с което да се потвърди ЕФ като
законосъобразен и правилен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от надлежна
страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
На 09.09.2021 г. в 19:22 часа, в гр. София, автоматизирано техническо
средство ARH САМ S1 с № 11743ее заснело лек автомобил „Форд Мондео“ с
рег. № СА **** КС, движещ се по бул. „История Славянобългарска“ до
бензиностанция „Шел“, с посока на движение от ул. „Каменоделска“ към
надлез „Надежда“, със скорост на движение от 88 км/ч, при ограничение на
скоростта 50 км./ч. за населено място, съответно било налице превишение на
скоростта от 38 км./ч. Процесният лек автомобил бил собственост на Е.Н. П.а,
с изрично посочен ползвател жалбоподателя ИВ. П. П., което се установява от
справката за регистрацията и собствеността на МПС.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа кредитираните писмени доказателства, приобщени в процеса по реда
на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, а именно: електронен фиш серия К №
5310804 на СДВР; снимков материал; разпечатка от информационния масив
на ОПП-СДВР относно регистрацията и собствеността на МПС; заповед за
утвърждаване на образец на електронен фиш; протокол от проверка № 60-С-
ИСИС от 28.09.2020 г. на преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации; удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 от 07.09.2017 г., валидно до 07.09.2027 г.; протокол за използване
на автоматизирано техническо средство от 09.09.2021 г.; ежедневна форма на
отчет; справка - разпечатка от АИС-АНД.
По доказателствата:
При постановяване на настоящето решение съдът кредитира изцяло
събраните по делото писмени доказателства, тъй като същите са
непротиворечиви, взаимно допълващи се и тяхната доказателствена сила не е
оборена.
По делото е представен снимков материал, от който се установява
точната дата и час на нарушението, измерената скорост и отклонението от
установеното ограничение, точните координати, на които е извършено
нарушението, регистрационният номер на МПС, както и че процесното
нарушение е заснето с преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
САМ S1 с № 11743ее. Системата е преминала преглед за техническа
изправност, съгласно протокол за проверка от 28.09.2020 г., както и същата е
2
от одобрен тип средство за измерване, видно от удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г., валидно до 07.09.2027 г.
Следва да се има предвид и това, че с оглед разпоредбата на чл. 189, ал.
15 от ЗДвП „изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес“, поради което и съдът кредитира изцяло приложения по делото
снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено
средство. Посредством него се установяват регистрационният номер на
автомобила; мястото на извършване на нарушението (съвпадащо с мястото,
посочено в Електронния фиш); ограничението на скоростта; конкретно
измерената скорост на движение; номерът на системата за наблюдение, както
и това, че автомобилът е бил сам на пътя, т. е. измерената скорост на
движение е именно на заснетия автомобил. Ограничението на скоростта в
съответния участък е именно до 50 км./ч. за населено място, който факт се
установява освен от този снимков материал, така и от отразеното в протокол
за използване на автоматизирано техническо средство от 09.09.2021 г.
По делото не се събраха доказателства, от които да е видно, че в срока
по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, жалбоподателят е подал декларация за лицето,
извършило нарушение, както и да е било направено възражение по ал. 6 от чл.
189 на ЗДвП пред директора на съответната структура на МВР.
Всички събрани по делото писмени и веществени доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, дават възможност на съда да
установи по безспорен начин изложената по-горе фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл. 189, ал. 8 от
ЗДвП. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, по следните
съображения:
Съгласно легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т. 63 от
ДР на ЗДвП, електронният фиш представлява „електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно- информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи“. В същия смисъл е и разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП регламентира изрично реквизитите,
които следва да съдържа електронният фиш, а именно: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението; мястото; датата; точния час на извършване на
нарушението; регистрационния номер на моторното превозно средство;
собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на
нарушението; нарушените разпоредби; размера на глобата; срока; сметката и
3
начините за доброволното й заплащане.
Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на електронния фиш,
регламентирани в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП към процесната дата,
със съдържанието на обжалвания електронен фиш, съдът приема, че
последният формално отговаря на всички законови изисквания и съответства
на утвърдения образец със заповед на Министъра на вътрешните работи. В
него са посочени: териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението (СДВР); мястото и времето на осъществяването му;
разрешената скорост; установената такава на движение на процесното МПС,
регистрационният номер на последното, като е посочено, че електронният
фиш се издава на ИВ. П. П., ЕГН: **********, в качеството му на ползвател
на заснетото МПС.
Описано е самото нарушение и е посочена нарушената разпоредба – чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, както и санкционната разпоредба, въз основа на която, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
400 лева, като са указани срокът, сметката и начинът за доброволно плащане.
От горното следва изводът, че посочването на конкретното лице, издало
електронния фиш; датата на съставянето му и дали подлежи на обжалване, в
какъв срок и пред кой съд не са сред задължителните реквизити на
електронния фиш и съответно непосочването им не води до нарушаване
правата на жалбоподателя, респ. до незаконосъобразност на електронния
фиш. Липсата на подпис, печат или физическо лице – издател на електронния
фиш, не води до отпадане качеството му на документ (по аргумент от § 6, т.
63 от ДР на ЗДвП и § 1 от ДР на ЗАНН), нито пък води до извод за допуснати
съществени процесуални нарушения.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая нарушението е описано
по разбираем начин, тъй като в оспорения електронен фиш са посочени, както
самото нарушение – извършено „нарушение за скорост“, посочена е
разрешената скорост на движение в процесния участък – 50 км/ч за населено
място; установената скорост на движение 88 км/ч и превишаването на
разрешената скорост с 38 км./ч. По отношение на разликата в скоростта на
движение, отразена в снимковия материал и в електронния фиш, следва да се
отбележи, че от представения по делото протокол от проверка се установява,
че грешката при измерване на скоростта с въпросното техническо средство е
+/- 3 км./ч. при скорост до 100 км./ч. Тази допустима грешка е отчетена и в
конкретния случай. Видно от приложения по делото снимков материал
измерената скорост е 91 км./ч., докато в обжалвания електронен фиш е
посочена (след приспаднатия толеранс от 3 км./ч. в полза на водача) скорост
от 88 км./ч., която се явява по-благоприятна по размер от действително
измерената скорост от 91 км./ч.
По аргумент от чл. 21, ал. 1 от ЗДвП в населено място ограничението на
максимално допустимата скорост за леки автомобили е 50 км./ч. и когато
скоростта, която не следва да се превишава, е различна от тази, това се
сигнализира с пътен знак – чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. В разглеждания случай
4
автомобилът е заснет в населено място, като в ЕФ е записано, че разрешената
скорост е 50 км./ч., като е установено, че е налице превишение на скоростта с
38 км./ч. От събраните и анализирани по-горе доказателства се установява,
както от обективна, така и от субективна страна, че е осъществен съставът на
административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в
неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на движение на
МПС да не се превишава максимално допустимата скорост за леки
автомобили в населено място, а именно 50 км./ч.
От приложената справка е видно, че ползвател на процесния лек
автомобил е жалбоподателят ИВ. П. П.. Неоснователно е възражението за
допуснато процесуално нарушение при издаването на електронния фиш,
поради непосочване на името на собственика, на когото е регистрирано МПС.
Съгласно чл. 188, ал. 1от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. В случая, собственикът изначално е посочил, че
автомобилът се ползва от жалб. ИВ. П. П.. Следователно, доколкото
ползвателят е този, който осъществява фактическата власт върху автомобила,
то по аргумент на чл. 188, ал. 1, изр. 1, предл. 2 от ЗДвП, в случая правилно е
определен авторът на нарушението – лицето, на което е предоставено МПС.
За ползвателя няма пречка да се защити по предвидения в чл. 189, ал. 5 от
ЗДвП ред, което в случая не е сторено, поради което предвид разпоредбата на
чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, правилно е санкциониран именно ИВ. П. П..
В настоящия казус правилно е приложена санкционната норма чл. 182,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП, в която е предвидено при констатирано превишаване на
максимално допустимата скорост в населено място, за превишаване от 31 до
40 км./ч. – налагане на глоба от 400 лева. Размерът на санкцията е абсолютно
определен, поради което съдът не следва да обсъжда въпроса за евентуалното
му ревизиране.
Съдът намира, че деянието не съставлява маловажен случай по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН, доколкото разкрива типичната, а не по-ниска степен на
обществена опасност на деяния от този вид. Извършеното нарушение е
формално такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито
и да е съставомерни вреди от същото. Освен това следва да се отбележи, че
нарушенията, свързани с управлението на МПС с превишена скорост,
застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на защита
от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни последици –
причиняване на ПТП, увреждане живота, здравето и имуществото на
останалите участници в движението по пътищата.
Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП, при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
5
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие за
санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето
с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма човешка намеса при
установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор.
Преносимата система за контрол на скоростта САМ S1 с № 11743ее е именно
такова техническо средство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано“
техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от ЗДвП – „Автоматизирани
технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно
или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес“, тоест контролният орган не се намесва в
работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го
позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно, в това се
изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния
орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с
което реализирането на административно наказателната отговорност за
нарушения на ЗДвП чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на
контрол с мобилни/преносими системи за контрол било преустановено и това
рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че
използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при
който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането
и настройката на автоматизираното техническо средство. Същите установяват
нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ. Всички
автоматизирани технически средства – мобилни и стационарни, са преминали
метрологична проверка съгласно, в това число и софтуера за обработка на
доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно
спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на
всяко техническо средство, сертифициращият орган – Български институт по
метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща
снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната
6
метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните,
така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от
сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща
измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна
система. Ето защо съдът не приема изложеното в жалбата възражение в тази
посока.
Административнонаказващият орган е изпратил на съда цялата
преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на
скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и
географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 от
ЗДвП, посоката на движение на автомобила, разположението на
автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена
метрологична проверка. Писмени доказателства относно всички тези
обстоятелства се съдържат в кориците на делото.
В случая нарушението е установено от преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации САМ S1 с № 11743ее, представляваща одобрен тип средство за
измерване, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията
се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на
оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го
насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе
ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът счита, че
процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП,
техническото средство, с което е установено и заснето нарушението да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
С оглед релевираните от жалбоподателя възражения, следва да бъде
отбелязано, че протоколът за използване на мобилното техническо средство е
по образеца от Наредбата, изрично е посочено мястото, на което АТТС е
позиционирано, и че на него липсва пътен знак за ограничение, тоест действа
общото ограничение на скоростта – до 50 км./ч. за населено място. Посочени
са номерата на първото и последното статично изображение. Представена е и
снимка на разположението на уреда.
При извършената цялостна служебна проверка на атакувания
електронен фиш, настоящата инстанция не констатира основания за неговата
отмяна или изменение. Ето защо, същият следва да бъде потвърден изцяло, а
депозираната жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна.
С горните мотиви съдът намира, че ЕФ е правилен и законосъобразен и
следва да бъде потвърден.
Относно разноските:
Въззиваемата страна е представлявана от юрисконсулт в
производството, претендиращ юрисконсултско възнаграждение, поради което
7
и с оглед определяне дължимия размер на разноските следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно същата съдът
определя размера на дължимото възнаграждение, при ограничението той да
не надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата, към която е извършено
препращането, в ал. 1 предвижда: „Заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП”. Такъв подзаконов
нормативен акт се явява Наредба за заплащането на правната помощ, в чл.
27е от която е определен размер на възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН от 80,00 до 150,00 лева. Съобразявайки вида и
количеството на извършената дейност по процесуално представителство пред
настоящата съдебна инстанция, както и предвид че производството не се
отличава с фактическа и правна сложност, съдът намира за справедлив размер
на разноски за юрисконсултско възнаграждение, възлизащ на минималния
такъв от 80,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 от
ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 5310804 на СДВР, с който
на ИВ. П. П., ЕГН: **********, за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 400 лева.
ОСЪЖДА ИВ. П. П., ЕГН: **********, да заплати на СДВР сума в
размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административно процесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8