Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.С.,
29.06.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВО, ІІА състав, в
публично съдебно заседание на шести юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЗАБЕТ
ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА РУБИЕВА
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
при секретаря Е.В., като
разгледа докладваното от съдия Петрова в.гр.дело № 1511 по описа за 2016 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.196 и сл.
от ГПК/отм/ вр. пар.2,ал.1 от ПЗР на ГПК.
С решение , обективирано
в протокол от о.с.з. от 11.11.2014г
по гр.д. № 1948/2008г по описа на СРС
районният съд е обявил за окончателен
проект за разделителен протокол, предявен на страните на 07.10.2014г. В
о.с.з. на 07.10.2014г в присъствието на Г.Ч. и процесуалните представители на
двете страни съдът е предявил разделителен протокол , като допуснатите до делба
имоти са поставени в два дяла- дял І южен близнак от построената жилищна сграда
в дворно място , представляващо п.ІV-1803А, кв.21 по плана на гр. Б. с площ
645кв.м., който южен близнак има площ от 120кв.м съгласно решението за
допускане на делба и 107.30кв.м съгласно СТЕ, на четири нива и 69.64% ид.ч. от
дворното място на стойност 328 530лв и дял ІІ- северен близнак от сградата
с площ от 80.00кв.м. съгласно решението за допускане на делба и 58.60кв.м.
съгласно СТЕ, състоящ се от четири вертикални нива ведно с 30.36% ид.ч. от
дворното място, както и апартамент №119, в гр. С., ж.к. ********, с площ от
76.16кв.м. със стойност на този дял 224 445лв. Съдът е посочил,че
съделителят получил дял І следва да заплати на съделителят получил дял ІІ
уравнение на дела от 52 042.50лв
С решение от
26.05.2015г по гр.д. № 1948/2008г СРС ,67 състав е отхвърлил предявените от Г.Ч.
против А.Р. искове с правно основание чл.31,ал.2 от ЗС за сумата от 94311лв-
обезщетение за лишаване от ползването на имота в гр. Б. за периода от
26.11.2008г до 26.03.2014г и за сумата от 14062лв- обезщетение за лишаване от
ползването на имота- апартамент в гр. С. за същия период.
И двете
съдебни решения се обжалват с въззивна жалба от Г.Ч.. Въззивницата поддържа,че
решението от 11.11.2014 е нищожно поради липса на форма и незаконосъобразно.
Според въззивницата решението е с неясна вола, липса му диспозитив,
индивидуализация на имотите. По същество е посочено, че доводът на съда, че е
налице хоризонтална етажна собственост, поради което е разделил дворното място
към делбените имоти съгласно разпоредбата на чл.40 от ЗС е неправилен. Въззивницата
оспорва съществуването на „хоризонталната етажна собственост” и счита, че
делбата следва да се извърши при равни права на страните в дворното място.
Посочва още, че не е имала възможност да вземе становище по проекта за
разделителен протокол. Въззивницата оспорва и решението от 26.05.2015г като
необосновано и противоречащо на материалния закон. Счита,че са налице
предпоставките по закон да й бъде присъдено исканото обезщетение за лишаване от
ползване на съсобствените имоти. Поддържа, че неправилно и превратно СРС, 67-ми
състав е ценил събраните по делото доказателства. Моли въззивният съд да отмени решение от 11.11.2014г и решение от 26.05.2015г,
да уважи исковете за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване.
Претендира разноски направени пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна А.Т. депозира писмено възражение, с което оспорва въззивната жалба.
Въззиваемата страна сочи,че преди обявяване на окончателния разделителен
протокол съдът е изслушал страните. Поддържа,че решенията , постановени от СРС
са валидни и правилни. Оспорва твърдението за превратно тълкуване на събраните
по делото доказателства.
В о.с.з.
въззивницата се явява лично и с адв. Камеранска, въззиваемият се представлява
от адв. Р.. Страните поддържат своите оплаквания и възражения. Въззивницата
моли въззивната жалба да бъде уважена. Претендира разноски по делото.
Въззиваемата страна оспорва жалбата, моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски по
делото.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
С решение от 08.03.2012
по настоящото дело СРС, 67 състав е допуснал до делба между Г.Ч.
и А.Т. , при равни права дворно място , съставляващо п. ІV-1803А от кв.21 по
плана на гр. Б. с площ от 654кв.м. , ведно с двуетажна жилищна сграда близнак,
застроена в южната част на 120кв.м. и в северната част на 80кв.м и апартамент
№119, в гр. С., кв. *********, с площ от 76.16кв.м.
От изслушаните
две СТЕ в о.с.з. на 26.06.2014г и в о.с.з. на 07.10.2014г се установява,че
дворното място в гр. Б. е неподеляемо, че къщата близнак подлежи на поделяемост
в два дяла- северен и южен, че апартаментът в гр. С. е реално неподеляем.
Настоящият
съдебен състав като взе предвид, че съделителите са двама с равни права в
общото имущество намира, че делбата следва да се извърши по реда на чл. 287 и
чл.289 от ГПК – чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребие.
Така възприетия от СРС, 67 състав извод за възможност за извършване на делбата
чрез жребие – начина на извършване на делбата – не е оспорен във въззивната
жалба. Във въззивната жалба се оспорва произнасянето на съда като постановяване
на правновалидна воля и квотите при които са сформирани двата дяла за извършване на делбата на дворното място.
Ето защо съдът приема,че по същество не се оспорва пред въззивната
инстанция възприетия начин за извършване
на делбата- чрез теглене на жребие и същият не е в предмета на въззивната
проверка. Независимо от това следва да
се посочи, че извършването на делба чрез
жребие в случая осигурява възможността всяка от страните да получи дял от
общото имущество в натура, като липсват основания за поставяне в дял на
имущество на някой от съделителите, за
разпределение на имуществото от съда, както и за изнасяне на общите имоти на
публична продан, предвид възможността всеки съделител да получи реален дял от
имотите.
Ето защо съдът
приема,че извършването на делбата на имотите допуснати до делба с решение от 08.03.2012г
следва да бъде чрез теглене на жребие.
СРС, 67 състав
е съставил проект за разделителен протокол и го е предявил на страните в о.с.з.
на 07.10.2014г . Проектът има нужното съдържание, като е ясно какви дялове
обособява съда , какво имущество е включено в тях, на каква стойност и какво
парично уравнение се дължи между съделителите.
Неоснователно
е оплакването на въззивницата ,че не й е дадена възможност да вземе становище
по проекта за разделителен протокол. Съдът в о.с.з. на 11.11.2014г е дал
възможност на страните, преди обявяването на окончателния разделителен протокол
да вземат становище по обявения им проект за разделителен протокол.
Решението от
11.11.2014г , обективирано в протокол от о.с.з. , с което е обявен за
окончателен проекта за разделителен протокол , е валидно . Нищожността на съдебното решение е свързано с
постановяването му от незаконен състав, извън правораздавателната воля на съда,
неподписването му от мнозинството съдии в състава, ако е постановено в
ненадлежна форма- т.е. не е писмено, при абсолютна неразбираемост на волята на
съда или при постановяване да се изпълни нещо неизпълнимо или нищожността на
решението е следствие на липсата на надлежно волеизявление на съдебния състав. Съответно
не е нищожно съдебно решение, което е постановено от компетентен съд, действащ
в надлежен състав, в пределите на предоставената правораздавателна власт,
съставено в писмен вид, подписано от членовете на състава и разбираемо.
Решението от 11.11.2014г отговаря на горепосочените
изискванията за валидност на съдебно решение. Ясна е волята на съда, решението
е постановено е писмена форма и носи
подпис на постановилия го съдия. Порокът на решението е технически, като същото
като диспозитив няма нужното съдържание, а препраща към друг съдебен акт. Този порок не води до нищожност или
недопустимост, а подлежи на отстраняване чрез съответен коректен диспозитив на
решението, постановен от настоящата инстанция, като се съобразят възраженията
на страните против проекта за разделителен протокол.
По същество на спора касаещо квотите на съсобственост при
които следва да се сформират двата дяла за извършването на делба - настоящият
съдебен състав приема, че не са налице основания за възприемане на становище,
че дворното място следва да се третира като самостоятелен обект на право на
собственост, както се поддържа от въззивницата във въззивната жалба.
Извършването на делбата, както беше посочено, се осъществява чрез теглене на
жребие при обособяване на два самостоятелни дяла от общото имущество. Двете
части на къщата близнак, допусната до дела, са
нееднакви и неравностойни. Дворното място , което след като е застроено,
е обслужващо сградите следва подялбата
на сградата на два неравни дяла. Ето защо дворното място следва да се подели
като неговите реални части следват пропорционално частите, при които се дели общата сграда и съответно се
присъди уравнение на дяловете, които са равни.
Изслушаното в о.с.з. на 07.10.2014г в.л. Г. Г. дава пазарна
стойност на целия делбен имот- сгради близнак и дворно място в което са
застроени- 471 785лв. Съотнесено към правата , при които се обособяват
самостоятелните дялове- къща южен
близнак с площ от 107.30кв.м. и съответни 69.64% ид.ч. от дворното място и
къща близнак със застроена площ от 58.60кв.м. и 30.36% ид.ч. от дворното място,
СРС правилно е изчислил стойностите на двата дяла и уравнението, което се дължи
между съделителите след тегленето на жребието.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира,че
делбата на общото имущество между страните следва да се извърши чрез теглене на
жребие, като двата дяла между които страните ще теглят жребие са съобразно
проекта за разделителен протокол , обявен в о.с.з. на 07.10.2014г.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение за
лишаване от ползите от общото имущество предявен от Г.Ч. за периода от
26.11.2008г до 26.03.2014г
Както беше
посочено по горе съсобственото имущество
се притежава от страните при равни права, като квотите на съсобственост са
установени с влязло в сила решение по настоящото дело, при допускане на
съдебната делба. Съдът приема, че по делото се установява , че процесните имоти
не са ползвани от ищцата. Спорни са причините за това- дали ищцата не е желаела
да ползва или не е имала възможност да ползва имуществото съобразно правата си.
За
установяване на този спорен факт са изслушани двама свидетели- свид. Р. , пред
СРС и свид. Н. пред настоящата съдебна инстанция. Съдът приема,че свид. С. не
дава информация за въпроси относими към спора за заплащане на обезщетение за
лишаването на ищцата от ползването на двата съсобствени имота. Свидетелите Р. и Н. дават безпротиворечиви
показания, че ищцата Ч. не е ползвала и двата съсобствени имота след 2008г и не
е имала ключ за тях. Свид. Р. установява,че е предлагала от името на ответника Т.
ключ на ищцата за имота в гр. Б. , но ищцата е отказала. Свид. Н. установява,че
ищцата е искала достъп до имотите, но
никога не го е получила.
Законът
определя дължимост на обезщетение за лишаване от ползите от общ имот, ако този
имот се ползва лично от някой от съсобствениците. Личното ползване, съгласно ТР
№7/2012г та ОСГК на ВКС не означава само фактическо пребиваване на
съсобственика в общия имот. Означава съсобствения имот да е на негово
разположение, в обем по- голям от неговите права на съсобственик. Съсобственикът
ползва лично вещта и пречи на другите съсобственици да я ползват според правата
си, независимо дали той я ползва пряко за задоволяване на лични потребности ,
дали държи чрез друг, но без да придобива граждански плодове от това или просто
държи достъпа до имота , какъвто е настоящия случай- невъзможността ищцата да
използува общата вещ е в пряка причинна зависимост от поведението на ответника,
който я е лишил от достъп до съсобствения
имот, поради което ответникът отговаря за пропуснатите от ищеца ползи на
основание чл. 31, ал. 2 ЗС. Като “лишен от ползата съсобственик" по
смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС е този , който изцяло или отчасти не упражнява
ползване, респ. не си служи с общата вещ поради това, че друг съсобственик го използва в обем, който надхвърля
собствените му дялове.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС обвързва
задължението за заплащане на обезщетение пряко с осъществяваното само от единия
съсобственик ползуване на цялата вещ. Достатъчно е неползуващият вещта
съсобственик да отправи писмена покана за заплащане на обезщетение, за да
възникне основание за ангажиране отговорността на ползуващия вещта
съсобственик. За да се освободи от отговорност ответникът е следвало да предложи на ищеца да ползува
вещта лично според правата му в съсобствеността и да му осигури възможността
реално да упражнява това свое право. В този смисъл и задължителното за
съдилищата решение постановено по реда на чл.290 от ГПК № 119/2009г по гр.д.№
3204/2008г ІІГО на ВКС на РБ. По делото липсва проведено главно и пълно доказване
на твърдението в полза на ответника Т., че е предоставил на ищцата ползването
на съсобствените имоти, съобразно нейните права в тях. В тежест на ответника по
исканията по сметките е да установят предоставянето на ползването на
съсобственика според неговите права. Категорични данни за такова предоставяне
по делото няма. Установеното от свид. Р.
пред СРС касаещо предоставяне на ключ за имота в гр. Б. се разколебава от
установеното от свид. Н. пред настоящата инстанция. И двамата свидетели
установяват факти които са възприели като очевидци и липсва основание единият
да бъде кредитиран за сметка на другия. По отношение на имота- апартамент в гр.
С. изобщо ответникът не провежда доказване ,че е предоставил на ищцата
ползването на същия, след отправената до него покана. С оглед разпределението
на доказателствената тежест съдът следва
да се приеме, че ответникът по исковете по сметките е държал достъпа до общите
с ищцата имоти, което е форма на ползване
на общите имоти, и не доказва да е предоставил
на ищцата възможност да ползва и тя имотите според своите права, с което е
лишил ищцата от ползите й на съсобственик в имота и й дължи
обезщетение. По делото се установява,че ищцата е отправила покана до
съсобственика си, като не е спорно ,че е получена на 26.11.2008г. Поканата
съдържаща се в телепоща има съдържание на покана за заплащане на обезщетение за
лишаване от ползите от общата вещ. Поканата е отправена в надлежна форма- писмена
и съдържа ясно изявление за това, че
съсобственикът желае обезщетение за своите права. С оглед
изложеното съдът приема,че са налице основанията на чл.31,ал.2 от ЗС за
ангажиране на имуществената отговорност на ответника за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползите от ползването на общите имоти на ищеца.
Искът за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот е
доказан по основание за посочения период.
С оглед
приемане на извод за основателност на претенциите по чл.31,ал.2 от ЗС съдът
следва да обсъди възражението за давност, погасила исковите претенции на
ищцата, направено от ответника. Възражението е частично основателно. Исковата
молба за заплащане на обезщетение за лишаване от ползите на общото имущество
ищцата Ч. е депозирала пред СРС на 24.01.2014г. Давността погасяваща вземането
за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване, каквото е това по
чл.31,ал.2 от ЗС е петгодишна и е прекъсната с подаването на исковата молба.
Следователно погасено по давност е вземането на ищцата на процесното основание
за периода преди 24.01.2009г. За периода от 24.01.2009г до 26.03.2014г
на ищцата се дължи обезщетение за лишаване от ползване на общото имущество.
Съобразно
изслушаната в о.с.з. на 07.10.2014г СТЕ за периода от 24.01.2009г до 26.03.2014г на ищцата се дължи
обезщетение за лищаване от ползването на имота в гр. Б. в размер на1/2 от 2730лв средномесечен наем х 62месеца или
сумата от 84 630лв, а за апартамента в гр. С.- ½ от 407лв
месечен наем х 62месеца или 12 617лв.
С оглед изложеното въззивната
инстанция приема, че първоинстанционното решение от 11.11.2014г следва да бъде
оставено в сила , като диспозитива му следва да бъде прецизиран. Решението от
26.05.2015г следва да бъде отменено за сумите от 84630лв- обезщетение за
лишаване от ползване на имота в гр. Б. и за сумата от 12 617лв-
обезщетение за палзването на имота в гр. С. и двете дължими се за периода от
24.01.2009г до 26.03.2014г и в тази част
исковете по чл.31,ал.2 от ЗС следва да бъдат уважени. В останалата си част
решението от 26.05.2015г следва да бъде оставено в сила.
По отношение на разноските
Разноските по извършването на
делбата следва да се изчислят от СРС при извършване на делбата.
С оглед частичната отмяна на решението на СРС от 26.05.20015г на отмяна подлежи и решението
в частта за разноските. С оглед изхода от спора държавната такса по исковете по
чл.31,ал.2 от ЗС дължима се от ищцата
пред СРС възлиза на сумата от 444.95лв , като ответникът следва да бъде
осъден да заплати сумата от 3889.06лв- д.т. по сметка на СРС.
Пред настоящата инстанция разноски
претендират и двете страни. Ищецът доказва разноски в размер на 7697лв-
заплатени д.т. по см. на СГС и 8825лв- заплатено адв. възнаграждение. С оглед
изхода от спора- оставянето в сила на решението от 11.11.2014г и частичната
отмяна на решението от 26.05.2015г на ищцата следва да бъдат възстановени
разноски за д.т. в размер на 1944.92лв,
както и разноски за адв. възнаграждение в размер на 3959.50лв. Съдът приема,че
адв. възнаграждение заплатено от ищцата пред настоящата инстанция е поравно за
защита срещу двете съдебни решения, поради липса на друга договорка. Пред
настоящата инстанция на ищцата се дължат разноски в размер на 5904.42лв.
Ответникът претендира разноски и
доказва такива в размер на 4 000лв. С оглед изхода от спора и като приема,че
адв. възнаграждение е платено за защита по жалбата против двете решения
поравно, поради липса на друго договорено, съдът приема,че върху ищцата следва да бъдат възложени
разноски в размер на 2205.32лв.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение , обективирано в протокол
от о.с.з. от 11.11.2014г по гр.д. № 1948/2008г по описа на СРС, 67състав, с
което е обявен за окончателен проект за разделителен протокол, предявен на
страните на 07.10.2014г , както следва:
ДЯЛ І-
включващ южен близнак от построената
жилищна сграда близнак в дворно място ,
представляващо п.ІV-1803А, кв.21 по плана на гр. Б. с площ 645кв.м., който южен
близнак има площ от 120кв.м съгласно решението за допускане на делба и
107.30кв.м съгласно СТЕ, състоящ се от четири вертикални нива, вклюващи
подземен сутерен с разположени в него гаражно пространство и спортно
рекреационен блок, два обитаеми етажа, ателие и стая в най-горното подскатно
пространство, ведно с 69.64% ид.ч. от дворното място в което е построена
сградата и представляващо п.ІV-1803А от кв. 21 по плана на кв. Б. с площ от 654
кв.м. на стойност 328 530лв
ДЯЛ ІІ- включващ северен близнак от
построената в дворното място жилищна сграда близнак, съставляващо п.ІV-1803-А
от кв.21 по плана на гр. Б. с площ от 645кв.м., който северен близнак е с площ
от около 80.00кв.м. съгласно решението за допускане на делба и 58.60кв.м.
съгласно СТЕ, състоящ се от четири вертикални нива – подземен сутерен с
разположени в него гаражно простарнство и помощни помещения, два обитаеми етажа
и трето подскатно ниво , с ведно с 30.36% ид.ч. от дворното място, в което е
построена сградата, представляващо п.ІV-1803-А от кв.21 по плана на гр. Б. с
площ от 654кв.м. , както и АПАРТАМЕНТ №119, в гр. С., ж.к. ****, с площ от
76.16кв.м. ведно с 0.435% ид.ч. от сградата и правото на строеж със стойност на този дял 224 445лв.
СЪДЕЛИТЕЛЯТ
получил дял І следва да заплати на съделителят получил дял ІІ уравнение на дела
от 52 042.50лв
След влизане в
сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик от СРС за насрочване
на процедура по теглене на жребие по реда на чл. 291 от ГПК/отм/.
ОТМЕНЯ решение №
ІІ-67-64 от 26.05.2015г постановено по гр.д. № 1948/2008г по описа на СРС, 67-ми
състав в частта , с която са отхвърлени исковете по чл.31,ал.2 от ЗС предявени
от Г.В.Ч. против А.Р.Т. за заплащане на обезщетение за лишаване от ползите от
имота в гр. Б. за сумата от 84630лв и
за сумата от 12 617лв- обезщетение за ползването на апартамента в гр. С. и двете дължими се за периода от
24.01.2009г до 26.03.2014г, както и в частта , с която Г.Ч. е осъдена да
заплати д.т. по см. на СРС за сумата над 444.95лв и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А.Р.Т. с
ЕГН ********** да заплати на Г.В.Ч. с ЕГН ********** сумата от 84630лв- обезщетение за лишаване от ползване
на имота в гр. Б., представляващ дворно
място , съставляващо п. ІV-1803А от кв.21 по плана на гр. Б. с площ от 654кв.м.
, ведно с двуетажна жилищна сграда близнак, застроена в южната част на 120кв.м.
и в северната част на 80кв.м и за сумата от 12 617лв- обезщетение за ползването
на апартамент в гр. С. , ж.к. ********* и
двете дължими се за периода от 24.01.2009г до 26.03.2014г , на осн. чл.31,ал.2 от ЗС , ведно със законната лихва върху главниците за
периода от 24.01.2014г до окончателното им заплащане .
ОСТАВЯ В СИЛА решение № ІІ-67-64 от 26.05.2015г постановено
по гр.д. № 1948/2008г по описа на СРС, 67-ми състав в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА А.Р.Т.
с ЕГН ********** да заплати по сметка на СРС д.т. в размер на 3889.06лв.
ОСЪЖДА А.Р.Т.
с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА Г.В.Ч. с ЕГН ********** разноски направени пред
въззивната инстанция в размер на 5904.42лв.
ОСЪЖДА Г.В.Ч.
с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на А.Р.Т. с
ЕГН ********** сумата от 2205.32лв- разноски пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна
жалба пред ВКС , при условията на чл. 280, ал. 1
от ГПК в 1-месечен срок от връчването на решението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/