Решение по дело №12645/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4165
Дата: 4 ноември 2022 г.
Съдия: Мария Ангелова Дончева
Дело: 20211110212645
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4165
гр. София, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ АНГ. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ АНГ. ДОНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20211110212645 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на И. П. И. срещу наказателно постановление
/НП/ № 21-4332-016137/02.08.2021 г., издадено от Н. към СДВР, Отдел
„Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 1, т. 1
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 и
лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца за нарушение на чл. 140,
ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 11 ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лв. за
нарушение на чл. 100, ал. 4, т. 1 ЗДвП.
В жалбата се оспорват фактическите констатации, твърди се неяснота
при описание на нарушението, както и необосновано завишен размер на
санкцията по чл. 175, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Иска се отмяна на НП и алтернативно
намаляване на санкцията.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Богданова,
която моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна Н. към СДВР, Отдел „Пътна полиция“, редовно
призована, не се представлява и не изразява становище.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
1
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 23.07.2021 г. около 23:10 часа в гр. София жалбоподателят И. П. И.
управлявал собствения си лек автомобил ***по ул. „Алеко Богориди”, с
посока на движение от ул. „Бели Дунав” към ул. „Бакърено шосе” с предна
регистрационна табела поставена не на предвиденото за това място, където
имало лебедка, а под него и със задна регистрационна табела частично
закрита от теглич, което затруднявало разчитането им.
Същият бил спрян за проверка от органите на О..
Свидетелят Ц. Г. Г. на длъжност младши автоконтрольор към СДВР,
Отдел „Пътна полиция“ съставил акт № 321677/23.07.2021 г. за установяване
нарушенията на жалбоподателя за нарушения на чл. 140, ал. 1 ЗДвП и чл.
100, ал. 4, т. 1 ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствието на свидетеля
Станкулов, а жалбоподателят вписал, че има възражения.
Въз основа на горепосочения АУАН, Н. към СДВР, Отдел „Пътна
полиция“, било издадено атакуваното наказателно постановление, с което за
установените нарушения на жалбоподателя са наложени следните
административни наказания: на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 100.00 и лишаване от право да
управлява МПС за 2 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП и на
основание чл. 183, ал. 4, т. 11 ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лв. за нарушение на чл. 100, ал. 4, т. 1
ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства – показанията на свидетелите Г. и С., АУАН, справка картон на
водача, заповед № 8121к-13180, заповед № 8121з-515 справки от ОПП и ДВС.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Г.. Същите са достатъчно
подробни и категорични. Няма причина да се постави под съмнение
възприятието на свидетеля относно положението, състоянието и видимостта
към регистрационните табели. Заявеното от свидетеля Г. е достатъчно, за да
се установят съставомерните обстоятелства, тъй като изготвянето на снимков
материал относно нарушението не е законово задължение на контролните
органи. Показанията на свидетелката С., че номерата са били видими, съдът
не кредитира с доверие поради близките и отношения с жалбоподателя и
протИ.речието им с показанията на св. Гачевси, които съдът цени като
безпристрастни.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
2
Жалбата е частично основателна, като съображенията на съда в тази
насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
лице, действало в кръга на своята компетентност.
Съдът, след като извърши цялостна служебна проверка на
процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, не намира нарушения на процедурата, обуславящи отмяната
му. Следователно наказателното постановление не страда от формални
пороци, обуславящи неговата отмяна, и следва да бъде разгледано по
същество. В АУАН и в издаденото въз основа на него НП са посочени
задължителните реквизити, каквито се изискват съгласно разпоредбата на чл.
42 и чл. 57 ЗАНН. Нарушенията са описани достатъчно ясно и точно, като
словесното и цифровото им описание не оставя съмнение какви деяния са
вменени на жалбоподателя.
По отношение на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1, езр. 1 ЗДВП по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен и
категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и
място, жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, чиято предна
регистрационна табела не е била поставена на предвиденото за това място. В
случая е без значение дали жалбоподателят е закупил автомобила в този вид,
тъй като релевантен е моментът, към който на процесната дата той е
управлявал автомобила и към който автомобилът е следвало да отговаря на
законовите изисквания. Нарушението не е маловажно, тъй като видимостта на
регистрационните табели е от съществено значение да осъществяване на
контролната дейност по ЗДвП, а тя зависи от поставянето им на съответното
предвидено от производителя място.
Нарушението е извършено от дееца с форма на вината умисъл – деецът
е съзнавал общественоопасния характер на деянието и се е отнА.л
безразлично към него.
В разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 1 ЗДвП за нарушението е предвидено
наказание в определени граници - - глоба от 50 до 200 лева и лишаване от
правоуправление от 1 до 6 месеца. В случая с оглед характера на нарушението
подходяща се явява санкция в минимален размер, а именно глоба в размер на
50 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
3
един месец.
По отношение на нарушенията по чл. 100, ал. 4, т. 1 ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 100, ал.4, т.1 от ЗДвП гласи следното: „водачът на
моторното превозно средство е длъжен да поддържа табелите с
регистрационния номер чисти и да не поставя върху тях никакви предмети,
материали и вещества“. В случая по делото се установява, че тегличът на
автомобила се е намирал пред табелата и частично я е закривал. Описаната в
АУАН и НП фактическа обстановка, приета за установена и от настоящия
съдебен състав, напълно кореспондира с посочения състав на
административно нарушение, поради което отговорността на жалбоподателя е
ангажирана правилно.
Нарушението е извършено виновно при умишлена форма на вината.
Водачът е съзнавал, че тегличът е поставен пред задната регистрационна
табела и се е отнесъл безразлично към това обстоятелство.
Нарушението не е маловажно, тъй като видимостта на
регистрационните табели е от съществено значение да осъществяване на
контролната дейност по ЗДвП, предметите поставени върху тях я
ограничават.
При това законосъобразно е ангажирана отговорността на
жалбоподателя по реда на чл. 183, ал. 4, т. 11 ЗДвП, предвиждащ за
нарушението наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева. Предвидените
санкции за извършеното нарушение са определена от законодателя в
абсолютен размер, поради което съдът не разполага с възможност за тяхното
изменение.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-016137/02.08.2021 г.,
издадено от Н. към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ в частта относно
нарушението на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал. 1, т. 1
ЗДвП на И. П. И. е наложено наказание „глоба“ в размер на 10.00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца като
НАМАЛЯВА размера санкцията, както следва: намалява размера на глобата
на 50 лева и намалява срока на лишаването от право да управлява МПС на
един месец.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-
016137/02.08.2021 г., издадено от Н. към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ в
4
останалата част, с която на И. П. И. на основание чл. 183, ал. 4, т. 11 ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лв.
за нарушение на чл. 100, ал. 4, т. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите


Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на ИВ. П. ИГН. срещу наказателно
постановление /НП/ № 21-4332-016137/02.08.2021 г., издадено от началник
група към СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на
основание чл. 175, ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 100.00 и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца
за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 11 ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лв.
за нарушение на чл. 100, ал. 4, т. 1 ЗДвП.
В жалбата се оспорват фактическите констатации, твърди се неяснота
при описание на нарушението, както и необосновано завишен размер на
санкцията по чл. 175, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Иска се отмяна на НП и алтернативно
намаляване на санкцията.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Богданова,
която моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна началник група към СДВР, Отдел „Пътна
полиция“, редовно призована, не се представлява и не изразява становище.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 23.07.2021 г. около 23:10 часа в гр. София жалбоподателят ИВ. П.
ИГН. управлявал собствения си лек автомобил **** по ул. „Алеко Богориди”,
с посока на движение от ул. „Бели Дунав” към ул. „Бакърено шосе” с предна
регистрационна табела поставена не на предвиденото за това място, където
имало лебедка, а под него и със задна регистрационна табела частично
закрита от теглич, което затруднявало разчитането им.
Същият бил спрян за проверка от органите на ОПП-СДВР.
Свидетелят ЦВ. Г. Г. на длъжност младши автоконтрольор към СДВР,
Отдел „Пътна полиция“ съставил акт № 321677/23.07.2021 г. за установяване
нарушенията на жалбоподателя за нарушения на чл. 140, ал. 1 ЗДвП и чл.
100, ал. 4, т. 1 ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствието на свидетеля
Станкулов, а жалбоподателят вписал, че има възражения.
Въз основа на горепосочения АУАН, началник група към СДВР, Отдел
„Пътна полиция“, било издадено атакуваното наказателно постановление, с
което за установените нарушения на жалбоподателя са наложени следните
административни наказания: на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 100.00 и лишаване от право да
управлява МПС за 2 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП и на
основание чл. 183, ал. 4, т. 11 ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лв. за нарушение на чл. 100, ал. 4, т. 1
1
ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства – показанията на свидетелите Г. и Стефанова, АУАН, справка картон
на водача, заповед № 8121к-13180, заповед № 8121з-515 справки от ОПП и
ДВС.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Г.. Същите са достатъчно
подробни и категорични. Няма причина да се постави под съмнение
възприятието на свидетеля относно положението, състоянието и видимостта
към регистрационните табели. Заявеното от свидетеля Г. е достатъчно, за да
се установят съставомерните обстоятелства, тъй като изготвянето на снимков
материал относно нарушението не е законово задължение на контролните
органи. Показанията на свидетелката Стефанова, че номерата са били видими,
съдът не кредитира с доверие поради близките и отношения с жалбоподателя
и противоречието им с показанията на св. Гачевси, които съдът цени като
безпристрастни.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е частично основателна, като съображенията на съда в тази
насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
лице, действало в кръга на своята компетентност.
Съдът, след като извърши цялостна служебна проверка на
процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, не намира нарушения на процедурата, обуславящи отмяната
му. Следователно наказателното постановление не страда от формални
пороци, обуславящи неговата отмяна, и следва да бъде разгледано по
същество. В АУАН и в издаденото въз основа на него НП са посочени
задължителните реквизити, каквито се изискват съгласно разпоредбата на чл.
42 и чл. 57 ЗАНН. Нарушенията са описани достатъчно ясно и точно, като
словесното и цифровото им описание не оставя съмнение какви деяния са
вменени на жалбоподателя.
По отношение на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1, езр. 1 ЗДВП по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен и
категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и
място, жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, чиято предна
регистрационна табела не е била поставена на предвиденото за това място. В
2
случая е без значение дали жалбоподателят е закупил автомобила в този вид,
тъй като релевантен е моментът, към който на процесната дата той е
управлявал автомобила и към който автомобилът е следвало да отговаря на
законовите изисквания. Нарушението не е маловажно, тъй като видимостта на
регистрационните табели е от съществено значение да осъществяване на
контролната дейност по ЗДвП, а тя зависи от поставянето им на съответното
предвидено от производителя място.
Нарушението е извършено от дееца с форма на вината умисъл – деецът
е съзнавал общественоопасния характер на деянието и се е отнасял
безразлично към него.
В разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 1 ЗДвП за нарушението е предвидено
наказание в определени граници - - глоба от 50 до 200 лева и лишаване от
правоуправление от 1 до 6 месеца. В случая с оглед характера на нарушението
подходяща се явява санкция в минимален размер, а именно глоба в размер на
50 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
един месец.
По отношение на нарушенията по чл. 100, ал. 4, т. 1 ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 100, ал.4, т.1 от ЗДвП гласи следното: „водачът на
моторното превозно средство е длъжен да поддържа табелите с
регистрационния номер чисти и да не поставя върху тях никакви предмети,
материали и вещества“. В случая по делото се установява, че тегличът на
автомобила се е намирал пред табелата и частично я е закривал. Описаната в
АУАН и НП фактическа обстановка, приета за установена и от настоящия
съдебен състав, напълно кореспондира с посочения състав на
административно нарушение, поради което отговорността на жалбоподателя е
ангажирана правилно.
Нарушението е извършено виновно при умишлена форма на вината.
Водачът е съзнавал, че тегличът е поставен пред задната регистрационна
табела и се е отнесъл безразлично към това обстоятелство.
Нарушението не е маловажно, тъй като видимостта на
регистрационните табели е от съществено значение да осъществяване на
контролната дейност по ЗДвП, предметите поставени върху тях я
ограничават.
При това законосъобразно е ангажирана отговорността на
жалбоподателя по реда на чл. 183, ал. 4, т. 11 ЗДвП, предвиждащ за
нарушението наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева. Предвидените
санкции за извършеното нарушение са определена от законодателя в
абсолютен размер, поради което съдът не разполага с възможност за тяхното
изменение.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, Софийски районен
съд:
3