Решение по дело №2975/2023 на Административен съд - Пловдив

С Решение № 100 от 03.11.2023г., постановено по АНД № 271/2023г. по описа на Районен съд – Карлово, I нак.състав е потвърден Електронен фиш серия К, № 3898560 на ОДМВР-Пловдив, с който на Д.Д.Г. за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата(ЗДвП) на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. Санкцията е наложена за нарушение извършено на 21.08.2020г. в 15:43 часа в гр.Баня, Път II-64, км. 10+800м. с посока на движение север-юг.

В жалбата се навеждат касационни основания за постановяването на атакуваното решение при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Акцентира се върху спорно местонахождение на превозното средство, липса на доказателства, че заснемането е станало в границите на населено място. Иска се отмяна на решението и постановяването на друго, с което да се отмени обжалваният електронен фиш. Претендират се разноски.

Ответникът по касация- ОД на МВР-Пловдив, в писмено становище от процесуален представител по пълномощие, намира депозираната жалба за неоснователна. Моли да се остави в сила обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив предлага да се остави в сила обжалваното решение.

Настоящият съдебен състав приема, че разглежданата касационна жалба се явява подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, следователно е допустима.

Не са налице наведените в касационната жалба оплаквания. При спазване на процесуалните правила районният съд е събрал и анализирал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за установяване на фактите по делото. Въз основа на извършения анализ е формулирал крайния си правен извод за потвърждаване на обжалвания пред него електронен фиш. Настоящият състав счита, че така направеният извод съответства на приетите по делото доказателства.

От доказателствения материал по делото безспорно се установява, че на 21.08.2020 г., в 15:43ч. е било установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR-1 M 612, движение на лек автомобил Мазда 6, с рег. № ****, собственост на касатора, с превишаване от 27 км. /ч. над разрешеното ограничение от 50 км/ч. Нарушението е извършено в гр.Баня, Път II-64, км. 10+800м. с посока на движение север-юг, установено с АТСС. С това действие Д.Г. е нарушила разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното ѝ заплащане, като образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. В пар. 6, т. 65 от ДР на ЗДвП се определя, че автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 от същата гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система.

При анализа на посочените нормативни разпоредби може да се направи извод, че нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на ЗДвП може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.

Настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че обжалваният електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно приложимата редакция на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Eлектронният фиш се отличава както от административните актове по смисъла на АПК, така и от актовете за установяване на административно нарушение по смисъла на ЗАНН и по отношение на него не съществува законово разписано задължително съдържание, извън изброените в разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП реквизити, т. е. пълно приравняване между електронен фиш и наказателно постановление не може да има нито по отношение на съдържанието им, нито във връзка с процедурата по съставянето им.

Изпълнено е и изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за съставяне на протокол за използване на мобилно АТСС за контрол. Представени са фотоснимки както на заснетото МПС, собственост на касатора, така и на самата АТСС.

Въз основа на попълнените данни в протокола, по несъмнен начин се потвърждава и визираната от органа правна квалификация на нарушението като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Процесното АТСС е законосъобразно приведено в работен режим на твърдяното място и време, посочени в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. и е технически изправно, поради което административнонаказателната отговорност на касатора се явява законосъобразно ангажирана.

Настоящата инстанция намира, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредбата - контролът да се осъществява с АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по административната преписка Протокол от проверка № 4-33-20/08.06.2020г. на мобилна система за контрол TFR-1M, идент. № 612/12 и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, валидно до 24.02.2020г. Последното съставлява годно средство за измерване и е преминало успешно последваща проверка, при която е установено съответствие на одобрения тип.

При установяване на нарушението на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и провеждане на особената административнонаказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш няма допуснати съществени нарушения. Безспорно е установено нарушението, кой е неговият извършител и вината. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 100, 00 лева съответства на нормативно предвидения в чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП вид и размер на наказанието и на констатираното превишаване на скоростта за движение в населено място.

Не се споделят оплакванията на касационния жалбоподател за неяснота за мястото на заснемане.

Правилен е изводът на КРС за достатъчност и точност при описание на мястото на извършване на нарушението. В самия електронен фиш като място на нарушението е посочено гр.Баня, Път II-64, км. 10+800м. с посока на движение север-юг. Това описание недвусмислено и еднозначно сочи, че нарушението е установено, заснето в рамките на населеното място. Допълнително това място е описано и чрез посочените в клипа към електронния фиш координати. Фактът, че нарушението е извършено в населено място налага извод, че ограничението на скоростта от 50 км/час е определено по силата на закона, а не посредством пътен знак, по аргумент от чл. 21, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДвП. Определянето на едно място като населено не е свързано непременно и единствено с наличието на сгради. Действително, по определение населеното място е исторически и функционално обособена територия, определена с наличието на постоянно живеещо население. Според българското законодателство обаче, тази територия е определена едновременно с това, и с наличието на строителни граници или землищни и строителни граници и необходимата социална и инженерна инфраструктура. Т.е. същественото за това дали една територия попада в рамките или извън рамките на едно населено място, е дали тази територия е в или извън строителни граници или землищни и строителни граници, а не дали върху нея има построени сгради. Терминът "строителни граници" няма дефиниция в действащите към момента нормативни актове, но се ползва все още в някои от тях. След отменянето от 31 март 2001 г. на Закона за териториално и селищно устройство, разбирането на смисъла на термина може да бъде подпомогнато – макар и при различна от действащата терминология, с текста на член 104, ал. 2 от отменения вече Правилник за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство: "Строителните граници на населеното място се определят с общия градоустройствен план и се уточняват със застроителен и регулационен план, а за населени места без общ градоустройствен план – със застроителен и регулационен план". Трябва да се има предвид и пояснението в скобите в текста на § 5, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията: "Територия на населено място" е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището". Тук, обаче, и терминът "землище" е с остарелия му вече смисъл на "извънселищна територия", който не съответства на "землище" според § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на Закона за административно-териториалното устройство на Република България. Ето защо и противно на възприетото от жалбоподателя, под територия на населеното място следва да се разбира не територия, върху която има построени сгради, а селищната територия, определена от строителните му граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището. Освен тези съждения за това що е населено място, следва да се има предвид, че по делото пред РС са събрани доказателства (писмо изх. № 11-00-381/14.07.2023г. на ОПУ-Пловдив), установяващи дали конкретното място на установяване на нарушението е в или извън населено място. В обратна посока да оборят констатациите в издадения ЕФ не могат да послужат писмата от кметство гр.Баня от 27.06.2023г. и 05.07.2023г., понеже те удостоверяват, за пътен участък – път II-64 км. 10+400, а в обжалвания фиш е посочено място на извършване на нарушението гр. Баня – път II-64 км. 10+800, но дори да се приеме, че писмата носят относима информация, то те удостоверяват, че мястото е извън строителните граници на гр.Баня, а по-горе в настоящото решение беше разяснена разликата между строителни граници и извънселищна територия на населено място.

По отношение възраженията за допуснати от районния съд съществени процесуални нарушения настоящият състав ги намира за неоснователни. Съгласно постоянната съдебна практика съществени са онези нарушения, които ограничават правото на защита на наказаното лице или се отразяват пряко върху съдържанието на крайния акт. В настоящия случай не е налице нито една от тези предпоставки. Нарушителят не е лишен от възможността да упражни правото си на защита в пълен обем и да установи факти и обстоятелства, различни от установените в настоящия процес. Санкционираният водач е обжалвал своевременно ел. фиш по съдебен ред и в производството пред районния съд, който при това е съд по същество, е изложил всички свои доводи и възражения за незаконосъобразност, както и е могъл да представи доказателства за тези доводи. С оглед на изложените разсъждения нарушението се явява ясно и недвусмислено установено.

Казаното дотук, обосновава извод, че оспорваното решение се явява законосъобразно и следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон.

При този изход на делото ответникът по касация има право на разноски за настоящата инстанция. Те се констатираха в размер на 80 лева юрисконсултско възнаграждение.

Ето защо Пловдивският адми­ни­ст­ративен съд, ХХI к. състав на основание чл.221 ал.2, предл. първо от АПК:

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 100 от 03.11.2023г., постановено по АНД № 271/2023г. по описа на Районен съд – Карлово, I нак.състав.

ОСЪЖДА Д.Д.Г., ЕГН ********** *** /осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: