М О Т И В И
към Присъда № 227 от 19.12.2016 година
по
н.о.х.дело № 3109 на Старозагорския районен съд
по
описа за 2015 година:
Обвинението срещу подсъдимата
А.А.И. - родена на *** ***, български гражданин, с начално образование,
работеща като управител на ЕООД „Чаровно злато”, неомъжена, осъждана, ЕГН **********,
е за това, че на 16.10.2014 г., в гр.Стара Загора, на търговска маса № 84, находяща
се на ул. “Капитан Петко войвода” /Руски пазар/, в търговската си дейност е използвала
по смисъла на чл.13, ал.2, т.2, предложение първо от ЗМГО търговски
марки, обект на изключителни права, без съгласието на техните притежатели, като
е предлагала за продажба стоки със знаци, представляващи регистрирани търговски марки, както следва:
- 3 /три/ чифта спортни обувки /маратонки/ с изписана
марка върху тях „ADIDAS", на обща
стойност 375.00 лева, правата върху която марка се притежават от "Adidas AG, DE, Herzogenaurauch
91074 adi-Dasler-Plaz 1-2", c юридически
представител за територията на Република България „Арсис
консултинг" ЕООД;
- 3 /три/ чифта
спортни обувки с изписана марка върху тях „PUMA”, на обща
стойност 375.00 лева, правата върху която марка се притежават от PUMA AG, RUDOLF DASSLERT, DE, 91074, Herzogenaurach, c юридически представител
за територията на Република
България „Турку, Т. и Турку" ООД;
- 1 /един/ чифт
спортни обувки с изписана марка върху
тях LACOSTE, на стойност 138.00
лева, правата върху която марка
се притежават от LACOSTE, rue
de Castiglione 8, Paris, 75001, FRANCE, c
юридически представител за територията на
Република България адвокатско дружество „П. и Ко” с
ЕИК:*********, или всичко на обща стойност 900.00 (деветстотин лева) лева - престъпление по чл.172б, ал.1 от НК.
Прокурорът в
съдебно заседание поддържа обвинението. С
оглед събраните доказателства, моли да се постанови съдебен акт, с който да се признае подсъдимата за виновна в извършване на
престъплението, за което е предадена на съд, като й се наложи наказание при
условията на чл.54, ал.1 от НК, а именно лишаване от свобода за срок от шест месеца и глоба в размер на хиляда лева. Подсъдимата
да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски в размер на 140.00
лв. по сметка на ОД на МВР – Стара Загора. По отношение на веществените
доказателства – 7 чифта спортни обувки, които се намират на съхранение във
Второ Районно управление предлага, същите да бъдат отнети в полза на държавата
и да бъдат унищожени на основание чл.53 във вр.
чл.172б, ал.3 от НК.
Защитникът
адв. Ч. *** счита, че с оглед събраните доказателства
изложеното в обвинителния акт обвинение не се доказва по един несъмнен начин,
още повече не се доказало, че въобще подзащитната му е извършила някакво
престъпление на процесния ден. Счита, че следва да се постанови оправдателен
съдебен акт.
По
искане на подсъдимата делото е разгледано по чл.371 т.1 от НПК.
Ощетените
юридически лица не са направили искане да бъдат конституирани като граждански
ищци.
Съдът,
като съобрази събраните доказателства, ведно с доводите и становищата на
страните и на основание чл.14 от НПК, приема следното:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Подсъдимата А.А.И.,
ЕГН **********, е родена на *** ***, българка, български гражданин, не омъжена,
осъждана, с начално образование, с постоянен адрес:***.
Подсъдимата е
управител на „Чаровно злато” ЕООД гр. Ст.Загора, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.”Зюмбюля Талимова” № 21, с основен предмет на дейност - търговия на
стоки за бита и промишлеността.
Подсъдимата
е осъждана както следва:
-
със споразумение по НОХД № 1425/2009 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, за престъпление по чл.172б, ал.1
от НК извършено на 04.07.2009 г. - на „Пробация” с двете задължителни пробационни марки всяка в размер на шест месеца, в сила на
17.08.2009 г. Наказанието е изтърпяно на
25.02.2010 г. ;
-
със споразумение по НОХД № 1037/2014 г. по описа на Районен съд - Стара Загора,
за престъпление по чл.234 ал.2 т.2 вр. ал.1 от НК
извършено на 17.10.2013 г. - на една година и два месеца лишаване от свобода с
три години изпитателен срок, в сила от 19.09.2014 г.
Подсъдимата осъществявала
търговската дейност на горепосочената фирма – осъществяване на търговия с
промишлени стоки в търговски обект - маса № 84, находящ
се в гр.Стара Загора, кв.”Казански”, пазар „Руски”, съгласно договор № 1195/03.06.2013
г. за наем, сключен с Община Стара Загора – лист 125 от ДП.
Във
връзка с постъпил сигнал във Второ Районно при ОД на МВР - Ст.Загора, на
16.10.2014 г., от 10.45 ч. до 11.06 ч. е било извършено претърсване при
неотложен случай в търговски обект - маса № 84, находящ
се в гр.Стара Загора, кв.”Казански”, пазар „Руски”. Подсъдимата стояла зад
търговската си маса и очевидно отговаряла за изложената за продан стока. При
претърсването били намерени и иззети вещи описани подробно в протокола за
претърсване и изземване, а именно: 3 чифта спортни обувки /маратонки/ с
изписана марка „Аdidas"; 3 чифта спортни обувки
/маратонки/ с изписана марка „Puma" и един чифт
спортни обувки /маратонки/ с изписана марка „LACOSTE”.
Действието
е извършено в присъствието на подсъдимата.
По
време на проверката свидетелят Д. - полицейски служител проверил при отговорника на пазара на кого се
води масата и установил, че това лице е именно подсъдимата.
В протокола за претърсване и изземване подсъдимата саморъчно отразила,
че не е продавачка на тази маса, а продавачка е Н.А.М..
Извършеното
процесуално действие - претърсване и изземване е одобрено с определение от
17.10.2014 г. по ч.н.д.№ 5558/2014 г. по описа на Районен съд - Стара Загора.
Видно
от писмо № 24-00-1/1/ от 07.01.2015 г. на Патентно ведомство на Република
България, Фирми Аdidas AG, Germany и Аdidas
International Marketing BV, The
Netherlands са настоящите притежатели на права върху
марките, съдържащи словния елемент ADIDAS. Фирма PUMA SE, Germany
е притежател на права върху марките, съдържащи словния елемент PUMA. Фирма
LACOSTE S.A. - FRANCE е притежател на права върху марките, съдържащи словния
елемент „Lacoste”.
Марките са регистрирани съгласно Закона за марките и географските
означения /ЗМГО/, Мадридската спогодба за международна регистрация на марки и
Регламент 207/2009/ЕС на Съвета за търговска марка на Общността и са действащи
на територията на Република България.
В Държавния регистър на марките не са вписани лицензионни договори за
отстъпване правото върху цитираните марки от страна на техните притежатели в
полза на юридическото лице „Чаровно
злато” ЕООД гр.Ст.Загора, представлявано от
А.А.И. или на физическото лице А.А.И..
Патентното ведомство на Република България не разполага с информацията
за търговските представители на чуждестранните фирми за внос, износ и търговия
на територията на страната ни.
Подсъдимата
нямала необходимото по закон съгласие на носителите на права върху горните
марки.
Видно
от заключението на назначената в хода на досъдебното производство
съдебно-марковата и оценъчна експертиза, за
всички марки (без изключение),
обект на експертизата, е налична идентичност, с маркировките поставени върху артикулите, отпечатъците на
хартиените и текстилни етикети или по самите артикули, както и общото
оформление на облекла и обувките и надписите по тях.
Маркировката върху инкриминираните артикули на
търговските марки: „ADIDAS”, „PUMA” и „LACOSTE” са идентични с тези, обект на регистрирани търговски марки описани в експертизата и
приложени в приложението.
Всички цитирани в
експертизата документи действат активно на територията на страната, а знаците и
надписите по задържаните артикули, които са идентични с цитираните в
експертизата марки въвеждат потребителите
в заблуждение, при условие, че се ползват без знанието и разрешението на
притежателите им.
Правата на
представените в приложенията документи
са нарушени, ако са ползвани без разрешението на притежателя им или лицензополучателите.
Марките на Общността, по силата на чл.72а от ЗМГО, се ползва със същата
сила на закрила, както марките регистрирани по национален ред. Марката
регистрирана по Мадридската спогодба също има равни права с останалите марки,
регистрирани по национален ред, във връзка с чл.69, ал.2 от ЗМГО. Независимо от
реда, по който е регистрирана марката, ако е ползвана в търговската практика
без разрешението на притежателя или лицензия за ползване, нарушени са правата
по чл.13 от ЗМГО.
По силата на чл.13 и
във връзка с гореизброените законови текстове, всяко ползване на марките, без
разрешението на притежателя, било с лицензионен договор или по силата на друго
споразумение е в нарушение на чл.73 ал.1 от ЗМГО. Нарушението произтича от
идентичност или сходство при използването на марката в търговската дейност,
както и от възможността потребителят да бъде въведен в заблуждение при
неправомерното ползване на марките.
Маркирането на стоките
с общоизвестни марки или такива, защитени
с документ за запазен знак и/или име, използването им в търговската
дейност, причинява вредни имуществени
последици за държателите на марките, тъй като при търговската дейност
потребителя е въведен в заблуждение за произхода и качествата на стоките,
носещи съответната марка. Използването на марките без основание от страна на
нарушителите, довежда до несправедливо облагодетелстване от отличителния им
характер и известността на марките.
Цялостната преценка на вероятността от объркване, що се отнася до
визуалното, звуково или концептуално сходство между конфликтните знаци, трябва
да се основава на създаденото от тях общо впечатление, като по-специално се
държи сметка за техните отличителни и доминиращи елементи. Възприемането на
марките, което средният потребител има за съответните стоки или услуги, играе решаваща
роля в цялостната преценка на тази вероятност от объркване. В това отношение
средният потребител обикновено възприема дадена марка като едно цяло и не се
впуска в изследване на различните й детайли.
Според експертизата, преценката на сходството между две марки не може
да се ограничи до отчитане само на един компонент от комбинирана марка и до
сравняването му с друга марка. Напротив, сравнението следва да се осъществява,
като всяка от съответните марки се разглежда в нейната цялост, което не означава,
че цялостното впечатление, създадено в паметта на съответните потребители от
дадена комбинирана марка, не може при определени обстоятелства да бъде
доминирано от един или няколко от нейните компоненти. Само ако всички други
компоненти на марката са незначителни, преценката на сходството би могла да се
направи единствено въз основа на доминиращия елемент. Такъв може да бъде
по-специално случаят, когато този компонент може сам да доминира в представата
за тази марка в паметта на потребителите, така че всички останали компоненти на
марката са незначителни за цялостното впечатление, което тя създава.
Според експертното заключение, колкото е по-голям обема на фалшиво
маркираните стоки, толкова евентуалните щети за държателите на марките са
по-големи. При определяне на вредите за право-притежателите, от една страна
стоят разходите направени от фирмите за
реклама, разработване на изделията, и разработване на пазара за налагане на
съответната марка, а от другата страна са фактори като: обем и срок на продажба
на фалшивите стоки, територия и стойност на съответните стоки на тази територия
и пр.
В чл.76а, ал.1 от ЗМГО обезщетението се третира като пряка и
непосредствена последица от нарушението.
В чл.76б ал.1 т.2 от ЗМГО, законодателят определя обезщетението като равно
на равностойността по цени на дребно на правомерно произведени стоки за
идентични или сходни стоки, със стоките,
предмет на нарушението.
При определяне на стойностите на инкриминираните артикули, eкспертизата е взела предвид аргументите посочени по-горе,
че има вреди и тяхната стойност е стойността на пазара на аналогични на
инкриминираните, но оригинални артикули. В този смисъл е трайната съдебна
практика - Тълкувателно решение № 1/31.05.2013 г. на ВКС на Република България
т.І.2, т.ІІІ.1 и ІІІ.2.
Материалното изражение на загубите за право-притежателите на марките се
определя като произведение от средно-продажните цени на оригинални стоки за
пазара, където са предлагани иззетите стоки и количеството им.
Експертизата е приела средно-претеглена пазарна цена на оригинални
стоки, при определяне стойността на аналогични на инкриминираните стоки. По
средно-притеглени пазарни цени, паричното измерение на стойността на правомерно
произведени аналогични на инкриминираните стоки, е както следва: 3 чифта спортни обувки
/маратонки/ с изписана марка „Аdidas", с
единична цена 125 лв. са с обща стойност 375 лева; 3 чифта спортни обувки
/маратонки/ с изписана марка „Puma", с единична
цена 129 лв., са с обща стойност 387 лева и един чифт спортни обувки
/маратонки/ с изписана марка „LACOSTE” са на стойност 138 лв., или всички на
обща стойност 900.00 лева / 3 по 125 лв. = 375 лв. + 3 по 129 лв. = 387 лв. + 1
по 138 лв. = 900.00 лв./.
Заключението на експертизата не е оспорено от страните и е прието като
доказателство на основание чл.371 т.1 от НПК, а съдът го счита за добросъвестно
и компетентно дадено.
На 16.10.2014
година е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.172б ал.1 от НК.
Подсъдимата с
протокол за доброволно предаване от 11.06.2015 г. е предала за нуждите на досъдебното
производство заверени от нея копия на договор за извършване на работа чрез
личен труд от 01.10.2014 г. и на трудов договор № 1 от 10.11.2014 г. сключени с
Н.М..
Описаната
фактическа обстановка се потвърждава от:
- приобщените по
реда на чл.371 т.1 от НПК доказателства приложени на досъдебното производство -
протокол за разпит на свидетел В.С.С. от 17.08.2015 г.; протокол за разпит на
свидетел А.С.Т. от 20.08.2015 г.; протокол за разпит на свидетел В.П.П. от
28.07.2015 г.; протокол за разпит на свидетел А.С.Т. от 02.10.2015 г. От тях се
установява, че ощетените юридически лица не са предоставяли под никаква форма
своето съгласие, търговските марки които притежават да бъдат използвани под
каквато и да е форма в търговската дейност по смисъла на ЗМГО от фирмата
управлявана от подсъдимата. Показанията се подкрепят от писмата от патентното
ведомство и пълномощните приложени като доказателства досежно
представителните функции;
- приобщеното по
реда на чл.371 т.1 от НПК заключение на експерта Васко Василев изготвил експертиза
за нарушаване на права по регистрирани на територията на Република България
търговски марки. От това заключение съдът приема за установено, че иззетите по
досъдебното производство вещи – спортни обувки не са оригинални, а са маркирани
с регистрирани търговски знаци без правно основание за това, налична е идентичност с маркировките поставени върху артикулите, отпечатъците на
хартиените и текстилни етикети или по самите артикули, както и общото
оформление на облекла и обувките и надписите по тях. Маркировката върху инкриминираните артикули на търговските марки: „ADIDAS”,
„PUMA” и „LACOSTE” са идентични с тези, обект на регистрирани търговски марки описани в експертизата и
приложени в приложението. По средни пазарни
цени, паричното измерение на стойността на правомерно произведени аналогични на
инкриминираните стоки, е както следва: 3 чифта спортни обувки /маратонки/ с изписана
марка „Аdidas", с единична цена 125 лв. са с
обща стойност 375 лева; 3 чифта спортни обувки /маратонки/ с изписана марка „Puma", с единична цена 129 лв., са с обща стойност 387
лева и един чифт спортни обувки /маратонки/ с изписана марка „LACOSTE” са на
стойност 138 лв., или всички на обща стойност 900 лева. Констатациите на
експерта се подкрепят от писмените доказателства – писмо от патентното
ведомство, установяващо липсата на съгласие на притежателите на марките;
-
показанията на свидетеля Д. дадени
в съдебно заседание, които съдът кредитира с доверие като логични и убедителни
и прочетените му в съдебно заседание показания от досъдебната фаза, като прочита
се наложи, тъй като свидетелят заяви, че не си спомня подробности с оглед
изминалия времеви период. Свидетелят е без родства и отношения с подсъдимата,
излага добросъвестно собствените си възприятия по време на процесната проверка,
описа поведението както на подсъдимата, така и на Н.М., която е подписала
протокола за претърсване и изземване като поемно лице. Свидетелят установи, че подсъдимата
била зад масата където са открити процесните стоки и за него нямало съмнение,
че тя е човекът отговарящ за изложената стока. Подсъдимата след това говорила с едно момиче. Същото това момиче е вписано
като поемно лице в протокола за претърсване и изземване;
- частично от
обясненията на подсъдимата от съдебно заседание, в частта, в която признава, че
е била на обекта си по време на процесната полицейска проверка; - показанията
на свидетелката М.Т., която работила на търговска маса в непосредствено
съседство с тази на подсъдимата, подписала протокола за претърсване и изземване
като поемно лице, в частта, в която сочи, че него ден не са минавали хора да
предлагат неоригинална стока, „никой не е предлагал него ден евтини спортни
обувки”;
- прочетените и
приобщени в съдебно заседание по реда на чл.283 от НПК протоколи и документи от
досъдебно производство № 875/2014 г. по описа на Второ Районно при ОД на МВР - гр. Стара
Загора от значение за изясняване на обстоятелствата: уведомление за образуване
на досъдебно производство от 16.10.2014 г.; определение от 17.10.2014 г. по ч.н.дело № 5558/2014 г.
по описа на Районен съд – Стара Загора за одобряване на протокол за претърсване
и изземване; протокол за претърсване и изземване от 16.10.2014 г.;
постановление за привличане на обвиняем от 13.10.2015 г.; декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние от 13.10.2015 г.; протокол за очна
ставка между А.А.И. и Д.Г.Д. от 11.06.2015 г., в който подсъдимата е посочила,
че „не са мои обувките. Бяха на моята маса защото се води на мое име..” и от който
се установява, че по време на процесната проверка подсъдимата е била сама зад
търговската си маса; постановление за назначаване на патентно-правна
експертиза; справка от Община Стара Загора, рег. № 10-11-14559/05.12.2014г.;
заверено копие на договор № 1195/03.06.2013 г. за наем на търговска маса № 84
на пазар кв. „Казански” ведно със схема на масите на общинския пазар и справка
за плащания на наем за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г.; справка от
Патентно ведомство на Република България, изх. № 24-00-1(1)/07.01.2015 г.;
справка от ТД на НАП – Пловдив – офис Стара Загора, изх. № 785#1/06.04.2015 г.; справка от Агенция по
вписванията, изх. № ТР-51/09.04.2015 г.;
справка от ТД на НАП – Пловдив – офис Стара Загора, изх. 11661#1/29.05.2015 г.; протокол за доброволно
предаване от 11.06.2015 г.; копие на договор за извършване на работа чрез личен
труд от 01.10.2014 г.; копие на трудов
договор № 1 от 10.11.2014 г.; справка за съдимост, рег. № 1728/15.05.2015
г.; справка от ОС „Изпълнение на
наказанията” – сектор „Пробация” – Звено Стара Загора, изх. № 4914/09.10.2015
г.; копие на писмо от „Арсис Консултинг”
ЕООД от 16.10.2015 г.; писмо от „Лакост” от
16.10.2015 г.; пълномощни от ощетените юридически лица на листи 42; 53-54; 67; приемо-предавателен
протокол от 19.10.2015 г.; заключително мнение от 19.10.2015 г.;
- приетите в съдебно
заседание писмени доказателства преписи от съдебни бюлетини, справка за
изтърпяно наказание пробация, справка за съдимост;
заварени копия от ревизионен акт от 03.12.2014 г., ревизионен доклад от
10.12.2014 г., последните представени от подсъдимата във връзка с обясненията
й, че към процесното деяние, фирмата й била в данъчна ревизия; докладна записка
изясняваща отсъствието в съдебно
заседание на свидетелката Н.М..
От доказателствата
се установява, че по време на процесната проверка подсъдимата е била на
търговската си маса № 84 на Руския пазар. В нейно присъствие полицейските
служители са предприели претърсване на масата и за иззели процесните спортни
обувки. Спортните обувки са установени на търговска маса № 84, изложени за
продан.
Впоследствие
полицейските служители извикали Н.М., която била встрани, за поемно лице.
Цитираните
до тук доказателствени средства дават основание на съда да направи единствено
възможния извод относно главния факт в процеса – има ли извършено престъпление
и кой е неговия автор. Сочените доказателства мотивират съда да приема, че
обвинението е доказано по несъмнен начин.
Подсъдимата
дава обяснения, че имала наета продавачка – свидетелката Н.А.М., която работила
за нея. Последната именно била закупила процесните стоки от непознато лице.
Подсъдимата сочи, че по време на процесната проверка се оказала на обекта, тъй
като тогава имала данъчна ревизия и отишла до процесната маса за да вземе
документи и печата на фирмата.
Видно
от представената справка от ТД на НАП - Пловдив, Офис-Стара Загора, изх.№
1166/29.05.2015 г./л.137 от ДП/,
лицето Н.А.М. има регистриран трудов договор на 10.11.2014 г, т.е. близо един
месец след извършеното деяние.
Представения
договор за извършване на работа чрез личен труд от 01.10.2014 г., с протокол за доброволно предаване от
11.06.2015 г., не е представен в момента на
извършване на проверката и е напълно реално да е създаден впоследствие с цел да
обслужи интереси на подсъдимата, а именно да я оневини.
Що
се отнася до показанията на свидетелката Т., същата не можа да визира с
категоричност от кога точно Н.А. работи на процесната маса. Дори и М. да е
работила, при процесната проверка подсъдимата е била на търговска си маса и е
осъществявала надзор над изложената за продан стока.
Обясненията
на подсъдимата, че процесните обувки не тя ги е продавала /дадени на
досъдебното производство прочетени в съдебно заседание, тъй като са били налице
основанията за това / и поддържани от подсъдимата в съдебно заседание са
доказателствено средство по делото и съдът приема същите за защитна позиция,
която подсъдимата упражнява по свое усмотрение. Подсъдимата всъщност не сочи,
че не знае за наличността им, а сочи, че не ги е продавала.
В
НПК законодателят е посочил, че подсъдимата има право да дава такива обяснения
каквито намери за нужно, т.е. законодателят я е освободил от задължението да
говори истината. Анализът на установената в хода на съдебното следствие доказателствен материал дават основание да се направи
извод, че именно подсъдимата е извършила престъплението, в което е обвинена.
В
съдебно заседание със съгласието на страните се прочетоха показанията на
свидетелката Н.М. дадени на досъдебното производство. Свидетелката сочи, че: „не
знаела кой номер е масата, работила там и била постоянно на масата…”. Свидетелката
сочи, че него ден минало едно момче и й оставило да продаде шест чифта
маратонки... „имал магазин за такива стоки, но фалирал и сега разпродава”.
Искал 15-20 лева на чифт. Свидетелката сочи, че взела процесните обувки като
решила да изкара 5-10 лева на чифт, а момчето след два три дни да мине за да му
даде парите. Тези показания са дадени на 12.12.2014 година, близо два месеца след
процесната проверка. Съдът не счита същите за убедителни и правдиви.
Нелогично
е случаен непознат безплатно да оставя стока за продан на също случайно непознато
лице. Тези показания според съда са провокирани от желание за оневиняването на
подсъдимата, поради което не им дава вяра.
Свидетелката Т. /поемно лице/ освен това е категорична, че него ден
никой не е минавал да предлага евтина неоригинална стока.
Всички
доказателства разгледани по отделно и в тяхната съвкупност налагат следните
правни изводи:
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
От така
установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимата А.А.И. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.172б, ал.1 от НК, тъй като на 16.10.2014
г., в гр.Стара Загора, на търговска маса
№ 84, находяща се на ул.“Капитан Петко войвода” /Руски
пазар/, в търговската си дейност е използвала
по смисъла на чл.13, ал.2, т.2, предложение първо от ЗМГО търговски
марки, обект на изключителни права, без съгласието на техните притежатели, като
е предлагала за продажба стоки със знаци, представляващи регистрирани търговски марки, както следва:
- 3 /три/ чифта спортни обувки /маратонки/ с изписана
марка върху тях „ADIDAS", на обща
стойност 375.00 лева, правата върху която марка се притежават от "Adidas AG, DE, Herzogenaurauch
91074 adi-Dasler-Plaz 1-2", c юридически
представител за територията на Република България „Арсис
консултинг" ЕООД;
- 3 /три/ чифта
спортни обувки с изписана марка върху тях „PUMA”, на обща
стойност 387.00 лева, правата върху която марка се притежават от PUMA AG, RUDOLF DASSLERT, DE, 91074, Herzogenaurach, c юридически представител
за територията на Република
България „Турку, Т. и Турку" ООД;
- 1
/един/ чифт спортни обувки с изписана марка
върху тях LACOSTE, на стойност 138.00 лева, правата
върху която марка се притежават от LACOSTE, rue
de Castiglione 8, Paris, 75001, FRANCE, c
юридически представител за територията на
Република България адвокатско дружество „П. и Ко” с
ЕИК:*********, или всичко на обща стойност 900.00 (деветстотин лева) лева.
Съобразно
Тълкувателно решение № 1/31.05.2013 г. на ВКС на Република България:
-
елементът „търговска дейност” от
състава на престъплението по чл. 172б от НК е налице при хипотезите на чл.13,
ал.2 от ЗМГО, когато дейностите се извършват за реализиране на икономически
ползи; той не е в зависимост от осъществявана от субекта дейност на търговец по
Търговския закон.
- субект на престъплението по чл.172б от НК
може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
- от престъплението
по чл.172б от НК могат да настъпят вреди, подлежащи на обезщетение.
От субективна
страна, подсъдимата е съзнавала общественоопасния
характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни
последици и е искала настъпването на тези последици. От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимата виновно
при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК. Деянието е довършено.
Подсъдимата
е съзнавала всички обективни признаци от състава на престъплението преследвала
е конкретна пряка цел - реализиране на търговска печалба.
Подсъдимата
е знаела, че като търговец не притежава лиценз/разрешение за търговска дейност
със стоки носещи горните марки.
Подсъдимата
е била на търговска си маса, имала е визия към изложената стока, като марките в
конкретния случай са лесно разпознаваеми. Подсъдимата е възприела визуално
надписите върху стоките на процесните спортни обувки, носещи съответната
търговска марка, не е имала издадено разрешение по надлежния ред да осъществява
търговска дейност със стоки носещи съответните търговски марки, но въпреки това
ги е предлагала за продажба в обекта си. Следователно субективният елемент пряк
умисъл е осъществен и не са налице обстоятелствата по чл.14 от НК, които да го
изключват.
Подсъдимата е била наясно, че използва в
търговската си дейност марките „ADIDAS”, „PUMA” и „LACOSTE”, без необходимото по закон
съгласие на носителите на права върху тези марки.
Обективният признак на състава на чл.172б от НК "използване в
търговската дейност" е налице, ако стоките са предмет на търговски акт,
насочен към потребителите в Европейския съюз.
Използването
на знаци, сходни с чужди търговски марки, е съставомерен
признак на престъплението по чл.172б ал.1 от НК.
Престъпното
деяние по чл.172б, ал.1, пр.1 от НК се осъществява
чрез използване в търговската дейност на марка, без съгласието на носителя на
това изключително право.
По
силата на чл.9, ал.1 от ЗМГО марката е знак,
способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица,
който може да бъде представен графично, чрез думи, букви, цифри, рисунки,
фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове,
звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци.
Диспозицията на
чл.172б от НК е бланкетна и препраща към разпоредбите
на ЗМГО относно отделните елементи на престъплението, включително и относно
“използване на марка в търговската дейност” (виж Стойнов, Наказателно право –
Обща част, Сиела, С., 1999г., стр. 81-82).
Съгласно
чл.13, ал.2 от ЗМГО - “Използване в търговската дейност по смисъла на ал.1 е:
т.1. поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; т.2. предлагането на стоките с този знак за продажба
или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и
предлагането или предоставянето на услуги с този знак; т.3. вносът или износът
на стоките с този знак; т.4. използването на знака в търговски книжа и в
реклами”.
По
делото е безспорно установено, че процесните спортни обувки ведно с наличните
по тях знаци сходни с оригинални марки се предлагат за търговска продажба на
търговска маса на т.н. „Руски пазар”, на място специално установено за тази
цел, на обичайно прието за това място и начин, който изключва друг вариант
освен търговски.
Не
се изисква да е налице реална продажба на стоките за да е налице инкриминираното
засягане правата на носителя на изключителното право. Достатъчно е те да бъдат
предложени за продажба и това предложение да има търговски характер, което без
съмнение в случая се установи.
Задължение и грижа на добрия търговец е да е наясно с това, че следва да
има разрешение за да използва в търговската си дейност и продава стоки носещи
чужда търговска марка.
Съгласно предписанията на чл.13 от ЗМГО, правото върху марка включва
правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на
трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак /чрез
поставяне на знака върху стоките и техните опаковки, чрез предлагане на стоки
със същия за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези
цели, чрез внос или износ на стоките с очертания знак и чрез неговото
използване в търговски книжа и реклами/, който е идентичен на марката за стоки
и услуги, съответно който поради идентичност или сходство с марката и
идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака,
съществува вероятност за объркване на потребителите, включваща възможност за
свързване на знака с марката.
Подсъдимата е осъществила
изпълнителното деяние използване в търговската дейност на чужда търговска марка
– чрез публична оферта подсъдимата е осъществявала търговска дейност, излагала
в търговския си обект и предлагала за продажба процесните спортни обувки,
продукти носещи търговска марка. От тази дейност подсъдимата се е стремила да
реализира доходи.
Търговската дейност е конкретен обект
на интелектуалната собственост , чиято
легална дефиниция , дадена в чл.9 от ЗМГО определя като знак, който е способен
да отличава стоките и услугите на едно лице от тези на други лица и може да
бъде представен графично.
Правото върху марка е изключително и
включва правото на притежателя да забрани на трети лица без неговото съгласие
да използват в търговската си дейност знак, който поради неговата идентичност
или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките на марката и
знака съществува вероятност от объркване на потребителите, която включва
възможност за свързване на знака с марката /чл.13 ал.1 т.2 пр.1 от ЗМГО/.
В конкретния случай подсъдимата е
осъществила една от формите на изпълнителното деяние „използва в търговска
дейност“ посочено в чл.172 б от НК, чието съдържание се изпълва от текста на
чл.13 от ЗМГО. Това понятие включва всяка дейност извършвана от дадено лице по
търговски начин, като такова е „предлагането на стоките с този знак за
продажба“.
За осъществяването на търговската си дейност подсъдимата не е имала
издадено разрешение от притежателите на изключителни права върху горепосочените
марки. Не е имала нито фактическо, нито правно основание да осъществява търговска
дейност използвайки процесните марки - марка „ADIDAS", правата върху която се притежават от
"Adidas AG, DE,
Herzogenaurauch 91074 adi-Dasler-Plaz
1-2", c юридически представител за територията на Република България „Арсис консултинг" ЕООД; „PUMA”, правата върху която марка се притежават от
„PUMA AG, RUDOLF DASSLERT, DE, 91074, Herzogenaurach”, c юридически представител
за територията на Република
България „Турку, Т. и Турку" ООД; «LACOSTE», правата върху
която марка се притежават от «LACOSTE, rue
de Castiglione 8, Paris, 75001, FRANCE», c юридически
представител за територията на
Република България адвокатско дружество „П. и Ко” – виж
пълномощни на лист 42; 53-54 и 67 от ДП.
Марките са регистрирани и действат на
територията на Република България. Юридическото лице управлявано от подсъдимата
и физическото лице подсъдимата нямат необходимото по закон съгласие на носителите
на права върху горните марки.
Извършеното
престъпление като вид е широко разпространено в днешните икономически условия и
засяга пряко правото на интелектуална собственост, което води и до икономически
загуби на титуляра за сметка на извършителя на
деянието.
В конкретния случая
предмета на престъплението обхваща спортни обувки с чужди търговски марки имащи
световна известност.
Чрез
разпространението им с имитация на продукта но с чужда търговска марка се
поставя под съмнение и доверието на потребителя в качеството на продукта.
Следователно не
може да се направи извод за липса на обществена опасност на деянието или за
явна незначителност, което дава основание на съда да не приема, че извършеното
деяние е малозначително по смисъла на чл.9 ал.2 от НК.
За пълнота следва
да се посочи и следното: В диспозитива на ОА относно общата стойност на трите чифта спортни обувки с изписана марка върху тях „PUMA”,
е записана 375.00 лева, вместо 387.00 лева / каквото обвинение е повдигнато в
постановлението за привличане като обвиняем и която стойност е дадена от вещото
лице в експертизата му, а именно 387.00 лева/. Това не е съществено
нарушение, тъй като в описателната част на лист 4 от обвинителния акт
прокурорът ясно е разграничил отделните стойности цитирайки заключението на
експертизата и няма съмнение, че следва да се има предвид 387.00 лева, като
общата стойност на предмета на престъплението безсъмнено е 900.00 лева.
От друга страна,
именно по искане на подсъдимата не е проведен разпит на експерта и заключението
е прието по реда на чл.371 т.1 от НПК с дадено съгласие при постановяване на
присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на заключението на
експертизата от досъдебното производство, което още веднъж налага извода, че за
подсъдимата не е налице неяснота относно обвинението и няма никакво съмнение относно
стойността на процесните вещи за която е дадена на съд.
ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕ:
При определяне вида
и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, визирани в чл.54 от НК, предвиденото за
извършеното престъпление наказание, степента на обществена опасност на деянието
и дееца, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, а така също съобрази
и целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК.
Съгласно първият
принцип в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от свобода до
пет години и глоба до 5000.00 лева.
Съдът отчете като:
смекчаващи вината
обстоятелства – трудова ангажираност на подсъдимата; сравнително млада възраст;
наличие на две малолетни деца, за които полага грижи; малък брой на процесните
вещи – общо 7 чифта спортни обувки; сравнително не висока стойност на предмета
на престъплението; процесуалното поведение на подсъдимата предвид това, че
делото се разгледа по съкратен ред по чл.371 т.1 от НПК.
отегчаващо
отговорността обстоятелства – съдебното минало.
Това, че не се
признава за виновна е процесуална позиция на подсъдимата, която упражнява по
свое усмотрение, но не може да се отчете като отегчаващо отговорността
обстоятелство. Позицията най – вероятно е провокирана от факта, че процесното
деяние е извършено в изпитателен срок.
Съдът отчете също сравнително
ниската степента на обществена опасност на деянието, за което конкретно е
повдигнато обвинение - престъпление в раздел 7 на глава 3 на НК – „Престъпления
против интелектуалната собственост“ и не е тежко престъпление по смисъла на НК.
Съдът счита, че за
извършеното престъпление на подсъдимата следва да се наложи наказание при
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, тъй като и най - лекото
предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко.
Ето защо и на основание
чл.172б, ал.1 от НК, във вр. чл.55, ал.1, т.2 б.“б“ от НК, във връзка с чл.42а, ал.2, т.1 и т.2, във връзка с ал.3, т.1, във
връзка с чл.42б, ал.1 и ал.2 от НК наложи наказание пробация
с двете задължителни пробационни мерки: ”Задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от 10 (десет) месеца, с периодичност два
пъти седмично; ”Задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от 10 (десет) месеца.
На основание чл.55,
ал.3 от НК съдът не наложи на подсъдимата по-лекото наказание глоба, предвидено
наред с наказанието лишаване от свобода. Мотивите за това са малкия брой на
процесните стоки, това, че подсъдимата полага грижи за две малолетни деца.
Съдът
счита, че наложеното наказание в максимална степен ще изпълни целите на
наказанието и ще спомогне, както за превъзпитаването на подсъдимата, така ще
подейства и възпиращо спрямо останалите членове на обществото.
ОТНОСНО ПРЕДМЕТА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
На основание чл.172б,
ал.3 от НК съдът отне в полза на Държавата предмета на престъплението
/предадени с приемо-протокол от 19.10.2015 г. – лист
160 от ДП/: 3 /три/ чифта спортни обувки /маратонки/ с изписана марка върху тях
„ADIDAS", 3 /три/ чифта спортни обувки с изписана марка върху тях „PUMA”, 1 /един/ чифт спортни обувки с
изписана марка върху тях «LACOSTE», намиращи се на съхранение при домакина на
Второ Районно при ОД на МВР – гр. Стара Загора и постанови същите да бъдат
унищожени по надлежния ред независимо чия собственост са.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл.189
ал.1 и ал.3 от НПК в тежест на подсъдимата се възложиха направените разноски: сума
в размер на 140.00 (сто и четиридесет лева)
лв., представляваща разноски за експертиза на досъдебното производство.
Причина за
извършване на престъплението е пренебрегването на специалните правила относно
търговските марки.
Условия
способствали за извършване на престъплението е ниско правно съзнание и
незачитането на установения в страната правен ред, по специално правилата за
търговските марки.
Водим от горните
мотиви, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: