П Р И С Ъ Д А

№  18

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Новопазарският районен съд в публичното заседание на девети март през две хиляди и единадесета година, в състав:

 

        

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

При секретаря В.В. и в присъствието на прокурора Красимира Жекова, като разгледа докладваното от съдия Маркова  наказателно дело от общ характер №  53  по описа за 2011 г.

 

                                     П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Н.А.Н. –ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 27.06.2008 г., около 15,30 ч. в гр. К., обл. Ш., управлявал моторно превозно средство /лек автомобил “***” с регистрационен № ***/ без да притежава свидетелство за управление на МПС, което деяние е извършено в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото такова деяние, с НП № 4188/23.11.2005 г. на Началника на РУП гр. Т., влязло в законна сила на 30.10.2007 г., поради което и на основание чл. 343в ал. 2 вр. ал. 1 от НК вр. с чл. 54 от НК ГО ОСЪЖДА на 3 /ТРИ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ СВОБОДА.

На основание чл. 66 ал. 1 от НК отлага изтърпяването на така наложеното наказани с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ.

Осъжда Н.А.Н. да заплати направените по делото разноски от 38 лв. /тридесет и осем лева/ по сметка на НПРС.

 

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред ШОС в 15 дневен срок от днес.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

МОТИВИ към Присъда №  18/09.03.2011 г. по НОХД № 53/11 г. на НПРС.

 

Подсъдимият Н.А.Н. е предаден на съд затова че, на 27.06.2008 г., около 15,30 ч. в гр. К., обл. Ш., е управлявал моторно превозно средство /лек автомобил “***” с рег. № ***/ без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за друго такова деяние с Наказателно постановление № 188/23.11.2005 г. на Началника на РУП гр. Т., влязло в законна сила на 30.10.2007 г. – престъпление по чл. 343в ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

Подсъдимият не се явява на насроченото съдебно заседание. Той, на досъдебното производство е упълномощил защитник в лицето на адв. Т.Р. от ВАК, която се явява в съдебното заседание и изразява становище, че обвинението спрямо подзащитния й е доказано и на Н. следва да се наложи наказание в предвидения от закона минимален размер, чието изтърпяване да бъде отложено условно. Съдът, считайки че неявяването на подсъдимият не би попречило за разкриване на обективната истина в процеса, счете, че следва да разгледа делото в отсъствието на подсъдимия, при участието на упълномощения от него защитник.

            След като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият Н.А.Н. ***, понастоящем извън пределите на страната. На 27.06.2008 г. той се движил с лек автомобил “***” с рег. № *** в гр. К., обл. Ш.. Като наближил изхода на града, в посока изхода за с. Тъкач, обл. Ш., подсъдимият бил спрян за проверка от служителите на РУП гр. К. – свидетелите Р.М.Р., Л.И.А. и М.А.Х., които по това време извършвА. проверки по ЗДвП. При извършената проверка, служителите установили, че подсъдимият не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, за което му съставили акт за установяване на административно нарушение № 585/27.06.2008 г. Впоследствие, след извършена проверка, било установено, че на подсъдимия е било наложено административно наказание глоба за същото такова деяние и то преди по-малко от година, с Наказателно постановление № 188/23.11.2005 г. на Началника на РУП гр. Т., влязло в законна сила на 30.10.2007 г.

            Така описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от всички събрани по делото писмени доказателства: акт за установяване на административно нарушение № 585/27.06.2008 г., НП 4188/23.11.2005 г. на Началника на РУП гр. Т., влязло в законна сила на 30.10.2007 г., писмо № 24268/15.07.2008 г. от СД “Полиция”, Отдел “Пътна полиция”, акт за установяване на административно нарушение № 4188/14.11.2005 г., справка за съставени наказателни постановления спрямо подсъдимия, справка за лице - български гражданин в АИС “БДС” от 11.12.2010 г. със списък на документи за самоличност и от показанията на свидетелите Р.М.Р., Л.И.Али и М.А.Х.. Всички тези доказателства категорично сочат, че с деянието си подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 343 в ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Той е управлявал МПС без да притежава свидетелство за управление и то в едногодишен срок от наказването му по административен ред за друго такова деяние. От субективна страна е налице пряк умисъл, защото подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Считайки обвинението за доказано безспорно, съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 343 в ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

            За да определи наказанието за подсъдимия, съдът отчете на първо място, че така извършеното от него деяние не представлява тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК. Видно е от справката за съдимост на подсъдимия, че същият е осъждан два пъти, като по първото от осъжданията му е настъпила реабилитация по право, а за второто от осъжданията му е наложено наказание глоба, като съдебният акт е влязъл в сила на 02.09.2003 г.  Обремененото съдебно минало на подсъдимия, съдът приема като обстоятелство, отегчаващо вината му. Съдът констатира, че по отношение на подсъдимия са налице и смекчаващи вината му обстоятелства. Това е оказаното от подсъдимия съдействие за разкриването на фактите по делото на досъдебното производство – веднага, при спирането му от полицейските служители, заявил, че не притежава свидетелство за управление на МПС, подписал съставения му акт без възражение. Видно е също така, че от осъществяване на престъпното деяние от страна на Н., до момента, е изтекъл значителен период от време, което обстоятелство несъмнено следва да се причисли към смекчаващите вината му такива.  

            Отчитайки всички тези обстоятелства, съдът счете, че следва да определи наказанието на подсъдимия при превес на смекчаващите вината му обстоятелства, като му наложи наказание, съвпадащо със законовия минимум. Ето защо на основание чл.343 в ал. 2 във вр. ал.1 във вр. с  чл.54 от НК съдът определи и наложи на подсъдимия Н.А.Н. наказание – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 3 /ТРИ/ МЕСЕЦА. Съдът счете, че следва да постанови изтърпяването на така определеното наказание да не бъде ефективно, а условно, тъй като намери, че в случая са налице всички законови предпоставки за прилагане института на условното осъждане, а и като съобрази, че за поправянето на осъдения не е наложително той да изтърпи ефективно наказанието си. Затова на основание чл. 66 ал. 1 от НК съдът отложи изтърпяването на така определеното наказание с изпитателен срок от 3 /три/ години.

            Подсъдимият Н.А.Н. бе осъден да заплати по сметка на НПРС направените по делото разноски в размер на 38 лева /тридесет и осем лева/.

 

            В този смисъл съдът постанови присъдата си.

 

 

21.03.2011 г.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: