Определение по дело №104/2021 на Районен съд - Ямбол

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 260083 /18.1.2021г.

гр. Ямбол , 18.01.2021 г.

Ямболският районен съд,                                                 ХV- ти  граждански състав

На 18.01                                                                                                          2021 година 

В закрито заседание в следния състав:                                               

 

                                                                        Председател: Марина Христова

 

като разгледа докладваното от съдия Христова

гр.  дело № 104 по описа за 2021 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Делото е образувано по искова молба на Топлофикация София ЕАД, с която е предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на Д.П.В.  съществуването на вземането на ищеца за сумите по  по ч.гр.д. № 1926/2020 год. на ЯРС. 

            След като се запозна с исковата молба и извърши служебна справка по ч.гр.д. № 1926/2020 год., съдът намери, че предявеният по делото иск е недопустим, защото за ищецът липсва правен интерес от същия, а мотивите за този правен извод са следните:

            С разпореждане от 21.12.2020 год., заповедният съд е разпоредил на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като го е уведомил и за последиците. В процесния случай обаче не е налице хипотезата на цитираната норма, според която съдът указва на заявителя възможността да предяви иск за съществуване на вземането си, когато длъжникът е уведомен при условията на чл. 47,ал. 5 от ГПК и   връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след съответната справка. Видно от върнатата в цялост призовка в заповедното производство връчителят не е събрал такива данни, а единствено е посочил, че длъжникът не е открит на адреса. Разпоредбата не предвижда извършване на справка дали лицето е напуснало пределите на страната и кога, а и от извършената такава не може да се счита за безспорно установено по предвидения в ГПК ред, че лицето не живее на адреса. В горепосочената хипотеза, след изтичане на срока за възражение заповедта за изпълнение е влязла в сила, и въз основа на нея е следвало да бъде издаден изпълнителен лист, поради което и липсва правен интерес от предявяване на иск. Следва да се има предвид, че съдът в исковото производство по чл. 422 ГПК не  е обвързан от преценката на заповедния съд по отношение влизане в сила на заповедта за изпълнение , респ. допустимостта на иска.

С оглед на всичко изложен до тук, ЯРС приема, че производството по делото следва да бъде прекратено, поради недопустимост на иска.

Водим от горните мотиви, ЯРС

 

                                              ОПРЕДЕЛИ:

 

Прекратява производството по гр.  дело № 104/2021 год. по описа на ЯРС.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на ищеца пред ЯОС.

След влизане в сила на определението, делото да се докладва на съда по заповедното производство за продължаване на съдопроизводствените действия.                               

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: