Решение по дело №309/2018 на Окръжен съд - Кюстендил

 

 

 

 

 

Р       Е       Ш       Е       Н       И       Е   № 236

 

гр. Кюстендил, 02.11.2018 г.                                                        

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание,

на втори октомври

през  две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                     

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Мухтийска

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева

                                                                                      Евгения Стамова

                                                                                  

 

при участието на секретаря Галина Кирилова

като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева                 в. гр. д.  №  309

по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК във вр. с чл.17, ал. 5 ЗЗДН.

            В.Й.Л.  чрез процесуалния му представител по пълномощие адв. А.И. ***  е обжалвал с въззивна жалба решение № 581/19.07.2018 г. на Кюстендилския районен съд, постановено по гр. д. №  882/2018 г. по описа на същия съд, с което е уважена молбата на М.В.Л. с адрес *** срещу въззивника за налагане на принудителни административни мерки по чл. 5 от ЗЗДН и В.Й.Л. е задължен да се въздържа от проява на насилие,спрямо М.В.Л., забранено му е да наближава жилището, местоработата и местата за социални контакти  и отдих на М.В.Л.  за срок от по 18 месеца. и въззивницата е осъдена да заплати 700 лева глоба, а по сметка на Районен съд- Кюстендил 25  лева д. т.  Изложени са доводи за недопустимост и неправилност  Според въззивника  решението е недопустимо, тъй като  частично молбата бира недопустима като съдържаща изложение за три случая на домашно насилие, за които не е направено искане за защита от домашно насилие в законоустановения едномесечен срок по ЗЗДН Относно неправилността на решението са изложени доводи за незаконосъобразност, поради неправилното квалифициране на поведението на ответника като проява на домашно насилие, поради това, че на 27.04.2018 г.  е снимал с телефона си, тъй като той и молителката са били на публично място. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на подадената молба за издаване на заповед за налагане на мерки за защита от домашно насилие и алтернативно искане, в случай, че първото не бъде уважено,  да се намали размера на наложената глоба, тъй като размерът в който е наложена не е съобразен с материалното състояние на ответника.

              Въззиваемата М.В.Л. с адрес ***, чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. Д. М. е подала възражение  по реда на чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН, в което изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и иска решението на КнРС да бъде оставено в сила

КнОС след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства /нови доказателства във въззивното производство не са събирани/ и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема решението на КнРС за правилно, поради което го оставя в сила. Съображенията за това са следните:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Молбата е подадена от легитимирано лице по смисъла на чл.8 т.1 ЗЗДН, а ответникът е лице по смисъла на чл.3 т. 1 ЗЗДН, срещу което може да се търси защита по реда на ЗЗДН.

По делото не се спори и е установено, че молителката и ответникът са  съпрузи. Представенa е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от молителката, в която са описани твърденията й за извършен акт на домашно насилие от страна наответника, съответстващи на изложените в молбата факти, като са посочени общо четири случая, първият от които с твърдение да е станал на 05.02.2018 г., вторият в края на месец февруари, 2018 г., третият с описание- „преди около два месеца” и четвъртият на 27.04.2018 г.

Молбата, въз основа на която е образувано първоинстанционното производство е подадена в съда на 08.05.2018 г..

Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетеля М., чийто показания настоящият съдебен състав като безпротиворечиви, последователни и логични, кредитира. Същият установява влошени отношения между молителката и ответника.. Сочи, че на 27.04.2018 г.  той и молителката, с която са колеги отишли да се почерпят в заведение „***”, в гр. Кюстендил. заведението посетил и ответника и виждайки ги да седят на маса, отишъл при тях и започнал да обижда молителката, като я наричал "***", "боклук". Поставил и въпрос за „смяна на адресната регистрация”. М. го изгонила. Ответникът си тръгнал, но веднага след това отново се върнал и започнал да снима молителката и свидетеля с мобилен телефон. в заведението имало посетители и всичко това ставало пред очите им.  Свидетелят решил да се намеси, станал и препречил пътя на ответника. Спречкали се и това наложило намеса на  други хора- посетители в заведението. Молителката сигнализирала за случая на телефон 112. При ставането й от стола молителят дръпнал златна верижка,  която носела  на шията си. Скъсал  я и взел в себле си. При издавенето на поличаи в заведението свидетелят не е присъствал, не ги е виждал.Разпитаните свидетели – С. и С.– служители в ПП при ОД на МВР-Кюстендил сочат, че на горепосочената дата са отишли като дежурни, изпратени по поданен сигнал от лице, което е твърдяло, че ще даде информация за човек употребил алкохол, а след това ще шофира. Очевидно свидетелстват за подаден от ответника сигнал. На място не са предприемали действия, тъй като не са установили никакви обстоятелства, налагащи такива действия по сигнала, за който са изпратени. В показанията си не свидетелстват  във връзка  с поведението на ответника спрямо молителката.

Останалите събрани в първоинстанционното производство гласни доказателства – показанинята на св.  Ш.- баща на молителката и св. К.-брат на молителката касаят останалите три случая. В показанията си и двамата свидетели сочат, че от няколко месеца отношенинята между страните се влошили твърде много и това наложило молителката да напусне семейното жилище.  Установила се да живее при брат си-св. К.. И трите останали случая са станали на дати в период от повече от месец, преди подаване на молбата от М.Л.. И трите са били на обществени места. При срещи между страните по делото  на тези места, молителят е проявявал еднотипно поведение – започва със словесни нападки , наричайки молителката с различни непристойни думи и случаите стават в присъствието на други хора, присъстващи на тези места в конкретния момент.

                                                                   - 2 -

 

С обжалваното решение КнРС е уважил искането, като е приел, че по отношение на молителката на последната дата – 27.04.2018 г. е упражнено домашно насилие, като е наложил мерки за защита от домашно насилие описани погоре и е издал заповед за защита спрямо нея . Решението е обжалвано от ответника.

Въззивната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на съдебна проверка съдебен акт, а разгледана по съществосе явява неоснователна..

Съгласно чл.2 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, за които този закон изисква да се намират или да са били в определени родствени, семейни или фактически връзки. Предпоставка за реализиране предвидената в ЗЗДН отговорност е наличието на родствени, семейни или фактически връзки, а по делото безспорно е установено, че страните се намират всемейна връзка, тъй като са съпрузи. Липсват данни бракът им да е прекратен..

За да се ангажира отговорност по ЗЗДН, следва да се установи осъществено домашно насилие спрямо молителя в производството. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса по чл.154 ГПК, приложими и в производството по ЗЗДН, съобразно § 1 от Заключителни разпоредби на ЗЗДН, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

При преценката на доказателствената съвкупност, обсъдена поотделно и в цялост, въззивният състав намира, че в случая е доказано по безспорен и непротиворечив начин твърдяното домашно насилие, осъществено от въззивника спрямо въззиваемата – молителя в производството по ЗЗДН, както правилно е приел и първоинстанционният съд. От обжалваното решение е пределно ясно, че съдът е взел предвид осъществения в преклузивния едномесечен срок преди подаване на молбата  акт на домашно насилие, без да взема предвид предходните описани в молбата три случая и да ги квалифицира като актове на домашно насилие.

От представената от молителката декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, която съгласно разпоредбата на чл.13 ал.2 т.3 ЗЗДН се ползва с доказателствена сила за изложените в нея декларирани факти, се установява, че молителката е била обект на домашно насилие, осъществено от ответника по молбата на 27.04.2018 г., като в декларацията е упоменато и в какво се състои акта на домашно насилие, а именно: агресивно поведение включващо късане на носен от молителката накит – колие /физически акт/ и   отправяне на обидни думи,/вербална агресия/  .    Декларацията сама по себе си е достатъчно доказателствено средство за установяване на осъществения акт на домашно насилие, доколкото същият е възпроизведен подробно в нея, с логическа връзка между фактите и събитията и съответен на описаното в молбата. Производството по ЗЗДН се отличава с някои процесуални особености, които не са характерни за типичния процес по ГПК, като една от най-съществените разлики е възможността решението да се основава единствено на изходящ от молителя частен документ – декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН. В случая обаче, освен от формалната доказателствена сила на изходящата от молителя декларация, осъщественият акт на домашно насилие се установява и от събраните по делото гласни доказателстава. Събраните пред районния съд гласни доказателства, показания на свидетел-очевидец, а другите-косвени, доколкото разпитани свидетели – полицейски служители не са били очевидци на възникналия между страните скандал, са индиция за влошени междуличностни отношение между страните в производството. Същите по безспорен начин установяват , че са били  изпратени  на горепосоченито място по друг сигнал, очевидно такъв подаден от молителя  по повод св. М., но отивайки на място свидетелите не са предприели действия, тъй като не е имало основание за това.

От показанията на св. Ш. и К. се установява, че проявеното на горепосочената дата поведение от молителя не е инцидентно, подобно поведение е проявявано многократно. Показанията на св.Ш. и К., макар и ценени при условията на чл.172 ГПК, са в логическа връзка както с твърденията на молителката, изложени в молбата и декларацията, така и с останалите доказателства по делото.  

 При изложените съображения, настоящия състав на въззивната инстанция не споделя възражението навъззивника, че първоинстанционото решение е недопустимо, тъй като са налагани мерки за заклира за случаи  станали на дати извън преклузивния едномесечен срок. Случаите посочени като станали на 05.02.2018 г., в края на м. февруари, 2018 г. и м.март, 2018 г. не са квалифицирани катоактове на домашно насилие поотделно.  

Няма пречка обаче анализирайки поведението на ответника, съдът да вземе предвид данните сочещи системност в поведението му. 

За формиране крайния извод на първоинсатнционния съд е допринесло и обстоятелството, че по делото не са били ангажирани доказателства за опровергаване на изложеното в молбата.

Първоинстанционният съд правилно е приел за установено, че спрямо молителката е било извършено деяние от ответника, които по своята същност представляват акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 ал.1 ЗЗДН - осъществено е психическо и физическо насилие. Актът на домашно насилие се изразява в  дърпане и късане на накит, отправяне на обидни думи,  който акт е осъществен на 27.04.2018 г.  Освен всичко това се установява, че ответникът целенасочено е снимал молителката и св. М. и то връщайки се след описаните прояви, до масата, на която са седели. Следва изрично да се отбележи, че  неяврно е твърдението на въззивника, че е снимал с телефона си, доколкото е на обществено място – в заведението. Действията му са били изключително целенасочени и касаят конкретно молителката  В това производство съдът не обсъждат подбудите за подобно поведение и изложените в хода на устните състезания твърдения на въззивника за установена извънбрачна връзка от молителката със св. М.. Също така не са предмет на обсъждане и отношенинето на М.Л.  спрямо В. К..                      

 Относно наложените мерки за защита:

Въззивният съд споделя мотивите на районния относно наложените мерки за защита по чл.5 ал.1 т.1 и 3 ЗЗДН, които създават достатъчно гаранции за пострадалото лице, че в бъдеще няма да бъде отново обект на домашно насилие от страна на въззивницата. Налагането на повече от една от предвидените в чл.5 ал.1 ЗЗДН мерки, в случая се обуславя от обстоятелството, че въпросният акт на домашно насилие не е изолиран случай от страна на ответника спрямо молителката

 На основание чл.5, ал.4 ЗЗДН, правилно ответникът е бил санкционирана и с глоба, която задължително се налага на лице, извършило домашно насилие. Размерът на глобата от  700 лева. е законосъобразно индивидуализиран.

Предвид изложеното следва извод че обжалваният първоинстанционен съдебен акт е валиден и допустим, а по същество и правилен. Решението на КнРС следва да бъде потвърдено.

Страните не са претендирали разноски във въззивното производство.

Водим от горното, Окръжен съд-Кюстендил

                                                                                 - 3 -                                                          

 

                                                                  Р       Е       Ш       И  :                                                             

 

           ОСТАВЯ В СИЛА решение № 581/19.07.2018 г. на Кюстендилския районен съд, постановено по гр. д. №  882/2018 г. по описа на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.17 ал.6 ЗЗДН.

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: