Р Е Ш Е Н И Е № 236
гр. Кюстендил,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание,
на втори октомври
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Мухтийска
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева
Евгения Стамова
при участието на секретаря Галина Кирилова
като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в. гр. д. № 309
по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК във вр. с чл.17, ал. 5 ЗЗДН.
В.Й.Л. чрез процесуалния му представител по
пълномощие адв. А.И. *** е обжалвал с
въззивна жалба решение № 581/
Въззиваемата М.В.Л. с адрес ***, чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. Д. М. е подала възражение по реда на чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН, в което изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и иска решението на КнРС да бъде оставено в сила
КнОС след като
прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства /нови
доказателства във въззивното производство не са събирани/ и след преценка на
обжалвания съдебен акт, приема решението на КнРС за правилно, поради което го
оставя в сила. Съображенията за това са следните:
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Молбата е подадена от легитимирано лице по смисъла на чл.8 т.1 ЗЗДН, а ответникът е лице по смисъла на чл.3 т. 1 ЗЗДН, срещу което може да се търси защита по реда на ЗЗДН.
По делото не
се спори и е установено, че молителката и ответникът са съпрузи. Представенa е декларация по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН от молителката, в която са описани твърденията й за извършен акт на
домашно насилие от страна наответника, съответстващи на изложените в молбата
факти, като са посочени общо четири случая, първият от които с твърдение да е
станал на
Молбата, въз
основа на която е образувано първоинстанционното производство е подадена в съда
на
Събрани са
гласни доказателства чрез разпита на свидетеля М., чийто показания настоящият
съдебен състав като безпротиворечиви, последователни и логични, кредитира.
Същият установява влошени отношения между молителката и ответника.. Сочи, че на
Останалите събрани в първоинстанционното производство гласни доказателства – показанинята на св. Ш.- баща на молителката и св. К.-брат на молителката касаят останалите три случая. В показанията си и двамата свидетели сочат, че от няколко месеца отношенинята между страните се влошили твърде много и това наложило молителката да напусне семейното жилище. Установила се да живее при брат си-св. К.. И трите останали случая са станали на дати в период от повече от месец, преди подаване на молбата от М.Л.. И трите са били на обществени места. При срещи между страните по делото на тези места, молителят е проявявал еднотипно поведение – започва със словесни нападки , наричайки молителката с различни непристойни думи и случаите стават в присъствието на други хора, присъстващи на тези места в конкретния момент.
- 2 -
С обжалваното
решение КнРС е уважил искането, като е приел, че по отношение на молителката на
последната дата –
Въззивната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на съдебна проверка съдебен акт, а разгледана по съществосе явява неоснователна..
Съгласно чл.2 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, за които този закон изисква да се намират или да са били в определени родствени, семейни или фактически връзки. Предпоставка за реализиране предвидената в ЗЗДН отговорност е наличието на родствени, семейни или фактически връзки, а по делото безспорно е установено, че страните се намират всемейна връзка, тъй като са съпрузи. Липсват данни бракът им да е прекратен..
За да се ангажира отговорност по ЗЗДН, следва да се установи осъществено домашно насилие спрямо молителя в производството. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса по чл.154 ГПК, приложими и в производството по ЗЗДН, съобразно § 1 от Заключителни разпоредби на ЗЗДН, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
При преценката на доказателствената съвкупност, обсъдена поотделно и в цялост, въззивният състав намира, че в случая е доказано по безспорен и непротиворечив начин твърдяното домашно насилие, осъществено от въззивника спрямо въззиваемата – молителя в производството по ЗЗДН, както правилно е приел и първоинстанционният съд. От обжалваното решение е пределно ясно, че съдът е взел предвид осъществения в преклузивния едномесечен срок преди подаване на молбата акт на домашно насилие, без да взема предвид предходните описани в молбата три случая и да ги квалифицира като актове на домашно насилие.
От
представената от молителката декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, която съгласно
разпоредбата на чл.13 ал.2 т.3 ЗЗДН се ползва с доказателствена сила за
изложените в нея декларирани факти, се установява, че молителката е била обект
на домашно насилие, осъществено от ответника по молбата на
От показанията на св. Ш. и К. се установява, че проявеното на горепосочената дата поведение от молителя не е инцидентно, подобно поведение е проявявано многократно. Показанията на св.Ш. и К., макар и ценени при условията на чл.172 ГПК, са в логическа връзка както с твърденията на молителката, изложени в молбата и декларацията, така и с останалите доказателства по делото.
При изложените съображения, настоящия състав
на въззивната инстанция не споделя възражението навъззивника, че първоинстанционото
решение е недопустимо, тъй като са налагани мерки за заклира за случаи станали на дати извън преклузивния
едномесечен срок. Случаите посочени като станали на
Няма пречка обаче анализирайки поведението на ответника, съдът да вземе предвид данните сочещи системност в поведението му.
За формиране крайния извод на първоинсатнционния съд е допринесло и обстоятелството, че по делото не са били ангажирани доказателства за опровергаване на изложеното в молбата.
Първоинстанционният
съд правилно е приел за установено, че спрямо молителката е било извършено
деяние от ответника, които по своята същност представляват акт на домашно
насилие по смисъла на чл.2 ал.1 ЗЗДН - осъществено е психическо и физическо
насилие. Актът на домашно насилие се изразява в дърпане и късане на накит, отправяне на обидни
думи, който акт е осъществен на
Относно наложените мерки за защита:
Въззивният съд споделя мотивите на районния относно наложените мерки за защита по чл.5 ал.1 т.1 и 3 ЗЗДН, които създават достатъчно гаранции за пострадалото лице, че в бъдеще няма да бъде отново обект на домашно насилие от страна на въззивницата. Налагането на повече от една от предвидените в чл.5 ал.1 ЗЗДН мерки, в случая се обуславя от обстоятелството, че въпросният акт на домашно насилие не е изолиран случай от страна на ответника спрямо молителката
На основание чл.5, ал.4 ЗЗДН, правилно ответникът е бил санкционирана и с глоба, която задължително се налага на лице, извършило домашно насилие. Размерът на глобата от 700 лева. е законосъобразно индивидуализиран.
Предвид изложеното следва извод че обжалваният първоинстанционен съдебен акт е валиден и допустим, а по същество и правилен. Решението на КнРС следва да бъде потвърдено.
Страните не са претендирали разноски във въззивното производство.
Водим от горното, Окръжен съд-Кюстендил
- 3 -
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 581/
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.17 ал.6 ЗЗДН.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: