Р Е Ш Е Н И Е
№
23.11.2018г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№6472/2018г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Производството е по реда на
чл.310 и сл. от ГПК.
Искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1 и т.3,
вр. чл. 225, ал.1 и по чл. 242, ал.1, вр чл. 128, ал.1 от КТ.
Депозирана
е искова молба от Б.Ц.Д., от с.***, чрез адв. М. С. против ***- ***Т.” гр.
Плевен, представлявано от ***Т., с която се твърди, че страните са били в
трудовоправни отношения, въз основа на сключен трудов договор №
27/05.01.2015г., въз основа на който
ищецът е заемал длъжността „товарач”, с ТВ 510 лв. Твърди се, че на 09.07.2018г.,
ищецът е подал молба да бъде освободен от работа, по взаимно съгласие, или ако
същата не бъде приета от работодателя, да се счита за предизвестие по чл.326,
ал.1 от КТ. Твърди се, че работодателят му е скъсал молбата. Твърди се, че на
12.07.2018г, работодателят му се е опитал да му връчи заповед за дисциплинарно
уволнение № 4/12.07.2018г., на основание чл. 330, ал.1, т.6 от КТ, но ищецът е
отказал да я подпише, тъй като в нея не е било отразено, че работодателят му
дължи ТВ за периода м. януари 12.07.2018г, в размер на 3060лв. и обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск. Твърди се, че на 10.09.2018г, на ищеца е
предадена трудовата му книжка, заедно с ксерокопие на заповедта за уволнение,
като му е било изплатено обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за
2017г. и 2018г. Твърди се, че заповедта
е незаконосъобразна, тъй като от ищеца не са искани обяснения преди издаването
й. Посочва се също, че в заповедта за ДУ не е посочен текст от КТ за
дисциплинарно нарушение, като е посочено само ,че поради неявяване на работа в три последователни дни, без да се посочи
кои са тези дни. Моли съдът да постанови решение, с което да признае
дисциплинарното уволнение на ищеца, със заповед №4/12.07.2018г., за
незаконосъобразно и да отмени същата като незаконосъобразна, да осъди ответника
да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа в
следствие на незаконосъобразното уволнение, считано от 12.07.2018г, в размер на
3060лв. както и да осъди ответника да
заплати ТВ за периода 01.01.2018-12.072018г, в размер на 3060лв., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на ИМ. Претендират се
разноски.
Ответникът- ***- ***Т.” гр. Плевен,
представлявано от ***Т., чрез адв. П.В., изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Не се оспорва твърдението на ищеца, че
на 09.07.2018г, същият е дошъл и е депозирал молба за прекратяване на трудовия
договор, респ. същата да се счита за предизвестие
за прекратяване, като с твърди, че след оставянето на молбата, ищецът е напуснал работното си място и през
следващите два дни- 10.07 и 11.07.2018г, ищецът не е дошъл на работа. Посочва
се, че с покана изх.№ 5/12.07.2018г, ответникът е поискал от ищеца обяснения за
неявяването си на работа за дните 09-11.07.2018г. Посочва се, че на 12.07.2018г.,
ищецът е дошъл в офиса на фирмата, където му е връчена поканата. Посочва се, че
същият е прочел поканата и е отказал да дава обяснения, като в присъствието на
свидетели е отказал да подпише поканата. Посочва се, че след това е съставена
процесната заповед, която ищецът също е отказал да подпише. Твърди се, че
процесната заповед е законосъобразна и издадена при спазване на правилата на КТ
за това. Посочва се, че след подаване на молбата за прекратяване на ТД по
взаимно съгласие, от страна на работодателя не е имало потвърждаване, поради
което същата е възприета като предизвестие за прекратяване на ТД по чл.326,
ал.1 от КТ. Твърди се, че в срока на предизвестието работникът е длъжен да
полага своя труд, а ищецът, с подаване на молбата, е престанал да се явява на
работа. Посочва се, че в случая, при едностранно прекратяване на ТД от страна
на работника, с предизвестие, договорът се счита за прекратен с изтичането му-
или в случая на 09.08.2018г. Посочва се, че е налице възможност за по-ранно
прекратяване, при заплащане на обезщетение за това на другата страна, за срока
на неспазеното предизвестие, като по делото няма данни и твърдения да е
заплащано такова. Твърди се също, че процесната заповед е мотивирана, съобразно
чл. 195, ал.1 от КТ. По отношение на
иска по чл. 128 от КТ, също се твърди, че е неоснователен, тъй като е
налице плащане на всички дължи ТВ, за което ищецът се е подписал в платежната
ведомост. Претендират се разноски.
С разпореждане № 11151/16.10.2018г.,
с което е съобщен проекто- доклад на страните, съдът е приел, че е сезиран с
иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1, от КТ, за признаване
незаконосъобразността на заповед за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение”, №4/12.07.2018г. и нейната отмяна, иск с правно основание чл.344,
ал.1, т.3, вр. чл. 225, ал.1 от КТ, за заплащане на обезщетение за времето,
през което ищецът е останал без работа в следствие на незаконосъобразното
уволнение, в размер на 3060лв, за периода 12.07.2018г- 12.01.2019г., ведно със
законната лихва, считано от датата на ИМ, и иск с правно основание чл. 242, вр.
чл.128, ал.1 от КТ, за заплащане на дължимото
трудово възнаграждение, в размер на 3060лв, за периода 01.01.2018-12.072018г., ведно със законната лихва, считано от датата
на ИМ. С цитираното разпореждане, съдът е признал за безспорно и ненуждаещо се
от доказване между страните, факта, че същите са се намирали в трудовоправни
отношения, въз основа на трудов договор № 27/05.01.2015г.
Съдът, като съобрази становището
на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
По иска с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
Както бе посочено, по делото е
постановено за безспорно, че страните намирали
в трудово правни отношения, въз основа на сключен трудов договор, въз основа на
който ищецът е заемал длъжността „товарач”, с месечно ТВ от 510 лв. По делото се установява също, че
трудовият договор на ищеца е прекратен, чрез налагане на дисциплинарно
наказание ”уволнение”, със №4/12.07.2018г., връчена на ищеца, при условията на
отказ на 12.07.2018г., считано от посочената дата. Установява се също, че
ищецът е получил на по- късна дата- 10.09.2018г, копие от процесната заповед и
трудовата си книжка. Видно от съдържанието на заповедта, дисциплинарното наказание
„уволнение” е наложено на ищеца Д., за извършено от него нарушение, изразяващо се
в неявяване на работа три последователни дни.
С оглед на представените от
ответника писмени доказателства- покана, изх.№5/12.07.2018г, връчена на ищеца,
при условията на отказ на 12.07.2018г, съдът приема, че са изпълнени
изискванията на чл.193, ал.1 от КТ, за изискване на обяснения от работника,
преди налагането на дисциплинарното наказание. Законът вменява в задължение на
работодателя изискването на обяснения от работника, преди налагането на
наказанието, като елемент от допустимостта на самото дисциплинарно
производство, което е скрепено със санкцията по чл.193, ал.2 от КТ. От друга
страна законът е предоставил на работника възможността за преценка, дали да се
възползва от това свое право и да даде обяснения- писмени или устни, съобразно
отправената му покана, или не. В случая по делото не се установява факта, че
ищецът е дал обяснения. Видно от съдържанието на поканата, ищецът е поканен да
даде обяснения, в срок до 14,00 часа на 12.07.2018г, за причините, поради които
не се е явил на работа на 09.07., 10.07 и 11.07.2018г. С оглед на това, съдът
приема, че в поканата за даване на обяснения, ясно е посочено за какво точно се
искат същите, като е посочен и срок, в които обясненията следва да бъдат
дадени. По делото, от показанията на св. И.К. се установява, че именно той- в качеството си на счетоводител,
е повикал ищеца Д., да дойде на
12.07.2018г., като при идването си, Д. е
отказал на подпише както поканата да даване на обяснения, така и заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание. Св. К. посочва, че той е подготвил
поканата и заповедта. В тази връзка, съдът приема, че сам по себе си, факта на
предварително изготвяне на заповед за налагане на дисциплинарно наказание, не
съставлява нарушение на нормата на чл. 193 от ГПК, тъй като наказанието се
счита за наложено с връчване на заповедта, а до този момент е налице само
проект за заповед. Следва да се отбележи също, че за спазване процедурата
по чл. 193 от ГПК, е необходимо само да
се установи факта на поискването на обяснения от страна на работника, за
конкретно извършено от него нарушение на трудовата дисциплина- каквото в случая
е налице, без значение дали работникът се е възползвал от предоставената му
възможност за даване на обяснения, или какво е неговото субективно отношение.
На основание гореизложеното,
съдът приема, че в случая е налице изпълнение на процедурата по чл. 193, ал.1
от КТ, от страна на работодателя, поради което следва въпросът за
законосъобразността на извършеното с процесната заповед за уволнение №4/12.07.2018г.,
бъде разгледано по същество. Както
бе посочено, съдът приема, че процесната
заповед е връчена на ищеца, при условията на отказ, на 12.07.2018г., който
отказ е скрепен с подписите на двама свидетели. Въпреки че, не е посочена
конкретна дата на връчването, при условията на отказ, съдът приема, с оглед
показанията на св. И.К. и П.Т.- удостоверили отказа, че заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание, е връчена именно на дата 12.07.2018г.
По делото се установява също, че
от страна на работника- ищеца Б.Д., е
депозирал до работодателя си, писмена молба от 09.07.2018г, за прекратяване на
трудовия договор, по взаимно съгласие – по реда на чл. 325, ал.1 от КТ. Молбата
на работника- в оригинал- е представена по делото, от страна на ответника, като
се признава факта, изложен в ИМ, че управителя на ЕТ, я е скъсал. Видно от
съдържанието на същата, ищецът Д., е отправил искане трудовият договор да бъде
прекратен по взаимно съгласие, считано от 09.07.2018г, а ако не бъде прието искането- молбата да се счита за едномесечно
предизвестие за прекратяване на трудовия договор. За да се прекрати трудовия договор
по взаимно съгласие, е необходимо насрещно съвпадащо волеизявление от страна на работодателя. Нормата на чл.
325, ал.1, т.1 от КТ постановява, че насрещната страна, до която е
отправено предложението за прекратяване
на трудовия договор по взаимно съгласие, следва в 7- мо дневен срок от получаването
му, да вземе отношение по искането и да
уведоми писмено страната, която го е направила. Законът е въвел презумпцията,
че ако страната, до която е отправено искането, не вземе становище, то
предложението се смята за неприето. При неприемане на предложението за
прекратяване на трудовия договор, съответно не е налице и неговото прекратяване
и същият е действащ между страните, заедно с всички произтичащи от това права и
задължения. В случая, фактът, че представляващия ***скъсал молбата на ищеца, за
прекратяване на ТД по взаимно съгласие, може да се тълкува в насока на неприемане на
искането, но и по делото не се установява в следващите 7 дни, да е налице
изявление от страна на работодателя, с което да приеме предложението. Следва да
се отбележи, че по реда на чл. 325, ал.1
от КТ, трудовия договор се прекратява по взаимно съгласие, в момента на
съвпадане на двете насрещни волеизявления, а не от момента на заповедта за прекратяване на трудовия договор, която само
констатира прекратяването му. Съдът намира, че до изтичането на
законоустановения 7-мо дневен срок, в който насрещната страна има възможност да
вземе становище, и при липсата на такова, не е налице прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. При липса
на валидно прекратяване на трудовия договор, по взаимно съгласие, дори и да се
приеме, че молбата играе ролята на предизвестие, работникът дължи изпълнение
на трудовите си задължения.
По делото, от показанията на св.-И.К.,
освен обсъдените по – горе, се установява също, че ищецът е подал молба до
работодателя си за напускане, която
молба той не е приел и не го е освободил., тъй като на работодателя са му трябвали работници. Св. К.
посочва, че знае, че следващите три дни- от 09.07 до 11.07. вкл, Д. не е идвал
на работа, за което свидетеля е бил уведомен от страна на управителя. В същата
насока са и показанията на св. П.Т.- пълномощник на ******Т. и негов син, както
и служител. Св. Т. посочва, че не е виждал Б.Д. на работа, след 09.юли. 2018г.
Изложените от разпитаните
свидетели показания обаче не могат да заместят императивната норма на чл.195,
ал.1 от КТ, която повелява заповедта за налагане на ДН да е мотивирана и да
съдържа следните данни: нарушителя, нарушението и кога е извършено, наказанието
и законният тест, въз основа на който се налага. Това е предвидено, с оглед
възможността за осъществяване правото на защита на работника и на съдебния
контрол за законност на наказанието, какъвто се извършва само в рамките на
изявленията на работодателя в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
За законосъобразността на наказанието, от значение е текстовото
индивидуализиране нарушението– т.е. фактическото основание на дисциплинарното
наказание, чрез посочване на извършените от работника действия, респ. бездействия,
които са в разрез със закона и/или с въведените от работодателя технологични
изисквания, при осъществяване на трудовата си функция, тъй като това е достатъчно
за реализиране на вложената в посочената разпоредба цел. При преценка
законността на дисциплинарното уволнение, съдът извежда вида на дисциплинарното
нарушение от неговите обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за
уволнение, и преценява дали събраните по делото доказателства установяват
фактическия състав на визираното в мотивите нарушение, като без значение е
посочената в заповедта законова квалификация на дисциплинарното нарушение.
/арг. Решение 304/02.07.2010г. по гр.д.№ 723/2009г. на ІV г.о., Решение №
395/01.06.2010г. по гр.д.№ 1629/2009г. на ІІІ г.о., постановени по реда на
чл.290 от ГПК/. В настоящата хипотеза обаче, не е налице описание на нарушението,
извършено от работника, за което именно
му се налага най- тежкото ДН-
„дисциплинарно уволнение”, като заедно с това липсва и законова квалификация на
самото ДН/ законовия текст- по смисъла на чл. 195, ал.1 от КТ/. В процесната
заповед е посочено само, че се прекратява трудовия договор с работника Б.Д.,
поради неявяване на работа три поредни дни, без уточнение кои са тези дни.
Липсата на посочване кога е извършено
нарушението, е достатъчно основание да се приеме, че издадената заповед за
дисциплинарно уволнение е немотивирана, и съответно- незаконосъобразна и следва
да бъде отменена като такава. Съдът намира, че твърденията, изложени в отговора
на исковата молба, че с връчването поканата за даване на обяснения, ищецът е бил
уведомен за съществените елементи от дисциплинарното нарушение и по този начин е спазена нормата на чл. 195, ал.1 от КТ, за неоснователни. Както бе посочено по- горе, нормата на чл. 195, ал.1 от КТ е императивна и е свързана с правото на защита на работника и съда следи
служебно за нейното спазване. Възможно е препращане в мотивите на заповедта за
налаган на дисциплинарно наказание, към друг акт на работодателя, напр.
протокол, в който да се съдържат подробни мотиви и изводи, и който акт да се
счита за неразделна част от заповедта, но
в настоящата хипотеза, не е налице такъв.
На основание гореизложеното, съдът
намира, че предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаването
на заповед за дисциплинарно уволнение №4/12.07.2018г за незаконосъобразна и
нейната отмяна, е основателен и следва
да бъде уважен.
По иска с правно основание
чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ.
С оглед изхода по главният иск, следва
по същество да бъде разгледан искът с
правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр.
чл.225, ал.1 от КТ, за заплащане на обезщетение за оставане без работа, като
акцесорен, и следващ изхода на главният иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ. По
делото, във връзка с дадените от съда указания и разпределената доказателствена
тежест, ищецът е
представил регистрационна карта от Бюро по труда- Д. ***, от 10.09.2018г. В
същата е посочено, че регистрацията е прекратена на 25.09.2018г. От
представената в заверено копие от трудовата книжка на ищеца, се установява, че след датата на прекратяване на трудовия
договор на ищеца с ответника, няма други отбелязвания. По делото, от страна на
ищеца е представена в оригинал трудовата му книжка, като съдът с нарочно
определение, е констатирал идентичност с представеното по делото заверено копие.
С оглед изложеното, съдът приема, че за периода от датата на уволнението, до датата на последното по
делото о.с.з., ищецът Д. не е работил по трудов договор, поради което
предявеният иск се явява основателен. По делото е изслушана и приета ССЕ, от
заключението по която се установява, че
размерът на обезщетението на ищеца, за
оставане без работа, за периода 12.07.2018-12.01.2019г, е в размер на 3 115,08лв,
изчислено на база БТВ- 519,18лв. ВЛ е посочило, че БТВ, върху което се изчислява размерът на
обезщетението е 519,18лв., от която 510лв.- основна заплата и 9,18лв.- клас
прослужено време.
На основание гореизложеното, съдът приема, че
предявеният иск, за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е
останал без работа в следствие на незаконосъобразното уволнение, е частично
основателен, до размера на сумата от 2053,12лв., за периода 12.07.2018г.-
09.11.2018г.- датата на последното по делото с.з., ведно със законната лихва,
считано от датата на ИМ, до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния
предявен размер на иска от 3060лв, за периода 12.07.2018г- 12.01.2019г., следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл.
242, вр. чл.128, ал.1 от КТ
С ИМ, съдът е сезиран с иск за
заплащане на дължимото трудово възнаграждение, в размер на 3060лв., за периода
01.01.2018-12.07.2018г., ведно със законната
лихва, считано от датата на ИМ. По делото, от приетата ССЕ, се установява, че след
проверка в платежната ведомост, ВЛ е констатирало, че за периода м.
януари.2018- до м. юни. 2018г, включително, в полза на ищеца са изплатени
изцяло дължимите трудови възнаграждения. За м.юли.2018г, ВЛ е установило, че
трудовото възнаграждение е частично изплатено на ищеца, в размер на 118лв.,
като сумата от 89,05лв. е неизплатена. ВЛ е установило също, че ТВ е изплащано
на ищеца, срещу подпис в платежните ведомости. Съобразно нормата на чл.242 от КТ, положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, а заплащането на
труда, положен от страна на работника или
служителя, от неговият работодател, е едно от основните му задължения,
съобразно на което е разпределена и доказателствената тежест между страните.
Нормата на чл.270, ал.3 от КТ, предвижда, че трудовото възнаграждение се
изплаща лично на работника, по ведомост или срещу разписка, или по писмени
искане- по банков път. Разпоредбата кореспондира с чл.128, ал.1, т.1 от КТ,
съобразно която работодателят е длъжен в установените срокове, да начислява във
ведомостите за заплати, трудовите възнаграждения на работниците/ служителите,
за положеният от тях труд. Тази норма въвежда задължение за работодателя да
води такива ведомости, като начисляването означава вписване на размерът на дължимото
индивидуално трудово възнаграждение на работника, поименно, като с това,
работодателят признава своето задължение към работника, и то става ликвидно. В
случая безспорно по делото е установено, че трудовото възнаграждение на ищеца е
частично заплатено, срещу подпис в платежната ведомост, като дължим се явява
остатъкът от 89,05лв.- трудово възнаграждение
за м. юли. 2018г. / до 12.07.2018г./.
На основание гореизложеното, следва искът да
бъде уважен, до размера на сумата от 89,05лв., съставляваща дължимо и
неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.07- 12.07.2018г., ведно със
законната лихва, считано от датата на ИМ, като за разликата до пълният предявен
размер от 3060лв., за периода 01.01.2018-12.07.2018г., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на делото, следва
ответникът да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса върху уважените
искове, в размер на 150лв., както и сумата от 80лв.- деловодни разноски, по
сметка на ПлРС.
Следва ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца направените от него разноски, в размер на 289,01лв.,
съобразно на уважената част от исковете.
Следва ищецът да бъде осъден да
заплати на ответника сумата от 220,96лв.. – разноски, съобразно на отхвърлената
част от исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, УВОЛНЕНИЕТО на Б.Ц.Д., ЕГН **********,***, извършено със заповед №4/12.07.2018г.
на управителя на ***- ***Т.” гр. Плевен, представлявано от ***Т., ЕИК *********
за НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ същата като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА, на основание чл.344, ал.1, т.1, вр.чл.225, ал.1 от КТ, „***- ***Т.” гр. Плевен,
представлявано от ***Т., ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ НА Б.Ц.Д., ЕГН **********,***, сумата 2053,12лв., съставляваща дължимо обезщетение за времето през
което същия е останал без работа, в следствие на незаконното уволнение, за периода
12.07.2018г.- 09.11.2018г. ведно със
законната лихва, считано от датата на ИМ- 10.09.2018г.. до окончателното
й изплащане., като ЗА РАЗЛИКАТА до пълния предявен размер от 3060лв, за периода
12.07.2018г- 12.01.2019г., ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл242, ал.1, вр чл. 128, ал.1 от КТ, „***- ***Т.” гр. Плевен,
представлявано от ***Т., ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ НА Б.Ц.Д., ЕГН **********,***, сумата от 89,05лв., съставляваща дължимо и неизплатено трудово
възнаграждение за периода 01.07- 12.07.2018г., ведно със законната лихва,
считано от датата на ИМ- 10.09.2018г , като ЗА РАЗЛИКАТА до пълният
предявен размер от 3060лв., за периода 01.01.2018-12.07.2018г., ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ***- ***Т.” гр. Плевен, представлявано от ***Т.,
ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ НА Б.Ц.Д.,
ЕГН **********,***, сумата от 289,01лв.- разноски
по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Б.Ц.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА ***- ***Т.” гр. Плевен, представлявано от ***Т., ЕИК
*********, сумата от 220,96лв. –
разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ***- ***Т.” гр. Плевен, представлявано от ***Т.,
ЕИК *********,, ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на ПлРС сумата от 150лв-държавна
такса върху уважените искове и сумата от 80лв.-деловодни
разноски.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК, постановява ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението, в
частта му, с която са уважени исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.3,
вр. чл.225, ал.1 от КТ и чл. 242, ал.1, вр. чл. 128, ал.1 от КТ.
Решението, в частта му, с която е
постановено предварително изпълнение, има характер на определение, и може да
бъде обжалвано в едноседмичен срок, с частна жалба, а в останалата си част,
решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок, с въззивна жалба, считано от
дата 23.11.2018г, обявена на страните в с.з, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: