Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 18.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско
отделение, XXVс. в
публично съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ
ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Елица Трифонова след
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №14181 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени в обективно кумулативно съединение искове от „К.Б.“ ЕООД срещу Й.Т.Й. с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗДвр.чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми, дължими по Договор за кредит №***от 05.08.2016г., сключен с „***“ ЕООД, опериращо под търговска марка „Вивус“, вземането по който е прехвърлена в пола на ищеца с Договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018-33/23.11.**. : сумата от 1000 лева, представляваща главница, сумата от 240.30 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на кредита и сумата от 1 134 лева, представляваща наказателна лихва за периода 05.09.2016г. до 22.11.**.
В исковата молба се твърди, че въз основа на сключен Договор за кредит от разстояние №***от 05.08.2016г., сключен с „**“ ЕООД по реда на чл.6 ЗПФУР ответникът получил кредит в размер на 400 лева като сумата била изплатена чрез Изипей на същия ден. Кредит бил със срок 30 дни като падежната дата била 04.09.2016г. Ответникът се задължил да заплати и 98.52 лева – такса за експресно разглеждане на кредита и 13.47 лева – договорна лихва за периода на отпускане на кредита. На 05.08.2016г. във връзка с т.8.1 и т.8.2 от ОУ ответникът подал заявка за допълнителен кредит в размер на 600 лева и заявил услуга такса за експресно разглеждане. Тази сума също му била отпусната чрез Изипей на 05.06.2018г., посредством сключване на нов договор за кредит по реда на чл.3.1 като всички параметри по съществуващия договор за кредит с изключение на общо дължимата сума останали непроменени.
С настъпване на падежа 04.09.2016г. ответникът не погасил задълженията си и изпаднал в забава, поради което съгласно клаузите по договора и т.13.2 от ОУ от 05.09.2016г. му се начислила наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ – 10% към договорения лихвен процент върху неизплатената сума за периода на просрочието.
На 23/.11.**. ищцовото дружество придобило вземането към ответника с договор за цесия, за което на последния било изпратено уведомление чрез Български пощи, върнато с отметка „Непотърсено‘.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
С молби от 23.01.2020г. и 07.02.2020г. са представени разписки за извършени плащания към „К.Б.“ ЕООД, както следва на 03.01.2020г. сумата от 80 лева; на 19.11.2019г. сумата от 80 лева, както и болнични листи. Ответникът отправя искане делото да бъде прекратено поради заболяване.
Съдът след като съобрази
събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК,
намира следното :
Съгласно Договор за кредит №***от 05.08.2016г. „Вивус” е
предоставило на 05.08.2016г. Й.Т.Й. кредит в размер 1000 лева, при лихвен процент 40.98 %, ГПР
49.60 %, такса за експресно разглеждане 98.52 лева със срок на заема 30 дни и общо дължима сума 511.90 лева. Съгласно
чл.13.2., б.”а” от договора кредитополучателят дължи надбавка за наказателна
лихва, прибавена към договорения лихвен процент в размер на законната лихва
върху неизплатената сума за периода на просрочие. Посочено е, че към датата на
сключване на договора наказателният лихвен процент е 10 %, като същият подлежи
на изменение въз основа на изменението на основния лихвен процент, определен от
БНБ. В чл. 2.5. е уговорена дължимост на
такса за експресно разглеждане на кредита, която е дефинирана в договора като
гарантираща експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя за
отпускане на кредит или допълнителен кредит при срокове и условия, посочени в
Общите условия.
Съгласно Договор за кредит №***от 05.08.2016г. „Вивус” е
предоставило на 05.08.2016г. Й.Т.Й. кредит в размер 600 лева, при лихвен процент 40.97 %, ГПР
49.60 %, такса за експресно разглеждане 240.30 лева със срок на заема 30 дни и общо дължима сума 1273.98 лева.
Предствени са два броя разписки , с които на 95.08.2016г. ** ЕООД е извършило чрез Изи Пей
паричен превод към Й.Т.Й.
на две суми – 400 лева и 600
лева.
С Рамков договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.11.**.
„***“ЕООД е прехвърлило на „К.Б.“ ЕООД свои вземания по договори за
кредит към длижници, посочени в Приложение 1.
Съгласно Приложение 1 е
прехвърлено вземане към Й.Т.Й. по договор
№***от 05.08.2016г. за главница в размер
на 1000 лева; лихва 33.68 лева, такси 240.30 лева; наказателна лихва към датата
на цесията 1134 лева, други такси 30 лева и общ размер на 2 437.98 лева.
От така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
По
смисъла на чл. 240 ал. 1 от ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава
в собственост на заемателят определена сума пари, срещу насрещното задължение
на заемателя да ги върне. Договорът за заем е реалн и се счита за сключен от
момента на предаване на съответната сума. Съобразно
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава или
да иска обезщетение за неизпълнение.
Не е спорно по делото и от приложените по делото писмени
доказателства – договор за кредит №***от 05.08.2016г.
и разписки с извършени парични преводи от 05.08.2016г., че между ответника Й.Т.Й. и „**“ ЕООД,
опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“, е
сключен договор за паричен заем по реда на ЗПФУ и заемодателят е
предоставил на заемополучателя първоначално сума в общ размер на 400 лева, след
това и сума в размер на 600 лева, като падежът за погасяване на задълженията по
договора е 04.09.2016г.
С
Договор за цесия от 23.11.2018г. и Приложение №1 към него заемодателят „***“ ЕООД е прехвърлил
на ищеца вземания по договори за заем, описани в Приложение №1, в
което се съдържа и вземането по договора за заем с ответника. Съобразно разпоредбата на чл.99,ал.1 и ал.2 ЗЗД цесията е способ за прехвърляне на вземания,
по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното
правоотношение, като вземането преминава в патримониума на цесионера в обема, в
който го е притежавал цедента с всички
привилегии, обезпечения и изтекли лихви. Цесията предполага съществуващо
вземане, произтичащо от друго правно основание. Със сключването на
договора заемодателят е продал на ищеца
и вземането, което е имал към Й.Т.Й. по сключения договор за заем. За
сключването на договора за цесия е необходимо постигане на съгласие на страните
по него – цедент и цесионер. С постигането на съгласието на страните по
договора цесията произвежда своето действие, независимо, че същата следва да
бъде съобщена на цедирания длъжник. Неспазването на задължението за уведомяване
по чл.99,ал.3 ЗЗД не влияе върху валидността на договора за цесия, тъй като
това задължение е въведено с оглед
защитата на длъжника срещу възможността да
изпълни на кредитора, който от своя страна се е разпоредил с вземането.
По
делото безспорно се установява, че съобразно сключения договор за кредит в
полза на ответника е отпуснат заем в размер на 1000 лева.
Претенцията
на ищеца включва освен главница и наказателна лихва и начислена такса за експресно разглеждане на
документите при отпускане на кредита.
За
наличието на нищожност на основание противоречие със закона и за наличието на
неравноправни клаузи съдът следи служебно, поради и което по отношение на
следните претенции съдът следва да изложи следното :
По отношение
на претендираната наказателна лихва :
В т.13.3, б. „а“ от Общите
условия е посочено, че кредитополучателят дължи надбавка за наказателна
лихва за забава, прибавена към договорения лихвен процент, в размер на
законната лихва върху неизплатената сума за периода на просрочие. Посочено е
още, че към датата на сключване на договора за кредит, наказателния лихвен
процент за просрочие възлиза на 10 %.
Поради изложеното ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати лихва
за забава за посочения период в размер на 1 134 лева. Съобразно
чл.33, ал.1 от Закона за потребителския кредит при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за периода на
забава, като в ал.2 на същия член е установено, че обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. Уговореният в договора размер на наказателна
лихва надвишава пет пъти размера на законната лихва/ която за
претендирания перидо възлиза в размер на 224,73 лева/, поради което противоречи
на закона – чл.26, ал.1 от ЗЗД и уговорката е нищожна, с оглед и на
което наказателна лихва съобразно договора не се дължи от ответника.
По
задължението за дължимост на такса за експресно разглеждане на документите по
кредита :
Посочената
договорна клауза противоречи на закона и добрите
нрави. За да достигне до този извод, съдът съобразява служебното си задължение
да следи за спазването на императивни правни норми и разпоредбата на чл. 16 ЗПК, която предвижда императивно задължение за кредитора да оцени
кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит. Следователно,
клаузата в договора за кредит, с която е уговорена такса за експресно разглеждане
на докуменит, прехвърля върху кредитополучателя финансовата тежест от
изпълнението на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка
на платежоспособността на кандидатстващите за кредит, вменени й с нормата на
чл. 16 ЗПК.
Така мотивиран, съдът намира, че
претенцията е основателна за дължимата по договора главница и следва да бъде
уважена в тази й част и отхвърлена за задълженията претендирани по нищожни
клаузи от договора за наказателна лихва и
такса за експресно разглеждане на документите
при отпускане на кредита.
Налице е
извършено плащане в хода на процеса от страна на ответника, за което същият
представя доказателства – разписки за плащания на сума в общ размер на 160
лева. Ищецът е признал плащанията, като е посочил, че е погасена сума в общ
размер на 210 лева, като последното плащане е с дата 10.02.2020г., които
обстоятелства следва да се съобразят като настъпили в хода на процеса на основание чл.235,ал.3 ГПК.
Независимо от
извършеното плащане ответникът остава задължен за законната лихва за забава
върху дължимата и платена в хода на процеса главница, на основание чл.86 ЗЗД за
периода от датата на исковата молба 04.09. 2019г. до датата на плащането. Така
с оглед на погасената в общ размер на 210 лева сбора на задължението за законна
лихва за периода 04.09.2019г. до датата, предхождаща последното плащане при съобразяване на
съответните размери от 80 лева, платени на 19.11.2019г., 80 лева, платени на
03.01.2020г. и 50 лева, платени на
10.02.2020г. дължимата законна лихва, изчислена с помощта на електронен
калкулатор https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html възлиза в размер на 6.61 лева, която следва да се счита
погасена с оглед установената поредност на погасяване на задълженията по
договора, установено в чл.9.8. от него. Останалата част от сумата в размер на
203.39 лева следва да се приспадне от дължимата главница в размер на 1000 лева,
като претенцията следва да се уважи за сумата от 796.61 лева, която следва да се присъди ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозирана на исковата
молба до окончателното й заплащане.
По разноските :
С оглед
изхода на делото в полза на ищеца
се следват реализираните от същия разноски в производството по делото на
основание чл.78,ал.1 ГПК, съобразно уважената част от исковете както следва
сумата от 63.18 лева заплатена д.т. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 63.18 лева, определено по чл.25 НВЗПП съгласно
цената на иска и отхвърлената част от него.
С оглед горното, съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Й.Т.Й., ЕГН: ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА „К.Б.“ ЕООД, ЕИК : ***със седалище и адрес ***, р-н
Красно село, ул.”***”
№10 сумата от 796.61 /седемстотин деветдесет и шест лева и
шестдесет и една ст./ лева, представляваща дължима главница по Договор
за кредит №***от 05.08.2016г., сключен с „***“
ЕООД, опериращо под търговска марка „Вивус“, вземането по който е прехвърлена в
пола на ищеца с Договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018-33/23.11.***., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба -04.09.2019г. до окончателното й
изплащане, на основание чл.79, ал.1 вр.чл.240 ЗЗД КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за
разликата до 1000 лева, както и предявените искове за заплащане на сумата от
240.30 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на кредита и сумата
от 1 134 лева, представляваща наказателна лихва за периода 05.09.2016г. до
22. 11.2018г.
ОСЪЖДА Й.Т.Й., ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК : ***със
седалище и адрес ***, р-н Красно село, ул.”***” №10 сумата от 126.36/сто
двадесет и шест лева и тридесет и шест ст./лева, представляваща стойността на направените
разноски по делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок
от получаването му от
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: