РЕШЕНИЕ
№ 2037
гр. Варна, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря СТ.а Ст. С.
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20233110106548 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.34 ЗС вр. чл.341 и сл. ГПК
Предявен е иск за делба от С. Г. К., ЕГН **********, адрес: гр.*** и Б. С. Х., ЕГН
**********, адрес гр. ***, срещу П. А. К., ЕГН **********, адрес: гр. ***и С. Г. К., ЕГН
**********, адрес: гр. *** за подялба на недвижим имот – самостоятелен обект с
идентификатор ***по КККР, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008 г. на Изп. директор
на АГКК, с адрес: гр.***, находящ се в сграда с идентификатор ***, с предназначение:
жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно,
с площ 104.10 кв.м., състоящ се от дневна с кухненски бокс, две спални, баня, тоалет, килер,
коридор и тераси, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж ***, под обекта ***,
над обекта ***, ведно с изба № 4, с площ 4.35 кв.м., без посочени граници по документ за
собственост, заедно с 15.3720 % идеални части от общите части на сградата и 1/11 идеална
част от имота, в който е разположена сградата, представляващ поземлен имот с
идентификатор ***по КККР, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008 г. на Изп. директор
на АГКК, с адрес: гр. ***, с площ 190 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план:*****, при съседи: *** при следните
квоти: за С. Г. К. - 8/12 идеални части, за Б. С. Х. - 2/12 идеални части, за П. А. К. - 1/12
идеална част и за С. Г. К. -1/12 идеална част.
Ищците излагат, че съсобствеността между страните е възникнала в резултат на
прекратена СИО и наследяване от ***, починал на 19.11.2021 г., като ищцата С. Г. К. е
негова съпруга, ищцата Б. С. Х. - негова дъщеря, а ответниците П. А. К. и С. Г. К. са
наследници на сина му ***, починал на 03.09.2022 г., съответно съпруга и дъщеря.
Посочват, че апартаментът е придобит от *** през 1997 г., по време на брака му с
ищцата С. Г. К., сключен на 03.12.1972 г., чрез участие в групов строеж на жилищна сграда
в дворно място, находящо се в гр. ***, съставляващо имот пл.№ 10, кв. 368,10 - ти
микрорайон по плана на града, в качеството му на собственик на 1/11 идеална част от
описаното дворно място, придобита с договор за покупко-продажба по НА №**** на
нотариус при ВРС.
1
След построяването на сградата, с договор рег.№ 41546/17.11.1997 г. на нотариус при
ВРС, вписан в книгите за вписване под акт № 4*** г., участниците в груповия строеж са
извършили доброволна делба на сградата, по силата на която *** е получил в дял
собствеността върху апартамент № 9, на пети етаж в сградата, с площ 104.10 кв.м., който
съгласно действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Варна, одобрени със
Заповед РД-18-98/10.11.2008 г. на Изп. директор на АГКК съставлява процесният делбен
имот с идентификатор ***.
Ищците твърдят, че изграденото чрез участие в групов строеж жилище е придобито от
наследодателя им *** и ищцата С. Г. К. в режим на съпружеска имуществена общност.
Със смъртта на наследодателя *** СИО е прекратена и неговата ½ идеална част от
имота е наследена поравно от тримата му наследници по закон: С. Г. К. - съпруга, *** - син
и Б. С. Х. -дъщеря, при права по 1/6 идеална част за всеки от тях, а останалата 1/2 идеална
част от имота е собственост на ищцата С. Г. К. -дял от прекратената СИО, като цялата й
квота в съсобствеността се равнява на 4/6 идеални части. Сочи се, че след смъртта на ***,
починал на 03.09.2022 г., неговите наследници по закон П. А. К. - съпруга и С. Г. К. -
дъщеря са получили поравно придобитата от наследодателя им 1/6 идеална част от имота
или за всяка по 1/12 идеална част.
Поддържа се, че поземленият имот, в който е построена сградата, в която се намира
жилището предмет на делбата е обща част на съществуващата етажна собственост, поради
което самостоятелният обект следва да се допусне до делба заедно с припадащата му се 1/11
идеална част от поземления имот.
Отвениците са депозирали отговори на исковата молба в срока по чл.131 ГПК /два
отделни с идентично съдържание/. Не оспорват, че страните са съсобственици на
апартамента при посочените в исковата молба обстоятелства касаещи възникването на
собствеността и посочените от ищците квоти в собствеността на апартамента. Поддържа се,
че е недопустим иска в частта за идеалните части от дворното място. Излага се, че тъй като в
имота са построени сгради в режим на етажна собственост, дворното място представлява
обща част по смисъла на чл.38, ал.3 ЗС и не е допустима делбата на общи части, поради
което и се иска отхвърляне на иска за делба в тази част
Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Съдът е сезиран с иск за делба във фаза по допускане на делбата, с правна
квалификация чл.34 ЗС, който подлежи на разглеждане по реда на чл. 341 и сл ГПК. С
решението по чл. 344 ГПК по допускане на делбата съдът се произнася по въпросите между
кои лица и за кои имоти следва тя да бъде извършена, както и каква е частта на всеки
съделител. В тежест на ищците по предявения иск за делба е да докажат възникване на
съсобственост с ответниците по отношение на делбения имот по силата на наследствено
правоприемство; че общият наследодател на страните са е бил собственик на процесния
имот; че имотът в който е построена сградата представлява обща част -всички собственици
на имота притежават самостоятелен обект в сградата, която е в режим на етажна
собственост; както и размера на притежаваните от всеки от съделителите квоти.
Видно от представени с исковата молба писмени доказателства ищцата С. Г. К. е
сключила граждански брак с наследодателя *** на 03.12.1972г. През 1997 г. съпругът е
закупил 1/11 ид.ч. от дворното място цялото с площ от 192 кв.м., съставляващо имот пл.
номер 10, кв.368, 10-ти микрорайон по плана на града в гр. ***, което се установява от
представен договора за продажба. На 10.06.1997г. е сключен договор за групов строеж в
същия поземлен имот, страна по който е наследодателят *** в който е уговорено, че той ще
получи ап. 9 от изграждащата се в имота сграда. Представен е договор за доброволна делба
от 10.10.1997 г., видно от който *** получава в изключителна собственост ап. *** както и
ид.ч. от общите части.
При така събраните доказателства за възникване правото на собственост върху имота,
съдът намира, че е придобит в СИО от ***е съпругата му С. К..
Трайно установена е практиката, според която договорът за групов строеж има
характер на предварителен договор за разпределение на обектите, които ще бъдат
изградени, а възникналата съсобственост се ликвидира чрез делба между участниците в
груповия строеж - чл. 192, ал. 4 ЗТСУ(отм.), от който момент всеки от тях придобива
правото на собственост върху самостоятелния си обект. / в този смисъл Решение № 68 от
2
23.06.1986 г. по гр. д. № 36/86 г. на ОСГК, Решение № 169 от 07.04.1988 г. по гр. д. № 54/88
г. на IV г. о., Решение № 7 от 09.07.2010 г. по т. д. № 456/2009 г. на I т. о., както и по-новото
Определение № 473 от 23.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1429/2017 г., II г. о., ГК/.
Вещнопрехвърлителен ефект има договорът за делба по чл. 192, ал. 4 ЗТСУ / отм./.
Изхождайки от данните по делото, че договорът за групов строеж и договорът за делба са
сключени по време на брака на С. К. и***, и по време на същия е завършен строежът на
сградата съдът намира, че правото на собственост върху апартамента е придобито в режим
на съпружеска имуществена общност / възмездно придобито вещно право по време на
брака/.
Възмездно по време на брака е придобита и собствеността върху ид.ч. от поземления
имот. Във връзка с наведените от ищците твърдения, че ид.ч. от ПИ следва да се делят с
апартамента и възраженията на ответниците за това, съдът намира, следното:
От изслушаната и приетата по делото СТЕ / в нейните две части- от 01.02.2024 г. и
08.05.2024 г./, на която съдът дава вяра като компетентно дадена и отговаряща на въпросите
ясно и логично, се установява, че към датата на договора за доброволна делба от 1997 г.
всички собственици на поземления имот / земята/ са притежавали самостоятелни обекти в
сградата, в която се намира и процесния имот. Съдът възприема това заключение на вещото
лице, доколкото то се е запознало с всички писмени доказателства по делото касаещи
собствеността на обекти в сградата и поземления имот и таблично към т.3 от експертизата
от 08.05.2024 г. /л.155 от делото/ е изложил съпоставка между притежаваните ид.ч. от ПИ и
собствеността върху жилищата, с оглед на което и съдът не следва да извършва собствен
анализ на представените по делото писмени доказателства, послужили на вещото лице.
Вещото лице е уточнило, че е изградило изводите си въз основа на представените по
делото писмени доказателства, доколкото в КККР са налице непълноти и несъответствия с
одобрените технически проекти на сградата.
Настоящият състав счита, че етажната собственост е възникнала с договора за
доброволна делба от 1997 г., в който е отразено, че касае правата в новоизградената в ПИ в
гр. *** сграда. Този извод съдът формира въз основа на вещнопрехвърлителния характер на
договора за делба предшестван от договор за групов строеж по отношение на обекти в
сградата /съобразно разясненията в съдебната практика, посочени по-горе/.
Самостоятелен обект в сграда се допуска до делба заедно с припадащите се към този
обект идеални части от общите части на сградата и дворното място. В този смисъл решение
№309/18.11.2011г., по гр.д.№215/2011г. по описа на ВКС, ІІ ГО, в което е отбелязано също
така, че в това становище не изключва принципната позиция, изразена в т.1,б.”д” и б.”е”
ППВС №2/1982г., че делбата на дворното място, имащо статут на обща част по смисъла на
чл.38,ал.1 ЗС е недопустима / каквото е становището и на ответниците/, тъй като дворното
място е обща част само и единствено по отношение на всички собственици, притежаващи
отделните обекти в сградата. Установената в чл.38,ал.3 ЗС забрана касае само възможността
за реално поделяне на общите части между собствениците на отделните обекти в етажната
собственост, но когато предмет на делбата е отделен обект в тази етажна собственост, до
делба се допуска и припадащата му се част от земята / така и решение №279/20.06.2011г. по
гр.д.№915/2010г. на І ГО на ВКС, , решение №54/20.06.2016г. по гр.д.№4977/2015г. на
Първо ГО на ВКС, решение №241/18.01.2017г. по гр.д.№2440/2016г. на Първо ГО на ВКС/.
В решение №54/20.06.2016г. на Първо ГО на ВКС е прието, че когато разглежда вещни
спорове с предмет обекти в режим на етажна собственост, съдът трябва служебно да следи
за спазването на императивни правни норми, каквито са чл.38, ал.1 и 3 и чл. 40 ЗС, което
задължение е разяснено в т.1 от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Преценката дали дворното място е обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС се прави, като се
съобрази дали е налице пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на
земята. Разпоредбата на чл.38, ал.3 ЗС не допуска делба на общите части между
съсобствениците на отделните обекти в етажната собственост, но когато предмет на делбата
е отделен обект от тази етажна собственост, до делба се допуска припадащата му се част от
общите части, включително и от земята, когато тя е обща част Когато етажният собственик
прехвърли върху трето лице собственото си жилище, приобретателят придобива правата на
своя праводател върху общите части, макар това да не е упоменато в нотариалния акт /
решение №138 от 04.05.2010г. по гр.д.№265/2009г. на ВКС, І ГО. /
3
Доколкото е било налице пълно съвпадение между собствениците на земята и
собствениците на обекти в сградата, към момента на възникване на ЕС, то земята / дворното
място/ е обща част и делбата на самостоятелния обект следва да се допусне ведно с
прилежащите му ид. части от ПИ.
След изясняване предмета на делбата, следва да се отговори на въпроса за квотите в
съсобственотта. Въпреки, че страните нямат спор по този въпрос, съдът следва да изведе
свои самостоятелни изводи.
Видно от представено удостоверение за наследници ***след смъртта си на 19.11.2021
г. е оставил за наследници по закон съпругата си С. К., дъщеря си Б. Х. и сина си ***.
Последният е починал пред 2022 г. и наследен по закон от П. А. К. / съпруга/ и С. Г. К. /
дъщеря/. Доколкото съдът достига до извода, че процесният имот е придобит в режим на
съпружеска имущества общност съдът счита, че съсобствеността е при посочените от
ищците квоти. Съпружеската имуществена общност е прекратена със смъртта на съпруга,
като преживялата съпруга е наследила 1/6 ид.ч. от съпруга си и заедно с ½ ид.ч.
притежавана вследствие прекратяването на СИО е собственик на 4/6 ид.ч. от имота. Всеки
един от низходящите на Стоян Колев е придобил по 1/6 ид.ч. от имота на осн. чл.5, ал.1 ЗН,
с оглед на което ищцата Б. Хаденрайх притежава 1/6 ид.ч от правото на собственост върху
имота. Синът на *** е починал през 2022 г. и е оставил двама наследници- съпруга и дъщеря
/ ответниците/, които на осн. чл.9, ал.1 ЗН наследяват при равни части, т.е. всяка от тях има
по 1/12 ид.ч.
Следва да се допусне до делбата процесния имот между страните по делото, при
посочените по –горе квоти в съсобствеността.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба, на основание чл. 34, ал.1 от ЗС, на
следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор ****по КККР, одобрени
със Заповед РД-18-98/10.11.2008 г. на Изп. директор на АГКК, с адрес: гр. Варна, район
О***, находящ се в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда -
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с площ 104.10 кв.м.,
състоящ се от дневна с кухненски бокс, две спални, баня, тоалет, килер, коридор и тераси,
при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж ***, под обекта ***, над обекта ***,
ведно с изба № ***, с площ 4.35 кв.м., без посочени граници по документ за собственост,
заедно с 15.3720 % идеални части от общите части на сградата и 1/11 идеална част от
имота, в който е разположена сградата, представляващ поземлен имот с идентификатор
***по КККР, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008 г. на Изп. директор на АГКК, с
адрес: гр. ****, с площ 190 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма,
номер по предходен план: **, квартал: ***, при съседи: ***
МЕЖДУ С. Г. К., ЕГН **********, адрес: ***, Б. С. Х., ЕГН **********, адрес гр.
*** П. А. К., ЕГН **********, адрес: гр. *** и С. Г. К., ЕГН **********, адрес: гр. ***
при КВОТИ:
8/12 ид.ч. за С. Г. К.,
2/12 ид.ч. за Б. С. Х.
1/12 ид.ч. за П. А. К.
1/12 ид.ч. за С. Г. К.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4