Р Е
Ш Е Н И Е
гр.Кюстендил, 02.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд,
наказателно отделение, в откритото
заседание на седемнадесети юни
през две хиляди и двадесета година, в състав
Председател: ПЕНКА БРАТАНОВА
Членове: МИРОСЛАВ НАЧЕВ
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря Галина Кирилова
с участието на прокурора от КнОП Бойко Калфин
като разгледа докладваното от съдия Братанова ВНАХД № 102
по описа за 2020 г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХVIII
НПК- чл. 378, ал.5 НПК вр. глава ХХI- ”Въззивно
производство”.
Адв.С.В.,
защитник на И.Е.С., обвиняем по НАХД № 621/19 г. на ДнРС
обжалва решение № 23 на Дупнишкия
районен съд, постановено на 14.01.2020 г. по НАХД № 621/2019 г. по описа на
същия съд. С посоченото решение С. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1
вр. чл.130, ал.1 НК и е освободен от наказателна отговорност на основание чл.
78А от НК, като му е наложено адм. наказание „глоба”
в размер на 1 000 лева. Със същото решение е осъден да заплати и разноските по
делото. В жалбата се релевират
се съображения за неправилно приложение на закона и неправилна преценка на
доказателствата по делото. Иска се отмяна
на решението на ДнРС и оправдаване на подсъдимия.
Окръжна прокуратура- Кюстендил
чрез своя представител изразява становище, че жалбата е неоснователна и че
решението на ДнРС следва да се потвърди.
Защитникът на подсъдимия С.
адв.Сп.В. поддържа жалбата и пледира за отмяна на постановеното решение и за
оправдаване на подсъдимия.
Жалбоподателят С. твърди, че е
невинен и иска да бъде оправдан.
Кюстендилският окръжен съд, след
цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен
материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при
пределите, установени в чл.314 НПК, като
провери на осн.чл.313 НПК правилността на
решението, намира въззивната жалба за допустима, доколкото е предявена от
надлежна страна с право и интерес от търсената защита. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Производството пред ДнРС е съгласно правилата, установени в глава ХХVIII НПК- чл. 375 и сл. от НПК.
Фактическата обстановка е подробно изяснена от ДнРС.
По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем
доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият материал по делото е анализиран от първоинстанционния съд задълбочено, поотделно и в своята
съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от
съществено значение за правилното
решаване на делото по същество-фактът на извършване на деянието, неговото авторство,
механизма на осъществяването му. Доказателствата по делото, проверени и приобщени
от съда по реда на НПК, не са тълкувани
превратно или изопачено, поради което и ДнРС е
направил обоснован извод за доказаност на
обвинението, поради което и постановеното решение следва да бъде потвърдено на осн. чл. чл.378, ал.5 НПК вр. чл.334 т.6 вр. чл.338 НПК.
От събраните по делото
доказателства ДнРС е приел следната фактическа
обстановка, споделена и от въззивния съд:
Св. В.А., А.П.,
А.Д. и П.Б. сформирали музикален оркестър, като често свирели в механа „Яна“ в
гр. Бобошево. Св. А. и св.Б. пеели, св. Д. и св.П.в-свирели.
На 11.01.2019 год. започнали
музикалната програма около 20.00 часа в посочената механа, в която имало банкет
на земеделски производители от гр. Кочериново от около 30 човека, сред която
бил и обвиняемия, както и други компании. Голяма част от времето А. и Б.
изпълнявали песни по желание на клиентите, предимно на компанията от обв. С..
След полунощ, вече на
12.01.2019 год., св.А.седял до св. Д. и държал микрофона си в ръка. Обв. С., след като бил употребил значително количество
алкохол, решил да демонстрира физическа сила, отишъл да оркестъра и направил
знак на А. да излезе навън. А. излязъл навън пред механата считайки, че С. иска
да разговаря с него. С. го попитал „защо не прави поздрави“ за неговата
компания и в същия момент му нанесъл силен удар с юмрук в лицето, от който А.
паднал на земята. Обв.С. се прибрал при компанията си
и започнал с гордост да обяснява, че ударил А..
Св. П.видял, че А.се бави навън и
излязъл да види какво става. При излизането си, го видял целия в кръв.
Последният му казал, че С. му е нанесъл силен удар с юмрук в лицето. Тъй като
А.не се чувствал добре, П.с личния си автомобил го закарал до Спешния център
при МБАЛ „Св. И. Рилски 2003“ гр. Дупница, където му била оказана медицинска
помощ. Казали му да отиде и в понеделник за преглед.
В следващите дни св.А.не се чувствал
добре, имал главоболие и бил замаян. На 14.01.2019 г. отново посетил МБАЛ
„Св.И. Рилски 2003“ гр. Дупница и
съобщил за оплакванията си. Бил му извършен и бил приет в болничното заведение
на лечение.
От СМЕ, изготвена на ДП от д-р Л.се
установява, че пострадалият е получил следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана в тилна област на главата;
оток и кръвонасядане в областта на лявата скула; разкъсно-контузна рана и кръвоносядане
по лигавичната повърхност на горната устна вляво; импресионно счупване на предната степа на левия максиларен синус. Установените травматични увреждания се
дължат на действието на твърди тъпи предмети, по механизма на удари с или върху
такива и отговарят да са получени по съобщения начин и време. Счупването на
предната стена на левия максиларен синус, както и мекотъканните увреждания в лявата част на лицето са
получени при директен удар с твърд тъп предмет в тази област и отговарят да са
получени по време и начин, както сочи пострадалия, а именно при удар с юмрук. Разкъсно-контузната рана в тилната област на главата е
получена при падане на пострадалия върху терена.Тези увреждания са причинили на
пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Възстановителния период е в рамките на 20-25 дни без последици за здравето на
пострадалия.
ДнРП е преценила,
че са налице предпоставките по раздел IV от глава ХХVIII на НК и делото е
внесено в ДнРС с мотивирано постановление, с което е
направено предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност
с налагане на адм. наказание.
ДнРС е
приел, че обв.С. е нанесъл на пострадалия А.лека телесна повреда по хулигански
подбуди, с което е извършил престъпление по чл.131, ал.1, т.12 НК вр. чл.130,
ал.1 НК, признал го е за виновен и го освободил от наказателна отговорност на осн. чл.78а от НК, налагайки му административно наказание
„глоба” в размер на 1 000 лева.
Предвид гореизложеното, КнОС намира,
че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
посоченото престъпление. Сторените в същата насока изводи на ДнРС са съобразени с
доказателствения материал, доколкото този съд се е
позовал на последователните и идентични показания на свидетелите А., Х., П.,
Д.и Б., на заключението на СМЕ и медицинската документация, обосноваваща
наличие на травматично увреждане у пострадалия А.. ДнРС е дал вяра на
показанията на посочените свидетели, които субективно са възприели обективните
следи от побой по лицето на А.непосредствено след влизането на обв. С. в
заведението и които са възприели и излизането му заедно с пострадалия в един по- ранен момент. Няма основание за
изключване на показанията на пострадалия св. А., които са изцяло идентични по
отношение на протичането на конфликта, начина и механизма на увреждането, и
които се потвърждават от обективно установените травматични белези и в този
аспект довода в тази насока, въведен във
въззивната жалба се отхвърлят. В показанията на тези свидетели се съдържат
преки факти относно релевантните за обвинението обстоятелства, доколкото същите
имат лични непосредствени възприятия за случилото се в отделни отрязъци от
време. Показанията им са изцяло непротиворечиви, взаимно допълващи се и
кореспондиращи помежду си и със съдебно-медицинската експертиза и медицинската
документация. Тези последователни и взаимно потвърждаващи се доказателствени
средства се кредитират от настоящата инстанция като напълно достоверни и
логични. Те се потвърждават и от пок. на св. С.,
който е извършил преглед на пострадалия в ранните часове на 12.01.2019 г., и е
отразил е добросъвестно констатациите си от прегледа в съответния медицински журнал. Издаването на
медицинско свидетелство №3/14.01.2019 г., респ. постъпването в болница след 2 дни е свързано с необходимостта от издаване на посочения медицински документ в работен
ден, каквато е обичайната практика в тези случаи и продължилите оплаквания на
пострадалия в дните непосредствено след прегледа, което също е обичайно
проявление с оглед естеството на увреждането. От друга страна на поведението на
пострадалия пред медицинските органи (че същият не бил съобщил, че е бит), се
придава значение, каквото те не притежават. От съществено значение
в случая е обстоятелството, че пострадалият А.своевременно е посетил непосредствено
след инцидента медицинско заведение, че посещението му е отразено в амбулаторен
дневник, че след два дни му е издадено
медицинско свидетелство, в което са отразени обстоятелства във връзка с придобиването на увреждането, които
съвпадат като механизъм на получаването му
(установено от СМЕ) и които съвпадат с възприетите от св.П.следи от кръв
в областта на главата непосредствено
след излизането на обвиняемия
и св. А.и влизането в заведението на обвиняемия скоро след това.
В този аспект твърденията за липсата на доказателства относно авторството на
деянието са изцяло несъстоятелни и се отхвърлят като такива.
Същевременно мотивите на присъдата не сочат ДнРС
да е нарушил принципите на наказателния процес да изгради вътрешното си
убеждение единствено и само върху доказателства, които са били събрани по надлежния
процесуален ред- чл. 14, ал.1 НПК. Той нито е изопачил доказателствата, на
които се е позовал, нито пък е игнорирал други, които би ползувала
прокуратурата, доколкото пък от друга страна е длъжен да събира както
уличаващи, така и оправдаващи доказателства- арг. от разп. на чл. 107,
ал. 3 НПК. Анализираните от ДнРС доказателствени
източници, преценени и поотделно, и в съвкупност, навеждат на единствен, изключващ всякакво
съмнение извод- за наличие на деяние по чл.131, ал.1, т.12 НК. НК.
В тази насока ДнРС е изтъкнал обосновани доводи за
деянието както от обективна, така и от субективна страна, които се споделят
изцяло от въззивната инстанция. От
обективна страна на датата 12.01.2019 г.
след полунощ пред механва „Яна“ обв. С. е причинил разстройство
на здравето на пострадалия А., извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, имащо
характер на лека телесна повреда. Изпълнително деяние е извършено чрез нанасяне на удар с юмрук в
лявата част на лицето на св. А..
Вследствие на тези удари се е получило съприкосновение между ръцете на
подсъдимия и тялото на пострадалия св.А.. Посредством упражненото въздействие
върху организма на пострадалия е предизвикано изменение в анатомическата цялост
на организма. Увреждането има характер на леко такова по см. на чл.130, ал.1 НК
с разстройство на здравето, неопасно за живота. Пострадалият е претърпял болки
и страдания, продължили около 20-25 дни. Полученото увреждане е довело до леко
увреждане на анатомическата цялост на тъканите на пострадалия, които са се
изразили в неприятни усещания, произтичащо от физическото въздействие,
доколкото е налице засягане на физическата му цялост. Тези увреди
представляват разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК,
доколкото не са завинаги, постоянни, трайни или временно опасни за живота- в
същия см. е и ППВС № 3/ 27.09.1979г. на Пленума на ВС.
Налице е
квалифициращия признак по т.12 на чл.131, ал.1 НК- доколкото деянието е
извършено по хулигански подбуди. Тези подбуди са налице, доколкото мотивите за
същото свързани с пренебрежение на правилата на обществото и човешката личност,
в явно неуважение към нея и са израз на демонстрация на грубото незачитане на
обществения ред и конкретната личност. Деянието е извършено на публично
място, без да е налице съществена
причина и поведение от страна на пострадалия. То е извършено с демонстрация на
физическа сила и пълно пренебрежение към личността на пострадалия и останалите
членове на обществото. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Обв.С.
е съзнавал общественоопасния характер на деянието си-
неговата противоправност, запретеност
и наказуемост. Съзнавал е, че нанася увреждане на пострадалия от вида на действително полученото, че то е на публично
място, че е бил водени от желанието да демонстрира пренебрежение към личността на останалите членове на
обществото и към установения обществен ред.
Независимо от това е насочил всичките си усилия към извършване на
деянието, искайки постигането на противоправния
резултат.
При определяне на вида и
размера на наказанието първоинстанционният съд
законосъобразно е преценил разп. на чл.78а от НК, доколкото предпоставките, предвидени в този текст са налице- С. не е осъждан /налице е реабилитация спрямо
предходна постановена присъда/, за умишленото престъпление се предвижда наказание ЛС до 3 години и по този
начин ще се постигнат целите на наказанието. ДнРС
правилно е приложил разп.
на чл.78А от НК, като е освободил подсъдимия от наказателна отговорност и му е
наложил адм. наказание „глоба” в размер на 1 000
лева. Размерът на глобата е определен в минимално предвидения от закона размер
и е справедлив, съобразен е с имотното
състояние на обвиняемия, поради което няма основания за неговата корекция.
Законосъобразно и в съответствие с разп. на чл.189, ал.3 НПК подс.С.
е осъден да заплати и разноските по
делото.
По тези съображения атакуваното
решение е правилно, обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на осн. осн.чл.
378, ал.5. вр.чл. 334 т.6 НПК вр. чл.338 НПК, окръжният съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 23 на Дупнишкия районен съд от 14.01.2020 г. по НАХД № 621/2019 г. по
описа на същия съд.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.