О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 227
гр.Стара Загора, 06.07.2020г.
Старозагорският административен съд, в закрито заседание
на шести юли през две хиляди и двадесета година, VIII състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при участието на
секретаря......................................................, като разгледа
адм.д. № 604 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от
Гражданско-процесуалния кодекс /ГПК/ във вр. с чл.144 от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по искане вх.№ 3143/17.06.2020г. на Община Сопот,
чрез пълномощника си адв.С.Г., за изменение на Решение №160/27.05.2020г. по
адм.д.№ 604/2018г. по описа на Административен съд Стара Загора в частта за
разноските, като освен 200 лева за вещо лице по ССЕ, се присъдят и разноските
по списък по чл.80 ГПК, представен в открито съдебно заседание на 12.05.2020г.
и тези по допълнителен списък по чл.80 от ГПК, представен по делото с вх.№2372/19.05.2020г.
Обосновава се, че в приложения бланков договор за правна помощ №42901 от
16.09.2019г. са употребени изразите, че е платена сумата и удостоверяване на
платеното на адвоката възнаграждение, като е налице доказателство за извършено
плащане в съответствие с ТР 6/2013г. на ОСГТК на ВКС. За доказване на това
твърдени с искането е представена данъчна фактура №**********/30.09.2019г.,
както и оборотно извлечение за месеците октомври 2019г. и февруари 2020г. за
постъпили плащания. Изложени са съображения, че за допълнителното
възнаграждение на вещото лице, което е определено в открито съдебно заседание
на 12.05.2020г., е даден 7-дневен срок за внасяне, като според искателя
обективно няма как да се направи искане за тези разноски преди даване на ход по
същество. Сочи се също, че разноските, извършени в хода на производството, като
държавни такси за преписи и държавни такси в производството по допустимостта на
жалбата, са разноски именно по повод и във връзка с него и са неразделна част
от провеждането му. Моли се съда да допусне изменение на решението си в съответствие
с направените искания.
Ответникът по искането – Ръководител на Управляващия
орган на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013г.”, чрез процесуалния си
представител – старши експерт С.Т., в срока по чл.248, ал.2 от ГПК, с писмен
отговор изразява становище за неоснователност на молбата. Сочи, че по делото не
са представени доказателства за извършени плащания, въпреки представения
договор за правна помощ. Заявява, че представянето на такива доказателства след
приключване на съдебното дирене и получаване на окончателния акт по делото е
процесуално недопустимо и същите не следва да се вземат предвид от съда, поради
което се моли искането на Община Сопот да бъде отхвърлено.
След
запознаване с материали по делото съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, субсидиарно приложима в съдебния
административен процес по силата на препращащата норма на чл.144 от АПК, в
срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските.
Искането на Община
Сопот за изменение на съдебното решение е подадено в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустимо, а разгледано по същество се явява неоснователно.
С Решение №160/27.05.2020г.
по адм.д.№ 604/2018г. по описа на Административен съд Стара Загора е оставена
без разглеждане жалба на Община Сопот, представлявана от Кмета Д.Д., против
писмо №08-00-1991/15.11.2016г. на Управляващия орган на „Оперативна програма
Околна среда 2007-2013г.“, в частта, касаеща на сумата от
2 859 847,18 лева, представляваща наложени финансови корекции с писмо
№95-00-924 от 04.10.2010г. Ръководител ОПОС и писмо №95-00-633 от 23.06.2010г.
на Ръководител ОПОС, като недопустима и производството по адм. дело №
604/2018г. по описа на Административен съд – Стара Загора е прекратено в тази
му част. Със същото решение е отменено по жалба на жалба на Община Сопот,
представлявана от Кмета Д.Д., Писмо №08-00-1991/15.11.2016г. на Управляващия
орган на „Оперативна програма Околна среда 2007-2013г.“, в частта, с която е
определено задължение в размер на 740 012,81 лева, представляващи
неверифицирани разходи на друго основание в това число и неизразходван аванс по
ДБФП в общ размер на 3 550 112,93 лева, като незаконосъобразно. С
решението Министерството на околната среда и водите е осъдено да заплати на
Община Сопот сума в размер на 200 (двеста) лева, представляваща направените по
делото разноски за внесен депозит за възнаграждение на вещо лице, както и Община
Сопот е осъдена да заплати на Министерството на околната среда и водите сума в
размер на 200 (двеста) лева, представляваща направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно
т.1 от Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски
за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е
по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в
брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка. Според т.11 от същия тълкувателен акт, претенцията
за разноски по чл.80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е
приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. От така приетото
в посоченото тълкувателно решение се налага извод, че искането за присъждане на
разноски освен, че следва да е направено до приключване на устните състезания
по делото, в този срок следва да са представени и доказателства
за извършване на разноските за изплащане на адвокатското възнаграждение. В
разглеждания случай по делото е представен Договор за правна защита и съдействие от 16.09.2019г. (л.437), с който е
договорено адвокатско възнаграждение в размер на 19 800 лева платимо по банкова сметка, ***. До приключване на
устните състезания, по делото не са представени доказателства, че е извършено
плащане по банкова сметка ***. Доказателства за изплатено адвокатско
възнаграждение са представени едва с искането за изменение на съдебното решение
по отношение на присъдените разноски, получено на 17.06.2020г., поради което тези
доказателства не могат да бъдат основание за присъждане на разноски и искането
в този смисъл се явява неоснователно.
Съдът
намира за неоснователно и искането за присъждане на довнесената сума за
възнаграждение на вещото лице, съгласно молба вх.№2372/19.05.2020г. (л.694). В
хода на делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, като първоначално е
определен депозит за възнаграждение за вещото лице в размер на 200 лева, който
е заплатен от жалбоподателя и тези разноски са присъдени в негова полза с
решението, чието изменение се иска. При разглеждане на делото в последното
открито съдебно заседание, проведено на 12.05.2020г., е изслушано заключението
на вещото лице, като с определение на съда това заключение е прието като
писмено доказателство по делото. Със същото определение съдът е определил
възнаграждение на вещото лице в размер 640,50 лева – 200 лева, от които да
бъдат заплатени от внесения депозит, а разликата от 440,50 лева е постановено
да бъде заплатена от жалбоподателя, като му е указано, че при невнасяне на
определената сума за възнаграждение, ще бъде издаден изпълнителен лист. В този
смисъл определените разноски за допълнително възнаграждение на вещото лице са
били известни като размер за процесуалния представител на жалбоподателя преди
даване ход на делото по същество, но въпреки това не са посочени в представения
списък по чл.80 от ГПК (л.679). А както вече беше посочено, съгласно т.11 от
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС,
претенцията за разноски по чл.80 ГПК
може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е
приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Следователно,
искането за допълване на съдебното решение в частта за разноските и присъждане
на сума, представляваща разноски по делото за допълнително
възнаграждение на вещото лице, над заплатения депозит от 200 лева, се явява
неоснователно.
Според съдебната практика под „разноски“ в процеса следва
да се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във
връзка с извършването на определени процесуални действия – депозит за
призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на
оглед и други подобни. Следователно разноските включват всички суми, които
страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса,
а за оказваната й правна защита има право да й бъде присъдено адвокатско
възнаграждение и то само за един адвокат. Останалите разходи за извършване на
фактическите действия на страните и техните процесуални представители свързани
с изготвяне на копия от документи, телефонни разговори, транспорт и други
подобни, не представляват такива разноски. Отговорността за разноските има
санкционен характер спрямо страната, неоснователно предизвикала правния спор,
но тя не обхваща всички причинени вреди от повдигане на спора, а само
направените по делото разноски свързани с правните действия по делото. В този
смисъл искането за присъждане
на разноски за заплатена държавна такса за преписи, следва да бъде оставено
също без уважение.
Съдът
намира за неоснователно и искането за присъждане на разноски в размер на 170 лева –
представляваща платена по сметка на Върховен административен съд
държавна такса за частна жалба по ч.адм.дело №
5899/2019г. по описа на ВАС. Това е така, защото тези разноски са направени във
връзка с касационното обжалване, за което е било образувано ч.адм.дело №
5899/2019г. по описа на ВАС и жалбоподателят е имал процесуална възможност да
поиска от касационната инстанция да му присъди разноските за разглеждане на
делото пред нея.
С оглед
изложените съображения съдът намира, че искането с вх.№ 3143/17.06.2020г., направено от Община
Сопот чрез пълномощника си адв.С.Г., за изменение на Решение №160/27.05.2020г.
по адм.д.№ 604/2018г. по описа на Административен съд Стара Загора в частта за
разноските, като освен 200 лева за вещо лице по ССЕ, се присъдят и разноските
по списък по чл.80 ГПК, представен в открито съдебно заседание на 12.05.2020г.
и тези по допълнителен списък по чл.80 от ГПК, представен по делото вх.№2372/19.05.2020г.,
се явява изцяло неоснователно и като такова следва да бъде оставено без
уважение.
Водим от
тези мотиви и на основание чл.248 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК,
Старозагорският административен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане вх.№ 3143/17.06.2020г. на Община Сопот, чрез
пълномощника си адв.С.Г., за изменение на Решение №160/27.05.2020г. по адм.д.№
604/2018г. по описа на Административен съд Стара Загора, в частта за разноските.
Определението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните чрез Административен съд Стара Загора пред
ВАС.
СЪДИЯ: