№ 1374
гр. Варна, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20243110111265 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Й. Й., ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, ул. „*****" №27, вх.А, ет.4,ап.102 срещу
„******" АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, п.к.
1527, ул. „*****" № 29, етаж 3, представлявано от Изпълнителния директор
*****.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124
от ГПК вр. с чл.92 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че Д. Й. Й., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „*****" №27,
вх.А, ет.4,ап.102 не дължи на „******" АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес
на управление: гр. ****, п.к. 1527, ул. „*****" № 29, етаж 3, сума в размер на
112,33 лева, представляваща неустойка по Договор за паричен заем № **** от
14.08.2019г., сключен между „****" ООД като Заемодател и Д. Й. Й. като
Заемател, поради нейната нищожност.
Предявен е насрещен осъдителен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД с
искане за осъждане на Д. Й. Й., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул.
„*****" №27, вх.А, ет.4,ап.102 да заплати на „******" АД, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, п.к. 1527, ул. „*****" № 29, етаж 3,
сума в размер на 128.59 лв. представляваща неизплатена главница, по Договор
1
за паричен заем № **** от 14.08.2019г., сключен между „****" ООД като
Заемодател и Д. Й. Й. като Заемател ведно със законната лихва върху същата,
считано от датата на подаване на насрещната искова молба – 06.11.2024г. до
окончателното изплащане на дължимите суми.
В искова молба са изложени следните твърдения:
На 14.08.2019 г. бил сключен Договор за паричен заем № **** между
„****" ООД като Заемодател и Д. Й. Й. като Заемател.
С покани за доброволно изпълнение от 10.08.2020г. ищецът бил
уведомен, че задължението му по кредита е цедирано на ответното дружество.
Било посочено, че остатъчните задължения по кредита били в общ размер на
344,33 лева, от които 174 лева – главница, 18 лева – лихва, 112,33 лева –
неустойка и 40 лева – разходи.
Ответникът изпратил на ищеца покани за изпълнение на 06.08.2020г.,
14.08.2020г., 13.11.2020г., 10.12.2020г.21.12.2020г., като в тях сочел, че дългът
бил в размер на 350,64 лева. В последното си писмо от 22.04.2021г., сочел че
дългът бил в размер на 357 лева.
Ищецът не дължал на ответника 112,33 лева – неустойка, тъй като
клаузите в договора, при които била уговорена противоречали на ЗПК,
добрите нрави и целели заобикаляне на закона при определяне на ГПР по
договора.
Иска се уважаване на иска и присъждане на разноски.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба.
В него се излага, че таксата за експресно разглеждане на документи
представлява услуга, която по естеството си е свързана с договора за кредит и
се предлага по повод на същия, а именно е свързана с неговото сключване, а
не с неговото усвояване и управление, като няма пряко отношение към
съществените престации и не е свързана с предмета на договора, както
неправилно е посочил съдът. Разпоредбата на чл. 19. ал. 3. т. 1 ЗПК. в която е
предвидено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита
не се включват разходите, които потребителят заплаша при неизпълнение на
задълженията си по договора за потребителски кредит, както и такси за
допълнителни. незадължителни услуги. предоставени на Кредитополучателя
2
по негово искане. Поради това тази такса не следвало да се включва в ГПР.
Таксата била начислена в съответствие с чл.10а от ЗПК.
Допълнителната услуга предоставя на потребителя право да получи
услуга, която не е свързана с дейността на кредитора по кредитиране, а е
свързана с необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско
положение. Със заплащането на такса експресно разглеждане, потребителят си
е гарантирал приоритетното разглеждане и отпускане на поискания кредит,
което означава, че същият си е гарантирал получаването на бързо крайно
становище по искането му за кредит и е получил такова.
Уговорената неустойка по договора има обезщетителна и санкционна
функции, тъй като Заемодателят се е съгласил да сключи процесния договор за
заем и да предостави уговорената сума, при поетото от страна на Заемателя
задължение да предостави обезпечение на получения заем именно в кратък
срок, за да не бъдат накърнени правата на кредитора по правоотношението,
като при неизпълнението на поетото задължение е уговорена неустойка, която
да обезщети вредите, които видно от образуваното производство са
настъпили, поради неизпълнението на задължението да върне получената
сума, както и да санкционира заемателя за отклонението от точното
изпълнение. В случай че Заемателя предоставил уговореното обезпечение,
Заемодателят би имал възможността да насочи претенциите си към
поръчителите или гаранта и да получи пълно и точно изпълнение, но поради
неизпълнението от страна на Заемателя, Заемодателят е останал
неудовлетворен, което е видно и от доказателствата по делото.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК не намирала приложение в случая.
Претендираната неустойка за неизпълнение касаела едно допълнително
задължение за предоставяне на обезпечение като поради непредоставянето му
била начислена. Периодът, за който е начислена неустойка е от изтичането на
тридневния срок за предоставяне на обезпечението до крайния срок на
договора, а претендираната законна лихва е за период от настъпването на
падежа на договора до изплащане на задължението.
Преди получаване на настоящата искова молба, ищецът извършвал
плащания към първоначалния кредитор по процесния договор в общ размер
на 71.41 лева. След цедиране на задължението не били извършвани плащания
към представляваното от мен дружество.
3
Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В срока за отговор е предявен насрещен иск
В него се заявява, че на 14.08.2019 г. е сключен Договор за паричен заем
№ **** между „****" ООД като Заемодател и Д. Й. Й. като Заемател. С
подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверил, че
получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните
условия по паричния заем. Получаването на заемната сума било удостоверено
с разходен касов ордер № ** от 14.08.2019г.
Твърди се, че е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение
№ 1 към него от 03.08.2020 г. между „****" ООД, ЕИК **** и „******" ООД,
ЕИК *****, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „******"
ООД (правоприемник на което е „******" АД, ЕИК: ****, считано от
25.11.2022 г.), изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
„****" ООД упълномощило „******" ООД, в качеството си на
цесионер по договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от името на цедента и
за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до Д. Й. Й. било изпратено от страна на
„****" ООД, чрез „******" АД уведомително писмо за станалата продажба,
чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора
постоянен адрес
Съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да
предостави на ответника сума в размер на 200 лева, под формата на паричен
заем. С подписването на договора, Д. Й. удостоверил, че е получил от
Заемодателя заемната сума от 200 лева, като договорът имал силата на
разписка за предадена, съответно получена сума. Заемателят се задължил да
ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като
заплати сума в размер на 303.10 лева, ведно с договорната лихва и таксата за
експресно разглеждане на документи на 14 двуседмични погасителни вноски,
всяка в размер на 21.65 лева. (включваща първоначална главница и договорна
лихва).
По договора за паричен заем, Д. Й. извършвал плащания в общ размер
на 71.41 лв., с което са погасени: главница - 26.00 лева; договорна лихва - 6.00
4
лева; неустойки - 19.41 лева; такса - 20.00 лева.
Неизплатената главница по договора била в размер на 128.59 лв., която
се претендира от ответника по насрещния иск ведно с разноските по делото.
В срокът за отговор на насрещната исковата молба е постъпил
такъв.
В него оспорва, сключения договор за цесия, като навежда твърдения,
че същия е нищожен поради липса на предмет. Договорът бил сключен на
01.12.2016г., а процесния договор за кредит бил от 14.08.2019г.
Иска прекратяване на производството по насрещния иск като
недопустимо.
Не оспорва съществуването на договор за кредит. Твърди, че ищецът по
насрещния иск неправилно е изчислил остатъка от дължимата му главница.
Имало начислени суми по неравноправни клаузи, които водели до
незаконосъобразен ГПР и ГЛП. Такава била таксата за експресно разглеждане
в размер на 79,10 лева. Таксите по кредита следвало да са част от ГПР, което
водело до размер на ГПР по-висок от максимално допустимия по ЗПК.
Незаконосъобразна била начислената лихва в размер на 40,32 %. Счита,
че клаузата в т.5 от чл.2 на договора, представлява нищожна договорна клауза,
тъй като противоречи на закона и добрите нрави. Съгласно установена
съдебна практика, противно на добрите нрави е да се уговаря възнаграднтелна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато
възнаграднтелна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр.
ипотека, залог), противно на добрите нравя е нейният размер да надвишаваща
двукратния размер на законната лихва.
Договореният лихвен процент в процесния договор надвишавал
трикратния размер на законната лихва за периода и по този начин накърнява
добрите нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на
чл. 26, ад. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Начислената неустойка противоречала на закона и била в ущърб на
потребителя. Тя също следвало да е част от ГПР.
Заявява, че претенцията на ищец по насрещния иск била недоказана по
размер. Претендират се разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание представител на
5
ищцата не се явява. В писмено становище моли за уважаване на предявения
иск, моли за отхвърляне на насрещния иск по съображенията изложени в
отговора на насрещната искова молба. Претендира разноски.
Представител на ответника не се явява в насроченото съдебно
заседание моли за отхвърляне на главния иск и за уважаване на насрещния иск
на основанията изложени в отговора на исковата молба и насрещната искова
молба.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
Договор за заем № **** от 14.08.2019 г., Разходен касов ордер № **
14.08.2019 г. се установява, че на 14.08.2019 г. между „****“ ООД и ищецът е
сключен Договор за паричен заем № **** за сума в размер на 200 лева при
действието на ОУ. С подписването на договора за паричен заем, Заемателят
удостоверил, че получил Стандартен европейски формуляр, посочващ
индивидуалните условия по паричния заем. Получаването на заемната сума е
удостоверено с разходен касов ордер № ** от 14.08.2019г. С подписването на
договора, Д. Й. удостоверил, че е получил от Заемодателя заемната сума от
200 лева, като договорът има силата на разписка за предадена, съответно
получена сума – чл.2, ал.2 от договора. Съобразно чл.2 от Договора
Заемателят се задължава да ползва и върне заемната сума на 14 двуседмични
погасителни вноски, всяка в размер на 21.65 лева, включващи част от
дължимата главница, договорна лихва и такса за експресно разглеждане.
По договора е уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40,32%,
ГПР 49,27%. При изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания:
договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще
изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат
начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение
на някое от задълженията по настоящия договор.
В чл.1, ал.3 от договора страните са уговорили, че за извършената от
Кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за
паричен заем, Заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи
за отпускане на паричен заем в размер на 79.10 лева.
В чл.4 от договора е записано, че Заемателят се задължава в 3-дневен
6
срок от усвояване на сумата по договора да предостави на Заемодателя едно от
следните обезпечения на задълженията му по този договор, а именно:
1. Поръчител - физическо лице, което да представи на Заемодателя
бележка от работодателя си издадена не по - рано от 3 дни от деня на
представяне и да отговаря на следните изисквания: да с навършило 21
годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален
стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход
в размер на 1000 лв.; през последните 5 (пет) години да няма кредитна история
в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със
статус период на просрочие от 0 до 30 дни; да не е поръчител по друг договор
за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на
заемател.
ИЛИ
2. Банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем.
в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, валидна 30 дни след
падежа за плащане по договора.
В чл.4, ал.2 от договора е записано, че страните се съгласяват, че в
случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение,
посочено в ал. 1, Заемателят дължи неустойка в размер на 52.64. Страните се
уговарят, неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка
от погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал. 1. т.4 като в този случай
дължимата вноска е в размер на 25.41 лева, а общото задължение по Договора
става в размер на 355.74.
От Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
01.12.2016 г. на основание чл. 99 от 33Д между „****" ООД, и „******" ООД,
Препис 2 извлечение от Приложение № 1 от дата 03.08.2020 г. към него и
Потвърждение за сключена цесия; Уведомление за цесията и Пълномощно за
уведомяване длъжниците за прехвърляне на вземанията се установява, че
процесното вземане е цедирано с Договор за цесия от 01.12.2016г. от „****“
ООД на ответното дружество, като индивидуализирано в Приложение №
1/03.08.2020г. с посочени вземания в размер на 174 лева – главница, 18 лева –
договорна лихва, 152,33 лева – неустойка. „****“ ООД е потвърдило
сключването на цесията и е упълномощило ответното дружество да уведоми
длъжниците за извършената цесия. По делото е приложено уведомление от
7
ответното дружество в качеството му на пълномощник на кредитора „****“
ООД да уведоми длъжниците по цедираните договори за извършената цесия.
Няма доказателства уведомлението да е връчено на длъжника ищец по делото.
От Покана за незабавно плащане с изх.№ 354693/14.08.2020 г.,
Последва възможност за споразумение от 13.11.2020 г., Стартиране на съдебна
процедура от 21.12.2020 г,. Покана за доброволно изпълнение от 10.08.2020 г.
се установява, че с покани за доброволно изпълнение от 10.08.2020г. ищецът
е уведомен, че задължението му по кредита е цедирано на ответното
дружество. Посочено е, че остатъчните задължения по кредита са в общ
размер на 344,33 лева, от които 174 лева – главница, 18 лева – лихва, 112,33
лева – неустойка и 40 лева – разходи.
Ответникът изпратил на ищеца покани за изпълнение на 14.08.2020г. в
която сочи, че дългът е в размер на 344,33 лева; на 13.11.2020г., в която сочи,
че дългът е в размер на 349,07 лева; от 10.12.2020г., в която сочи, че дългът е
в размер на 350,64 лева; на 21.12.2020г., като в която сочи, че дългът е в
размер на 350,64 лева.
От приетата по делото ССчЕ, която съдът приема като обективна и
компетентно изготвена се установява, че сумата предоставена по кредита в
размер на 200 лева е била усвоена в брой на 14.08.2019 г. Извършените
плащания са на обща стойност 71.41 лева, като по отделни дати и елементи
платените суми са следните:
Такса
ДатаГлавницаЛихваНеустойкаекспреснопросроч.
разглежданезадължение
14.08.201912.903.103.956.05
г.
26.09.201913.102.903.575.8420.00
г.
Общо:26.006.007.5211.8920.00
Всички извършени плащания по договора за кредит са извършени
преди датата на цесията.
Последното плащане по договора за кредит е на 26.09.2019 г., като и
това е датата на преустановяване плащането от страна на кредитополучателя
по процесния договор за кредит.
8
Незаплатената главница е в размер на 174.00 лева. При извършване на
изчисления за дължимата главница, отнасяйки постъпленията само за нейното
погасяване, без дължими лихви, такси, и пакети за допълнителни услуги
дължимата главница би била в размер на 128.59 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са следните главни обективно кумулативно съединени
установителни искове:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124
от ГПК вр. с чл.92 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че Д. Й. Й., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „*****" №27,
вх.А, ет.4,ап.102 не дължи на „******" АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес
на управление: гр. ****, п.к. 1527, ул. „*****" № 29, етаж 3, сума в размер на
112,33 лева, представляваща неустойка по Договор за паричен заем № **** от
14.08.2019г., сключен между „****" ООД като Заемодател и Д. Й. Й. като
Заемател, поради нейната нищожност.
Предявен е насрещен осъдителен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД с
искане за осъждане на Д. Й. Й., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул.
„*****" №27, вх.А, ет.4,ап.102 да заплати на „******" АД, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, п.к. 1527, ул. „*****" № 29, етаж 3,
сума в размер на 128.59 лв. представляваща неизплатена главница, по Договор
за паричен заем № **** от 14.08.2019г., сключен между „****" ООД като
Заемодател и Д. Й. Й. като Заемател ведно със законната лихва върху същата,
считано от датата на подаване на насрещната искова молба – 06.11.2024г. до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Възражение от ответника по насрещния иск по чл.26, ал.2, т.2 от ЗЗД по
отношение на договора за цесия, по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, чл.26, ал.1, пр.3 от
ЗЗД по отношение на чл.4, ал.2 от договора за заем, където е договорена
неустойка, по чл.10а, ал.2 от ЗПК, по чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, по
чл.19, ал.5 от ЗПК по отношение на целия договор за заем.
Съдът е обявил за безспорно между страните, че:
- на 14.08.2019 г. е сключен Договор за паричен заем № **** между
„****" ООД като Заемодател и Д. Й. Й. като Заемател, че заемателя е получил
9
от заемодателя сумата по кредита, което е удостоверено с разходен касов
ордер № ** от 14.08.2019 г.
- че с покана за доброволно изпълнение от 10.08.2020г., ищецът е
уведомен че задължението му по кредита е цедирано на ответното дружество
и че остатъчните задължения по кредита били в общ размер на 344,33 лева, от
които 174 лева – главница, 18 лева – лихва, 112,33 лева – неустойка и 40 лева –
разходи.
В тежест на ищеца по главния иск и ответник по насрещния иск е да
докаже, наличие на основания за нищожност на договора, в евентуалност
клаузата за неустойка и договорна лихва, заплатените от него суми по
кредита.
В тежест на ответника по главния иск, ищец по насрещния иск е да
докаже при наличие на неравноправна клауза в потребителския договор, че
въпросната клауза е уговорена индивидуално.
По отношение на възражението на ищеца за договора за извършена
цесия поради липса на предмет, съдът намира, че ищецът няма правен интерес
от него. Ищецът не е страна по договора за цесия, нито твърди да е заплатил
суми по процесния договор за заем на цедента или цесионера след
извършената цесия. За пълнота съдът ще посочи, че процесните вземания са
валидно продадени на ответника, тъй като са описани в Приложение № 1 от
03.08.2020 г.
Съдът намира за основателно възражението на ищеца за нищожност на
клаузата за неустойка като противоречаща на закона. Основателни са
възраженията и относно нищожността на целия договор за кредит.
Настоящият договор за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит (обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010г., в редакцията му ДВ, бр.
17 от 26.02.2019г.). Основните изисквания към договор за потребителски
кредит са разписани в ЗПК в нормите на чл. 10 - 12, чл.19, а в глава Шеста от
същия закон е регламентирана недействителността на договора за
потребителски кредит. Според императивната норма на чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Според разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. В този смисъл таксата за експресно разглеждане на
10
заявката за паричен заем е свързано с проверка относно отпускането на
кредита т.е. е действие относно усвояването му. Поради това кредиторът няма
право да начислява такси за дейност, която той по подразбиране следва да
извършва в дейността си по отпускане на кредити. Освен това тази такса като
разход по кредита, който е безусловно начислен и дължим от длъжника следва
да се включи в ГПР, а това не е сторено видно от допусканията, при които е
определен той, посочени в процесния договор за кредит – чл.2, ал.1, т.8. Това
само по себе си съставлява нарушение на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, което на
основание чл.22 от ЗПК води до нищожност на договорът за кредит.
Условията по чл.4 от процесния кредит, при които длъжникът може да
избегне начисляването на неустойка по кредита са практически неизпълними.
Поради това начисляването на неустойка по кредита е сигурно. Неустойката
като разход по кредита също следва да бъде включена при изчисляването на
ГПР, което отново не е сторено видно от допусканията, при които е определен
ГПР. Това само по себе си съставлява нарушение на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК,
което на основание чл.22 от ЗПК води до нищожност на клаузата за начислена
неустойка на ищеца и до нищожност на целия договор за кредит.
Размерът на уговорената неустойка – 52,64 лева съдът намира, че не е
прекомерен предвид размерът на отпуснатия кредит – 200 лева, поради това
възражението на ищеца за нищожността на чл.4, ал.2 от договора за заем на
основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е неоснователно.
Липсата на включването на предвидени от закона компонентни в ГПР -
начислената на ищеца такса по кредита и неустойка, съдебната практика
приравнява на липсващ ГПР.
Поради това възражението на ищеца с правно основание чл.22 от ЗПК
се явява основателно, следователно процесния договор е нищожен.
Договорът за кредит е нищожен и поради нарушаване на разпоредбата
на чл.19, ал.4 от ЗПК. Размерът на ГПР при включване на начислената по
кредита такса и неустойка надвишава нормативно определеният, който е пет
пъти размера на законната лихва за просрочени задължения.
Поради това и нищожността на чл.4, ал.2 от процесния договор
претендираната от ответното дружество сума за неустойка в размер на 112,33
лева, видно от последно изпратената на ищеца покана за доброволно
изпълнение от 10.08.2020г., се явява недължима от ищеца. С оглед на това
11
предявения главен иск като основателен следва да бъдат уважен.
По насрещния иск
Предявен е насрещен иск по чл.79 от ЗЗД, които се явява основателен
предвид незаплащането изцяло на главницата по процесния договор от ищеца
видно от ССчЕ и настъпилия краен падеж на вземанията по договора за кредит
на 26.02.2020г.
От ССчЕ се установи, че ищецът е заплатил по процесния договор за
кредит сума в общ размер на 71.41 лева. Предвид нищожността на договора за
кредит и разпоредбата на чл.23 от ЗПК дължима в само главницата по кредита.
Направените плащания от ищеца по кредита следва да се съотнесат като
погасяване само на главницата независимо как са разпределени от
дружеството кредитодател. Поради това съдът приема, че ищецът е погасил по
кредита главница в размер на 71,41 лева и остава да дължи главница в размер
на 128,59 лева. Поради това предявеният насрещен иск по чл.79 от ЗЗД следва
да бъде уважен.
По разноските
Страните са поискали присъждане на разноски. Съобразно разпоредбата на чл.78,
ал.1 от ГПК на ищецът се дължи присъждане на разноски. Сторените от ищеца разноски са
следните: 51 лева – държавна по производството, която ответника следва да бъде осъден да
заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Процесуалният представител на ищецът е претендирал възнаграждение за
процесуално представителство на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закон за адвокатурата
съобразно сключения между него и ищеца, съответно ответник по насрещния иск договор за
правна защита и съдействие. Предвид уважаването на предявения главен иск и уважаването
на предявения насрещен иск на процесуалният представител на ищеца следва да се присъди
едно адвокатско възнаграждение. Съдът определя адвокатско възнаграждение на
процесуалният представител на ищеца в размер на 300 лева. Съдът определя подобен размер
на възнаграждението предвид извършената работа от адвоката и размерът на иска.
Ответникът е сторил разноски в размер на 50 лева държавна такса по иска по чл.79
от ЗЗД, която предвид уважаването на иска следва да му се присъди; 350 лева депозит за
ССчЕ, който следва да му бъде присъден; юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя на 150 лева предвид уважения насрещен иск. Поради това на ответника се следват
разноски в размер на 550 лева.
Воден от гореизложеното Варненският районен съдът
РЕШИ:
12
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 от ГПК вр. с
чл.92 от ЗЗД в отношенията между Д. Й. Й., ЕГН **********, с адрес гр.
Варна, ул. „*****" №27, вх.А, ет.4,ап.102 и „******" АД, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, п.к. 1527, ул. „*****" № 29, етаж 3,
представлявано от Изпълнителния директор *****, че Д. Й. Й., ЕГН
********** НЕ ДЪЛЖИ на „******" АД, ЕИК: ****, сума в размер на 112,33
лева, представляваща неустойка по Договор за паричен заем № **** от
14.08.2019г., сключен между „****" ООД като Заемодател и Д. Й. Й. като
Заемател, поради нейната нищожност.
ОСЪЖДА на основание чл.79 от ЗЗД Д. Й. Й., ЕГН **********, с
адрес гр. Варна, ул. „*****" №27, вх.А, ет.4,ап.102 да заплати на „******" АД,
ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, п.к. 1527, ул.
„*****" № 29, етаж 3, сума в размер на 128.59 лв. представляваща
неизплатена главница, по Договор за паричен заем № **** от 14.08.2019г.,
сключен между „****" ООД като Заемодател и Д. Й. Й. като Заемател ведно
със законната лихва върху същата, считано от датата на подаване на
насрещната искова молба – 06.11.2024г. до окончателното изплащане на
дължимите суми.
ОСЪЖДА „******" АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, п.к. 1527, ул. „*****" № 29, етаж 3 ДА ЗАПЛАТИ на Д.
Й. Й., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „*****" №27, вх.А, ет.4,ап.102
сумата в размер на 51 лева – разноски по настоящото исковото производство,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „******" АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, п.к. 1527, ул. „*****" № 29, етаж 3 да заплати на адвокат
П. Й. Н. от АК Варна, с рег.№ ******, със служебен адрес гр.Варна,
бул.“*****“ № 44, ет.4, офис 6 сума в размер на 300 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2
вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Д. Й. Й., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „*****"
№27, вх.А, ет.4,ап.102 да заплати на „******" АД, ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление: гр. ****, п.к. 1527, ул. „*****" № 29, етаж 3 сумата в
размер на 550 лева – разноски по настоящото исковото производство,
включително и за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1
13
и ал.8 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14