№ 187
гр. Пловдив, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Таня Б. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Ваня Б. Казакова
като разгледа докладваното от Таня Б. ГЕОРГИЕВА Търговско дело №
20245300900504 по описа за 2024 година
Искове с правно основание чл. 432 от КЗ.
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. Р. Д. и Д.
М. Д.- и двамата от с.****, представлявани по пълномощие от адв.Н. Д. от
САК, с която са предявени искове против ЗД„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********,
гр.София за заплащане на обезщетение по застраховка гражданска
отговорност за неимуществените вреди- болки и страдания, причинени от
смъртта на Д. Д. М.-техен ****, настъпила в резултат на ПТП на 15.04.2024 г.
по вина на водача на лек автомобил Мазда 3 с рег.№ **** , за който е имало
валидно сключена задължителна застраховка „ГО“ при ответния
застраховател, в размер от по 200 000 лв. на всеки от ищците, ведно със
законната лихва, считано от 05.06.2024 г.- датата на уведомяване на
застрахователя с извънсъдебна претенция, до окончателното изплащане на
сумата.
Ищците твърдят, че на 15.04.2024 г. на главен път І-8, км.147.600,
водачът Т. Г. Ж. при управление на лек автомобил Мазда 3 с рег.№ ****,
нарушила правилата за движение по пътищата, напуснала лентата си за
движение и ударила движещия се в лентата за насрещно движение л.а. Мазда
6 с реж.№ ****, управляван от Д. Д. М. , в резултат на което последният
загинал.
За управлявания от виновния водач МПС имало сключена застраховка
"Гражданска отговорност" по полица с ответника застраховател.
Смъртта на Д. М., настъпила в резултат от ПТП, нанесла значителни
1
неимуществени вреди- мъки и страдания на ищците- негови родители.
Загубата на **** съставлявало едно от най-тежките житейски събития и дори
интензивността на страданието да намалее във времето, мъката, която
родителите търпят, не се преживявала до края на живота им. Това, наред с
факта, че смъртта настъпила по такъв нелеп начин, още повече засилвала
болките и страданията, които ищците изпитвали. Д. бил жизнен, всеотдаен,
грижовен и деен мъж. В продължение на 18 години работел като служител във
фирма «Т.» ООД , като от 01.01.2011 г. кат управител на търговски център на
дружеството в гр.****. Като служител се отличавал с високи лични и
професионални качества. Ищците изключително много се гордеели с
постиженията на своя **** , особено с факта, че винаги и независимо от
обстоятелствата, се грижил за тях и им осигурявал всичко необходимо- както
подкрепа и любов, така и финансова и материална помощ. След инцидента
ищците се затворили в себе си и съпреживявали постоянно трагичния
инцидент. Трагедията от загубата на Д., починал едва на **** години, била
изключително интензивна, тъй като загубили обичния си **** в разцвета на
силите му, в момент от живота си, в който имали най-голяма нужда от
неговата помощ, подкрепа и любов. Въпреки че Д. имал собствено семейство,
той се грижел за своите родители, помагал им във всичко, от което имали
нужда. След смъртта му ищците станали по-уязвими, по -неуверени и по –
несигурни. Всеки ден плачели и страдали от загубата на ****а си. До
настоящия момент страдали от депресия и посттравматичен стрес, изразяващ
се от нарушение на съня, често главоболие и тревожност. През целия си живот
починалия и неговите родители никога не се били разделяли за дълги период,
винаги живеели в непосредствена близост или в едно домакинство. Предвид
изложеното твърдят, че е налице особен интензитет на търпените болки и
страдания, както и силно негативен отпечатък върху тяхната психика.
На основание чл.429, ал.З, изр. второ от КЗ застрахователното
дружество било уведомено за настъпилото ПТП, като били отправени искания
за изплащане на застрахователно обезщетение. По образуваните преписки
застрахователят не изплатил обезщетение.
При тези твърдения са предявени исковете.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска.
Не оспорва качеството си на застраховател по застраховка „ГО“ ,
действаща към датата на ПТП.
Оспорва да е налице противоправно поведение от страна на водача на
застрахования при него автомобил, което да е в причинно-следствена връзка с
настъпилата смърт на ****а на ищците.
Евентуално, възразява, че е налице и съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, който бил без поставен предпазен колан,
движил се с несъобразена и превишена скорост.
Възразява за прекомерност на претендираните обезщетения за
2
неимуществени вреди.
В подадената ДИМ, ищците оспорват възраженията на ответника и
поддържат изложените от тях фактически твърдения.
В отговор на ДИМ ответникът поддържа възраженията си.
Страните ангажират доказателства. Претендират разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид становищата, доводите и възраженията на
страните, прие следното:
Исковете по чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ са процесуално допустими ,
тъй като са предявени след отправени от ищците и получени на 24.06.2024 г.
от застрахователя претенции , по които не е изплатено обезщетение, с което
спазено изискването на чл.432, ал.1, вр.чл.380 КЗ.
Разгледани по същество, исковете са частично основателни.
Не се формира спор по делото, а и е документално установено с
представените материали от воденото досъдебно производство № 50/2024 г. на
сектор РТП на ОД на МВР.-Пловдив, в т.ч. Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 2024-1024-50676/15.04.2024 г. , съставен от длъжностно
лице от РУ Асеновград, че на 15.04.2024 г. на главен път І-8/км.247.600/, се е
състояло ПТП , при което л.а. с рег.№ ****, Мазда 3, управляван от Т. Г. Ж.
навлиза в лентата за насрещно движение и се удря в л.а. Мазда 6, с рег.№ ****,
управляван от водача Д. Д. М., като вследствие на пътно транспортното
произшествие е причинена смъртта на двамата водачи.
Безспорно се явява между страните обстоятелството за наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ по отношение на управляваното от водача на МПС-
л.а.Мазда 3, валидно към датата на произшествието.
Назначената САТЕ, изготвена въз основа на материалите от досъдебното
производство / Протокол за оглед, скица, фотоалбум на местопроизшествие/ ,
определя следният механизъм на ПТП: Водачът Т. Г. Ж. е управлявала
л.а.Мазда 3 по северната лента на платното за движение на път І-8 в посока от
изток на запад. През това време водачът Д. Д. М. е управлявал л.а.Мазда 6 по
южната лента на платното за движение на същия път, в посока от запад на
изток. В един момент, водачът на Мазда 3 е допуснала автомобила й да се
отклони на ляво, при което той е навлязъл в лявата лента. Така, след около 0,5
секунди е настъпил неизбежен удар в предната лява част на л.а.Мазда и и в
предна лява част на л.а.Мазда 6.
Според експертното заключение, причината за настъпилото ПТП от
техническа гледна точка е това, че водачът на Мазда 3 Т. Ж. е допуснала
автомобила й да навлезе в лявата /южна/ лента на платното за движение на
място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е., когато там
насрещно се е движел л.а.Мазда 6.
3
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице като
компетентно изготвено, обосновано и неоспорено от страните. Въз основа на
него се налага извод, че ПТП е настъпило в резултат на противоправно
поведение на водача на л.а.Мазда 3- Т. Ж., която е нарушила правилата за
движение, а именно: в нарушение на чл. 16 , ал.1, т.1 от ЗДвП, на пътно
платно с двупосочно движение, когато платното за движение има две пътни
ленти - да не навлиза и да не се движи в лентата за насрещно движение.
Следва да се приеме, че деянието е извършено виновно –
непредпазливо, тъй като водачът е бил длъжен да знае правилата за движение
и въпреки, че не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Установено е по делото, че в резултат на ПТП е починал ****ът на
ищците- Д. Д. М.. Съгласно заключението на СМЕ, е налице пряка причинно-
следствена връзка между процесното ПТП и получените от него травматични
увреждания и настъпилата от тях смърт.
От гласните доказателствени средства- показанията на разпитаните
свидетели, се установява, че ищците са претърпели значителни
неимуществени вреди- мъка и страдания от смъртта на своя ****.
Свидетелите И. Т., без родство, в близки приятелски отношения със
семейството от дълги години, Я. Я., жител на същото село, чиято **** е
живяла на семейни начала с починалия, и Л. И.- съжителката на Д., с който
имат общо дете, еднопосочно установяват, че ищците са преживели и все още
преживяват много тежко загубата. Д. и родителите му дълги години живеели
заедно в с. ****. Д. бил лъчезарно , прекрасно момче. Грижел се постоянно в
бита им да царува доброто, да се случват добри неща, по негова инициатива
ремонтирали къщата и той се нанесъл на втория етаж. Закусвали, обядвали,
вечеряли всички на една маса в една всекидневна стая. На по-късен етап,
преди две-три години М. и Л. си взели апартамент в ****, но през почивните
дни, още в петък след работа, отивали на село и си живеели при родителите
му. Преди това, от 2014-2015 г. живеели при Д. и Д.. Имало разбирателство
между тях. Били учтиви един към друг, помагали си, решавали заедно всички
проблеми. М. много им помагал- отглеждал селскостопански продукти,
обработвали заедно лозовия масив. ПоС.но бил с баща си – било за бране на
грозде, било нещо друго, за всичко му помагал. За двора – и на майка си, и на
баща си помагал. Винаги, когато трябвало нещо да им се помага, или те на
децата си, винаги били един до друг. Отношенията им били прекрасни. Когато
разбрали, че М. е загинал при катастрофата рухнали и двамата, били
съсипани. Известно време Д. и Д. били в едно шоково състояние. Д. грохнала,
рухнала, сълзите винаги били на очите й, търсела подкрепа и не знаела как ще
живеят по нататък. Отслабнали, на Д. косата се прошарила, а на Д. – нацяло
побеляла. Усмивките им изчезнали. Хапчетата станали техен неизменен
спътник. Не били същите хора- вече не били усмихнати, лъчезарни,
разговорливи както преди. Сега били съкрушени.
4
Изготвените СПЕ на ищците установяват, че при тях е налице промяна в
психологичното и емоционалното състояние след процесното събитие и
загубата на техния ****, която се изразява в продължително и трайно във
времето негативно емоционално повлияване от случилото се и последиците от
него, свързана е с неудоволствени изживявания в ежедневието, изводими от
усещането за болезнената липса на починалия му ****, ограничените
социални контакти, усещането за пагубност и непреодолима загуба,
безнадеждност, малоценност, безсилие и категорична непримиримост.
Налични са трайни и трудно до невъзможно преодолими
неудоволствени емоции, които във времето могат да бъдат редуцирани по
интензивност, но не и преодолени напълно и по начин, по който да се
възвърне предишното му обичайно емоционално и психично състояние, те
оставят траен и болезнен белег в съзнанието му.
След процесното събитие при Д. и Д. са били налице симптоми на
нарушение на съня, шок, нарушение на обичайните ежедневни дейности,
тяхната интензивност и своевременност като резултат на загубата на техния
наследодател, като нормалпсихологичен отговор на преживяването на загуба
на най-близкия и доверен човек. Новината за неговата смърт е неочаквана,
нежелана, което определя да се преживява принудително трудно преодолимо
тежко психотравмено събитие, което по своето естество предизвиква шоково
емоционално състояние и повлияване и може да се идентифицира със
състояние на остра стресова реакция. Налице са непреодолени травми в
психологическото и емоционалното им състояние заради естеството на
случилото се и последиците от него, изразяващи се в болезненото усещане за
загуба, празнота, обреченост, непримиримост, скръб, продължителна тъга,
жалеене, мъка. Описаните неудоволствени емоции могат да избледнеят във
времето по своя интензитет, но остават следа в емоционалната сфера и биват
провокирани в поставени ситуации на спомени. Налице е постоянна
тревожност, плачливост, изразен и видим вегетативен дисбаланс, особено при
обсъждане на случилото се. Събитието се преживява поетапно, но
продължително и болезнено във времето. Усещането за загуба на близки хора
е преодолимо при добро психично здраве, но с остатъчен във времето
характер с изпитване на тъга, мъка, жал.
Съгласно нормата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат
от застрахователното събитие.
Предвид горното и при така установената фактическа обстановка съдът
приема, че са налице предпоставките по чл.432 от КЗ за ангажиране
отговорността на застрахователя по задължителната застраховка «Гражданска
отговорност на автомобилистите»- валидно застрахователно правоотношение,
5
настъпило по вина на застрахования застрахователно събитие, в резултат на
което са настъпили вреди за ищците, подлежащи на обезщетяване.
Относно размера на обезщетенията за неимуществени вреди.
Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД предвижда, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно
постановките на ППВС № 4/68 г., доразвити с решения на ВКС по чл. 290
ГПК, справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди при деликт не е абстрактно понятие, а предпоставя
винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. При
причинена смърт от непозволено увреждане подлежащите на изследване
обстоятелства са начина на извършването му, възрастта на увредения,
дълбочината и продължителността на търпените морални страдания,
отношенията между пострадалия и претендиращите обезщетение за
неимуществени вреди, икономическата конюнктура, която рефлектира върху
обществено-оправданата оценка на понятието за справедливост при
определяне паричния еквивалент на вредите и пр. Те следва да бъдат
анализирани в тяхната съвкупност, за да се определи точно съдържанието на
увреждането.
Преди всичко следва да се посочи , че при определяне на размера на
обезщетенията за ищците съдът отчита, че загубата на дете, независимо от
неговата възраст, е най- тежката емоционална травма, която би могъл да
преживее родител .
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази и
възрастта на починалото лице, **** на ищците – 39г.; доказаните
изключително близки отношения между починалия и неговите родители, с
които е съжителствал почти през целия си живот, с изключение на последните
две, три години преди смъртта си, през които връзката помежду им и поС.ните
контакти не са били прекъснати. Внезапната му смърт е предизвикала
непреодолима мъка у ищците, която ще ги съпътства през целия им живот.
Отразила се е пагубно на емоционалното им състояние, съкрушила ги е.
Родителите са преживели силен шок при новината за загубата, като
негативното изживяване е било още по-силно предвид обстоятелствата, при
които е настъпила смъртта на ****а им. Отчитайки тези страдания, възрастта
на ищците към момента на ПТП – **** г. и **** г., емоционалните им
преживявания, които ще ги съпътстват през целия остатък от живота им като
родители, надживяли детето си, и обществено-икономическата ситуация към
момента на инцидента, съдът намра, че размерът на обезщетението за
понесените от тях неимуществени вреди следва да се определи на 180 000 лв.
за всеки един от тях.
Извън високия интензитет на болки и страдания не се доказаха
изключително превишаващи обичайните морални вреди от загубата на близък
родственик (пълнолетно дете), изразяващи се в душевни болки и страдания,
свързани с естествената скръб, безпомощност и терзания, поради което
претенциите до пълните им размери като недоказани ще се отхвърлят.
Възражението на ответника за съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2
6
ЗЗД от страна на пострадалия поради липса на поставен предпазен колан и
поради управление на МПС с превишена и несъобразена скорост, останаха
недоказани. В тази връзка по делото не са ангажирани никакви доказателства,
въпреки дадените в тази насока указания на ответника по реда на чл.146, ал.2
ГПК. Затова обезщетенията се присъждат изцяло в размерите, определени от
съда като справедливи.
На осн. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава
от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане
на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при отказ и липса плащане на обезщетение от
застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава. В случая ищците са уведомили
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие на 05.06.2024 г. ,
считано от която дата ще се присъди законната лихва.
Относно разноските.
На осн.чл.78, ал.6 ГПК ответникът ЗД «БУЛ ИНС» АД следва да заплати
ДТ в полза на съда съобразно уважените размери на исковете , възлизаща на
7200 лв. по всеки иск или ДТ общо от 14 400 лв.
Ищците са направил разноски по делото, които следва им се присъдят
съразмерно с уважената част от исковете. При направени разноски за
експертизи в общ размер от 3017,90 лв., ще се присъдят разноски на стойност
2716,11 лв.
Ищците са били представлявани от адвокат безплатно на осн.чл.38 от
ЗАдв. От упълномощените двама адвокати, присъждане на възнаграждение е
поискал адвокат Н. Н. Д. от АК-****, на който ще се присъди възнаграждение
в общ размер от 7000 лв.- по 3500 лв. за всеки иск, което съответства на
фактическата и правна сложност на делото, обичайна за този вид спорове,
продължителността на разглеждането му в две открити съдебни заседания, в
които адвокат Д. не се е явил, както и на обема на предоставената от адвоката
дистанционна правна защита.
На ответника ще се присъдят направените от него разноски на осн.чл.78,
ал.4 ГПК съразмерно с отхвърлената част от исковете. Такива се констатираха
в общо размер от 30480 лв. платени адвокатски възнаграждение за двата иска.
Ищците са възразили за прекомерност на възнаграждението на осн.чл.78, ал.5
ГПК, което възражение е основателно. Както вече се посочи, делото не се
отличава с фактическа и правна сложност за този вид дела, протекло е в две
съдебни заседания. Наред с това следва да се отчете липсата на процесуални
усилия за доказването на възражението за съпричиняване, повдигнато от
ответника. С оглед на казаното съдът намира, че възнаграждението следва да
бъде намалено до размер от по 3500 лв. за иск или общо на стойност 7000 лв.
От тази сума по съразмерност се присъждат разноски от 700 лв.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да
заплати на Д. Р. Д. с ЕГН ********** и на Д. М. Д. с ЕГН ********** и
двамата от с.**** област **** сумата от по 180 000 лв. на всеки от тях,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
смъртта на техния **** Д. Д. М., настъпила в резултат от ПТП, състояло се
на 15.04.2024 г., виновно причинено от Т. Г. Ж. като водач на МПС – лек
автомобил „Мазда 3“ с рег. № ****, за който е сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законна лихва,
считано от 05.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумите, както и
сумата от 2716,11 лв. деловодни разноски, като ОТХВЪРЛЯ исковете до
пълните предявени размери от 200 000 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да
заплати ДТ в размер на 14 400 лева в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да
заплати, на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв., на адвокат Н. Н. Д. от АК-**** сумата от
7000 лв. възнаграждение за осъществено процесуално представителство на
ищците пред настоящата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА Д. Р. Д. с ЕГН ********** и Д. М. Д. с ЕГН ********** и
двамата от с.**** област ****, да заплатят на ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87 сумата от 700 лв. деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
8