Решение по дело №72/2020 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 121
Дата: 18 юни 2020 г. (в сила от 18 юни 2020 г.)
Съдия: Милена Йорданова Алексова Стоилова
Дело: 20207110700072
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                            121                                         18.06.2020г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на седемнадесети юни                                                                         две хиляди и двадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА                                                                

       ЧЛЕНОВЕ: 1.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

                                                                     2.АСЯ СТОИМЕНОВА

с участието на секретаря Ирена Симеонова

и в присъствието на прокурор Йордан Георгиев от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административнонаказателно дело № 72 по описа за 2020г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

            Началникът на ОБЛАСТЕН ОТДЕЛ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“ – КЮСТЕНДИЛ с адрес за призоваване: гр.Кюстендил, пл.“Ген. Иван Колев“ №1 обжалва решението по а.н.д. №1181/2019г. на РС - Кюстендил. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва със спазване на процедурата по издаване на НП и доказаност на деянието. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на НП.

В с.з. касаторът не се представлява.

В писмен отговор и с.з. адв.Е Х. от АК – Разград като пълномощник на ответника З.М. с адрес на кантората: гр.София 1000, ул.“Триадица“ №3, вх.Б, ет.4 намира жалбата за неоснователна и претендира деловодни разноски по списък.

            Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че е налице процесуално нарушение, т.к. не е отбелязано дали касаторът разбира езика, поради което моли да се потвърди решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №30-0000402/01.08.2019г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Кюстендил, с което на З.М. за нарушение на чл.8, §2, изр.2 във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр и чл.2, §3 от регл.561 и АЕТR ДВ 28/1995г. на основание чл.93б, ал.7, т.3 от ЗАвПр е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500лв.

От фактическата страна на спора съдът е приел, че обвинението в АУАН срещу дееца е за това, че при извършена на 01.08.2019г. проверка на дружеството „ММ ОИЛ ШПЕД ДООЕЛ“ Република Северна Македония е установено, че водачът на автомобил Волво с рег.№ST5183АС от категория №3, оборудван с дигитален тахограф от посочената марка и полуремарке-цистерна с рег.№ST376СВR от категория №4 е извършил международен превоз на товари като водачът М. не е спазил дневна почивка от най-малко девет последователни часа за периода от 08.07.2019г. в 04.53 часа до 11.00 часа на 08.07.2019г.

При така установените факти по делото, съдът е формирал правен извод за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, свързани с съставяне на АУАН и издаване на НП в един и същи ден без възможност на нарушителя да организира адекватно на обвинението защитата си посредством писмени възражения и за това, че в АУАН не е отбелязано дали М. разбира писмено и говоримо български език в нарушение на чл.134 от НПК, чл.142 от НПК и най-вече чл.359в от НПК без да му е назначен преводач. По съществото на спора съдът е приел липсата на доказателства относно датата, мястото и начина на извършване на превоза. По посочените правни доводи съдът е отменил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с материалния закон обаче решението е неправилно. Съображенията за това са следните: 

            Не се споделят решаващите изводи на районния съд за допуснати съществени нарушения на процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП.

            От препращането по чл.92, ал.3 от ЗАвПр, съставянето на актовете, издаването и обжалването на НП се извършват съгласно ЗАНН. По делото на районния съд е безспорно установено, че деецът е чужд гражданин с адрес в Република Северна Македония. При тези данни, приложение намира нормата на чл.44, ал.4 от ЗАНН, съгласно която, когато нарушителят няма постоянен адрес в Република България, съставеният акт се предоставя незабавно на наказващия орган, като към акта се прилагат писмените обяснения или възраженията на водача. В случая по делото, водачът не е направил възражения в съдържанието на АУАН, който му е връчен, налице е отбелязване „не“ в графата за възражения и не е изявил желание за даване на писмени обяснения. Следователно, издаването на НП в деня на съставяне на АУАН е допустимо в процедурата по ЗАНН, която е осъществена по казуса.

Нормата на чл.21, ал.2 от НПК дава възможност на лицата, които не владеят български език да се ползват от родния си език или от друг език, като в тези случаи се назначава преводач. Нормата на чл.55, ал.4 от НПК предоставя това право на обвиняемия. Посочени правила обаче, във връзка с ограниченото препращане от чл.84 от ЗАНН, намират приложение единствено в производството пред съда по оспорване на издаденото НП и не са приложими в процедурата по съставяне на АУАН. Освен това, нормата на чл.55, ал.4 от НПК отразява националните мерки по транспониране  на Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Приложното поле на Директивата обаче не касае конкретния случай, т.к. по см. на чл.1, §3 от Директивата, при налагане на санкции за леки нарушения от орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси и при възможност за обжалване на санкцията пред съд, Директивата се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд. Подобно е и приложното поле на цитираната в отговора на касационната жалба Директива 2012/12/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22.05.2012г. относно правото на информация в наказателното производство /вж. чл.2, §2/. Правото на справедлив съдебен процес по чл.6, §3, б.“а“ и „е“ от ЕКПЧ за информиране на лицето на разбираем за него език за характера и причините за обвинението и за ползването безплатно услугите на преводач, ако не разбира и не говори езика на съда, касаят извършени криминални престъпления и са приложими в съдебното производство. Следователно, липсата на назначен преводач на дееца в досъдебната фаза на административнонаказателно производство не води до нарушаване на правото му на защита и справедлив процес, т.к. назначаването на преводач не е въведено като абсолютно задължение за органа, водещ разследването по правилата на ЗАНН и няма данни деецът да не е разбрал обвинението срещу него. В съдържанието на АУАН е отбелязано, че същият няма възражения по обвинението, а в съдебното производство е представляван от адвокати, което в максимална степен осигурява право на защита срещу НП.

Обвинението е с надлежна правна квалификация в съдържанието на АУАН, който е връчен на дееца, поради което неправилното конструиране на правната кваилификация от различни нормативни актове в НП не влияе съществено върху правото на защита на дееца. Словесното обвинение е в корелация с правното такова. Липсват съществени нарушения, касаещи реквизитите по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.

Не се споделят и решаващите изводи на районния съд за недоказано противоправно деяние.

Нормата на чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр въвежда задължение на водачите при извършване на превози на пътници или товари с автомобили с посочените характеристики да спазват изискванията на Регламент /ЕО/ №561/2006г. на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт и изискванията на Европейската спогодба за работа на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози, наричана „АЕТR“.

По делото е установено, че превозът на товари е осъществен по маршрут Република Северна Македония – Република България със съчленено превозно средство, попадащо в обхвата на чл.78, ал.1 от ЗАвПр. Съгласно регламентацията по чл.2, §3, б.“а“ във вр. с §2 от Регламент /ЕО/ №561/2006г., за изискванията към превоза са приложими правилата на АЕТR. Република Северна Македония и Република България са договарящи държави по Европейската спогодба. Съгласно чл.2, §1 от АЕТR, Спогодбата се прилага на територията на всяка договаряща страна за всеки международен автомобилен превоз, извършван от всяко превозно средство, регистрирано на територията на тази договаряща страна или на територията на всяка друга договаряща страна. Посочената норма определя приложимостта на националното право в областта на автомобилните превози спрямо описания в АУАН и НП превоз. Нарушеното правило за поведение по чл.8, §2, изр.2 от АЕТR налага задължение на водачите да ползват най-малко 9 часа дневна почивка за всеки период от 24 часа след края на предходната такава, като същата се нарича „намалена дневна почивка“, чиято легална дефиниция се съдържа в чл.1, б.“о“ от АЕТR. Нарушението на задължението се санкционира по чл.93б, ал.7 от ЗАвПр в зависимост от времето на намалението. От приложеното копие на разпечатка от дигитален тахограф за периода от 04.53 часа до 11.00 часа на 08.07.2019г. се установява нарушаване на правило от АЕТR – „намалената дневна почивка“ е намален с 2 часа и 53 минути. Нарушителят не е оспорил разпечатката и същата е годно писмено доказателство относно посочените данни за продължителност на почивката. Превишаването над 2 часа се наказва по чл.93б, ал.7, т.3 от ЗАвПр с глоба в размер от 1500лв. Посоченият размер на глобата е наложен с оспореното НП. Случаят не е маловажен по регламентацията на чл.28 от ЗАНН във вр. с легалната дефиниция на чл.93, т.9 от ДР на НК.

На основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК касационният съд ще отмени решението на районния съд. Решавайки спора по същество, на основание чл.222, ал.1 от АПК, съдът ще потвърди НП.

С оглед изхода от спора, ответникът няма право на деловодни разноски.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение №54/28.01.2020г. по а.н.д.№1181/2019г. на РС – Кюстендил и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА НП №30-0000402/01.08.2019г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Кюстендил, с което на З.М. за нарушение на чл.8, §2, изр.2 във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр и чл.2, §3 от регл.561 и АЕТR ДВ 28/1995г. на основание чл.93б, ал.7, т.3 от ЗАвПр е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500лв. /хиляда и петстотин лева/.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                   2.