Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                         26.02.2019г.                                       Гр. Гълъбово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                       Граждански състав

На 11.02.2019г.

В публично заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Белослава Колева, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №563 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.

Искът е предявен от “ЕВН.Б.Е.” ЕАД гр.Пловдив, чрез юрисконсулт Б.К.срещу М.Д.И. ***. С исковата молба се твърди, че ищецът предоставя на клиентите си електрическа енергия при публично известни общи условия. На основание чл.7, т.1 от Общите условия ищецът снабдява с електрическа енергия и обект с ИТН 2207991, находящ се в с.Главан, общ.Гълъбово, собственост на ответника. За ответника бил открит абонатен номер **********. За периода от 09.04.2016г. до 08.07.2016г. на ответника е предоставена електрическа енергия на обща стойност 106,59лв., които той не заплатил. Поради тази причина ответникът дължал и лихва за забава в общ размер на 1,76лв.

За така дължимите суми ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №365/2018г. по описа на РС-Гълъбово. Съдът е издал заповед за изпълнение, но ответникът не е намерен на адреса на управление и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е дал указания на заявителя да предяви установителен иск. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумата от 106,59лв. – главница за доставена електрическа енергия за периода от 09.04.2016г. до 08.07.2016г., 1,76лв. – обезщетение за забавено плащане на главница за периода от 07.06.2016г. до 11.06.2018г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата и съдебни разноски по ч.гр.д.365/2018г. по описа на РС-Гълъбово, както и направените по настоящото дело разноски.   

Съгласно разпоредбата на чл.131 ГПК съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата на ответника за отговор. Тъй като ответникът не е намерен на постоянния и настоящия си адрес, нито има сключен трудов договор, съдът му е назначил особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК на разноски на ищеца. В законоустановения срок особеният представител на ответника е подал писмен отговор, с който изразява становище, че предявените искове са неоснователни. Твърди, че между страните няма сключен договор, по силата на който ищецът да доставя на ответника електроенергия. Ответникът не бил договарял нито цената на електроенергията, нито сроковете и условията за плащането й. Електроенергията била доставяна по силата на общи условия, което било в противоречие със Закона за защита на потребителите. Счита, че клаузите на общите условия, представени от ищеца, за определяне на цената на доставяната електроенергия са неравноправни и следва да се обявят за нищожни. Моли на това основание предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по намира за установено следното:

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№365/2018г. по описа на РС-Гълъбово, ищецът „ЕВН.Б.Е.” EАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата от 106,59лв. – главница за доставена електрическа енергия за периода от 09.04.2016г. до 08.07.2016г., 1,76лв. – обезщетение за забавено плащане на главница за периода от 07.06.2016г. до 11.06.2018г. и законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, както и за разноските по заповедното производство. Издадена е заповед за изпълнение за тези суми, която е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление. В срока по чл.415, ал.1 ГПК „ЕВН.Б.Е.” EАД е предявило срещу ответника настоящите искове за установяване на вземанията му, предмет на заповедта.

От приетите като писмени доказателства по делото копия на Решение №ОУ-013/10.05.2008г. на ДКЕВР, Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЕВН.Б.Е.” АД, публикувани във вестник „Дневник“ от 27.05.2008г., се установява, че ищецът „ЕВН.Б.Е.” ЕАД е краен снабдител по смисъла на чл.92, т.2 ЗЕ и като такъв продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни Общи условия – чл.98а ЗЕ. С решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. Общите условия на „ЕВН.Б.Е.” ЕАД на договорите за продажба на електрическа енергия са одобрени и на основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните Общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. С оглед горепосочените норми съдът приема, че Общите условия са задължителни за потребителите на ел.енергия, какъвто се явява ответника.

Съгласно чл.91, ал.1 във връзка с чл.92, т.1 и 4 от ЗЕ, които са приложими в разглеждания случай, сделки с електрическата енергия могат да се сключват по регулирани от комисията цени, по свободно договорени цени между страни и на борсов пазар, както и на балансиращ пазар на електрическа енергия, като страни по тях са крайният снабдител на електрическа енергия и крайният клиент /битов или небитов/. Съгласно чл.97 и чл.98а от ЗЕ доставката на електрическа енергия от обществения доставчик на потребители на електроенергия за битови или небитови нужди за обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от доставчика и одобрени от ДКЕВР и по регулирани от комисията цени. Съгласно §1, т.41б на ДР на Закона за енергетиката "потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия или природен газ.

Изхождайки от горепосочените разпоредби, съдът приема, че ищецът е краен снабдител за територия, в чийто обхват попада процесният имот, за който се претендира заплащането на стойност на доставени електрическа енергия и мрежови услуги.

Видно от приетата като писмено доказателство Справка по лице от Служба по вписвания гр.Гълъбово, ответникът е собственик на имота, който е снабдяван с електрическа енергия от ищеца. Съгласно чл.1, т.4 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпредели­телната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение" АД /одобрени с Решение на ДКЕВР№ ОУ-14 от 10.05.2008 г./ „клиент”, имащ качеството на физическо лице /какъвто е настоящият случай/ може да бъде потребител на електрическа енергия за битови нужди - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпредели­телната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение" АД съгласно действащото законодателство, който ползва електрическа енергия за домакинството си. Поради тази причина съдът намира, че ответникът е задължен да заплаща доставената до имота му и потребена от него електрическа енергия.

 

Продажбата на ел. енергия по своята правна същност е търговска продажба по смисъла на ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ, с договора за продажба, купувачът се задължава да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, а продавачът се задължава да предаде стоката.

На основание чл.7, т.1 от Общите условия ищецът снабдява с електрическа енергия и обект с ИТН 2207991, находящ се в с.Главан, общ.Гълъбово с абонат ответника. Ответникът имал задължението да заплаща изразходваната електроенергия. За всяко отчетено количество изразходвана електроенергия ищецът издавал фактура. Видно от копия на Препис-извлечение от сметка, Фактура №**********/16.05.2016г., Фактура №**********/16.06.2016г., Фактура №**********/15.07.2016г., ответникът е изразходвал електроенергия, както следва: за период от 09.04.2016г. до 08.05.2016г. на стойност 58,09лв. с падеж 06.06.2016г.; за период от 09.05.2016г. до 08.06.2016г. на стойност 39,26лв. с падеж 27.06.2016г.; за период от 09.06.2016г. до 08.07.2016г. на стойност 9,24лв. с падеж 27.07.2016г.

Дължимите суми по фактурите не били заплатени, заради което ищецът начислил и лихва за забава за задължението по фактурите за периода от 07.06.2016г. до 11.06.2018г. в размер на 1,76лв.

 Ответникът не е направил никакви възражения за извършени от него плащания на претендираните суми. В настоящото производство не бяха представени никакви доказателства, които да установяват погасяване на претендираните суми. Не бяха изложени и такива твърдения.

Предвид гореизложеното, съдът намира предявения установителен иск за основателен и доказан и следва да бъде уважен.

При този изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото съдебни разноски в размер на 75,00лв. за платена държавна такса, 200,00лв. за възнаграждение на особения представител на ответника и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв.

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да осъди ответника да заплати и направените в заповедното производство разноски, присъдени със Заповед за изпълнение №226/13.06.2018г.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Д.И. с постоянен адрес:***, ЕГН ********** дължи на “ЕВН.Б.Е.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.М.М.-Д.и Ж.П.С., сумата от 106,59лв. /сто и шест лева и 59 стотинки/ – главница за доставена електрическа енергия за периода от 09.04.2016г. до 08.07.2016г., 1,76лв. /един лев и 76 стотинки/ – обезщетение за забавено плащане на главница за периода от 07.06.2016г. до 11.06.2018г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 12.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №226/13.06.2018г. по ч.гр.д.365/2018г. по описа на РС гр.Гълъбово.

ОСЪЖДА М.Д.И. с постоянен адрес:***, ЕГН ********** да заплати на “ЕВН.Б.Е.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.М.М.-Д.и Ж.П.С. направените разноски по делото в размер на 375,00лв. /триста седемдесет и пет лева/ за платена държавна такса, възнаграждение на особения представител и юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА М.Д.И. с постоянен адрес:***, ЕГН ********** да заплати на “ЕВН.Б.Е.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.М.М.-Д.и Ж.П.С., направените разноски по заповедното производство в размер на 25,00лв. /двадесет и пет лева/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00лв. /петдесет лева/, които суми са присъдени и включени в Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №226/13.06.2018г. по ч.гр.д.365/2018г. по описа на РС гр.Гълъбово.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                       

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: