Р Е Ш Е Н И Е
№ 9
гр. Перник, 05.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ПЕРНИК, наказателна колегия, в публичното заседание на девети
януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ПЕТРОВ
Мл.
съдия: СИМОНА КИРИЛОВА
при секретаря Катя Станоева и с участието на прокурор
Анита Джамалова, като разгледа докладваното от мл. съдия Кирилова В.Н.О.Х.Д. № 309 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на гл. XXI НПК.
С Присъда № 245 от 18.04.2018 г., постановена по н.о.х.д.
№ 1767/2016 г. по описа на Районен съд Перник, подсъдимата В.В.Р. е призната за
виновна това, че на 09.01.2016 г. в гр.
Перник, пред търговски обект – закусвалня, находяща се на ***, замахнала с ръка
и нанесла удар в лявото ухо на Л.Р.С., с което му причинила средна телесна
повреда – травматична перфорация /разкъсване/ на тъпанчевата мембрана на лявото
ухо, довела до трайно отслабване на слуха на лявото ухо, поради което и на
основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. ал.2, вр. чл.54, вр. чл.55 ал.1 т.2,
б.“б“, вр.чл.43а, ал.1, вр. ал.2 т.1 и т.2, вр. чл.42б, ал.1 от НК, съдът я е осъдил
на наказание „Пробация“, със следните пробационни мерки: “Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ при явяване и подписване два пъти седмично за
срок от 10 месеца и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за
срок от 10 месеца.
Подсъдимата е осъдена да заплати на конституирания
граждански ищец сумата от 1250 лв., представляваща причинените от деянието
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на – 09.01.2016г.,
като за разликата до пълния предявен размер – сумата от 5000 лв., искът е
отхвърлен като неоснователен. Предвид постановения правен резултат подсъдимата
е осъдена да заплати и сторените в досъдебното и съдебното производство
разноски за вещи лица, както и сумата от 50 лв., представляваща държавна такса,
съобразно уважения размер на гражданската претенция.
В законоустановения срок срещу присъдата, е постъпила
въззивна жалба от служебния защитник адв. К.М., с която се иска отмяна на обжалваната
присъда и признаването на подсъдимата за невиновна в извършване на деянието, за
което й е повдигнато обвинение. В жалбата не са направени доказателствени
искания.
Надлежно уведомени за постъпилата въззивна жалба, частният
обвинител или негов представител, както и районната прокуратура не са
депозирали писмен отговор.
В пледоарията си пред въззивния съд представителят на
Окръжна прокуратура Перник пледира за потвърждаване на обжалваната присъда като
правилна и законосъобразна.
Повереникът на частния обвинител поддържа становището на
прокурора, като моли за потвърждаване на осъдителната присъда и присъждане на
разноски.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимата – адв. К.М.,
поддържа въззивната жалба и изразеното становище за недоказаност на авторството
на инкриминираното деяние. Акцентира върху обстоятелството, че телесната
повреда не е установена непосредствено при първоначалния преглед на
пострадалия, а няколко дни след това, както и че оплакването е подадено не на
инкриминираната дата, а известен период след това. Моли за постановяване на
оправдателна присъда.
Подсъдимата поддържа, че в инкриминирания ден е защитила
себе си и обекта, в който е работила. В последната си дума заявява, че се счита
за невинна и моли материалите по делото да бъдат преразгледани.
Окръжен съд Перник, като съобрази изложените от страните
доводи и сам служебно провери изцяло правилността на решението съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е приел фактология, която намира безусловна и несъмнена опора в
събрания доказателствен материал. В настоящото производство по силата на
правомощията си за осъществяване на
проверка на атакувания съдебен акт настоящият състав извърши собствен
анализ на събраните по делото доказателствени материали, подробно описани и
анализирани в мотивите на присъдата, а именно: обясненията на подсъдимата /л.
125-126 РС/, показанията на свидетелите Л.Р.С. /л. 124-125 РС/ - пострадал, Д.Г.Д.
/л. 29-30 РС/ - личен лекар на пострадалия, А.В.Х. /л. 30, л. 133 РС/, включително
прочетените при условията на чл. 281, ал. 5, НПК, Е.Я.А. /л. 30-31 РС/, Б.К.Б.
/л. 64 РС/, В.С.С. /л. 64-65 РС/, М.Ш.М. /л. 76-77 РС/, И.Й.Д. /л. 77 РС/, К.Г.Л.
/л. 77 РС/, П.И.Т. /л. 106-107 РС/, М.М.С. /л. 132-133 РС/, заключението по
съдебно-медицинската експертиза /л. 44-47 ДП/, както и писмените доказателства
и доказателствени средства, сред които Епикриза от 15.01.2016 г. /л. 23 ДП/,
Амбулаторен лист № ***/л. 37 ДП/, Амбулаторен лист № *** /л. 39 ДП/,
Амбулаторен лист № *** /л. 40 ДП/, Амбулаторен лист № *** /л. 41 ДП/,
Амбулаторен лист № *** /л. 42 ДП/, Съобщение за извършено престъпление, вх. №
1920ЗМ-54/16 от 20.01.2016 г. и сигнал до Началника на РПУ-Перник от 19.01.2016
г., Трудов договор № ***, Заповед за прекратяване на трудово правоотношение от ***,
Сигнал от 17.03.2016 г. от В.Р. до Инспекция по труда – Перник, Справка за
съдимост.
Въз основа на горепосочените доказателствени материали
първоинстанционният съд е възприел следната, споделена и от настоящия състав,
фактическа обстановка:
От 10.08.2015 г. до 12.01.2016 г. подсъдимата В.В.Р.
работила като *** в търговски обект – ***, находяща се в гр. Перник, ***, стопанисвана
от ***, собственост на свид. Б.К.Б..
В сутринта на 09.01.2016 г., събота, подсъдимата била на
работа, когато в баничарницата дошъл пострадалият Л.Р.С. и си поръчал баничка и
боза. Подсъдимата му дала поръчката, за която пострадалият платил, след което
направил втора поръчка. Между двамата възникнал спор относно плащането на
втората поръчка, при който подс. Р. започнала да крещи на постр. С. и да го
избутва извън баничарницата. Свид. С. бил с патерица и се придвижвал трудно.
Подсъдимата го изблъскала извън баничарницата, като на улицата пред търговския
обект му нанесла удар с ръка в областта на лявото ухо, при който пострадалият
изпитал болка.
След като болката в ухото не отшумяла, два дни след
инцидента – в понеделник на 11.01.2016 г.
пострадалият потърсил медицинска помощ в гр. *** от личния си лекар –
свид. Д., както и от лекар със специалност „УНГ“ в гр. *** – свид. М.С., с
оплаквания за болка и заглъхване в ухото. На 12.01.2016 г. при повторно
извършен преглед с по-прецизна апаратура в кабинета на свид. С. в гр. Перник се
установило, че са налице следи от засъхнала кръв и травматично разкъсване на
тъпанчето. С. бил насочен за хирургично лечение, и операция била извършена на
14.01.2016 г. в УМБАЛ „***.
Съгласно заключението по назначената и приета СМЕ, Л.С.
получил увреждане – травматична перфорация /разкъсване/ на тъпанчевата мембрана
на ляво ухо. Било е проведено хирургично лечение (мирингопластика), въпреки което
и при провеждане на прегледа от вещите лица на 22.04.2016 г. е констатирано
намаление на слуха на ляво ухо, т.е. намалението на слуха е продължило за
период, по-дълъг от един месец. Травматичното разкъсване на тъпанчевата
мембрана отговаря да е получено по механизма на удар с ръка /длан/ в лявата
ушна област и по начин и време, съобщени в доказателствените материали.
Преди инкриминираната дата пострадалият не е имал
заболявания на слуховия апарат.
Видно от приетата по делото справка за съдимост, към
инкриминираната дата подсъдимата е била неосъждана.
Така изложената фактическата обстановка по делото е
изяснена от първоинстанционния съдебен състав в необходимата степен и
достатъчна пълнота. Фактическите констатации на ПРС са правилно установени,
изведени са при липса на съществени нарушения на процесуалните правила. Пред
въззивния съд не се събраха доказателствени материали, установяващи различни
обстоятелства, с оглед на което липсват основания да се преразглежда и коригира
подробно изяснената от ПРС фактическа обстановка. Щом събраните по делото
доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията на чл. 305 ал. 3 НПК и не е допуснато превратното им тълкуване, вътрешното убеждение на
първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не може да бъде променяно
или замествано. Районният съд е извършил логически правилно обоснован анализ на
доказателствата по делото и достатъчно ясно е изяснил защо приема, че
обвинението е доказано по несъмнен начин.
При анализ на фактическата ситуация съдът съобрази
процесуалното положение на подсъдимия и пострадалия С., конституиран като
частен обвинител, съответно обстоятелството, че всеки от тях осъществява
самостоятелни и противоположни процесуални функции – по защита и обвинение.
Съдът съобрази възможната заинтересованост на всеки от двамата участници да
изложи факти и обстоятелства, които да импонират максимално на тезата,
съответна на упражняваната от тях функция в наказателния процес. От друга
страна, бе отчетена и специфичната функция на обясненията на подсъдимата – от
една страна средство за защита на привлечения към углавна отговорност деец, а
от друга – доказателствено средство – източник на факти, изхождащи от лице,
стоящо най-близо до изследваните обстоятелства. При изложените съображения
съдът прецени изнесените от подсъдимата и пострадалия факти, при анализ и
преценка на останалите доказателствени източници и в каква степен същите ги
подкрепят или опровергават.
Безспорно се установява, че между пострадалия и подсъдимата
е имало словесен конфликт, във връзка с плащането на продукти от баничарницата
от страна на пострадалия като клиент, като подсъдимата е избутала клиента извън
магазина. За този факт обясненията на подсъдимата и показанията на постр. С. са
еднопосочни, като същите се допълват и от показанията на разпитаните свидетели А.Х.,
Е.А., М.М., И.Д. и К.Л., които макар да не са очевидци на самия словесен
конфликт, предхождащ инцидента, са производни доказателствени източници за този
факт и изнесените от тях данни напълно си кореспондират.
Формирани са две групи гласни доказателства, които дават
противоречиви и взаимно изключващи се твърдения относно главния факт, а именно
осъществяване на деянието и неговия механизъм.
От една страна са, обясненията на самата подсъдима, която
сочи, че е изблъскала пострадалия пред магазина, а той и отправял обиди и
ругатни. Подсъдимата поддържа, че шапката, която пострадалият носел, била килната
на една страна, като подсъдимата му я наместила, казала му: „Изчезвай, махай се!“ и се прибрала
обратно в магазина. На тези твърдения кореспондират единствено показанията на
свид. К.Л., който посочва, че видял как продавачката избутала клиента навън, за
да не пречи на клиентите да минат да си купят закуски, оправила му шапката,
въпреки, че отправял ругатни към нея и се прибрала в магазина. Настоящият
състав не дава в. на тази група гласни доказателства, с оглед вътрешната им
противоречивост и нелогичност, остават неподкрепени от доказателствения
материал по делото и се явяват изолирани. Нелогично е твърдението, че клиентът
е отправял многобройни обидни думи и ругатни към подсъдимата, а тя му е
оправила шапката, тъй като била килната настрани, и се прибрала в магазина.
Независимо от различията в човешкия темперамент и разнообразието от възможни
реакции в ситуация на конфликт, поначало подобно поведение е по-скоро алогично
и трудно обяснимо. Още повече, че в конкретния случай са налице данни, че
подсъдимата е склонна да проявява конфликтно поведение. Разпитан пред
първоинстанционния съд, свид. Б. разяснява обстоятелствата относно прекратяване
на трудовото правоотношение на В.Р., като посочва, че преди инкриминирания
момент е имало оплаквания от подсъдимата – че прекалява с алкохола, че не се е
разбирала с колежките си, като една от служителките дори му е споделяла, че я е
страх сутрин да работи с гръб към нея. Свидетелят споделя, че при разговор с
подсъдимата преди да я освободи от длъжност при въпрос защо е удряла
пострадалия, В.Р. се е засмяла и е отвърнала: „Шефе, аз не съм го била, аз се бия като момче, ако го бия, ще го
пребия“.
В този смисъл, твърдението, че след отправените тежки
обиди подсъдимата е оправила шапката на пострадалия и се е прибрала в магазина,
е нелогично както житейски, така и с оглед конкретния случай. Същевременно
същото се опровергава от останалите доказателства – показанията на пострадалия,
двамата свидетели очевидци и медицинската експертиза. Поради изложеното съдът
не дава в. на посочените твърдения и ги възприема като защитна версия.
Осъществяването на деянието и неговия механизъм по
категоричен начин се установяват от съвкупната преценка на обясненията на подсъдимата,
показанията на частния обвинител, както и показанията на свидетелите очевидци А.В.Х.
и В.С.С.. Изнесените от частния обвинител твърдения, че подсъдимата го е
избутала извън магазина и го е ударила се подкрепят от тази група гласни
доказателства. Двамата свидетели посочват, че непосредствено са възприели как
подсъдимата нанася с ръка удар на пострадалия, като свид. Х. споделя, че
подсъдимата е замахнала именно към главата на постр. С. и е нанесла удар в
областта на лицето. Съдът кредитира техните показания, тъй като същите са
последователни, правдиви и незаинтересовани.
Въпреки възражението на защитата пред първоинстанционния
съд за възможна заинтересованост на свид. Х.
от изхода на спора, такава не бе установена. По делото се констатира, че
свидетелката работи в съседен търговски обект, поддържан от същия работодател –
***, собственост на свид. Б. Б., с когото трудовото правоотношение на
подсъдимата е било прекратено след процесния инцидент по взаимно съгласие. Тези
обстоятелства обаче сами по себе си не са основание за дискредитиране на
нейните показания. Липсват данни самият работодател на свидетелката, в частност
– представляващото го лице – свид. Б., да защитава собствен легитимен в
настоящото производство интерес, като Б. Б. също е конституиран в качеството на
свидетел. Данните за гражданскоправни отношения между подсъдимата и нейния бивш
работодател на плоскостта на изплащане на дължимо трудово възнаграждение,
обезщетения и др., са ирелевантни, тъй като изходът на настоящото производство
не би оказал въздействие върху техните облигационни отношения. Разпитан пред
първоинстанционния съд, свид. Б. разяснява обстоятелствата относно прекратяване
на трудовото правоотношение на В.Р., като посочва, че преди инкриминирания
момент е имало оплаквания от подсъдимата – че прекалява с алкохола, че не се е
разбирала с колежките си, като една от служителките дори му е споделяла, че я е
страх сутрин да работи с гръб към нея. Същевременно показанията на свид. Х. се
подкрепят и от споделеното от свид. В.С.С., който стопанисва друг търговски
обект на същата улица, и липсват каквито и да е данни за възможната му
заинтересованост и пристрастност.
Тези преки доказателства в пълнота се подкрепят и от
производните такива – показанията на свидетелите Е.Я.А., Б.К.Б. и М.Ш.М., които
споделят пресъздадената им информация, че подс. Р. е нанесла удар на Л.С.. Макар тези свидетели да не са очевидци на
деянието, показанията им допринасят за цялостното изясняване на събитията,
доколкото позволяват логическа проверка на достоверността на останалите гласни
доказателства.
Показанията на свид. И.Й.Д. не опровергават, а всъщност допълват
обсъдените вече групи доказателствени източници. Същият посочва, че не е видял
подсъдимата да удря пострадалия, но
споделя, че докато е бил в съседно заведение, е чул шум от викове, каране,
където е възприел как двамата се карат. Тези данни кореспондират на показанията
на свид. Е.А., в които същата посочва, че след като е възприела физическото
посегателство на подсъдимата спрямо пострадалия, веднага е излязла от работното
си място, започнала е да вика към подсъдимата, както и да вика други колежки. В
случая след съпоставка с останалите гласни доказателства, съдът намира, че се
касае за възприятия на свидетеля относно поведението на страните непосредствено
след инцидента, а не относно самия инцидент.
Механизмът на деянието, описан от постр. С. и от свид. Х.
и свид. В.С., съответства и на експертните изводи, обективирани в приетата в
производството СМЕ. Съдът напълно споделя експертното заключение като изготвено
компетентно, независимо и безпристрастно. Приетата СМЕ е изготвена пълно,
изчерпателно и обективно. При устната защитата на заключението в с.з. вещото
лице изяснява по какъв начин се получава механизмът на спукване на тъпанчевата
мембрана, а именно – от оказано върху
нея налягане на въздуха, при което се получава спукване – като ударът може да
бъде и лек. Установеното при прегледа кръвонасядане по мембраната сочи, че
нараняването е прясно.
При тази аналитична последователност съдът възприе, че подсъдимата
е нанесла удар главата на пострадалия, в областта на лявото му ухо, в резултат
на който изпитал болка и тъпанчевата мембрана била разкъсана.
Не се споделя становището на защитника, че съмнение
относно извършването и авторството на деянието внасяли обстоятелствата, че
увреждането не е констатирано непосредствено след инцидента, а няколко дни
по-късно. Както бе изяснено, включително от показанията на свид. Д.Г. – личен
лекар на пострадалия, до инкриминирания момент пострадалият не е имал заболявания
и проблеми със слуховия апарат. Медицинска помощ пострадалият е потърсил в
първия работен ден след инцидента от 09.01.2016 г. – понеделник, 11.01.2016 г.,
като незабавно е бил насочен към лекар от съответната специалност. Ноторно е,
че усещанията, възприятията и праговете на болка са строго индивидуални, но
обстоятелството, че на втория ден след инцидента пострадалият е потърсил
лекарска намеса, категорично свидетелства, че същият е изпитвал дискомфорт и
нарушение в здравословното си състояние. Същевременно първоинстанционният съд е
разпитал както личния лекар на пострадалия, така и специалистът „УНГ“ – свид. М.С.,
която е разяснила какви са причините да констатира разкъсването на тъпанчевата
мембрана и да забележи следите от кръв при повторния преглед на 12.01.2016 г.,
а именно – че същият е бил извършен в друг кабинет със съответна медицинска
апаратура.
В основата на доказателствените си изводи настоящата
инстанция постави и приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства.
На основата на така изяснената фактическа обстановка и
очертания с обвинителния акт предмет на доказване, правилно районният съд от
правна страна е установил обективните и
субективни признаци на престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК и
участието на подсъдимата В.Р. в извършването му.
Причиняването на телесна повреда като съставомерно
поведение съставлява противоправно и виновно увреждане здравето на друг човек
посредством нарушава-не анатомичната цялост и физиологичната функция на
тъканите и системите, а също и причиняване на болка и страдание. Престъплението
е резултатно, като изпълнителното деяние в диспозицията на правната норма е
описано чрез самия противоправен резултат – увреждане на здравето.
От обективна
страна, се установи, че подс. Р. е причинила увреждане на
здравето на пострадалия Л.С., изразяващо се в травматична перфорация
/разкъсване/ на тъпанчевата мембрана на ляво ухо. Съгласно т. 8 на ППВС №
3/1979 г. всяко ограничаване на слуховата способност представлява отслабване на
слуха по смисъла на закона, като необходим признак е отслабването на слуха да е
трайна последица от увреждането, т.е. за период, не по-кратък от 30 дни, без да
се изключва той да продължи неопределено време. В конкретния случай при
проведения на 22.04.2016 г. преглед вещите лица са констатирали, че въпреки
проведеното хирургично лечение, продължава да е налице намаление на слуха на
лявото ухо, т.е. намалението на слуха е продължило за период, по-дълъг от 30
дни. Причиненото увреждане следва да се квалифицира като средна телесна повреда
по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, тъй като медико-биологичните характеристики
на посегателството указват причиняването именно увреждане с такъв характер и
вид.
Не могат да бъдат споделени доводите на защитата, че
съмнение относно извършването на деянието внасяло и обстоятелството, че оплакване
било подадено след известен период, а не веднага на инкриминираната дата. Досъдебното производство при дела от общ
характер, каквото е и делото за престъпление против правосъдието по чл. 296,
ал. 1 НК, се образуват при наличието на законен повод и достатъчно данни за
осъществено деяние, като такъв законен повод за започване на разследване
представлява съобщението до компетентните органи за извършено престъпление (чл.
208, т. 1 НПК). Процесуалният закон постановява принципното разбиране, че
гражданите са обществено задължени да
уведомят незабавно орган на досъдебното производство или друг държавен орган,
когато узнаят за извършено престъпление от общ
характер. Прави впечатление, че хипотезата на правната норма на чл. 205,
ал. 1 НПК не е скрепена нито с диспозиция, нито със санкция, поради което
същата не предвижда конкретно правило за поведение, а е насочена общо към
обезпечаването на наказателния процес и изграждането на правосъзнание и
съдействие у гражданите, които биха могли да спомогнат за разкриване на
обективната истина. Нещо повече, доколкото законът предвижда 6-месечен срок от
извършване на деянието за подаване на тъжба при дела от частен характер, per
argumentum a fortiori (на по-силно основание) обстоятелството, че сигналът
за престъпление от общ характер е постъпил не веднага, а няколко дни след
осъществяването му, след приключване на проведените от пострадалия медицински
интервенции, не би могло да бъде
тълкувано във вреда на лицето, от което изхожда. Подобно разбиране е в
противовес с установеното в наказателния процес право на защита, което се
отнася не само до обвиняемия, но и до другите
участници в наказателното производство – арг. чл. 15, ал. 2 НПК. В този
смисъл нормата на чл. 205, ал. 1 НПК следва да бъде тълкувана в духа на нормата
принцип на чл. 15, ал. 2 НПК.
От субективна
страна деянието е извършено умишлено при пряк умисъл като форма
на вината, тъй като подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на
деянието си, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните
последици, със съзнанието, че нанася на пострадалия удар в областта на главата,
който би могъл да му причини някакво увреждане.
При индивидуализация на наказанието правилно
първостепенният съд е определил по реда на чл. 55 НК, при наличие на
многобройни смекчаващи обстоятелства. Такива са необремененото съдебно минало
на подсъдимата, сравнително дългия период на провеждане на наказателното
производство, обстоятелството, че между подсъдимата и пострадалия е възникнал словесен
конфликт, както и че самият пострадал е имал арогантно поведение и отношение.
Противоположно на контролираната инстанция, въззивният съд намери като
отегчаващи обстоятелствата, при които деянието е извършено – спрямо лице, което
се явява клиент на подсъдимата, в работно време по повод извършване на
възложената й работа. В този смисъл въззивният състав споделя, че наказанието
следва да бъде определено по реда на чл. 55 НК, като с оглед санкцията,
предвидена за съответното престъпление, наказанието следва да бъде пробация.
При определянето на подходящите пробационни мерки обаче следва да бъдат взети
предвид и информацията за личността на подсъдимото лице, като в процесния
случай са налице данни, че същата и друг път е демонстрирала конфликтно
поведение на работното място. Поради изложеното съдът намира, че за ефективното
постигане целите на индивидуалната превенция, подходящи спрямо подсъдимата биха
били и други пробационни мерки, освен наложените от първостепенния съд –
например включване в корекционна
програма за обществено въздействие за промяна на нейното поведение. Поради
липсата на съответен протест обаче и забраната за reformatio
in peius тежестта на наложеното наказание не може да бъде
увеличена и тази мярка не би могла да бъде приложена.
По предявения
граждански иск:
Фактическият състав на
заявения на основание чл. 45 от ЗЗД иск за обезщетяване на настъпили
имуществени/неимуществени вреди в правната сфера на едно лице в резултат на
непозволено увреждане, изисква доказване на автора, увреждащото действие,
респективно бездействие, вреда, причинната връзка между тях. Материалноправната
легитимация на гражданския ищец е обусловена от положителното установяване, че
в резултат от противоправно и виновно поведение на дееца е понесъл
неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания вследствие на
нанесена средна телесна повреда.
В разглеждания случай
елементите от обективна и субективна страна на престъплението и на деликта
съвпадат и след като деянието е съставомерно, то съществува правна основа за
уважаване на предявения на основание чл. 45 ЗЗД граждански иск. В
конкретния случай настъпилите за пострадалия С. неимуществени вреди се намират
в причинно-следствена връзка с противоправното поведение на подсъдимата.
Вредата се състои в причинените с деянието болки и страдания, както към
първоначалния момент на уреждането, така и в последвалия оздравителен период.
Тъй като неимуществените
вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални
блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение
не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани
в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. При определяне на това заместващо обезщетение следва
да се вземе предвид обстоятелството, че с процесното деяние на гражданския ищец
е причинена телесна повреда с особена локализация, изразяваща се в травматично
разкъсване на тъпанчевата мембрана на лявото ухо, налагаща хирургична намеса,
ограничение във възможността за пълноценна комуникация, дискомфорт и неудобства.
В конкретния казус съдът
намира, че справедлив размер на обезщетението за нанесените неимуществени вреди
на гражданския ищец, изразяващи се в претърпени болки и страдания, надхвърля определения от първостепенния
съд размер от 1250 лв., но поради липсата на съответна жалба, присъдата следва
да бъде потвърдена и в нейната гражданскоправна част, включително досежно
размера на определеното парично обезщетение.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подсъдимата следва да бъдат присъдени сторените от частния
обвинител и граждански ищец разноски за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция, съгласно представения договор за правна защита и
съдействие в размер на 500,00 лв.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК, Окръжен съд Перник
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 245 от 18.04.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 1767/2016 г. по
описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК В.В.А., ЕГН********** да заплати на Л.Р.С., ЕГН ********** сумата в размер на 500,00 /петстотин/ лева – разноски пред Окръжен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.