Решение по дело №352/2021 на Районен съд - Бяла

Номер на акта: 39
Дата: 21 март 2022 г. (в сила от 18 април 2022 г.)
Съдия: Атанас Василев Димитров
Дело: 20214510200352
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Бяла, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на десети март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас В. Димитров
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно
наказателно дело № 20214510200352 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на Д. Й. П., ЕГН ********** от гр.В. Т., ул.“Г. Б.“ № .,
вх.., ет.. против Наказателно постановление № 38-0003430 от 24.11.2021г., издадено от
Директора на РД “АА“ – Русе, с което на жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН е
наложено административно наказание „Глоба” по чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП в размер на 500
лева, за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.1 вр. с чл.101, ал.4 от ЗДвП и във връзка с
Приложение 5, част I, т.1.1.14, буква „а“ от Наредба Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.
Жалбоподателят счита издаденото наказателно постановление за неп-равилно и
незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нару-шения, като иска то да
бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща в с.з. процесуа-лен
представител. В съпроводителното писмо АНО е изразил становище за неоснователност на
жалбата, като счита, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
РП – Русе, ТО – Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 05.11.2021г. св. Ив. Ст. Ив. изпълнявал служебните си задължения съвместно с И.
Д. И. по график в с.Ц.. Служителите извършвали проверки на превози, товари и пътници,
като се били позиционирали на изхода за гр.С., срещу бензиностанция „В.“. Около 10.20ч.
спрели за проверка товарен автомобил влекач марка „Р.“, модел „М.“ с рег.№ .. от категория
N3, с прикачено към него триосно полуремарке „К.“ с рег.№ . от категория О4, от която
установили, че жалбоподателят извършва обществен превоз на товари, като в момента на
проверката бил без товар. Водачът представил на служителите непопълнена международна
товарителница CMR с поставен печат на превозвача „Ц.“ Е. с.Б., като обяснил, че пътува за
товарене в гр.С.. При проверката водачът не представил никакви документи, включително и
1
негови лични, поради което бил повикан екип на МВР за съдействие. В хода на проверката
се установило, че прикаченото полуремарке било технически неизправно, тъй като
монтираният на трета ос отдясно спирачен диск бил с пукнатина по целия радиус на диска,
техническата неизправност била опасна. За констатираното нарушение на жалбоподателя
бил съставен АУАН, който той подписал без възражения. Въз основа на така съставения
АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление, връчено лично на
01.12.2021г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – АУАН, НП,
тахографски лист, CMR, справка, заповед и др., както и от показанията на разпитания по
делото свидетел актосъставителят И..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в
чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество е неоснователна.
Съдът намира, че актът за установяване на административното нарушение е съставен
от длъжностно лице по чл.189, ал.1 от Закона за движение по пътищата, а обжалваното НП е
издадено от компетентен орган и в съответствие с процесуалните правила съгласно чл.189,
ал.12 от ЗДвП. Предвид изложеното за съда няма съмнения относно компетентността на
актосъставителя и наказващия орган.
Релевират се общи възражения относно допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон, както и за недоказаност от обективна и субективна
страна на вмененото нарушение, без каквато и да е конкретика. Навеждат се и оплаквания за
необоснованост на наложеното наказание, поради липса на мотиви.
На първо място не се констатират нарушения при съставянето на АУАН и издаденото
въз основа на него НП. Не е налице и нарушение на материалния закон, доколкото правната
квалификация в акта и наказателното постановление е точно посочена, а санкционната
норма на закона е коректно приложена. Определеното наказанието, съгласно чл.179, ал.6, т.3
от ЗДвП е в абсолютен размер, поради което неоснователни се явяват и възраженията за
несъразмерност.
Следва да се има предвид, че установеното с АУАН нарушение е квалифицирано като
„опасно“, съобразявайки Приложение 5, част I, т.1.1.14, б.“а“ от Наредба № Н-32 от
16.12.2011г. на МТИТС и дадените оценки за неизправността. Действително посочената
неизправност в цитираното Приложение дава възможност за квалифицирането
едновременно, като „значително“ и „опасно“. С разпоредбата на чл.37 от наредбата са
пояснени видовете неизправности, в зависимост от въздействието им върху безопасността
на превозното средство, а ал.7 на посочената разпоредба предвижда, че когато са установени
няколко неизправности в рамките на един и същ елемент, може да се класифицира в
следващата по сериозност група неизправности. Безспорно установено по делото, а и
служебно известно на съда, е обстоятелството, че при проверката е било констатирано
спукване на спирачните дискове на прикаченото полуремарке – на втора ос отляво и на
трета ос отдясно, поради което и въздействието върху безопасността на превозното средство
е в значителна степен по-голямо и следва да бъде класифицирано като „опасно“. Следва да
се отбележи, че не е налице различие в нарушената норма и нарушението, за което се налага
наказание.
На следващо място по безспорен и категоричен начин се установява виновното
поведение на водача, който следва преди започване на превоза да провери повереното му
превозно средство и да се увери, че същото е технически изправно. Не е налице и
маловажен случай, тъй като не са налице никакви данни, от които да се установява, че
извършеното деяние се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на подобни нарушения. Напротив, констатирани са две неизправности
2
в рамките на един и същ елемент.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0003430 от 24.11.2021г.,
издадено от Директора на РД “АА“ – Русе, с което на Д. Й. П., ЕГН ********** от гр.В. Т.
ул.“Г. Б.“ № ., вх.., ет.., е наложено административно наказание „Глоба” по чл.179, ал.6, т.3
от ЗДвП в размер на 500 лева, за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.1 във вр. с чл.101,
ал.4 от ЗДвП и във връзка с Приложение 5, част I, т.1.1.14, б.“а“ от Наредба № Н-32 от
16.12.2011г. на МТИТС.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: ____________/п/___________
3