№ 312
гр. Плевен, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря В.П.
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Въззивно гражданско дело № 20214400500574 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 260395 от 21.05.2021 г по гр. дело № 2761/2020г по
описа на РС – Плевен състав на същия съд е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО
на осн. Чл. 422 ал.1 от ГПК вр. с чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД по
отношение на Д. Л. Б. ЕГН **********, че ДЪЛЖИ на Топлофикация –
Плевен ЕАД – Плевен, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***
сумата от 332,49 лв, представляваща стойността на консумирана и
незаплатена топлоенергия за периода 1.11.2017 г до 31.12.2019г ведно със
законната лихва от 21.02.2020г, за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 575/24.02.2020г по ч.гр.д №962/2020г по описа на РС – Плевен
КАТО ЗА РАЗЛИКАТА ДО ПРЕДЯВЕНИЯ РАЗМЕР от 508,17 лв Е
ОТХВЪРЛИЛ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОТХВЪРЛИЛ е също така предявения иск с пр. осн. Чл. 422 ал.1 от ГПК
вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 86 от ЗЗД да бъде признато за установено по
отношение на Д. Л. Б. ЕГН **********, че ДЪЛЖИ на Топлофикация –
1
Плевен ЕАД – Плевен, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***
сумата от 11,83 лв лихва за забава за периода 3.01.2018 г – 10.02.2020г, за
която сума е издадена заповед за изпълнение № 575/24.02.2020г по ч.гр.д
№962/2020г по описа на РС – Плевен като погасен чрез плащане в хода на
процеса. Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението в частта, в която е уважен предявен
иск , е постъпила от Д. Л. Б. ,в която се възразява, че решението е
незаконосъобразно. Възразява се ,че липсва идентичност в предмета на
заповедното и съдебното производство досежно конкретизацията на
недвижимия имот и сумите. Възразява се срещу приетото заключение на ВЛ
пред първоинстанционния съд и неговото възприемане от РС – Плевен.
Възразява се, че неправилно не е допусната последваща експертиза при
различие в изчисленията на ВЛ и на топ лофикационното дружество.
Възразява се, че няма доказателства за наличието на облигационна връзка
между въззивника и другата страна. Претендира се отмяна на постановеното
решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли предявения иск.
Въззивна жалба в отхвърлителната част е постъпила от Топлофикация
Плевен ЕАД, в която се възразява ,че по делото е прието от съда заключение
на съдебно техническа експертиза, в която е описано, че дължимата сума от
Д. Л. Б. е в размер на 547,14 лв като същата се състои от две отделни суми –
цена на топлоенергия за сградна инсталация по формула – 319,95 лв и цена на
топлоенергия за сградна инсталация добавена от отопление – 227,19 лв.
Според Топлофикация Плевен ЕАД съдът неправилно е възприел, че се
дължи само първата сума, независимо, че е приел заключението на ВЛ.
Твърди се ,че РС е изтълкувал неправилно изводите на ВЛ. Възразява се ,че е
налице методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сграда
етажна собственост и при разлика между максималната и разпределената
енергия за всяко тяло, тя се прибавя към енергията, отдадена от сградната
инсталация. Претендира се отмяна на решението в отхвърлителната му част и
уважаване изцяло на предявения иск за главница.
Въззиваемите страни оспорват жалбите си като неоснователни по
съображения, изтъкнати съответно във въззивните жалби на всяка от
страните.
2
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят дължимостта на суми за
топлоенергия от сградна инсталация и правилното разпределение на тези
суми между етажните собственици
ПлРС е приел, че не е било спорно между страните, признава
се от ответника и се установява от НА за замяна на недвижим имот № 42, том
XII, дело 2242/1993, Справка по лице' от АВ-имотен регистър и Съобщение от
Община-Плевен, че Д.Б. е съсобственик със съпругата си В.
Н.Д.Б. на процесния топлоснабден имот- Апартамент № 15, находящ се в
гр.Плевен, ул.***
По делото са били представени Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация-Плевен"ЕАД на потребители в
гр.Плевен, приети с протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на
„Топлофикация-Плевен"ЕАД и одобрен с Решение №ОУ-067/3.12.2007г на
ДКВЕР и същите не са оспорени от отвеницата по делото. Съгласно чл. 1 от
същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба на топлинна
енергия между "Топлофикация Плевен" ЕАД, наричана "продавач" и
потребителите за битови нужди, наричани "купувачи". Съгласно чл. 3 ал.1 от
Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на
топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно
право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.Съгласно чл. 14 купувачът
е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено продавача при промяна на
титуляра на правото на собственост или вещно право на ползване на
топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено, че при
промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и
предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в
срока по чл. 14 заявление за откриване, промяна или закриване на партида,
към което са приложени копия от документи удостоверяващи придобиването
или прекратяването на правото на собственост или вещно право на ползване
на имота.
Съдът е възприел заключението на съдебно-счетоводната експертиза
като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно- от него се
установява, че воденото в счетоводството на ищеца неплатено задължение на
ответника за топлинна енергия за периода от 01.11.2017г. до 31.12.2019г. е в
3
общ размер от 559,72/ 547,18 лв.-ТЕ за сградна инсталация, и 12,54 лв.- такса
услуга дялово разпределение/. Лихвата за забава върху непогасената
горепосочена главница за периода от изпадане на ответника в забава до
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-21.02.2020г. е в
размер на 62,95 лв.
Съдът е възприел заключението на приетата съдебно-техническа
експертиза и допълнителната такава на ВЛ К.М. като обективно, обосновано,
компетентно и безпристрастно. От заключението в неговия писмен вид, както
и направените уточнения и допълнения в съдебно заседание се установява, че
Абонатната станция №65, захранваща СЕС, се намира в сградата на ул. ***.
Отоплителната инсталация е лъчева с долно разпределение. АС има един
търговски измервателен уред и един общ водомер за БГВ. Топломерът,
намиращ се в АС 65, се проверява съгласно нормативните изисквания на
Закона за измерванията и НАРЕДБАТА ЗА СРЕДСТВАТА ЗА ИЗМЕРВАНЕ,
КОИТО ПОДЛЕЖАТ НА МЕТРОЛОГИЧЕН КОНТРОЛ, т.е. на всеки 2
години. В абонатната станция в сутерена за периода 11.2017-12.2019 има общ
- търговски топломер тип PolluStar 2WR4 №60085232 на фирмата Siemens.
Метрологичната лаборатория, в която е проверяван топломера е Арттест ЕАД
(450/16.05.20-16г.). В абонатната станция на ул.*** за периода 05.2018-
;
05.2020 има общ - търговски топломер тип PolluStar 2WR4 №60095110 на
фирмата Siemens. Метрологичната лаборатория, в която е проверяван
топломера е Арттест-Б ЕАД (443/11.05.2018г.). Абонатната станция е
работила през процесния период. За нейната работа като доказателство могат
да се приемат записите на отчетните стойности от топломера всеки месец.
Потреблението по тип разпределение на топлинна енергия в сградата с
процесния имот е изчислено от фирмата "Холидей и Райзен" ЕООД чрез
лицензиран софтуер. Отчетът на уредите при абоната е извършван от ФДР и
съответства на обичайната практика. ТЕ за ап. №15, ул.*** е била
начислявана за сградна инсталация съгласно нормативната уредба. В имота
няма инсталирани отоплителни тела с и без топлоразпределители. За работата
на абонатната станция №65 като доказателство се приемат записите на
отчетните стойности от топломера всеки месец. Първо се определят
технологичните загуби и ТЕ за БГВ, които се вадят от отчетената от
топломера ТЕ. Полученото количество ТЕ е за отопление. Топлинната
енергия, консумирана за отопление на сградите, се разпределя за всеки месец
в този' случай на ТЕ към сградна инсталация, отоплителни тела с уреди,
отоплителни тела по мощност. Топлината отдадена от сградната инсталация -
ТСИ се разпределя по имотите процентно на основа техния отопляем
проектен обем, който за процесния имот е 202,92 мЗ, независимо дали има
радиатори или не. Общият обем на отопляемите от АС сгради е равен на
2684,48 мЗ. Сградните инсталации са обща етажна собственост и при
прекратяване ползването на топлинна енергия от абонат, същия остава
потребител за общите части на сградата съгласно ЗЕ. Топлинната енергия
4
отдадена от отоплителните тела с топлоразпределители се определя въз
основа на техните показания и изчислената съгласно методиката специфична
топлинна енергия за една дялова единица (кВт.ч на деление). Цената на
топлинната енергия 1 МВт.ч на ТОПЛОФИКАЦИЯ-Плевен ЕАД за всеки от
периодите е утвърдена от КЕВР. КЕВР съгласно ЗЕ е органът, които
проверява разходите на топлофикационните дружества, нормативно
съобразността на предлаганите цени и утвърждава цени на 1 МВт.ч топлинна
енергия. Потреблението по тип разпределение на топлинна енергия в сградата
с процесния имот е изчислено от фирмата "Холидей и Райзен" ЕООД чрез
лицензиран софтуер. В имота на ответника няма топлинни тела по мощност.
"Инсталация в сграда" или "сградна инсталация" е съвкупността от главните
вертикални и хоризонтални разпределителни тръбопроводи,
включително до отоплителните тела, както и съоръжения за разпределяне и
доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на
клиентите. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост,
се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, се
разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем
на отделните имоти по проект. Отделен топломер за сградна инсталация в
този случай няма. „Топлофикация-Плевен" ЕАД има сключен договор за
извършване на дяловото разпределение с фирмата „Холидей и Райзен" ЕООД.
Същата извършва разпределение на топлинната енергия по имоти съгласно
нормативната уредба, в т.ч. и разпределение на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация. При присъединяване на сградата-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, проектната мощност е според
представения проект. Проектната мощност на отоплителната инсталация
предоставена на ФДР „Холидей Райзен" ЕАД от „Топлофикация-Плевен"
ЕАД е 143,05 кВт, а по данни на фирмата за дялово разпределение, Q дим за
целия процесен период е 94,667 кВт. Проектният отоплителен товар на
сградата се определя от проектанта, изготвящ проекта на вътрешно
отоплителната инсталация. Това е станало преди 1975г. Проектният
отоплителен товар и топлинните загуби на сградата се определени от
проектант, изготвящ проекта на вътрешно-отоплителната инсталация.
Проектът е изготвен през 1974г. Проектната мощност на отоплителната
инсталация, захранвана от АС е 143,05 kW. Действително инсталираната
мощност на отоплителните тела в сградата за процесния период е 94,667 kW.
Търсеното отношението е равно на 0,662. Топлинните технологични разходи
(ТЗ) в АС са пресметнати съгласно методика, изготвена от колектив с
председател проф. А.К. от ТУ- гр. София. Отчета на показанията на общия
топломер в АС и техническият и нормативно обоснован технологичен разход
/ТР/ са отразени във фактурите на клиентите. ТР са намалени от показанията
на общия топломер, а останалата ТЕ е разпределена от ФДР, съгласно
нормативната уредба. ТР в АС са за сметка на „Топлофикация-Плевен" ЕАД.
5
За процесния период от 01.11.2017г. до 31.12.2019г. технологичните разходи
са посочени в таблица. АС е въведена в експлоатация съгласно действащата
нормативна уредба към 1975 година. След промяната на Наредба №16-334 от
6 април 2007г. за топлоснабдяването, публикувана в ДВ бр.94 от 29 окт.2013г.
и влязла в сила от 01.06.2014г. съответно чл.34-ал.1 и ал.2 от същата в АС са
извършени задължителните настройки. Всички обекти в сградата с
предвидено отопление по проект са включени в режима на определяне и
разпределяне на сградната мощност. В сградата има 14 имота подробно
описани. В имота на г-н Д. Л. Б. няма разпределена топлинна енергия за
отопление от щранг-лира. Количеството топлинна енергия Qu, kWh, отдадена
от сградната инсталация, се определя от лицето по чл. 139, ал. 1 ЗЕ,
извършващо дяловото разпределение, съгласно т.6.1.1 от Методиката към
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. В
„Трплофикация-Плевен" ЕАД няма представено решение от етажната
собственост за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация по друг начин. „Топлофикация-Плевен" ЕАД
предоставя на топлинния счетоводител еднократно или при настъпила
промяна данни за: а) общата проектна мощност за отопление на сградите; б)
отопляемия обем на сградите и на имотите; в) клиентите (титуляри на
сметките) и вида на потреблението. Освен това ежемесечно данни за: а)
енергията, отчетена от общия топломер за разпределение за всеки месец; б)
количеството на студената вода, отчетено по водомера за студена вода пред
подгревателя за битово горещо водоснабдяване; в) средната външна
температура за съответния месец; г) броя на дните с топлоподаване; д)
денградусите за съответния месец; е) температурен коефициент за битово
горещо водоснабдяване. Процентът на енергията за сградна, инсталация /СИ/
в сградата е изчислен и представен в последната колонка на таблица 2. В
таблица 3 са дадени данните от изчислената сградна инсталация на сградата.
Използваните формули са 2 и 3. Не са предоставени цялостни разпечатки от
топломера за процесния период от всичките дванадесет колони от него.
Температурата на входа на подаване на топлоносителя и температурата на
връщане са дадени в таблица 4. За имота на г-н Д. Л. Б. не се разпределя
топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване. Не са предоставени
подробни данни от БГВ. Получените изчислителни параметри за БГВ (средно
количество топлинна енергия за загряване на 1 куб. м вода за битово горещо
водоснабдяване за отоплителния и за неотоплителния период qcp и k
kWh/m3) по сезон са дадени в таблица 5. Остойностената топлинна енергия
от сградната инсталация е представена в две части в таблица 1а от
допълнителното заключение. Първата част е изчислена по формула 2, а
втората част е от добавената топлинна енергия от отоплението вследствие на
невъзможност отоплителните тела в сградата да излъчат разпределената
първоначално мощност и сумите са както следва: 319,95 лева цена са ТЕ за
сградна инсталация по формулата и 227,19 лв. цена на ТЕ за сградна
инсталация, добавена от отопление или общо 547,14 лв.
6
РС е приел, че страните по делото са в облигационно правоотношение
при общи условия. Съгласно редакцията на чл. 153 от ЗЕ от 17.07.2012г.,
„всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия." В съответствие
с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3." Това са действащите правни норми,
уреждащи отношенията между страните по делото през процесния
период.Под клиент/потребител на топлинна енергия по смисъла на тези
разпоредби се има предвид не лицето, което ползва имота на облигационно
основание, а притежател на ограничено вещно право на ползване на имота,
което е видно и от използваното понятие "право на ползване". Продажбата на
топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз
основа на общи условия, утвърдени по реда на чл. 150 от ЗЕ, като не е
необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност съществува
само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това,
качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да
заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на
закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото
вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо сключването
на последващ договор или откриване на партида на новия собственик
или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на
топлинна енергия се придобива ех lege - по силата на закона,с
придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху
индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за
топлоснабдяване. Предвид гореизложеното, е без значение, че между
страните не е сключен индивидуален договор за доставка на топлинна
енергия. Според чл. 153, ал.6 ЗЕ (в неговата редакция, до изм. бр. ДВ 54 от
2012 г.) етажните собственици, прекратили топлоподаването към своите
имоти, остават "потребители" на топлинната енергия от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на сградата, докато в законовия текст
след изменението е възприет терминът "клиенти", а не потребители на
топлинни услуги, тъй като обективно услугата е прекратена и липсва
основание за нейното доставяне, предвидено в закона. Заплащането на
топлоенергията, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата за лицата, отказали се от услугата в
индивидуалните, си имоти, се явява задължение на етажните собственици в
съответната сграда, доколкото ЕС не е взела решение за прекратяване на
7
топлоподаването към нея, респективно — доколкото топлоподаването към
нея не е прекратено. Правото на част от собствениците да не ползват
топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти категорично не
води до извода, че не следва да заплащат разходваната в общите части
топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни права на
конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите
части в сградата. Затова те следва да поемат припадащата им се част от
разходите за топлинна енергия, тъй като съгласно ЗЕ, ЗС, ЗУЕС всички
собственици и носители на вещни права следва да поемат ползите и
тежестите, свързани с употребата на общата вещ. При невъзможността
топлофикационната услуга да съществува без разходите за топлоенергия,
отдавана от сградната инсталация и общите части на сградата, отказът от
индивидуалното потребление не води сам по себе си до отпадане на
дължимостта на останалите необходими разходи. В този случай прилагането
на §1 ДР ще доведе до тъкмо противоположния резултат, от този, който е
неговият ratio legis и в крайна сметка - прилагане на по-неблагоприятен
режим за потребителите на битова топлоенергия, отколкото прилагането на
чл. 153, ал.6 ЗЕ предвижда. За сметка на по-благоприятно третиране именно
на непотребители, които са се отказали от услугата. От тази гледна точка, би
следвало в случаите на доставяне на топлоенергия за битови нужди в сграда -
етажна собственост, да се прилагат разпоредбите на специалния ЗЕ и те не се
дерогират от защитаващата правата на потребителите разпоредба на чл. 62 от
ЗЗП, по силата на правилото на § 1 от ДР на 31Ш. В горния смисъл са развити
съображения от проф.д-р И.Р.. Съгласно Тълкувателно решение № 2/2016
на ОСГК на ВКС За отношенията, възникващи при доставяне на топлинна
енергия за битови
нужди в сграда - етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с
пар.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съдът е приел за частично основателни възраженията на ответника, че
ищеца не е доказал, че е извършил съобразно нормативната уредба
разпределение на доставената топлоенергия до абонатната станция, към която
е присъединен процесния топлоснабден имот. Наведени са твърдения, че
начислената топлоенергия не отговаря на реално потребената, изчислена от
ищеца при използване на основни научни понятия и физични закони, както и
при прилагане на Наредба 16-334 и методиката към нея. От съдебно-
техническата експертиза се установи, че топломера в абонатната станция е
монтиран на изхода на топлопровода, като това не е неправилно и не води до
неточно отчитане, а ако има течове те са за сметка на топлопреносното
дружество, а не за сметка на абонатите. Едната част от топлоенергията за
сградна инсталация се изчислява по формула, а друга се прибавя ако
топлоенергията за отопление надвишава максималната мощност, която могат
да отделят отоплителните тела в абонатната станция. Има неточности при
разпределяне на топлинната енергия в абонатната станция за отоплителните
тела, оборудвани с ИРУ и тези, без ИРУ, както и отчитането и
8
разпределението на топлоенергията за БГВ, което рефлектира върху ТЕ,
прибавяна към сградната инсталация освен тази, която се изчислява по
формулата на т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение.
По изложените съображения, съдът е приел, че ищецът е доказал с
ангажираните по делото доказателства предявената искова претенция с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по
основание. От приетите съдебно-икономическа и съдебно-техническа
експертиза се установи и този факт не е спорен между страните, че до имота
на ответника е доставяна топлоенергия, отделяна в имота от монтирани в
имота отоплителни тела, на които са монтирани уреди за дялово
разпределение. Ирелевантно е, дали начисленото количество топлоенергия,
отдадено от сградната инсталация не съответства на други научни методи за
изчисляване на отделено количество топлоенергия от отоплителен източник.
Доставената до етажната собственост топлинна енергия се отчита от общ
отоплителен уред-топломер, монтиран в абонатната станция, към която е
присъединен конкретния топлоснабден имот. Видно е било , че след като
измервателния уред е един, то следва да бъде извършено разпределение на
доставената топллинна енергия между абонатите в абонатната станция и в
този случай е приложима Наредба № 16-344/06.04.2007г. и методиката към
нея. Предвид изложеното, съдът е приел, че неустановяването при условията
на пълно и главно доказване
на верността на разпределението на топлинната енергия в абонатната станция
за отопление и БГВ рефлектира съобразно заключението на СТЕ в частта за
допълнително начислената ТЕ за сградна инсталация вследствие на
невъзможност отоплителните тела в сградата да излъчат разпределената
първоначално мощност, поради което ищеца доказа по основание и размер
претендираната сума за ТЕ за СИ в частта, изчислена по предвидената в
методиката формула, която сума е в размер на 319,95 лева за процесния
период.
Предвид гореизложеното и въз основа на заключението на съдебно-
техническата експертиза, съдът е приел, че ищецът е доставил на ответника
твърдяното количество, съобразно дължимото качество топлинна енергия,
както и нейната стойност в частта за начислената топлоенергия за сградна
инсталация в размер на 319,95 лв., както и за услуга дялово разпределение в
размер на 12,54 лв. за която обща сума от 332,49 следва претенцията да бъде
уважена, а по отношение на разликата до предявения размер от 508,17 следва
иска да бъде отхвърлен като недоказан по размер при условията на пълно и
главно доказване.
Искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД,
според РС, се явява акцесорен по отношение на предходния. С оглед
установеността на претендираните задължения на ответника по делото за
заплащане на главница за процесния период, се дължи и обезщетение за
забавеното им изплащане в размер на законната лихва на основание чл. 86,
ал.1 от ЗЗД. Не е било спорно, че заплащането на начислените суми за ТЕ е
9
следвало да се осъществи най-късно до 30 дни след изтичането на месеца, за
които се отнасят те. Поради уговорения от страните начин на плащане на
главницата, и на основание чл. 84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането на
потребителя в забава след изтичането на този 30-дневен срок, не е
необходима изрична покана. С изтичането на определения в договора срок,
потребителят е изпаднал в забава без покана и дължи обезщетение за забава.
В съдебно заседание ищеца по делото е признал неизгоден за него факт,
а именно, че претендираната лихва за забава е погасена чрез плащане в хода
на процеса, което признание съдът кредитира, поради което искът следва да
бъде отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на процеса.
РЕШЕНИЕТО на РС е частично незаконосъобразно
ПО ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА НА Д. Л. Б.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
РС е изложил ясни мотиви за съображенията и изводите си, които
се споделят напълно от въззивния съд и не следва да се преповтарят. Пред
въззивния съд не се излагат правни доводи или да се сочат нови
доказателства при спазване на условията на чл. 266 от ГПК, които да водят до
извод, различен от този на първоинстанционния съд.
Неоснователни са възраженията за липса на идентичност на имота,
за който се претендира заплащане на топлоенергия. Действително в заповедта
за изпълнение на парично задължение на РС – Плевен по ч.гр. дело №
962/2020г при описание на обстоятелствата, от които произтича вземането, е
отбелязан адрес на ул. ***, който не съвпада с посочения в заявлението.
Сумите по заповедта и периодите обаче съвпадат с посочените в заявлението.
В исковата молба коректно е посочен имота на ул. *** и няма спор в този
смисъл с оглед на представените със заявлението и с исковата молба
доказателства.Допуснатата неточност при постановяване на заповедта от РС –
Плевен не се отразява върху допустимостта на предявените искове.
Последните са в рамките на размерите и периодите по заповедното
производство, а преценка на ищеца е начина на предявяването им.
РС – Плевен е дал отговор на всички възражения на ответника пред
10
първата инстанция, вкл. досежно наличието на правоотношения между
страните. Възраженията за наличието на неравноправни или нищожни клаузи
са бланкетни, без посочване на конкретни текстове и основания. ОС – Плевен
приема, че жалбата е неоснователна.
ПО ЖАЛБАТА НА ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН ЕАД
РС – Плевен е изложил мотиви за наличието на неточности при
дяловото разпределение, но едновременно с това е приел, съобразно
възприетото от него допълнително заключение на ВЛ К.И., че монтирания на
изхода на топлопровода топломер не води до неточно отчитане. Не се
установява по делото какви неточности са налице и защо това би се отразило
върху втория компонент от начислената сума по таблица 1а от
допълнителното заключение на ВЛ К.И.. И тук следва да се отбележи, че при
наличието на имот в топлофицирана сграда добавената топлинна енергия от
отоплението в резултат на невъзможност отоплителните тела в сградата да
излъчат разпределената първоначална мошност следва да се разпределя
между всички собственици в топлофицираната сграда доколкото тази ТЕ
може да се отдава и от отоплителни тела, и от тръбите на сградната
инсталация. В този смисъл следва да се приеме, че дължимата сума е била в
размер на 547,14 лв. налице е обаче намаление на предявения иск за главница
до размер от 508,17 лв с оглед твърдения за направено плащане като
изменението на иска е прието от съда в открито съдебно заседание на
21.04.2021г. В този смисъл следва да се уважи предявения иск до този размер
като в отхвърлителната част се отмени атакуваното решение.
При този изход на делото следва да се осъди Д. Л. Б. да заплати на
другата страна разноски за въззивната инстанция в размер на 100 лв за юрк.
възнаграждение, както и да се приеме, че в пълен размер разноски за първата
инстанция се дължат в размер на 380 лв т.е да се осъди Б. да заплати
допълнително разноски за първата инстанция в размер на 154,15 лв, както и
допълнителни разноски по заповедното производство в размер на 30,42 лв.
Настъпилите плащания по време на производството досежно лихвата не се
отразяват върху размера на разноските.
11
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 260395 от 21.05.2021 г по гр. дело № 2761/2020г по
описа на Плевенски районен съд В ЧАСТТА, В КОЯТО РС – ПЛЕВЕН е
ОТХВЪРЛИЛ предявения иск с пр. осн. 422 ал.1 от ГПК вр. с чл. 415 от ГПК
вр. чл. 79 от ЗЗД по отношение на Д. Л. Б. ЕГН **********, че ЗА
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ ДЪЛЖИ на Топлофикация – Плевен
ЕАД – Плевен, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** сумата от
508,17 лв, представляваща стойността на консумирана и незаплатена
топлоенергия за периода 1.11.2017 г до 31.12.2019г ведно със законната лихва
от 21.02.2020г, за която сума е издадена заповед за изпълнение №
575/24.02.2020г по ч.гр.д №962/2020г по описа на РС – Плевен ЗА
РАЗЛИКАТА НАД 332 ,49 ЛВ ДО ПРЕДЯВЕНИЯ РАЗМЕР от 508,17 лв
КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. Чл. 422 ал.1 от ГПК вр. с
чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД по отношение на Д. Л. Б. ЕГН **********, че
ДЪЛЖИ на Топлофикация – Плевен ЕАД – Плевен, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление *** и сумата от 175,68 лв, представляваща стойността
на консумирана и незаплатена топлоенергия за периода 1.11.2017 г до
31.12.2019г ведно със законната лихва от 21.02.2020г, за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 575/24.02.2020г по ч.гр.д №962/2020г по
описа на РС – Плевен
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 260395 от 21.05.2021 г по гр. дело №
2761/2020г по описа на Плевенски районен съд В ЧАСТТА, В КОЯТО РС –
ПЛЕВЕН е ОСЪДИЛ ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН ЕАД ЕИК *** със
седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ НА Д. Л. Б. ЕГН
********** деловодни разноски в размер на 243,40 лв
ОСЪЖДА Д. Л. Б. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА
ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН ЕАД ЕИК *** със седалище и адрес на
управление *** допълнителни разноски за първата инстанция в размер на
154,15 лв
12
ОСЪЖДА Д. Л. Б. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА
ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН ЕАД ЕИК *** със седалище и адрес на
управление *** допълнителни разноски по ч.гр. дело № 962/2020г в размер на
30,42 лв
ОСЪЖДА Д. Л. Б. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА
ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН ЕАД ЕИК *** със седалище и адрес на
управление *** деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 100
лв юрк. възнаграждение
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13