Р Е Ш Е Н И Е  № 66

                                                       гр. Видин, 08.04.2021г.

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинския районен съд, гражданска колегия, 3-ти състав  в публичното  заседание   на трети февруари през  две хиляди двадесет и първа година , в състав:

                                                   

                                                    Председател : Милена Стоянова

                       

при секретаря  Милена Евтимова  като разгледа докладваното от съдията Стоянова  гр. дело   № 3466 по описа за  2019 год., и за да се произнесе взе предвид следното:

            Предявеният  иск  е с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.

          Твърди се от ищцата, че с ответника са сключили граждански брак  на 24.08.2008г. , от който брак страните  имат две родени деца – Емил Бориславов Б., роден на ***г. и Анабел Бориславова Б., родена на ***г. Поддържа се,  че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника и страните са във фактическа раздяла от 08.11.2019г. В исковата молба са изложени обстоятелства за разстройството на брака – властния характер на ответника, грубото отношение към ищцата, дезинтересираното му отношение към семейството. Ищцата твърди, че й нанасял побой, което  е причина тя да напуска неколкократно ответника, но се връщала след извинения от негова страна. Последният случай на насилие от страна на ответника е 08.11.2019г., когато отново възникнал конфликт. Тогава ищцата напуснала семейното жилище заедно с децата и се установили в жилище, собственост на майката на ищцата.         Иска се от съда да постанови решение, с което да прекрати брака между страните с развод поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина на ответника. Упражняването на родителските права върху малолетните деца да се предостави на ищцата, а на ответника да бъде определен режим на лични контакти с децата, както и същият да бъде осъден да заплаща месечна издръжка  в размер на 250.00 лева за детето Б. и 200.00 лева за детето Анабел, считано от завеждане на иска в съда.

            Ответникът в законния месечен срок  е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил иска за развод и причините за разстройството на брака. Посочил е, че в отношенията им  нямало съществени проблеми, до момента когато ответникът разбрал за извънбрачна връзка на ищцата. Оспорени са твърденията за  проявена от него агресия. Наведени са доводи, че ищцата не била способна да се грижи за децата.

            Предявил е насрещен иск, с който е поискал да се приеме, че разстройството на брака е по вина на ответницата по насрещния иск, да се предостави ползването на семейното жилище, както и да се предостави упражняването на родителските права по отношение на двете деца, а ответницата по насрещния иск да има право на лични контакти с децата, както и да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на по 250.00 лева за всяко дете.

            Ответницата по насрещния иск е заявила, че същият е неоснователен.        

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е съдебно психологическа -експертиза. Изготвен е социален доклад от Д”СП” – Видин.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Страните са сключили граждански брак с акт за граждански брак  № 0172 от 24.08.2008г., видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак от 24.08.2008г., изд. от Община Видин.  Страните имат две родени деца – Емил Бориславов Емилов, роден на ***г. и Анабел Бориславова Б., родена на ***г., видно от представените преписи на удостоверения за раждане на децата, издадени от Община Видин.

От изготвените социални доклади от Д „СП” – Видин,  се установява, че родените от брака деца са живели с двамата си родители като първоначално отглеждани в къщата на родителите на ответника в с. Покрайна. След това страните заедно с децата заживяват в гр. Видин в закупен апартамент. Вследствие влошаване на отношенията им, на 08.11.2019г. майката заедно с децата напускат семейното жилище и се установяват в жилище, собственост на бабата по майчина линия. 

От  социалните доклади, се установява, че след раздялата на страните, грижите по отглеждането и възпитанието на децата са поети от майката, като контактите на децата  с бащата не са прекъснати. Констатациите на социалния работник са, че са задоволени базовите потребности на децата. Жилището, в което живеят разполага с необходимите мебели и оборудване. Посочено е също, че  майката съжителства с друго лице, с което децата се разбират.

Жилището, в което живее бащата представлява тристаен апартамент с много добри условия за отглеждане на децата.

В хода на социалното проучване е установено, че децата са привързани и към двамата родители, чуват се често по телефона с баща си и ходят на село при бабата по бащина линия.

Изслушано в съдебно заседание детето Емил заявява, че майка му и баща му не се разбират и непрекъснато спорят. Детето казва, че  много пъти е чувало споровете им. Посочва, че преди Нова година са се преместили да живеят заедно с майка си в  друго жилище, защото баща му обвинявал майка му, че си има любовник и я изгонил.  В момента с тях живее съжителя на майката, с когото се разбират.

Детето казва, че много пъти са си тръгвали от вкъщи, а след това се връщали за определено време. Детето споделя, че се вижда с баща си. Мъчно му е, че родителите му  са се разделили, но вече не желае да са заедно всички.

Вещото лице по назначената и изслушана съдебно – психологическа експертиза, след проведен разговор с децата Емил и Анабел и работа с всяко едно поотделно, е дало заключение, че не е налице синдром на родителско отчуждение. Децата напълно осъзнават ситуацията. Не се оказва психически натиск и манипулация върху децата.

Вещото лице е посочило, че детето Анабел обича еднакво мама и тати и си мисли, че е много обичано от двамата родители. По отношение на бащата,  детето Емил има двойнствено отношение към бащата. Хем има нужда от неговата подкрепа, хем има някакви резерви, страх, притеснение.  Категорично за него  най-близък човек е майката, като има близки взаимоотношения и със сестра си. 

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.

          По делото са разпитани и по двама свидетели на страните.

          Свидетелите на ищцата установяват обстоятелства от семейния живот на страните.

          Свидетелката Милена Петрова посочва, че  страните  не живеят заедно  от ноември 2019 г. Имали проблем в отношенията от началото на тяхната връзка, които не могли да разрешат – сблъсък на характери, като в последно време имали периоди, в които се събирали и разделяли. Последната  година преди окончателната им раздяла са имали няколко раздели и събирания.

          Свидетелката посочва, че през октомври 2018 г. ищцата й се е обадила една сутрин, плачейки, да отиде да я прибере от адреса, на който са живели. Ищцата била видимо  бита – косата й била разрошена, по ръцете и по лицето имала червенини, била много разстроена и плачела. Ищцата заедано с децата останала в дома на свидетелката за около две седмици като през това време започнала да прави ремонт на жилището на майка си, където живее сега. След около 2-3 месеца ответникът Б. отново я потърсил, извинил се. Ищцата отново се преместила при него в семейното жилище.  След около месец, отношенията им отново се влошили и ищцата отново си тръгнала. Последната раздяла е от ноември 2019 г., и оттогава  не е правила опити да се събират.

Свидетелката посочва, че ищцата  живее в жилището на майка си заедно с децата. Има връзка с мъж, който е на работа в чужбина. Познават се от една Коледа на 2018г., когато е била разделена  със съпруга си.

Според свидетелката, ревността у ответника е надделяла в него и той не могъл да преглътне това. Причината за раздялата им са многобройните побоища, гонения. Основното им неразбирателство било прекалената избухливост на Б., прекалената му агресия.

Свидетелката посочва също, че ищцата и съжителя й в момента,  са създали интимни отношения след раздялата й с ответника. Преди това не са имали такива отношения. Писали са си, но не са се виждали. След като тя се е събирала отново с Б., е прекратила писането с другия мъж. Съпругът й е разбирал за това писане и е направил скандал.

От раздялата на страните, децата живеят в жилището на ищцата. Тя полага грижи за тях, като финансова подкрепа има от заплатата си, от майки си. Децата и ищцата имат много силна връзка, много са привързани към нея.

 

Свидетелката Светлана Димитрова посочва, че познава страните от около пет години като поддържа основно контакт с ищцата. Страните  не живеят заедно  от ноември 2019 г. Знае от ищцата, че ответникът я е изгонил от общия им дом. Ищцата й споделяла, че  непрекъснато се карат и че няколко пъти през последната година си е тръгвала от него. Знае, че не са се събирали отново от ноември 2019 г., защото тя окончателно е решила, че не иска да живее с него. Посочва, че  ответникът е правил опити да се съберат, говорил е с ищцата, използвал по някакъв начин и децата, за да се съберат.

Свидетелката не е била очевидец на директен  скандал помежду им. Посочва, че пред нея ответникът не е избухвал,  мълчалив е,  не е общителен.

За ищцата посочва, че е мила, изключително добра и търпелива, грижовна, домакиня. Основно тя полага грижи за децата. Домът им винаги е бил подреден и чист. Водила е децата на училище, детска, на всички извънкласни мероприятия. Свидетелката не е виждала Б. да ги води на училище или да ги води някъде другаде.

Свидетелката знае, че ищцата има връзка с друг мъж от тази година, но докато е живяла с ответника, не е поддържала никаква връзка с този мъж.

 

Свидетелите на ответника също установяват обстоятелства във връзка със семейните взаимоотношения на страните.

Свидетелят Владимир Василев, който познава страните отдавна също посочва, че не живеят заедно, защото ищцата  си имала любовник. Свидетелят посочва, че ги видял  заедно през м. декември  2018 г. в дискотека. Тогава ищцата била с компания, с приятелки. Свидетелят посочва, че през годините ответникът се грижил добре за децата.

Свидетелят Йордан Йорданов, който също познава страните отдавна, установява че са разделени. Познава съжителя на ищцата. Виждал го е с ищцата в  края на 2018 г., началото на 2019 г. в дискотека, имало и други момичета с нея.

 

Ищцата признава, че от края на м. декември 2019г. има връзка с настоящия си съжител и е заживяла на съпружески начала с него през м. април 2020г.

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира, че са налице условията на чл.49, ал.1 от СК, а именно в брака на страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, вследствие на неразбирателства между страните, които  във времето са прераснали в конфликти, довели до няколко раздели и събирания. Последната раздяла през м.ноември 2019г. е окончателна и от тогава страните не са се събирали, нито са правили опити да се съберат.

От доказателствата по делото се установява, че причината за разстройството на брака е тежкият характер на ответника, проявената вербална и физическа агресия спрямо ищцата в ежедневието им. Именно това се извежда като основна причина за разделите им, след което отново се събирали за известно време, но отношенията им не се подобрявали. При една от тези раздели ищцата се запознала с настоящия си съжител. От  показанията на свидетелката Милена Петрова , се установява, че тъкмо това е и една от причините за  ескалация на отношенията им. Според свидетелката, ревността у ответника е надделяла в него и той не могъл да преглътне това.

При това положение, настоящият съдебен състав намира, че бракът  на страните съществува само формално, изчерпан е от своето съдържание и не оправдава целите, които би следвало да има, а това не е в интерес на двамата съпрузи, нито на децата, които ставали неволни свидетели на лошите им отношения.

         С оглед гореизложените съображения, съдът намира, че бракът между страните /съпрузите/ следва да бъде прекратен с развод, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.

Ответникът е проявявал доминантно отношение спрямо ищцата, упражнявал е психическо и физическо насилие, което е рефлектирало и върху децата. Ищцата, знаейки за тежкия характер на съпруга си пък  му е дала повод за това чрез запознанството си със сегашния си съжител. Това  е станало по време на брака им през 2018г.  Фактът, че ищцата се е запознала със сегашния си съжител по време на брака, а непосредствено след последната раздяла на страните, същата е започнала  връзка с него и са заживели на съпружески начала, е достатъчно основание да се приеме, че ищцата също има принос за настъпилото тежко разстройство в отношенията на съпрузите.      

Поради горното, съдът приема, че  за разстройството на брака вина имат и двамата съпрузи, тъй като не са положили достатъчно усилия чрез взаимни компромиси да намерят  пътя на разбирателството един към друг, уважението, значимостта на всеки един от тях в брачната връзка и  общия поглед за бъдещето си.        

 

По предоставяне на родителските права.

Ищцата е заявила желание родителските права върху децата  да бъдат предоставени на нея. Ответникът е заявил същото.

Грижата за детето и съобразяването с неговите обективни интереси е основният критерий  при предоставяне на родителски права с решението за прекратяване на брака.

Интересът на детето  се преценява с оглед на различни обстоятелства, сред които и възпитателските качества на родителите, техния морал, жилищно-битови и други материални условия на живот,  възрастта и др.

        Определянето на това кой от родителите да упражнява родителските права, следва да бъде съобразено с висшия интерес на детето да му бъде осигурена семейна и социална среда, в която да се чувства сигурно, защитено и значимо. Необходимо да се съобразят различните потребности на детето според възрастта му, респективно да се подложат на изследване различни обстоятелства от значение за развитието му по най-благоприятния за него начин. При конкуренцията между правата на детето и родителите е нужно да се въведе баланс между тях от гледна точка на интересите на детето. Решението на съда следва да е в съответствие с най-добрия интерес на детето, с участието на детето, при зачитане на неговото мнение и с оглед специфичните му нужди. 

 По делото се установи, че до окончателната фактическа раздяла на страните, децата са отглеждани от двамата родители. При това положение, съдът приема, че и двамата родители са полагали грижи за децата, имат необходимия родителски капацитет и са  отговорни родители. При преценка на кого да бъдат възложени родителските права, съдът намира, че ще следва да вземе предвид и мнението на децата. Малолетното дете Анабел е привъразно и към двамата си родители, но по – голямото малолетно дете Емил категорично заявява, че желае да живее при майка си където се чувства добре. Детето посочва, че бащата се интересува от него, иска да се вижда с баща си, но се чувства много по-сигурно и по- добре при майка си.

След фактическата раздяла на страните майката полага основни грижи за децата. Жилищно-битовите условия, в които живеят децата са много добри, задоволени са потребностите им.

Предвид емоционалната привързаност на децата към майката, както и ниската им възраст, съдът намира, че ще следва да предостави упражняването на родителските права  по отношение на двете деца на майката, като местоживеенето на децата ще е  на адреса на майката,   а на бащата да бъде определен режим на лични контакти с децата.

Въпросът за личните контакти на родителя с детето е разрешен и в  Решение №176/30.10.2019 по гр.д. № 3993/2018г. на ВКС, докладвано от съдия Емил Томов, в което е посочено следното: „Правото на лични отношения на детето с родителя, който не упражнява родителските права, е установено с цел да обезпечи и гарантира в интерес на детето нуждата от общуване и с другия родител и за да може последният, независимо че не упражнява родителските права, да участва във възпитанието на детето, а то да възприема от него благотворно влияние. Критериите които съдът е длъжен да съблюдава при определяне на личните контакти на детето с другия родител са намерили израз в ППВС № 1 от 12.11.1974г. Следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства, за да се определи подходящ по време и начин режим на лични отношения. Съгласно утвърдената практика на ВКС, като общ се определя този режим, който принципно изхожда от равна възможност на двамата родители при поделянето на тяхното и на детето време за почивка (годишен отпуск на родителите, празнични дни, учебни ваканции на децата,почивни дни в края на седмицата), което е необходимо условие за поддържане на естествената емоционална връзка между родителите и детето с оглед правилното му развитие.“

            В случая,  личните контакти с бащата - да има право да вижда и взима децата при себе си с преспиване от петък от 18.00ч. до неделя до 17.00ч. всяка първа и трета седмица от месеца, както и 30 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, след което да ги връща по местоживеенето им, както и през коледните и новогодишните празници, а именно: през четните години за новогодишните празници и през нечетните години за коледните празници,  както и по три часа за рождените дни на всяко от децата, ще компенсират в достатъчна степен ролята на този родител в живота на децата. Съдът определя този  режим на лични контакти и за да предотврати появата на синдром на родителско отчуждение на децата към бащата.  От друга страна, майката е длъжна да осигури изпълнението на съдебното решение, с което е определен режима на лични отношения с бащата, защото евентуалното възпрепятстване на реалното им осъществяване, ще се тълкува в нейна  вреда и  ще даде възможност на другата страна,  при проявена активност да намери способи за защита на интереса си.

 

По издръжката.

Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.

От социалния доклад и от събраните писмени доказателства, се установява, че малолетните деца са ученици и посещават извънкласни занимания.

И двамата родители работят по трудово правоотношение като доходите им са около минималната работна заплата за страната. Бащата е заявил готовност да заплаща месечна издръжка в размер на по 200.00 лева за всяко дете.  При определяне размера на издръжката, съдът приема, че този размер е адекватен на нуждите на децата и съобразен с възрастта им за посрещане на ежедневните потребности от храна, облекло,  учебни пособия. Бащата и майката са  в трудоспособна възраст и са длъжни да осигуряват средства, както за собственото си съществуване, така и за това на своето дете.

Предвид горните съображения, ответникът ще следва да заплаща на малолетните си деца Анабел и Емил, чрез тяхната майка  и законен представител издръжка в размер на по 200.00 лева месечно за всяко дете, считано от завеждане на исковата молба в съда – 20.12.2019г., ведно със законната лихва при просрочие до отпадане, изменение или  прекратяването на основанието за плащането й. Претенцията в останалата част ще следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

 

Семейното жилище.

Установи се, че семейното жилище на страните е в гр. Видин, ул. Осман Пазвантоглу № 14, ет. 1, ап. 1, където са живели до раздялата си. Ищцата е заявила, че няма претенции по отношение  ползването на семейното жилище. При това положение, съдът намира, че семейното жилище ще следва да бъде предоставено за ползване от ответника.

Ищцата е заявила, че не  желание след  прекратяване на брака промяна на фамилното име.

На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК окончателната д.т., която съдът определи на 40.00 лева ще следва да бъде заплатена по равно от страните. Останалите разноски остават в тежест на всяка страна така, както са направени.

Ответникът ще следва да заплати върху присъдените издръжки държавна такса  по сметка на РС- Видин в общ размер на 576.00 лева.

            Воден от горните съображения, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

 ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД  гражданският брак между Д.И.Б.   с ЕГН ********** ***  и Б.Е.Б. с ЕГН ********** *** Пазвантоглу № 14, ет. 1, ап. 1, сключен с акт за граждански брак № 0172/ 24.08.2008г. на Община Видин поради дълбокото му и непоправимо разстройство.

ОБЯВЯВА, че вината за разстройството на брака е и на двамата съпрузи.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху родените от брака деца Емил Бориславов Емилов, роден на ***г. и Анабел Бориславова Б., родена на ***г.  на майката Д.И.Б.   с ЕГН **********, като определя местоживеенето на децата при майката на адрес: гр. Видин, ул. Хан Аспарух № 20, вх. А, ет. 2, ап. 6  .

БАЩАТА Б.Е.Б. с ЕГН **********  ще има право на лични контакти с децата  да  може да ги вижда и взима при себе си с преспиване от петък от 18.00ч. до неделя до 17.00ч. всяка първа и трета седмица от месеца, както и 30 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката,  както и през Коледните и Новогодишните празници, а именно: през четните години за Новогодишните празници и през нечетните години за Коледните празници,  както и по три часа за рождените дни на всяко от децата, след което да ги връща по местоживеенето им.

ОСЪЖДА Б.Е.Б. с ЕГН: ********** да заплаща  издръжка на малолетните деца Емил Бориславов Б. с ЕГН: ********** и Анабел Бориславова Б. с ЕГН: **********, чрез тяхната майка и законен представител  Д.И.Б. с ЕГН ********** в размер на по 200.00 лева месечно за всяко дете, считано от завеждане на исковата молба в съда – 20.12.2019г., ведно със законната лихва при просрочие до отпадане, изменение или  прекратяването на основанието за плащането й , като исковата претенция над този размер до сумата от 250.00 лева за детето Емил Бориславов Б. – ОТХВЪРЛЯ като неоснователна.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Видин, ул. Осман Пазвантоглу № 14, ет. 1, ап. 1 на  Б.Е.Б. с ЕГН: **********.

ОСЪЖДА Д.И.Б.   с ЕГН ********** ***  да заплати по сметка на РС- Видин  сумата от  20.00 лева – окончателна държавна такса.

ОСЪЖДА Б.Е.Б. с ЕГН ********** *** Пазвантоглу № 14, ет. 1, ап. 1  да заплати по сметка на РС- Видин сумата от  20.00 лева – окончателна държавна такса, както и сумата от 576.00 лева -  държавна такса върху присъдените издръжки.

            Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: