№ 45
гр. Севлиево, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диян Д. Атанасов
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело №
20214230101229 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от С.М.Д., с
пълномощник ** Н. Н-Г. против Л.И.Б...
В законния срок е представен писмен отговор от ответника, като с отделна молба
Л.Б., чрез пълномощника си ** И.И., е предявил насрещен иск срещу С.Д., приет за
съвместно разглеждане от съда.
В исковата молба, с която е предявен първоначалният иск се твърди, че страните
са живели на семейни начала, като са разделени от две години преди подаването на
исковата молба. От съвместното си съжителство имат малолетна дъщеря Н.Л.И.,
родена на ** год. в гр. Г., която живее заедно с майка си на адрес **. След
фактическата раздяла на родителите грижи по отглеждането и възпитанието на
малолетното дете се полагат само от майката. Бащата не полага нужните грижи за
детето си и не участва в издръжката на своята дъщеря, като майката е тази която от
раздялата им, заплаща всички разходи свързани с отглеждането на детето.
Ежемесечният доход който получава ищцата е в размер на около 600 - 700 лв. ,
формиран от пенсия за инвалидност и заплата за четиричасов работен ден. Този доход
е крайно недостатъчен за да се справя сама с издръжката на детето. Детето посещава
детска градина в гр. Севлиево за което посещение, майката ежемесечно заплаща
регламентираните такси. С оглед на всичко изложено ищцата моли съда да постанови
решение с което: Да определи местоживеене на детето Н.Л.И. при нейната майка С.Д.,
на адрес: **. Да предостави на нея упражняването на родителските права спрямо
детето Н. и да определи режим за осъществяване на лични отношения между бащата и
1
детето, както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09.00 часа на
съботния ден до 16.00 часа на неделния ден, по две седмици през лятото, когато това
не съвпада с годишния отпуск на майката, както и по всяко друго време, при съгласие
между родителите и желание на детето. Да осъди ответника да заплаща на малолетното
си дете Н., чрез ищцата като нейна майка и законен представител, ежемесечна
издръжка в размер на 220 лв., считано от датата на предявяване на иска до настъпване
на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със
законните лихви върху всяка просрочена вноска до окончателното и изплащане. Да
осъди ответника да заплати на малолетното си дете Н.Л.И., чрез нейната майка и
законен представител, издръжка за минало време, а именно - за периода от 20.10.2020
г. до 20.10.2021 г. в размер на по 160 лв. на месец или общо 1 920 лв.
В писмения си отговор ответникът по първоначалния иск оспорва исковете, по
следните съображения: Признава, че той и ищцата са живели на семейни начала, като
Н.Л.И. е тяхна дъщеря. Останалото изложено в обстоятелствената част на исковата
молба не отговаря на истината, тъй като ответникът винаги е полагал нужните грижи
за отглеждане и възпитание на детето. Винаги е участвал в издръжката му, тъй като
ищцата има сериозни здравословни проблеми. Лекувана е на стационарно лечение в
**, като е претърпяла сериозна оперативна интервенция. По време на лечението й
единствено ответникът се грижил както за нея, така и за детето им.
Към настоящият момент майката не разполага с жилище, както и с необходимите
парични средства, необходими за отглеждане и възпитание на детето им. В жилището,
където живее, собственост на баба й, няма нужните условия за детето. Ищцата не е в
състояние да се грижи сама за себе си, а е подпомагана единствено от баба си. В
предвид тежкото здравословно състояние, изразяващо се в трудно придвижване сама,
проблеми с вестибуларния апарат, проблеми с паметта, ответникът счита, че ищцата
няма да може да упражнява родителските права. Пенсията, която получава поради
инвалидност, е крайно недостатъчна да задоволява всички потребности на детето, като
същата не полага никакъв труд и няма никакви други доходи. Към настоящия момент
между ответника и ** е възникнало трудово правоотношение, като месечното му
трудово възнаграждение възлиза на 1100 лв. В село К. и в **, ответникът е създал
всички условия за отглеждане и възпитание на детето.
Предявеният иск по чл. 149 от СК е неоснователен, тъй като ответникът е
погасявал лично задължение на ищцата към „Ти Би Ай Банк“ ЕАД в размер на 3000
лева и на всички вносни бележки е изписано неговото име като вносител. Ето защо
счита, че исковата претенция е неоснователна и недоказана, поради което моли съда да
отхвърли предявените искове срещу него.
В исковата молба, с която е предявен насрещен иск от Л.Б., се твърди, че той и
ответницата С.Д. живели на семейни начала, като от това съжителство се родило
2
детето им Н. И.. От известен период страните не живеят заедно, но поддържат контакт
един с друг във връзка с детето, което понастоящем живее при майка си. Ищецът по
насрещния иск е създал всички необходими условия за отглеждане и възпитанието на
детето както в село К., общ. Севлиево – в жилище, собственост на С.Р., с която
понастоящем живее на съпружески начала, така и в **, което е собственост на
родителите му. Работи по трудово правоотношение, като месечното му трудово
възнаграждение възлиза на 1100 лева, с които счита, че ще задоволя всички
необходими потребности на детето.
Въз основа на гореизложените факти прави искане съдът да постанови решение, с
което да предостави на него упражняването на родителските права върху детето Н.,
като и постанови детето да живее при него; да осъди ответницата С.Д. да изплаща, на
основание чл. 143, ал. 2 от СК, на детето Н.Л.И., издръжка, чрез него като баща и
законен представител, в размер на 200 лева, считано от датата на подаване на исковата
молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до
настъпване на законна причина за изменяването или прекратяването на издръжката. Да
определи режим на лични отношения на майката с детето - всяка първа неделя от
месеца за времето от 9.00 часа до 14.00 часа.
В отговора си на насрещния иск ответницата по него изразява следното
становище: Искът е неоснователен и недоказан. Мотив на ищеца по насрещния иск за
основателност на претенцията му е твърдението, че майката страда от заболяване,
което според ищеца по насрещния иск й пречи да се грижи за детето. В същото време
от предявения по делото насрещен иск, както и от отговора по първоначалния иск е
видно, че бащата - ответник по първия иск и ищец по насрещния иск не оспорва
твърдението, че след раздалата на двамата родители настъпила преди повече от две
години и към настоящия момент, детето живее със своята майка, която упражнява
грижите по отглеждането и възпитанието му. Този факт се удостоверява и от
приложения по делото социален доклад изготвен от социален работник при АСП -
Севлиево. Не става ясно как и кога точно бащата ищец по насрещния иск е преценил,
че майката не е в състояние да се грижи сама за детето си, след като цели две години
след раздялата им именно тя се е грижила за него. Действително майката е претърпяла
сериозна хирургическа интервенция, изразяваща се в премахване на новообразование в
малък мозък, която е била четири години преди раждането на детето. Операцията е
била успешна, като към настоящият момент жената се е възстановила. За заболяването
си тя е трудоустроена като притежава експертно решение от ТЕЛК. Заболяването и
обаче не я прави негодна майка и по никакъв начин не й пречи да упражнява правата и
задълженията си на родител. Абсолютно неверни са твърденията изложени в
насрещният иск, че заболяването й води до „трудно придвижване сама, проблеми с
вестибуларния апарат, проблеми с паметта". Ищцата не страда от нито едно от така
изброените оплаквания, а заболяването през което е преминала е вече част от
3
историята и. Действително възстановяването и от тази сериозна операция е било бавно
и е отнело няколко години. През тези няколко години тя не е работила, като се е
издържала от изплащаното и обезщетение по болест. Към настоящият момент обаче
майката, освен помощта изплащана й от НОИ, получава и трудово възнаграждение за
4-часов работен ден, който полага в **. Доходите, които получава са по-малко от тези
на бащата, но това не може да бъде определящ фактор при предоставянето на
родителските права. С оглед нуждите на детето във възрастта, в която се намира,
бащата следва да бъде осъден да покрива по - голямата част от тези нужди, тъй като е с
доказано по - голям доход от този на майката. В насрещния си иск бащата твърди, че
майката не разполага със собствено жилище, но със собствено жилище очевидно от
изложеното в иска и представените писмени доказателства не разполага и бащата.
С оглед изложеното, ответницата по насрещния иск моли съда да отхвърли
претенциите на ищеца по него, като неоснователни и недоказани, и да уважи
първоначалната й искова молба.
В с.з. ищцата по първоначалния иск и ответница по насрещния иск се явява лично
и с процесуалния си представител ** Н. Н-Г., която от нейно име поддържа
предявените искове и излага съображения за уважаването им. Моли предявеният
насрещен иск да бъде отхвърлен, като й бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Ответникът по първоначалния иск и ищеца по насрещния иск също се явява лично
в с.з. и с пълномощника си, ** И.И., който моли съда да отхвърли първоначалните
искове и да уважи предявения насрещен иск, като излага съображения в тази насока.
Дирекция "Социално подпомагане" гр. Севлиево, уведомена за производството на
основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт, e представила социален доклад.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа следното:
Не е спорно, а и се установява от представеното удостоверение за за раждане, че
страните са родители на малолетното дете Н.Л.И., родено на ** г.
Не е спорно и че родителите не живеят заедно от около две години и половина,
като от раздялата им детето живее със своята майка, която полага необходимите за
отглеждането и възпитанието му грижи.
В изготвения социален доклад се посочва, че от проведените беседи с родителите
е установено, че същите не живеят заедно от 2019 г. Към настоящия момент основните
потребности на детето Н. се задоволяват от майка й, като двете живеят при бабата на
майката, която също им помага. Жилището е апартамент в гр. Севлиево - тип
гарсониера, състоящ се от хол кухня, баня и тоалетна. Обзаведено е с вещи,
задоволяващи нуждите на домакинството. Детето има избран личен лекар, като са му
поставени всички задължителни ваксини и имунизации. Намира се в добро общо
4
здравословно състояние. За учебната 2021/2022 г. е записано и посещава **о.
Посочва, се че бащата Л.Б. живее в жилище в с. К., което е собственост на
съжителката му и представлява двуетажна къща, обзаведена с вещи, задоволяващи
нуждите на домакинството. В двора на жилището има отделна постройка с голяма
стая, баня и тоалетна.
Установено е, че и двамата родители са трудово заети, като майката работи в **"
гр. Севлиево, като пресьор - на четири часов работен ден. Получава трудово
възнаграждение в размер на около 200-250лв. Бащата работи в **, като полирчик - на
трисменен режим. Получава трудово възнаграждение в размер на около 1200 лв.
Констатирано е, че детето има изградена емоционална връзка и с двамата
родители.
От представената служебна бележка от **" гр. Севлиево се установява, че С.Д. е
назначена на трудов договор в кооперацията от 02.0**.2021 г. и за месеците август и
септември същата година е получила брутно възнаграждение в размер на 492,62 лв.
От издадената от ** служебна бележка е видно, че за периода м. декември 2020 г.
– м. ноември 2021 г. Л.Б. е получил брутно възнаграждение в размер на 17 776,20 лв. и
чист доход от 12 477,0** лв.
От представения нотариален акт №6**, том I, рег. №639 от 15.03.2019 г. по н.д.
№63/2019 г. на ** Н.К. е видно, че С.Р. Р. е собственик на УПИ, заедно с построените в
него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 74 кв.м., едноетажна жилищна
сграда-лятна кухня със застроена площ от 16 кв.м. и стопански сгради, находящи се в с.
К., общ. Севлиево.
От представеното ЕР от 10.07.2015 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ
„Д-р Ст.Христов“ ЕООД Севлиево е видно, че на С.Д. е определена ТНР от **0% за
срок от 2 години, считано до 01.07.2017 г., с водеща диагноза **.
Ищцата по първоначалния иск е представила етапна епикриза за периода
13.01.2021 г. – 13.01.2022 г., изд. от д-р Д. Н.ова – невролог, от която се установява, че
С.Д. е претърпяла оперативна интервенция през 2012 г. в лява малкомозъчна
хемисфера, без данни за рецидив и в момента няма оплаквания. Няма смущения в
координацията и сетивността й.
Видно от представеното ЕР от 21.05.2021 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Ст.
Христов“ ЕООД гр. Севлиево, на С.Д. е определена ТНР от 50% за срок от 2 години.
Представено е разпореждане за отпускане на пенсия от ТП на НОИ гр. Г. от 05.07.2021
г., от което се установява, че тя получава пенсия за инвалидност поради общо
заболяване в размер на 255 лева.
При непосредственото изслушване на майката С.Д. от съда, тя обясни, че е
разделена с бащата Л.Б. от около две години и половина. В този период не го
5
възпрепятствала да вижда детето Н., но през лятото на 2021 г. не я пуснала при него
през лятото, защото имало случка, когато тя била болна, а бащата блокирал телефона
на майката. След постановяване на привременните мерки от съда, бащата виждал
детето в определеното време и изплащал определената издръжка. Майката обясни, че
живее в жилището на баба си на **. Обясни, че работи на половин работен ден, от ** ч.
до 12 ч. на обяд. Получава основно месечно възнаграждение в размер 200 лв. – 250 лв.,
както и пенсия по болест. Обясни, че е преживяла операция през 2012 г. и периодично
си прави ЯМР. Обясни, че работи на четири машини. Заяви, че отглежда дъщеря си
сама, с помощта на роднините си. Бащата не й е помагал и не е заплащал издръжка.
Призна, че докато са съжителствали с Л.Б., са изтеглили кредит от 3200 лв., който
погасявал само той. Счита, че може да полага необходимите грижи за детето си.
Бащата Л.Б. също потвърди пред съда, че с майката са разделени от от две години
и половина. Потвърди, че имало моменти, когато са контактували и му е давала детето.
Счита, че през 2021 г. тя не желаела да го допусне да отиде на почивка с детето. Заяви,
че винаги й е помагал и постоянно ходел след работа да се вижда с дъщеря си. Обясни,
че живее в с. К., с друга жена и нейните две деца. Заяви, че не е настройвал Н. против
майка й. Л.Б. потвърди, че работи в **, а месечното възнаграждение му е в размер на
1 200 лв. Обясни, че е изплащал кредит на майката, поради което двамата се уговорили
да не заплаща издръжка. Купувал на детето вещи, от които то имало нужда. Заяви, че
желае да вижда редовно Н. – както в почивните дни, така и по време на ваканции и
празници.
По делото бяха разпитани свидетели - по двама от всяка страна.
Свидетелката Д.И.Д. обясни, че е работодател на С.Д. в „**“. Заяви, че тя работи
перфектно. Трудовите й функции са на монтажник на пластмасови изделия. Не е
ползвала отпуск, не е прекъсвала работата си и няма оплаквания.
Свидетелката С.С.Х. е баба на С.Д. и двете с детето живеят в нейното жилище в
** 5. Свидетелката обясни, че родителите на Н. се разделили преди около 2 години и
половина и оттогава майката се грижи за детето. Бащата е идвал да вижда детето, като
му носел различни неща за почерпка. Свидетелката не знае той да е заплащал
издръжка. Свидетелката обясни, че заболяването на внучката й датира от 2012 г.,
когато тя още нямала дете и мъж. Била оперирана и престояла в болнично заведение.
Свидетелката заяви, че не не е виждала промени в здравословното й състояние, което
да пречи да се грижи за детето си. Когато детето не е на детска градина, ако майката не
може да го гледа, го гледала свидетелката. Смята, че не е прекъсната връзката му с
бащата.
Свидетелят И.Б.И. е баща на Л.Б.. Обясни, че той и С.Д. не живеят заедно от
около три години. Синът му работи в **. Давал пари за издръжка на детето, по около
150 лв. Изплащал заем на майката. Свидетелят не знае за здравословни проблеми на
6
майката.
Свидетелката А.К. И. е майка на Л.Б.. Тя също потвърди, че синът й е разделен с
ищцата по първоначалния иск от около три години. Свидетелката работела в чужбина и
подпомагала сина си финансово. Той давал пари за издръжка на детето, но в този
период трябвало да изплаща кредити и наем за квартира. Според свидетелката детето
Н. било много привързано към баща си. Свидетелката няма информация за
здравословното състояние на майката.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Предявени са искове са с правно основание чл. 127 ал. 2 от СК и чл. 149 от СК.
По иска с основание чл. 127 ал. 2 от СК.
Производството по този текст се определя като спорна съдебна администрация,
т.е. осъществяване на съдебна намеса в гражданско-правните отношения, в резултат на
която постановеното съдебно решение замества липсващото споразумение между
родителите по чл. 127, ал. 1 от СК. Тази намеса от съда е регламентирана в обществен
интерес, с основна цел охрана интересите на децата, поради което съдът не е ограничен
от искането на страната, инициирала производството, а е оправомощен от закона да
уреди отношенията между спорещите страни служебно и по целесъобразност.
За да се произнесе по въпроса за упражняване на родителските права и
местоживеенето, съдът е задължен да изхожда от нуждите и интереса на детето Н., като
съобразява и обстоятелствата по чл. 59 ал. 4 СК: възпитателските качества на
родителите, полаганите до момента грижи за децата, изразеното в с.з. желание от
родителите, привързаността и възрастта на детето, възможността за помощ от трети
лица – близки на родителя, социалното обкръжение и материалните възможности.
В случая се касае за малолетно дете от женски пол, на 5-годишна възраст, което се
отглежда от майката от момента на раздялата на родителите, т.е. от около 2 години и
половина. Всеки от родителите е направил искане детето да живее при него и той да
упражнява родителските права, а на другият родител да бъде определен режим на
лични контакти и да бъде осъден да заплаща издръжка. За да се произнесе по
исканията, съдът взе предвид разпоредбите на СК, задължителните разяснения за
прилагането им, дадени с Постановление № 1/12.11.1974 г. на Пленума на ВС и
събраните по делото доказателства, преценявайки ги с оглед интереса на детето. От
решаващо значение за произнасяне по въпроса за местоживеенето и родителските
права е ниската възраст на детето Н., в която то е в много голяма степен зависимо от
грижите на своята майка, от която не се е разделяло от раждането си. Неговият пол
също определя майката като по-пригодния да полага грижи за него родител. От
заключението на социалния доклад се установи, че тя притежава нужните качества и
битови условия, за да отгледа и възпита правилно детето, като може да разчита и на
7
помощта на своите родители и баба. Съдът счита, че тези свои способности С.Д. е
доказала по безспорен начин, тъй като от раздялата с бащата само тя изцяло се е
грижила за дъщеря си и в социалния доклад е констатиран положителният ефект от
тези грижи: детето е в добро здравословно състояние, има избран личен лекар,
поставени са му задължителните ваксини и имунизации, посещава детска градина, има
изградени навици за самообслужване, било е записано на модерни танци и т.н., т.е.
психическото и физическото му развитие са в нормите за неговата възраст.
От представените от страните медицински документи за здравословното
състояние на майката се установи, че същата е претърпяла неврохирургична
интервенция и лъчелечение през 2012 г.-2013 г., като с представеното ЕР от 10.07.2015
г. са й определени **0% ТНР. Понастоящем работоспособността й е възстановена до
50%, т.е. с времето състоянието й се е подобрило. От актуалната й етапна епикриза се
установи, че тя няма оплаквания и смущения в двигателния и вестибуларния апарат,
които да не й позволяват да полага труд и да се грижи за детето си. От показанията на
св. Денчева се установи, че С.Д. изпълнява образцово служебните си задължения.
Непосредствените впечатления на съда от изслушването на майката също водят до
извод, че тя има необходимите физически и психически качества, за да се грижи за
детето си, а и най-важното – има необходимата мотивация за това. Затова съдът
намира, че е изцяло в интерес на детето Н. да продължи да живее при майката, която да
упражнява родителските права спрямо него, като му осигурява нужните на тази
възраст преки родителски грижи, обич и внимание.
Заедно с това съдът следва да съобрази и необходимостта да се даде възможност
на другия родител за редовни контакти с детето, за да се осигури неговото правилно и
хармонично развитие, да се избегне отчуждение и се запази духовната и емоционална
връзка между тях.
Съобразявайки гореизложените обстоятелства, съдът намира, че е необходимо да
се определи следния режим на лични отношения между бащата и дъщеря му Н.: всяка
втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09.00 часа на съботния ден до 16.00 часа
на неделния ден, с приспиване; по коледните празници на всяка четна година - от 09,00
ч. на 24-ти декември до 16,00 ч. на 25 декември, с приспиване; по новогодишните
празници на всяка нечетна година - от 09,00 ч. на 31-ви декември до 17,00 ч. на 1-ви
януари, с приспиване; един месец през лятото – по време, което не съвпада с годишния
отпуск на майката, както и по всяко друго време, при съгласие между родителите. За
осъществяване на личните контакти бащата ще бъде задължен да взема детето от дома
на майката и да го връща пак там.
Съдът намира, че така определеният режим на лични отношения е съобразен с
възрастта на детето и с конкретните обстоятелства, установени по делото, и е в интерес
на детето.
8
Относно дължимата издръжка, съдът намира следното:
Задължението за издръжка към ненавършило пълнолетие дете се отличава със
своя абсолютен, безусловен характер, като в разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК е
определен минималният размер на тази издръжка: 1/4 от минималната работна заплата
за страната, следователно от началото на 2021 г. и към момента минималната издръжка
възлиза на 162,50 лв. Съгласно разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК размерът на
издръжката се определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на
родителя, който я дължи.
По отношение нуждите на детето Н. съдът намира за безспорно, че то имат всички
обичайни потребности за дете на съответната възраст – осигуряване на нормални
условия на живот, включващи закупуване на храна, дрехи, обувки, играчки и др. Тъй
като в тази възраст децата растат бързо, това определя и необходимостта от често
закупуване на нови такива вещи за задоволяване на нуждите им. В този смисъл и
съгласно трайната съдебна практика, не се налага доказване на обичайните нужди на
детето. Съдът взема предвид и обстоятелствата, че издръжката се определя за един
бъдещ период от време, както и че Н. е в добро здравословно състояние, и не се нуждае
от допълнителни грижи, респ. от извършване на допълнителни разходи в тази връзка.
В обобщение, решаващият съдебен състав, като взе предвид възрастта на детето и
изложените по-горе обстоятелства, свързани с неговите нужди, намира, че следва да се
определи обща месечна издръжка на детето Н. в размер от 350 лв. месечно. При
разпределението й съдът преценява възможностите на родителите. Установи се, че
бащата получава значително по-високи доходи /около 1200 лв. на месец/ от майката,
която е и с 50% ТНР и работи на половин работен ден, като получава и пенсия за
инвалидност, така че месечният й доход е по-малък от МРЗ. Не се установи никой от
родителите да дължи издръжка на други лица.
Тъй като майката полага непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието на детето, които не могат да получат парична оценка, бащата ще следва
да поеме по-голямата част от общо определената ежемесечна издръжка, като ще бъде
осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер от 200,00 лв., като издръжката ще се
дължи ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 21.10.2021 г., до
изменение или отпадане основанията за изплащането й. Съдът намира, че този размер
на издръжката е реален, като съответстващ на възможностите на родителя и нуждите
на детето, като за горницата над тази сума предявеният иск ще бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание чл. 149 от СК.
Искът за присъждане на издръжка за минало време, за периода от 20.10.2020 г. до
20.10.2021 г., съдът намира също за основателен и доказан. Не е спорно, че в този
период родителите не са живели заедно, а майката сама е полагала грижи за общото им
9
дете. Задължението на родителите да издържат непълнолетните си деца си по чл. 143
СК е безусловно и тежи еднакво и върху двамата родители, като за изпълнението му не
е необходимо никакво подканяне, а същото изисква постоянно /ежедневно,
ежемесечно и ежегодно/ осигуряване на необходимите за детето средства за издръжка.
За да приеме исковете за основателни, съдът взема предвид всички изложени по-горе
обстоятелства във връзка с иска по чл. 143 от СК: възрастта на детето,
обстоятелството, че бащата е работоспособен и работещ човек, който не издържа други
лица, непосредственото полагане на грижи за детето от майката и т.н. Поради
абсолютния характер на задължението за издръжка погасяването на кредити от бащата
е ирелевантно за изхода на спора.
С оглед горните фактически и правни констатации следва да се присъди месечна
издръжка в размер на 160,00 лв. или общо издръжка за процесния минал период в
размер на сумата 1 920 лв.
С оглед характера на производството по чл. 127 ал. 2 СК от СК, представляващо
спорна съдебна администрация, не следва да бъдат присъждани разноски в полза, респ.
в тежест на която и да е от страните, тъй като изходът от процеса не се характеризира с
уважаване или отхвърляне на иска, а с постановяване на решение, което замества
липсващата воля на родителите. Ответникът следва единствено да бъде осъден да
заплати държавни такси в общ размер от 364,**0 лв., определени както следва:
2****,00 лв. дължима върху размера на присъдената издръжка за бъдеще време и
76,**0 лв., дължима върху размера на присъдената издръжка по чл. 149 СК.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетното дете Н.Л.И., ЕГН:**********, при
неговата майка С.М.Д., ЕГН: **********, с адрес гр. Севлиево, ул. „**" № **, ****, на
осн.чл. 127 ал. 2 СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете Н.Л.И., ЕГН:**********, на неговата майка С.М.Д., ЕГН:
**********, с адрес гр. Севлиево, ул. „**" № **, ****, на осн. чл. 127 ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения и контакти на бащата Л.И.Б..,
ЕГН:**********, с детето Н.Л.И., ЕГН:**********, както следва: Всяка втора и
четвърта събота и неделя от месеца, от 09.00 часа на съботния ден до 16.00 часа на
неделния ден, с приспиване; през Коледните празници на всяка четна година - от 09,00
ч. на 24-ти декември до 16,00 ч. на 25 декември, с приспиване; през Новогодишните
празници на всяка нечетна година - от 09,00 ч. на 31-ви декември до 17,00 ч. на 1-ви
януари, с приспиване; един месец през лятото – по време, което не съвпада с годишния
10
отпуск на майката, както и по всяко друго време, при съгласие между родителите, като
бащата се задължава да взема детето от дома на майката и да го връща пак там.
ОСЪЖДА Л.И.Б.., ЕГН:**********, с адрес с. К., общ. Севлиево, да заплаща на
малолетното си дете Н.Л.И., ЕГН:**********, чрез неговата майка и законен
представител С.М.Д., ЕГН: **********, двете с адрес гр. Севлиево, ул. „**" № **,****,
ежемесечна издръжка в размер на 200,00 /двеста/ лева, считано от 21.10.2021 г., ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й погасяване, до
настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, на осн. чл.
127 ал. 2 във вр. с чл. 143, ал. 1 от СК, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за
горницата над тази сума, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 149 от СК, Л.И.Б.., ЕГН:**********, с адрес с. К., общ.
Севлиево, да заплати на малолетното си дете Н.Л.И., ЕГН:**********, чрез неговата
майка и законен представител С.М.Д., ЕГН: **********, двете с адрес гр. Севлиево, ул.
„**" № **,****, сумата 1 920,00 лв. /хиляда деветстотин и двадесет лева/ - издръжка
за периода от 20.10.2020 г. до 20.10.2021 г.
Разноските по делото остават в тежест на страните така, както са направени.
ОСЪЖДА Л.И.Б.., ЕГН:**********, с адрес с. К., общ. Севлиево, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Севлиево държавни
такси в общ размер на 364,**0 лв. /триста шестдесет и четири лева и осемдесет
стотинки/, както и 5 /пет/ лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист,
на основание чл. 7**, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
11