№ 320
гр. София, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20211000502844 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение от 16.06.2021 г., постановено по гр. д. № 10226/2019 г. по описа на СГС, I
ГО, 17 състав, частично е уважен предявеният от М. П. Д. срещу Гаранционен фонд
осъдителен иск с правна квалификация чл. 562, ал. 5 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на
сумата от 80000 лв. (този иск е отхвърлен до пълния предявен размер от 300000 лв., след
допуснатото изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в проведеното на 09.04.2021 г.
о. с. з. чрез увеличение на неговия размер), ведно със законната лихва от 20.06.2019 г. до
окончателното й заплащане.
За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени
всички правопораждащи спорните материални права юридически факти, като съобразно
уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на
сумата от 120000 лв., като то следва да бъдат намалено с 1/3 поради установеното
своевременно наведено материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат – пострадалият е пътувал в процесния автомобил като пътник без правилно
поставен обезопасителен колан (нарушение на чл. 137, ал. 1 ЗДвП).
Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ищеца в
частта, в която предявеният иск е отхвърлен над присъдената сума от 80000 лв. до пълния му
предявен размер от 300000 лв. Въззивникът поддържа, че в обжалваната част решението е
необосновано, тъй като при определяне размера на заместващото обезщетение съобразно
критериите за справедливост, установени в нормата на чл. 52 ЗЗД, решаващият
първоинстанционен съд не е съобразил факта, че при настъпване на процесното ПТП
ищецът е получил тежки травматични увреждания, вследствие на което е изживял
1
изключителни по степен и интензитет болки и страдания - за продължителен период от
време, като неговото здравословно състояние няма да бъде изцяло възстановено. Счита, че
неправилно СГС е достигнал до правния извод, че ищецът е осъществил противоправно
поведение, тъй като ответникът, комуто принадлежи процесуалното задължение за това, не
е установил по несъмнен начин, че на втория ред на автомобила, където е пътувал
пострадалият, са били монтирани обезопасителни колани.
Въззиваемият-ответник е подал в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК
отговор на въззивната жалба, в който поддържа становище за нейната неоснователност, като
счита, че при определяне на дължимото заместващо обезщетение СГС правилно е приложил
уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост, като законосъобразно е достигнал до
правния извод, че приносът на ищеца за настъпване на вредоносния резултат - чрез своето
противоправно поведение, възлиза на 1/3.
Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба и от ответника в
частта, в която предявеният пряк иск за заплащане на заместващо обезщетение за
причинените на пострадалия неимуществени вреди е уважен до сумата от 80000 лв.,
твърдейки, че то е постановено в противоречие с материалния закон - тъй като деликтната
отговорност на водача на процесния автомобил на специален режим по смисъла на чл. 562,
ал. 1 КЗ е била обезпечена през релевантния период от ЗД „Бул Инс” АД, Гаранционният
фонд не носи обезпечително-гаранционна отговорност (той би бил пасивно материално
легитимиран единствено в гаранционното (извънсъдебното), но не и в исковото
производство). Нито във въззивната жалба, нито в отговора на въззивната жалба, предявена
от ищеца, не релевира довод за необоснованост на първоинстанционното решение в частта,
в която първоинстанционният съд е достигнал до извода, че справедливото заместващо
обезщетение за причинените на пострадалия от процесното увреждащо събитие
неимуществени вреди е в размер по-нисък от присъдения (120000 лв.), поради което
въззивният съд не може да приеме за установено друго - арг. чл. 269, изр. 2 ГПК.
Въззиваемият-ищец е подал писмен отговор на въззивната жалба, подадена от
ответника, в която излага подробни правни доводи за нейната неоснователност.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
СГС, I ГО, 17 състав, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 562, ал. 5
КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Въззивният съд е обвързан от наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което
следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а
служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.
Правната норма, регламентирана в чл. 562, ал. 5 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди
срещу Гаранционния фонд, когато деликтната отговорност на виновния причинител на
вредоносния резултат, водач на МПС на особен режим, е била обезпечена чрез сключване на
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с
определен застраховател. Фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение на увреденото лице за
причинени неимуществени вреди, обхваща следните материални предпоставки (юридически
факти): 1. делинквентът виновно да е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени
2
вреди, които от своя страна да са в пряка причинна-следствена връзка с противоправното
поведение; 2. травматичните увреждания да са причинени при ПТП, при което е участвал
водач на МПС на особен режим със сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите и 3. да са настъпили твърдените
имуществени и неимуществени вреди.
Както бе изяснено, въззивният съд действа като апелация (т. нар. ограничен въззив –
арг. чл. 269, изр. 2 ГПК), поради което той следва да се произнесе само по релевираните във
въззивната жалба и писмения отговор на въззивната жалба правни доводи. Следователно,
правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивните жалби, се
съсредоточава върху обстоятелството дали ответникът притежава пасивна
материалноправна легитимация, респ. ако той носи обезпечително-гаранционна отговорност
за причинените на ищеца неимуществени вреди (поради липса на правен довод на ответника
за необоснованост на първоинстанционното решение в частта, в която първоинстанционният
съд е приел, че размерът на заместващото обезщетение възлиза на сумата от 120000 лв.,
въззивният съд не може да определи по-нисък размер), дали първоинстанционният съд
правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
при определяне размера на заместващото обезщетение, както и дали пострадалият чрез
своето противоправно поведение е допринесъл в съвкупния съпричинителен процес на
явленията и фактите в обективната действителност за настъпване на процесния вредоносен
резултат, а ако това частично правоизменящо материалноправно възражение е основателно,
какъв е конкретният принос на съпричиняването.
Не е спорно между страните, а от събраните по делото доказателства, се установява,
че деликтната отговорност на водача на л. а. „ГАЗ 2752” е била обезпечена през релевантния
период при ЗД „Бул Инс” АД чрез сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, но този лек автомобил е собственост на
държавата (предоставен е за управление и стопанисване на МВР, поради което е с особен
режим по смисъла на чл. 562, ал. 1 КЗ).
Тъй като този автомобил е бил предоставен за стопанисване и управление на МВР за
осъществяване на неговите функции, данните, свързани със сключване на договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите представлява
квалифицирана информация и достъп до нея не може да се предоставя свободно (публично)
- арг. чл. 562, ал. 4 КЗ, предписващ, че във връзка с отчитането Гаранционният фонд създава
необходимата организация и условия за защита на класифицираната информация и за
спазване на изискванията ЗЗКИ. Именно поради тази причина при проверка за сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на интернет
страницата на Гаранционния фонд тези превозни средства се посочват като
незастраховани, освен ако съответното ведомство (в конкретния случай МВР) е указало на
Гаранционния фонд нещо различно. С оглед на особената социална функция на това
застраховане - да се даде възможност на всяко пострадало лице да предяви т. нар.
застрахователна претенция към съответния застраховател, законодателят е уредил специална
обезпечително-гаранционна отговорност на Гаранционния фонд - при неразкриване на
действителния застраховател Гаранционният фонд следва да заплати дължимите заместващи
и компенсаторни обезщетения за причинените на пострадалите неимуществени и
имуществени вреди, а след като те бъдат удовлетворени, той притежава право на регрес
срещу застрахователя по договор за „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
обезпечаващ деликтната отговорност на застрахования виновен водач на МПС - в този
3
смисъл е разпоредбата на чл. 562, ал. 5, изр. 2 и 3 КЗ. В този смисъл, законодателят е уредил
своеобразна процесуална субституция (процесуална суброгация, при която служебно не се
конституира като главна страна носителят на материалноправното задължение -
застрахователят). Нито се твърди, нито се установява, че застраховащият - МВР, е разрешил
на Гаранционния фонд да разкрие кой е застрахователят на застрахования лек автомобил,
управляван от делинквента при настъпване на процесното застрахователно събитие, поради
което ответникът се явява лице с надлежна пасивна материалноправна легитимация да
отговоря за причинените от делинквента на ищеца неимуществени вреди. И когато
Гаранционният фонд не удовлетвори извънсъдебно възникналото по договора за
задължително застраховане „Гражданска отговорност” на автомобилистите материално
право - при предявяването му пред него, пострадалият притежава процесуално право на иск
за неговата съдебна защита - арг. чл. 2 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1, предл. 1 ГПК. Едва след
като заплати дължимото застрахователно обезщетение, за ответника ще се породи регресно
право за възстановяването на заплатеното от застрахователя. В този смисъл, неоснователен
се явява единственият релевиран във въззивната жалба на Гаранционния фонд правен довод
за неправилност на обжалваното решение, поради което законосъобразно е била ангажирана
неговата гаранционно-обезпечителна отговорност.
При определяне размера на заместващото обезщетение е необходимо да се отчете
начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищцата болки и
страдания вследствие на причинените й травматични увреждания, периодът за пълното
възстановяване, нейната възраст, причинените й неудобства и дискомфорт при социални
контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие - началото на 2018 г., както и високият нормативно определен
лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от
застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – до 10,400 млн. лв.,
независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в релевантната редакция на
тази правна норма).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното ПТП ищецът е претърпял 1) черепно-мозъчна травма,
състоящата се от контузия на мозъка (лека по степен), линейно счупване на дясна челна кост
на черепа; пареза на горния клон на десния лицев нерв; световъртеж от периферен произход
(неврит на левия слухов нерв като последица от контузията на мозъка); церибрастен
синдром; разкъсно-контузни рани на дясна челно-теменна областта на главата и на дясната
ушна мида; охлузване в лява челна област с размери 4/25 см.; белег с размер 4 см. над лявата
вежда и подобен над дясната вежда с размери 3 см.; 2) травма на гръбначния стълб,
състояща се от: счупване на дъгата на С2 (втори шиен прешлен) вдясно, без разместване на
фрагменти и без магнитно-резонансни данни за контузия на подлежащия гръбначен мозък;
контузия на горния първичен ствол (С5-С6 коренчета) на мишничния сплит; 3) травма на
гръдния кош, изразяваща се в счупване на 4, 5 и 8 ребра вдясно аксиларално; малък
частичен пневмоторакс вдясно върхово без изява на остра дихателна недостатъчност;
кръвонасядане на гърдите вляво от гръдната кост на площ от 22/9 см. и задната повърхност
на ляво рамо и 4) счупване на лява ключица в дисталната трета и кръвонасядане по
4
вътрешна повърхност на дясна предмишница, на дясна мишница линия с размери 10/5 см. и
по горна трета на дясно бедро с размери 8/5 см.
Изяснява се, че мозъчната контузия е лека степен на тежест, като черепно-мозъчната
травма е причинила и травма на лабиринта на дясно ухо с изява на световъртеж от
периферен произход, лабиринтна дисфункция, неврит на левия слухов нерв, като в
процесния случай тези увреди са получени в резултат от ускорението на главата с
последващ контакт с интериора на автомобила. Фрактурата на втори шиен прешлен е
получено по механизма на флексия с ротация в шийния отдел на гръбначния стълб, а
останалите травматични увреждания са следствие на директни удари на тялото на ищеца в
части от интериора на автомобила.
Вещите лица-медици установяват, че след инцидента пострадалият е бил приет на
лечение в болнично заведение, като при постъпването му е бил в средно увредено общо
състояние, но контактен, адекватен, неврологичният статус е без патологична симптоматика.
Изписан е след 10 дни с подобрение, стабилизирано соматично и неврологично състояние,
като е насочен към ВМА-София за продължаване на лечението, където през период от 11
дни е проведено лечение в Клиниката по неврохирургия - при постъпването се оплаквал от
изтръпване на дясна лицева половина, болки в шийната област и изтръпване в областта на 1-
ви и 2-ри пръсти на дясна ръка и болки в гръдния кош. Последвало е седмично лечение в
УНГ клиника на ВМА София с диагноза: „Световъртеж от периферен произход. Лабиринтна
дисфункция. Неврит на левия слухов нерв”, като при постъпване се оплаквал от намалена
сетивност на лицето вдясно, повишено отделяне на сълзи от дясно око.
Изяснява се, че възстановителният период за мозъчната контузия (лека степен) е
продължил до 1 година, макар и линията на фрактурата при възрастните пациенти (в случая
дясна челна кост) на рентгенография може да се забележи в продължение на 3 години, но не
рядко се установява в продължение на 8-11 години или в течение на целия живот.
Окончателният костен калус при счупването на дъгата на втори шиен прешлен се образува
за 1 година.
Пострадалият е чувствал най-интензивни болки непосредствено след травмата, при
обработката на разкъсно-контузните рани и ожулванията по тялото, като мозъчната
контузия (общо мозъчната симптоматика) е най-изявена в първите две седмици с
последващо затихване под влияние на лечебно-охранителния режим и предписаните
медикаменти. През периода на лечение на счупванията на лявата ключица и счупването на
4, 5 и 8 ребра вдясно ищецът е търпял болки и страдания за период около 3 месеца, като
първите 30 дни болките са били с по голям интензитет.
Установява се, че при последния преглед пострадалият е в стабилизирано общо
състояние, в ясно съзнание, всестранно ориентиран, като в неврологичния статус е налице
дизестезия за болка и допир в дясна лицева половина, координационни нарушения -
дисметрия при носо-показалечната проба вдясно и нестабилност при пробата на Ромберг.
Съобщава за епизоди от главоболие и болки в шийния сегмент на гръбначния стълб при
промяна в атмосферното налягане. Налице е функционален дефицит за екстензия
(извиване главата назад) и ротация вдясно за движенията в шиен отдел на гръбначния стълб.
При прегледа, извършен на 08.03.2021 г., се установява, че по отношение на счупването на
лява ключица е налице ограничен обем на движение в лява раменна става при повдигане на
00
ръката настрани от 100, при норма 180 (това състояние е с траен характер). Счупването на
дясната дъга на втори шиен прешлен е зараснал. С оглед липсата на настъпили усложнения
по отношение на счупването на лявата ключица и счупването на 4, 5 и 8 ребра в дясно,
перспективата е добра.
При обсъждане на приетите като компетентно изготвени СМЕ настоящият съдебен
състав възприема изцяло направените доказателствени (фактически) изводи, тъй като те са
5
изготвени след преценка на всички събрани по делото доказателства - медицинска
документация и личен преглед на пострадалия, като вещите лица са отговорили подробно на
всички поставени релевантни въпроси.
От показанията на свидетеля В. Я., съжителстваща с ищеца, се установява, че след
инцидента тя е обслужвала пострадалия в двете лечебни заведения, в които той е бил
настанен - за 1 месец („Не можеше сам да пие вода, да се храни, да ходи до тоалетна и да се
мие”). Изяснява, че имал множество рани, като засегнат бил и слухът му - наложило се
интервенция на ухото, на втория шиен прешлен и ключицата. След изписването тя се
грижила за него по сходен начин в продължение на 40 дни. Установява, че се върнал на
работа след 18 месеца. След процесното ПТП развил страх, клаустрофобия, има белези по
челото, поради което се притеснява да общува в близък контакт с други хора.
Съдът приема за достоверни субективните възприятия на свидетеля, тъй като,
преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са
вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани
по делото доказателства, като субективните възприятия за последиците върху физическото
състояние и психиката на ищеца и преживените вследствие на инцидента болки и страдания
са непосредствени.
Установява се, че с последното Решение на ТЕЛК (от 22.10.2022 г.) на ищеца е
определена 30% трайно намалена работоспособност за общо заболяване и 40% - от трудова
злополука (при общо 40% трайно намалена работоспособност).
При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд приема, че за
установените в процеса на доказване травматични увреждания заместващото обезщетение
на ищцата за причинените й от противоправното поведение на делинквента неимуществени
вреди е в размер на 120000 лв. Законодателят е определил висок нормативен максимум на
застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени
вреди – в размер до 10,400 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492,
т. 1 КЗ). Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение да отговаря на
действително претъпените болки и страдания. Заместващото обезщетение представлява
парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на
имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като
емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му
болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-икономическите условия в
страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – началото на
2018 г., и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика
справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични
увреждания (черепно-мозъчна травма (лека по степен) с линейно счупване на дясна челна
кост на черепа; пареза на горния клон на десния лицев нерв; травма на гръбначния стълб,
състояща се от: счупване на дъгата на С2 (втори шиен прешлен) вдясно, без разместване на
фрагменти и без магнитно-резонансни данни за контузия на подлежащия гръбначен мозък;
травма на гръдния кош, изразяваща се в счупване на 4, 5 и 8 ребра вдясно аксиларално;
счупване на лява ключица в дисталната трета и кръвонасядане по вътрешна повърхност
на дясна предмишница - с функционален дефицит за екстензия (извиване главата назад) и
ротация вдясно за движенията в шиен отдел на гръбначния стълб и ограничен обем на
00
движение в лява раменна става при повдигане на ръката настрани от 100, при норма 180; с
6
40% трайно намалена работоспособност; при общ лечебен и възстановителен период над 1
година, като през първите 30 дни болките са били значително по-силни и интензивни), и
настоящата съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените от
ищеца болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП е в размер на сумата от 120000
лв.
Неоснователно е обаче релевираното в отговора на исковата молба възражение от
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца (т. нар. „компенсация на
вини”, уредена в чл. 51, ал. 2 ЗЗД). За да се определи дали е налице съпричиняване на
вредоносните последици, респ. степента на участие на пострадалия в цялостния
съпричинителен процес, е необходимо да се изследва механизмът на настъпване на
процесното ПТП. Процесуалното задължение (доказателствената тежест) за установяването
на този правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това частично
правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно (несъмнено, безспорно)
съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК. В този смисъл е и
константната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение №
98/24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., ТК; Решение № 206/12.03.2010 г. по т.
д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I
т. о.; Решение № 99 от 8.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 44/2012 г., II т. о., ТК; Решение № 169
от 2.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 1643/2013 г., II т. о., ТК и пр.
От приетата от СГС като компетентно изготвена и неоспорена от страните САТЕ,
извършила подробен анализ на всички събрани по делото доказателства, вкл. снимковия
материал, се установява, че с оглед множествените увреди на ищеца и тяхната локализация
тялото на ищеца е осъществило свободно движение в купето на автомобила в момента на
инцидента, като в приложените медицински документи не са описани увреждания на ищеца,
които биха могли да се приемат за специфични от поставен предпазен колан, т.е. установено
е, че пострадалият е пътувал без предпазен колан. Но не е доказано по несъмнен, безспорен
начин от ответника (чрез пълно доказване съгласно правилото, предписано в чл. 154, ал. 1
ГПК), че ако ищецът бе с правилно поставен предпазен колан, процесните травматични
увреждания биха били предотвратени или биха били с по-нисък интензитет - напротив от
комплексната СМАТЕ се изяснява единствено, че „при това положение може само да се
гадае при поставен колан кои от описаните травматични увреждания би предотвратил или
намалил по тежест”.
От друга страна, не е спорно между страните правнорелевантното обстоятелство, че
пострадалият е пътувал в процесния микробус на задна дясна седалка, а от приетата съдебна
експертиза не се установява по несъмнен начин дали задните седалки са били фабрично
оборудвани с предпазни колани - автомобилът „има различни варианти на производство,
като част от тях са с триточков колан на предните места, а на задните - двуточкови, но има и
без колани на втория ред, който е с 3 или 4 места. На наличните снимки не се виждат
предпазни колани”.
Следователно, ответникът, комуто принадлежи процесуалното задължение
7
(доказателствената тежест), не установи по безспорен начин нито противоправното
поведение на пострадалия (при наличие на предпазни колани той да не ги е използвал), нито
че получените при процесното ПТП травматични увреждания биха били с по-нисък
интензитет, респ. че биха били предотвратени, поради което релевираното в отговора на
исковата молба частично правонамаляващо материалноправно възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от противоправното поведение на ищеца се явява неоснователно и
следва да бъде оставено без уважение.
Въз основа на така приетите за установени факти по делото и изложените правни
доводи първоинстанционното решение трябва да бъде отменено в частта, в която
предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 562, ал. 5 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди е отхвърлен
над сумата от 80000 лв. до 120000 лв., като въззивната инстанция трябва да го уважи до този
размер.
При този изход на спора, определението, обективирано в обжалваното решение, с
което са присъдени в полза на ответника съдебни разноски над сумата от 320 лв. до
присъдения размер от 586,67 лв., трябва да бъде отменено. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на ищеца трябва да се присъди допълнително сумата от 60 лв. (съдебни разноски), а
на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. В.В. О. от САК трябва да бъдат присъдени
допълнително 1204,80 лв. с ДДС (при общо дължимо възнаграждение в размер на 3614,40
лв.) за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищеца пред СГС, както и
сумата в размер на 3614,40 лв. с ДДС - за осъщественото процесуално представителство
пред САС.
Съобразно отхвърлената част от въззивната жалба въззивникът трябва да заплати на
въззиваемия-ответник на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с
чл. 273 ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП сумата в размер на 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство пред САС.
Тъй като въззивникът-ищец е бил освободен от заплащане на държавна такса,
ответникът трябва да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. с чл. 83, ал. 2
ГПК да заплати допълнителна държавна такса за разглеждане на исковете пред СГС в
размер на 1600 лв. – държавна такса, а в полза на САС сумата от 800 лв.
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 16.06.2021 г., постановено по гр. д. № 10226/2019 г. по описа
на СГС, I ГО, 17 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от М. П. Д. срещу
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД иск с правно основание чл. 562, ал. 5 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
над 80000 лв. до сумата от 120000 лв., представляваща заместващото обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от увреждащото събитие - ПТП, настъпило на
13.04.2018 г., вследствие на виновното противоправно поведение на водач на микробус
„ГАЗ 2752”, с рег. № ***, ведно със законната лихва от 20.06.2019 г. до окончателното й
заплащане, както и в частта, в която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. П. Д. е осъден да
заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД сумата над 320 лв. до присъдения размер от 586,67 лв.,
като ПОСТАНОВЯВА:
8
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4 да заплати на М. П. Д., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ж.
к. „***”, бл. ***, вх. „Б”, ет. 1, ап. 24 допълнително сумата от 40000 лв. (общо за сумата от
120000 лв.), представляваща заместващото обезщетение за причинените му неимуществени
вреди от увреждащото събитие - ПТП, настъпило на 13.04.2018 г., вследствие на виновното
противоправно поведение на водач на микробус „ГАЗ 2752”, с рег. № ***, ведно със
законната лихва от 20.06.2019 г. до окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ГАРАНЦИОНЕН ФОНД да заплати на М.
П. Д. допълнително сумата от 60 лв. – съдебни разноски пред СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД да заплати на адв
В.В. О. от САК допълнително сумата от 1204,80 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за
безплатно процесуално представителство пред СГС, както и сумата от 3614,40 лв. с ДДС -
за осъщественото процесуално представителство пред САС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 273
ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП М. П. Д. да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД
сумата от 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред САС
процесуално представителство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД да заплати в полза на бюджета на СГС допълнително 1600 лв. държавна такса, а в
полза на бюджета на САС – сумата от 800 лв. държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9