РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Враца 08.03.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 09.02.2021 г.
/девети февруари две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на
прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА
КАН дело № 565 по описа на АдмС – Враца за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Л.Г.П. ***, против Решение № 260009 от 15.09.2020
г. на Районен съд - Мездра, постановено по анд № 204 по описа на съда за 2020
г.
С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К № 1915917,
издаден от ОД на МВР – Враца, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и
на основание чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, на Л.Г.П.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 750 (седемстотин и
петдесет) лева.
В касационната жалба
са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон,
съществени процесуални нарушения, включително и поради необоснованост. Поддържа
се изложеното и във въззивната жалба твърдение за съществено опорочаване на
производството по налагане на административно наказание. Сочи се, че в електронния фиш
липсвали данни за мястото на извършване на нарушението и датата на неговото
съставяне, липсвал поставен пътен знак, който да указва осъществяването на
видеоконтрол за спазване на правилата за движение, както и яснота какво е било
ограничението на скоростта за конкретния пътен участък. Сочените пороци на ЕФ жалбодателката счита, че са основание за отмяна на
решението на въззивната съдебна
инстанция, както и по същество отмяна на обжалвания електронен фиш.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател не се представлява.
Ответникът по касация, ОД на МВР – Враца,
редовно призован не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище
във връзка с жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура - Враца, прави заключение за допустимост,
но неоснователност на жалбата, а оспореното решение намира за правилно и моли
да бъде оставено в сила.
По делото не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Административен съд-Враца, в
настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във
връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което същата е допустима. Разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С Решение № 260009 от 15.09.2020 г., постановено по анд № 204/2020 г.,
Районен съд – Мездра е потвърдил електронен фиш (ЕФ) серия К № 1915917, издаден
от ОД на МВР – Враца, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, на Л.Г.П. ***
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 750 (седемстотин и
петдесет) лева.
За да достигне до този извод, съдът е приел, че ЕФ е издаден от
компетентен орган, при спазване на установената в чл. 189, ал. 4 ЗДвП форма,
като съдържа всички лимитативно посочени в този текст реквизити и при изпълнени
изисквания на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. По съществото на спора
районният съд е приел, че с процесния електронен фиш правилно е приложен и
материалният закон, тъй като е наложено законосъобразно по вид и размер
административно наказание за безспорно доказано, извършено от наказаното лице и
при сочените обстоятелства нарушение, именно на посочените разпоредби на ЗДвП,
поради което санкционният акт е потвърден.
Решението е валидно,
допустимо и правилно. Наведените с касационната жалба доводи са неоснователни.
Противно на
изложеното в касационната жалба въззивният съд е обсъдил всички възражения на
жалбодателката, включително относно неясно описание на
мястото на нарушението, липса на дата, липса на отразена в ЕФНГ посока на
движение по контролирания участък, както и липса на съставен протокол за
използваното АТСС и е формирал изводи за тяхната неоснователност, които напълно
се споделят от касационната инстанция, тъй като се подкрепят от представените по
делото доказателства. От тях е видно, че нарушението е установено с техническо
средство тип „TRF1-M“, което
е преминало първоначална и последваща проверка в лаборатория на БИМ,
съответства на изискванията и е одобрен тип мобилно средство за измерване на
скорост, видно от представените по делото Протокол № 3-12-17/30.06.2017
г. и Удостоверение на БИМ № 10.02.4835
от 24.02.2010
г., със срок на валидност до 24.02.2020
г., а нарушението е установено на 16.09.2017 г. В съответствие с изискванията
по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, е представен и Протокол за използване на
АТСС. Този Протокол с рег. № 967р-8332/18.09.2017 г. (л.26 от АНД № 204/2020
г.) е коректно попълнен,
с начален и краен час на работа, брой установени нарушения и е подписан от
съставилия го служител. В същия е отразена посоката на движение на
контролираните МПС – от гр. В.към гр. М., а в графата „посока на задействане“ е
посочено „П“, като в легендата е пояснено, че „П“ означава приближаващ
автомобил. От представената по делото фотоснимка с установена скорост е видно,
че автомобилът е заснет отпред, т.е. приближаващ, което напълно съответства на
отразеното в Протокола. На самата фотоснимка са посочени конкретни GPS координати,
което с изключителна точност отразява мястото на нарушението и възраженията в
тази насока са неоснователни.
Неоснователно е и
възражението, че в оспорения акт липсва информация за конкретната стойност на
ограничението, въведено с пътен знак и местоположението на този знак, спрямо
мястото на нарушението, с оглед обхвата му на действие. В ЕФ за налагане на
глоба, като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, съгласно
която при избиране скоростта на движение извън населено място, на водача на пътно
превозно средство от
категория „B“ е забранено да превишава 90 км/ч. Липсата на пътен
знак, въвеждащ ограничение, различно от посоченото в ал. 1, както твърди
касаторката, обосновава извода, че максимално разрешената скорост за движение
на този вид МПС е именно 90 км/ч, при това не само за конкретния пътен участък
с посочени GPS координати, а за цялата републиканска пътна мрежа при движение в извън населено място и при липса на друго ограничение въведено
с пътен знак, на
водача на МПС от
категория „B“ е забранено да превишава 90 км/ч. Наличието или
липсата на допълнителна табела, указваща дължината на контролирания участък е
обстоятелство без съществено значение, тъй като по никакъв начин и в никаква
степен не ограничава правото на защита на административнонаказаното лице. В
съответствие с Протокол № 3-12-17/30.06.2017
г. от проверката на мобилната система за
видеоконтрол, органът е съобразил допустимата грешка при измерване на скоростта
от плюс минус 3% при скорост на 100 км/ч и е редуцирал фактически измерената
скорост с 3%. Това намаление е в интерес на наказаното лице и в конкретния случай
изключва по-неблагоприятни за него последици.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено
нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че касаторката е правоспособен водач
на МПС и като такъв е била запозната към датата на деянието със своите
задължения при управление на МПС, в това число и задълженията ѝ по чл.
21, ал. 1 ЗДвП, да избира определена скорост при управление на ППС, които
задължения, обаче в настоящия случай съзнателно не е спазила.
Районният съд при
правилно установена и основана на доказателствата по делото фактическа
обстановка е направил съответни на приложимия към процесното деяние материален
закон правни изводи. Като е управлявала МПС Фолксваген Пасат със скорост от 159
км/ч, надвишаваща с 69 км/ч позволената от ЗДвП за движение в извън населено
място от 90 км/ч, жалбодателката е реализирала състав на нарушение именно по
чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП.
Предвид изложеното
настоящият съдебен състав счита за правилни и обосновани фактическите и правни
изводи на РС – Мездра, мотивирали го да потвърди обжалвания ЕФНГ.
При
служебна проверка на решението съобразно чл.218 ал.2 от АПК на основания извън
посочените в касационната жалба, съдът не намира такива, които да сочат на
отмяна на оспорения съдебен акт. Същият е постановен от законен състав, в
рамките на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон и в
съответствие с неговата цел.
По тези съображения жалбата следва да
се отхвърли, а оспореното решение като правилно да бъде оставено в сила.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 вр.чл.218 от АПК Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260009 от 15.09.2020
г., постановено по анд № 204 по описа на Районен съд – Мездра за 2020 г., с
което е потвърден ЕФ серия К №1915917.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.