Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. П., 11. 01. 2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

П.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І граждански състав, в публичното заседание на трети януари през двехиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ

 

при секретаря Румяна Конова, като разгледа докладваното от съдията Томов гр. д. № 6995 по описа за 2018 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл. 132 ал. 1 т. 2 и чл. 150 от СК.

          Постъпила е искова молба от Р.И.М. *** против И.С.С. ***. В молбата се твърди, че с решение по гр. дело № 1929/ 2011 год. по описа на П.ския районен съд гражданският брак между страните е бил прекратен с развод. Твърди се, че със същото решение е било одобрено постигнатото между страните споразумение, по силата на което родителските права върху роденото от брака малолетно дете ***са били предоставени за упражняване на майката Р.И.М., а на бащата И.С.С. е бил определен режим на лични контакти и същият се е задължил да заплаща ежемесечна издръжка на детето в размер на 70 лв. Твърди се, че по силата на спогодба, постигната между страните по гр. дело № 4057/ 2014 год. по описа на П.ския районен съд, ответникът се е съгласил дължимата издръжка на детето да бъде увеличена на 100 лв. месечно. Твърди се, че независимо от горните съдебни решения ответникът не е изплатил нито една вноска от присъдената издръжка. Твърди се, че ищцата и детето *** живеят в ***, като през последните седем години ответникът не е позвънил нито веднъж и не е проявил интерес по отношение на своята дъщеря. Твърди се, че подобно е поведението на ответника и в периодите, когато детето пребивава в ***. Твърди се, че детето почти не познава своя баща и връзката помежду им е изцяло прекъсната. Твърди се, че ответникът не демонстрира родителски качества, отказва да ползва както правата си върху детето, така и да изпълнява задълженията си към него. В заключение ищцата моли съда да лиши ответника от родителските права върху детето ***И. ***. Отделно от това ищцата моли съда да бъде увеличен размерът на издръжката на детето от 100 лв. на 200 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на условия за нейното изменяване или прекратяване. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

          Ответникът И.С.С. ***, чрез своя процесуален представител, и представителят на Районна прокуратура гр. П. ангажират становище, че искът по чл. 132 ал. 1 т. 2 от СК е неоснователен, а искът по чл. 150 от СК- частично основателен.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

          Безспорно по делото е, а и видно от приложеното удостоверение за раждане от *** ***, че детето ***И. ***, ЕГН **********, е родено от майка Р.И.М., ЕГН **********, и баща И.С.С., ЕГН **********.

          Безспорно по делото е, че с влязло в сила решение по гр. дело                     № 1929/ 2011 год. по описа на П.ския районен съд е бил прекратен с развод сключения между Р.И.М. и И.С.С. граждански брак. Със същото решение е било утвърдено постигнатото между страните споразумение по чл. 51 от СК, като родителските права върху роденото от брака малолетно дете ***са били предоставени за упражняване на майката Р.И.М., а на бащата И.С.С. е бил определен режим на лични контакти и същият се е задължил да заплаща ежемесечна издръжка на детето в размер на 70 лв., считано от 09. 08. 2011 год.

          Безспорно по делото е, че с определение от 21. 10. 2014 год. по                   гр. дело № 4057/ 2014 год. по описа на П.ския районен съд е била одобрена постигнатата между Р.И.М. и И.С.С. съдебна спогодба, по силата на която дължимата се от ответника на детето ***ежемесечна издръжка е била увеличена на 100 лв.

          По предявения иск с правно основание чл. 132 ал. 1 т. 2 от СК.

По своята същност лишаването от родителски права представлява изключителна, крайна мярка за защита на децата в отношенията им с родителите, която предполага наличието на тежки виновни нарушения на родителските задължения и функции, респ. наличието на обективни причини, които осуетяват тяхното изпълнение. Именно поради това основанията за лишаване от родителски права са изброени лимитативно от законодателя и подлежат на самостоятелна преценка от съда във всеки отделен случай.              В конкретния случай основните съображения на ищцата Р.И.М. да иска лишаването от родителски права на ответника И.С.С. се свеждат до твърдения за липсата на каквито и да е било родителски грижи и дезинтересованост от страна на бащата по отношение на малолетното му дете и за трайното недаване на издръжка без основателна причина. Така изложените доводи са несъстоятелни и се опровергават от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съгласно чл. 132 ал. 1 т. 2 от СК родителят може да бъде лишен от родителски права, когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка. Касае се за виновно бездействие, което следва да бъде проявено в две кумулативно дадени форми, а именно: неполагане на грижи и недаване на издръжка. Фактите в конкретния случай са следните: след раздялата на страните ищцата и малолетното дете са заминали да живеят в ***, а ответникът е останал в ***, където е създал ново семейство. От обясненията на ответника в съдебно заседание и от показанията на разпитаната свидетелка ****** се установява, че до раждането на второто дете на ответника- ***същият е имал инцидентни контакти с дъщеря си ***по телефона и чрез Skype.                     Впоследствие всякаква връзка между ответника и дъщеря му е била прекратена, като основната причина за това- съобразно данните по делото- е поведението на ищцата, която е създавала всякакви пречки за осъществяването на контакт между бащата и детето. В подобна насока са и обясненията на социалния работник от Дирекция „Социално подпомагане“  гр. П., който е извършил социално проучване по случая и е изготвил писмен доклад, приложен по делото. При това положение съдът приема, че по делото не се установи по никакъв начин наличието на дезинтересованост на ответника от основните му задължения като родител през процесния период от време. Тук е мястото да се отбележи, че невъзможността за изпълнение на родителските задължения на ответника в случая е обусловено не само от субективна /поведението на ищцата/, но и от обективна причина. Последната се състои в това, че местоживеенето на ищцата и детето през релевантния за спора период е било в ***, а ответникът живее и работи в ***. Това несъмнено създава съществени затруднения при прякото полагане на грижи от страна на ответника по отношение на малолетната му дъщеря и може да се квалифицира като основателна причина по смисъла на чл. 132 ал. 1 т. 2 от СК. Що се отнася до твърдението на ищцата за трайно недаване на издръжка от страна на ответника, съдът счита, че същото влиза в явно противоречие със събраните по делото писмени доказателства /вносни бележки, издадени от „***“/, които категорично установяват, че ответникът своевременно и точно е изпълнявал задължението си за заплащане на определената от съда месечна издръжка на детето ***.

Предвид гореизложеното се налага изводът, че не са налице кумулативно предвидените в закона предпоставки за прилагането на такава крайна мярка, каквато представлява лишаването от родителски права, поради което предявеният от Р.И.М. иск по чл. 132 ал. 1 т. 2 от СК следва да се приеме за неоснователен и да се отхвърли.

По предявения иск с правно основание чл. 150 от СК.

Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. В конкретния случай така визираната предпоставка е налице:           от момента на определянето на предходния размер на издръжката до настоящия момент е изминал период от повече от четири години, през който е настъпила промяна на обстоятелствата, имащи значение за определяне размера на дължимата издръжка и обуславящи нейното изменяване, а именно увеличили са се нуждите на детето от храна, облекло и учебни пособия. Настъпила е съществена промяна и в размера на минималната за страната работна заплата, на основата на която се определя и минималният размер на дължимата се на непълнолетните деца издръжка /срв. чл. 142             ал. 2 от СК/.

Видно от приложеното удостоверение изх. № 728/ 07. 11. 2018 год., издадено от „***“ ЕООД, че през периода м. януари- м. юни 2018 год. ответникът И.С.С. е получавал средномесечно брутно трудово възнаграждение в размер на 500, 63 лв.

Видно от приложеното удостоверение изх. № 81/ 31. 10. 2018 год., издадено от „***“ АД, че през периода м. май- м. октомври 2018 год. ответникът И.С.С. е получавал средномесечно брутно трудово възнаграждение в размер на 703, 31 лв.

По делото липсват доказателства за трудовата заетост на ищцата Р.И.М. и реализираните от нея доходи.

При тези обстоятелства съдът приема, че необходимата обща издръжка на детето ***, което е на 13 години, следва да се определи на 320 лв.              От тази сума ответникът И.  С.С. следва да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 140 лв., като останалата част от издръжката следва да се поеме от майката Р.И.М., която полага и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето. При определяне размера на дължимата се издръжка съдът съобрази от една страна възрастта на детето и неговите потребности, а от друга страна обстоятелството, че ответникът е трудоспособен, но има и  задължение за издръжка към друго лице /малолетния ***И.С./. Така определеният размер на издръжката се дължи от ответника от 01. 10. 2018 год., датата на подаване на исковата молба, като издръжката се дължи до настъпването на причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. За разликата до претендираните 200 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен. На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта досежно издръжката.

При този изход на делото разноските следва да останат в тежест на всяка от страните, както са направени, а ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на П.ския районен съд държавна такса върху увеличения размер на издръжката в размер на 57, 60 лв.

По изложените съображения П.ският районен съд

 

Р       Е        Ш        И:

 

          ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Р.И.М. ***, ЕГН **********, против И.С.С. ***, ЕГН **********, иск по чл. 132 ал. 1 т. 2 от СК за лишаване на ответника от родителските права върху малолетното дете ***И. ***, ЕГН **********.

ИЗМЕНЯВА на основание чл. 150 от СК определената със спогодба по гр. дело № 4057/ 2014 год. по описа на П.ския районен съд издръжка, като ОСЪЖДА И.С.С. ***, ЕГН **********,  да заплаща на малолетното си дете ***И. ***,  ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Р.И.М., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 140 лв. вместо заплащаните досега 100 лв., считано от 01. 10. 2018 год. до настъпване на причини и условия за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като за разликата до 200 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен.

На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта досежно издръжката.

ОСЪЖДА И.С.С. ***, ЕГН **********,  да заплати по сметка на П.ския районен съд държавна такса в размер на 57, 60 лв.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред П.ския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.

       

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: