Р
Е Ш Е Н И Е
№
37
гр. Разград, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА – СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена
Михайлова и прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ като разгледа докладваното от съдия
Робева КАНД № 23 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН
във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е
касационна жалба от Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе против Решение № 301 от 26.11.2021
г., постановено по АНД № 20213330200516 по описа на Районен съд – Разград, с
което е отменено наказателно постановление № 38-0002017 от 27.07.2021 г.,
издадено от директора на РД „Автомобилна администрация“ – Русе. С отмененото
наказателно постановление за нарушение на чл. 87, т. 3 от Наредба № 33 от
03.11.1999 г. на министъра на транспорта на Н. Ф. М. от с. Ж., обл. Ш. е наложена глоба в размер на 2000
лв. на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтП. В жалбата се твърди, че оспореното
решението е неправилно, тъй като мотивите на въззивния съд не са съобразени с
измененията в нормативната уредба. Сочи се, че констатираното с АУАН нарушение
е безспорно установено и наказателното постановление е законосъобразно. Иска се
решението да бъде отменено, като бъде потвърдено наказателното постановление. Прави
се и оплакване, че въззивният съд не е взел предвид заявеното възражение за
прекомерност на разноските. Същото се прави и в настоящото производство.
Ответникът оспорва касационната жалба и
моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.
Окръжна прокуратура
- Разград дава заключение, че оспореното решение е законосъобразно и следва да
бъде оставено в сила.
Разградският административен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал.
1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.
Установените
от районния съд факти са следните: На 15.06.2021 г. около 11:40 ч., в Община Разград,
по път Кубрат – Разград, на разклон за с. Стражец, контролни органи на РД „Автомобилна
администрация” – Русе извършили проверка на състав от ППС с влекач „Волво“ с
рег. № ******** и прикачено полуремарке с рег. № ********, извършващ обществен превоз на
товари, видно от пътен лист № 9861562 от 14.06.2021 г. При проверката
установили, че водачът Н. Ф. М. извършва обществен превоз на товари, без да притежава Карта квалификация
на водача за категория С+Е. Представил Карта квалификация на водача за категория D+Е. На водача бил
съставен Акт бл. № 291609от 15.06.2021 г. за установяване на административно
нарушение по чл. 87, т. 3 от Наредба № 33/03.11.1999 г., издадена от министъра
на транспорта. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното пред районния съд
наказателно постановление, с което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтП на
ответника в настоящото производство е наложена глоба в размер на 2000 лв.
С
оспореното по касационен ред решение Разградският районен съд е отменил
наказателното постановление по съображения, че правната квалификация на
нарушението е невярна и неточна, тъй като посочената за нарушена
материалноправна норма на чл. 87, т. 3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г.
препраща към наредбата по чл. 7б, ал. 5 ЗАвтП, а ал. 5 на чл. 7б ЗАвтП визира
нарушение, каквото не е описано. Предвид тези обстоятелства въззивният съд е
приел, че при съставянето на АУАН и при издаване на наказателното постановление
са допуснати нарушения по чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗАНН, съответно чл. 57, т. 6 ЗАНН,
което е довело до незаконосъобразност на наказателното постановление.
Решението е
валидно, допустимо и като краен резултат – правилно, макар и по различни от
изложените в него мотиви.
Доказано е
по делото, че Н. М. е осъществявал обществен превоз на товари без да притежава карта
квалификация на водача за необходимата категория С+Е, което е нарушение по чл.
87, т. 3 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Република България. Разпоредбата на чл. 87, т. 3 от Наредба
№ 33 от 3.11.1999 г. поставя изискване към водача на автомобил за обществен
превоз на товари да притежава валидна карта за квалификация на водача по
смисъла на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози, която
е Наредба № 41 от 4.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на
водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за
провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, издадена от министъра
на транспорта, обн., ДВ, бр. 73 от 19.08.2008 г., изм. и доп., бр. 51 от
19.06.2018 г., бр. 57 от 9.07.2021 г., в сила от 9.07.2021 г. Съгласно § 4 от ПЗР на Наредба № 41 от
4.08.2008 г. тази наредба се издава на основание чл. 7б, ал. 5 и чл. 7г, ал. 4
от Закона за автомобилните превози и въвежда изискванията на Директива
2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г. относно
начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни
средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО) №
3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива
76/914/ЕИО на Съвета (ОВ, L 226/2003 г.).
Съгласно
чл. 7б, ал. 5 ЗАвтП (в първоначалната му редакция - ДВ, бр. 85 от 2006 г.) министърът
на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба
условията и реда за провеждане на обучението и реда за провеждане на изпитите
по ал. 3 и 4.
Разпоредбата
на чл. 7б, ал. 5 ЗАвтП е изменена със Закона за изменение и допълнение на
Закона за пътищата (Обн., ДВ, бр. 80 от 28.09.2018 г., в сила от 28.09.2018 г.), като съгласно §
32 в нея се създават нови ал. 2 – 5, а досегашната ал. 5 става ал. 9 и в нея
думите „ал. 3 и 4“ се заменят с „ал. 7 и 8“.
Следователно,
Наредба № 41 от 4.08.2008 г. е действащ подзаконов нормативен акт, издаден на годно
правно основание – чл. 7б, ал. 5 ЗАвтП в редакцията му към момента на издаване
на наредбата. Последващата законова промяна в съдържанието на чл. 7б ЗАвтП не
се отразява върху правното действие на този акт и всички изисквания, които той поставя
към водачите на автомобили за превоз на товари и пътници, са валидни.
Въззивният
съд не е съобразил горните обстоятелства, поради което изводът за неточна
правна квалификация на нарушението е неправилен.
Но касационната инстанция констатира, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като административнонаказващият орган е приложил санкционна разпоредба, която не съответства на вида на нарушението. Административното наказание е наложено на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтП, съгласно който водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. - при първо нарушение. За да бъде осъществен фактическият състав по чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтП, следва общественият превоз на товари да се извършва без издаден за моторното превозно средство документ, които се изисква от подзаконов нормативен акт по прилагането на закона. Картата за квалификация на водача не е документ, който се издава за моторното превозно средство, а за неговия водач.
Преди изменението със ЗИДЗАвтП (ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от
7.07.2020 г.) разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтП е предвиждала
отговорност за водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение,
документ за регистрация или други изискуеми документи. В предходната си
редакция разпоредбата е била приложима за деяние, изразяващо се в непритежаване на валидна карта за
квалификация на водача. Но към момента на извършване на разглежданото
нарушение относимата разпоредба е чл. 105, ал. 1 ЗАвтП, която обхваща всички случаи на нарушения, за които не
е предвидено друго наказание. На основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК във вр. с
чл. 84 ЗАНН районният съд е могъл да приложи закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо административно нарушение без съществено изменение на фактическите
признаци на деянието по наказателното постановление, като ги подведе под
разпоредбата на чл. 105, ал. 1 ЗАвтП. Касационната инстанция обаче няма това правомощие,
съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. №
1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия.
Предвид
горното наказателното постановление се явява незаконосъобразно, а решението на
въззивния съд в частта, в която е отменено, следва да бъде оставено в сила.
В частта
относно разноските касационната жалба е основателна. Въззивният съд е присъдил разноски в общ
размер на 1004 лв. по списък, включващ заплатено адвокатско възнаграждение от
450 лв., пътни разноски в размер на 550 лв. и 4 лв. такси за банкови преводи на
пътните разходи. Не е обсъдил направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което касационната инстанция намира за
основателно. Делото не представлява фактическа и правна сложност, поради което и
на основание чл. 63д, ал. 2 ЗАНН във вр. с чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата във вр. с чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателят
във въззивното производство Н. М. има право да получи адвокатско възнаграждение в минималния размер от 370
лв. Въззивният съд не е съобразил, че пътните разноски не се включват в обхвата
на разноските по производството. Както е посочено в редица решения на ВАС и
ВКС, разноски по производството са заплатените държавни такси, адвокатско
възнаграждение за оказана правна помощ, разноските за събиране на доказателства
- депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице и др.
Отговорността за разноски цели възстановяване на разноските направени по делото
във връзка с извършването на правните действия по делото и оказаната правна
защита, не и заплатените пътни разходи на страната или процесуалния й
представител, които не следва да й бъдат възлагани / вж. Решение № 3566 от
22.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8651/2016 г., VI о., Определение № 5584 от
13.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3680/2020 г., II о., Решение № 13200 от
23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7839/2020 г., V о., Определение № 60368 от
20.10.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 2058/2021 г., II т. о., ТК и др./. Следователно,
дължимите разноски за въззивното производство са 370 лв. и присъждането им над
този размер е незаконосъобразно. Съответно, претенцията за разноски на
ответника в касационното производство е основателна до размера на 370 лв. по
аналогични на горните съображения. Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл. 143,
ал. 1 АПК разноските се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт,
в случая – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, която е
юридическото лице съгласно чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“.
Предвид изложеното и на основание чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 301 от 26.11.2021 г.,
постановено по АНД № 20213330200516 по описа на Районен съд – Разград, в
частта, в която е отменено наказателно постановление № 38-0002017 от 27.07.2021
г., издадено от директора на РД „Автомобилна администрация“ – Русе.
ИЗМЕНЯ решението в частта относно
разноските, като ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на Н. Ф. М. за разноски във въззивното производство
сумата 370 лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ да заплати на Н. Ф. М. за разноски в касационното производство
сумата 370 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/