Решение по дело №1074/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Р. К. Ц. с [ЕГН] от [населено място], [жк] [адрес], ап.40 против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0769-000345 издадена на 09.06.2025 г. от полицейски инспектор към ОД на МВР [населено място], сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.4 от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Прави искане да се отмени наложената принудителна административна мярка.

Ответникът – П. инспектор към ОД на МВР [населено място], сектор „Пътна полиция“ – В. Н. С., редовно уведомен, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

Със заповед № 25-0769-000345 издадена на 09.06.2025 г. от полицейски инспектор към ОД на МВР [населено място], сектор „Пътна полиция“, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП е отнето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя. В мотивите на заповедта е посочено, че на водача са отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления, с което е загубил правоспособността си и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на 10.06.2025 г. и е обжалвана с жалба вх.№ 6803/10.06.2025 г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи (л.32 от делото), на основание чл.165, чл.186, ал.1 и чл.189, ал.1, ал.5 и ал.12 от ЗДвП, чл.37, ал.1, б.“б“, чл.39, ал.2а и чл.47, ал.2 вр. ал.1, б.“а“ от ЗАНН, чл.45, ал.2, т.13 от ПУДМВР и чл.33, т.9 от ЗМВР са определени службите за контрол по ЗДвП. Със заповед № 251з-5636/10.10.2023 г. на директора на ОД на МВР [населено място] (л.31 от делото), са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и на полицейски инспектори в сектор „Пътна полиция”, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, поради което процесната заповед се явява издадена от компетентен орган, в рамките на неговата правомощия.

В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, въпреки че административния орган не е изпълнил задължението си по чл.26 от АПК, да уведоми жалбоподателят за неговото започване. По силата на чл.157, ал.4 от ЗДвП, водач на който са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен сам да върне свидетелството си за управление на МПС и неизпълнението на това задължение води до налагане на принудителната административна мярка предвидена в чл.171, т.4 от ЗДвП. В този случай административния орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на наказания за извършени нарушения.

Съгласно чл.171, т.4 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от същия закон. Правилото на последно цитираната правна норма предвижда, че водач, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

Обжалваната заповед е мотивирана с отнемането на контролни точки по четири броя наказателни постановления, издадени в периода от 10.01.2023 г. до 14.02.2025 г., като в заповедта са посочени и конкретния брой отнети контролни точки на водача.

Контролните точки, съгласно чл.157, ал.1 от ЗДвП служат за отчет на извършените от водача нарушения. Според законодателя извършването на определен брой и вид нарушения е основание за отнемане на правоспособността на водача на моторното превозно средство. С цел ефективност на контрола по отношение на извършените нарушения е въвел максимален брой контролни точки и отнемане на определен брой от тях за определени нарушения.

Съгласно чл.157, ал.3 от ЗДвП министърът на вътрешните работи с наредба определя максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

През периода на спорното правоотношение действаща е Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Съгласно разпоредбите на Наредбата, отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление. В нея е определен максимален размер от 39 контролни точки (чл.2, ал.1) и конкретния брой точки, които се отнемат за отделните нарушения (чл.6).

От ответника са представени наказателните постановления, с които се твърди, че са отнети контролните точки на жалбоподателя, а именно:

- наказателно постановление № 22-0434-000352/10.01.2023 г. с което са отнети 8 контролни точки, влязло в сила на 25.02.2023 г. (л.19 от делото);

- наказателно постановление № 24-0769-000146/22.02.2024 г. с което са отнети 10 контролни точки, влязло в сила на 12.04.2024 г. (л.20 от делото);

- наказателно постановление № 24-0769-000726/14.05.2024 г. с което са отнети 10 контролни точки, влязло в сила на 20.11.2024 г. (л.21 от делото);

- наказателно постановление № 24-0769-000016/14.02.2024 г. с което са отнети 8 контролни точки, влязло в сила на 08.03.2025 г. (л.24 от делото);

- наказателно постановление № 24-0769-000017/14.02.2024 г. с което са отнети 10 контролни точки, влязло в сила на 08.03.2025 г. (л.27 от делото).

С така представените наказателни постановления от жалбоподателя са отнети общо 46 контролни точки, като от него не се оспорва, че наказателните постановления са му връчвани и са влезли в законна сила, както се установява и от доказателствата по делото.

С административната преписка е представена справка картон на водача (л.14-16 от делото), издадена от административния орган, според която към Р. Ц. разполага с 39 контролни точки. В случая, по делото не са представени доказателства за отнемане на контролни точки от лицето преди влизане в сила на 25.02.2023 г. на първото цитирано наказателно постановление, поради което следва да се приеме, че към тази дата Ц. е разполагал с максималния брой точки, а именно 39.

В периода от 25.02.2023 г., когато е влязло в сила първото наказателно постановление посочено в мотивите на обжалваната заповед до 08.03.2024 г. когато е влязло в сила последното наказателно постановление от същия списък, с наказателните постановления са отнети общо 46 контролни точки. Последното представено наказателно постановление е влязло в сила на 08.03.2025 г. и от тази дата, жалбоподателят е загубил правоспособността си на основание чл.157, ал.4 от ЗДвП и е бил длъжен да върне свидетелството си за управление на МПС.

Съгласно чл.157, ал.5 от ЗДвП, лице, което е загубило правоспособност да управлява моторно превозно средство по реда на ал.4, след като е върнало свидетелството си за управление, има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството.

След като жалбоподателят е загубил правоспособност да управлява МПС, на основание чл.157, ал.4 от ЗДвП, за да придобие отново правоспособност е необходимо да бъде допуснат до изпит, съответно този изпит да бъде взет, едва след което той ще разполага отново с контролни точки.

Редът и условията за възстановяване на контролните точки е предвиден в нормата на чл.158, ал.1 от ЗДвП, а именно: 1. чрез частично увеличаване с 1/3 от максималния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година, при условие че водачът е изпълнил задълженията си по чл.190, ал.3, което удостоверява със съответните платежни документи и 2.служебно, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки.

Видно от цитираните правни норми, след като е загубена правоспособността за управление на МПС, контролните точки не подлежат на възстановяване, а е необходимо лицето да придобие отново тази правоспособност, след явяване на изпит.

По делото не се твърди и не се установява жалбоподателя да е преминал допълнително обучение през периода от 25.02.2023 г. до 08.03.2025 г. (датите на влизане в сила на първото и последното наказателни постановления, въз основа на които са отнети всички контролни точки на лицето), поради което не са били налице основанията по чл.158, ал.1, т.1 от ЗДвП да му бъдат възстановени контролни точки. Съответно, периода между влизане в сила на всяко едно от посочените наказателни постановления е по малък от две години, поради което не са били налице основанията и по чл.158, ал.1, т.2 от ЗДвП за служебно възстановяване на точки.

С оглед на изложеното, след като на жалбоподателя са изчерпани всички контролни точки след влизане в сила на 08.03.2025 г., на последното представено наказателно постановление, той е загубил своята правоспособност и връщането на свидетелството за управление на МПС е последица от тази загуба. Неизпълнението на това задължение е основание за прилагане на процесната ПАМ, чрез която административният орган цели да преустанови едно противоправно поведение.

В случая, не е налице и отменително основание по чл.146, т.5 от АПК, тъй като обжалваната заповед не противоречи на целта на закона. Ръководителите на службите за контрол по ЗДвП, съответно оправомощените от тях лица, се явяват административните органи, които следят за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Ето защо, при правилно установеното наличие на основания по чл.171, т.4 от ЗДвП за изземване на свидетелството за правоуправление на жалбоподателя, заповедта, макар и със закъснение, е издадена в съответствие с целите на закона - да не се допуска управлението на МПС от лица които са загубили правоспособност.

С оглед на изложеното жалбата на Р. Ц. против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 25-0769-000345/09.06.2025 г. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, настоящото решение не подлежи на обжалване.

Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас, Х-ти състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. К. Ц. с [ЕГН] от [населено място], [жк] [адрес], ап.40 против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0769-000345 издадена на 09.06.2025 г. от полицейски инспектор към ОД на МВР [населено място], сектор „Пътна полиция“.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.