№ 1257
гр. Варна, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100501593 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на В. А. А.
чрез адвокат Д. Т. срещу решение № 1306 от 20.04.2023 г., постановено по
гр.д.№ 7340 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, четиридесети състав,
с което е променен на основание член 59 във връзка с член 127, алинея 2 от
Семейния кодекс /СК/ режима на лични отношения на З. Е.ов Г. ЕГН
********** с баща му Е. В. Г. ЕГН ***, определен с влязло в сила решение №
262348 от 22.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 2851/2021 г. на Районен съд –
Варна, за периода след навършване на тригодишна възраст от детето, само в
частта му относно датата, от която ще се осъществява с преспиване при
бащата, като е постановено това да става, считано от 17.06.2023 г., като детето
ще бъде вземано и връщано от бащата до дома на майката.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на решението, както и за
постановяването му при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Сочи се, че първоинстанционният съд не е обсъдил
правнорелевантните за спора обстоятелства, свързани с оставането на детето
при бащата с преспиване във връзка с неговия интерес. Излага се, че липсват
убедителни мотиви как се преценява реално готовността на бащата да се
грижи за детето съобразно възрастта му, установения дневен режим и
нерегламентираната дейност, който бащата извършва. Иска се да бъде
1
отменено обжалваното решение, като се уважи предявеният от ищцата иск.
Въззиваемата страна Е. В. Г. чрез адвокат В. С. в писмен отговор е
оспорила жалбата като неоснователна, като подробно е изложила аргументите
си за правилността и законосъобразността на обжалваното решение и иска
неговото потвърждаване.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ищцата В. А. твърди, че бракът между нея и ответника Е. Г. е прекратен
с решение № 262348 от 22.07.2021 г. на Районен съд - Варна, като
упражняването на родителските права по отношение на роденото им от брака
непълнолетно дете З. Г. е предоставено на майката. Сочи, че споразумението,
което страните са сключили по повод развода им, не е било подписано от нея
доброволно и нейната воля е била опорочена от натиска, който й бил оказан
от ответника и от неговите адвокати. Твърди, че при нормални условия не би
сключила подобно споразумение и не би била съгласна на посочения в него
режим на лични контакти между бащата и детето. Посочва, че ответникът я е
заплашвал многократно по време на бракоразводния процес, следял я
непрекъснато, държал се агресивно и поради това тя се съгласила на
предложеното споразумение, но въпреки това той не преустановил
отправянето на заплахи и непристойното си поведение и след прекратяване на
брака между страните. Излага, че бащата не умее да полага добри грижи за
детето, като след посещенията му същото многократно е било връщано
гладно, жадно и в неугледно състояние. Посочва, че условията в дома на
бащата не са подходящи за отглеждане на малко дете, защото същият работи
неофициално като татуист в къщата, в която живее, и поради упражняваната
от него дейност детето има досег до използвани игли и други вещи, които не
са дезинфекцирани и представляват опасност за неговото здраве. Твърди още,
че в къщата редовно се употребяват алкохол и наркотици.
В срока по член 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,
който оспорва молбата като неоснователна и недоказана. Посочва се, че
наведените в исковата молба твърдения не отговарят на действителната
фактическа обстановка. Ответникът излага, че между него и детето
съществува силна емоционална връзка, което е дало основание и за
споразумяване с майката относно по-разширен режим на лични контакти,
като отрича твърдението, че споразумението е било подписано под натиск.
2
Сочи се, че към настоящия момент майката възпрепятства срещите между
бащата и детето, поради което е потърсил съдействие от страна на Дирекция
„Социално подпомагане“ - отдел „Закрила на детето“ и е завел изпълнително
дело срещу нея. Твърди, че битовите условия в дома му са добри и
подходящи за отглеждане на дете.
Безспорните обстоятелства по делото са:
1/ Че страните са родители на детето З., роден на 17.06.2019 г.;
2/ Че гражданският брак, сключен между В. А. и Е. Г. е прекратен с
решение № 262348 от 22.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 2851 по описа за
2021 г. на Районен съд – Варна, тридесет и девети състав, което решение е
влязло в сила на 22.07.2021 г.;
3/ Че с цитираното решение на ВРС родителските права по отношение на
непълнолетното дете З. Г. е предоставено на майката, а на бащата е определен
режим на лични отношения;
4/ Че бащата Е. Г. има регистриран постоянен и настоящ адреси в *** от
17.03.2023 г.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред
първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат
наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание
член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата
обстановка.
Режимът на лични отношения се определя въз основа на обстоятелствата,
установени във всеки конкретен случай, като основен критерий, както бе
отбелязано по-горе, е най-добрият интерес на детето. Тъй като мерките във
всички случаи се отнасят за бъдещ /след влизането в сила на решението/
период, ограничен по силата на закона само до навършването на пълнолетие,
те може да бъдат определени и по конкретни периоди, съобразени с опитните
правила, с възрастта и със свързаните с нея обективни изменения в
психоемоционалните способности и потребности на детето. При
неефективност на така определените мерки законът дава възможност на всеки
родител да иска изменението им или определянето на нови.
В разпоредбата на член 59, алинея 9 от СК изрично е предвидено, че при
изменение на обстоятелствата съдът по молба на единия от родителите може
да измени постановените по-рано от него мерки и да определи нови. С
предходното, влязло в сила на 22.07.2021 г., съдебно решение е било
утвърдено постигнато между страните споразумение, съобразно което
родителските права по отношение на детето З. са били предоставени за
упражняване от майката, при която е било определено и неговото
местоживеене. С това решение на бащата бил определен режим на лични
отношения с детето, като постановяването на този разширен и детайлизиран
режим на контакти е мотивиран с установеното тогава от съда фактическо
положение – страните са постигнали споразумение помежду си, което съдът е
одобрил.
3
За да се счете, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла
на член 59, алинея 9 във връзка с член 59, алинея 2 от СК не е достатъчно да
се осъществи промяна в обстоятелствата, които са съществували към момента
на определянето на режима на упражняване на личните отношения или да са
се осъществили изцяло нови такива, а е необходимо това да се отразява на
положението на детето, като новите обстоятелства влошават положението на
детето или биха подобрили положението му.
Предвид събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав
приема, че е установена промяна на обстоятелствата, които са били
определящи за постановяване на посочения по-горе режим на лични
отношения на бащата с детето. Поддържането на лични отношения между
бащата и детето е жизнено необходимо за него с оглед създаване на
възможност чрез общуване то да развива чувство на обич, привързаност и
доверие, което ще съдейства за правилното му развитие, спокойствие и
самочувствие. Безспорна е нуждата на всяко дете от системен контакт с
двамата му родители и в частност с този, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права. В съгласие с член 8 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи и на неговото
тълкуване в практиката, уважението към семейния живот изисква, когато
семейният живот, дори и във формата на съжителство без брак е приключил,
контактът между детето и отсъстващия родител да продължи. Известно е
становището на Съда по правата на човека в Страсбург, че взаимната полза,
която родителят и детето черпят от отношенията помежду си, е основен
елемент от семейния живот. Следователно Европейската конвенция по
правата на човека и органите, призвани да я прилагат и следят за нейното
правилно приложение, признават “право на контакт” като фундаментално
човешко право по смисъла на член 8. То принадлежи еднакво, както на всеки
от родителите, така и на детето. Стремежът е да се постигне подходящ баланс
между правата, като основен критерий за това са интересите на детето от
контакта. За тази цел семейният живот следва да бъде разглеждан като
двустранен и съдът да се намесва чрез принудителни мерки само, ако
ненамесата би причинила вреда на детето. В тази връзка следва да се
отбележи, че за родителя, комуто са предоставени родителските права
възникват допълнителни задължения – да спазва коректно поведение спрямо
другия, да не настройва детето срещу него и да не накърнява авторитета му,
както и да му оказва съдействие при упражняване на правата му на родител.
Действително определеният режим е неподходящ при установената
конфликтност в отношенията между родителите и липсваща на този етап воля
и разбиране у родителите по преодоляване неразбирателствата им и желание
за доброволно уреждане на спора. Той е несъответен и на интереса на детето
и правото му да общува пълноценно в спокойна и защитена среда с двамата
си родители. При определяне на конкретен режим на лични отношения на
детето с бащата съдът трябва да се ръководи от неговата възраст,
физическото и емоционалното му развитие, наличието на установена връзка
4
на детето с родителите, качествата им да го отглеждат и възпитават и
влиянието, което може да оказват за развитието му като личност.
Емоционална връзка на бащата е налична и тя следва да бъде активно
поддържана, но това не следва да става за сметка интереса на детето.
Установява се от събраните по делото доказателства, че бащата не спазва
подходящ режим за възрастта на детето /по показания на майката на
ответника Г. трябва да събудят детето в 17,15-17,20 часа, за да го върнат на
майката/, не съобразява каква храна може да употребява детето, както и
неглижира хигиената. Също така е констатирано, че при болест на детето,
бащата не реагира адекватно, като съдът следва да отбележи, че детето може
да се разболее при всеки един от родителите, а същественото е кой как ще
реагира. Вярно е, че детето е на възраст, при която свързаността му с майката
би следвало да е в процес на прекъсване, но този процес трябва да стане
постепенно, а не рязко.
Съдебният състав счита, че родителите са длъжни да проявят
необходимата зрялост в интерес на детето и да си дадат сметка, че техните
наранени чувства и негативни емоции от раздялата не следва да бъдат
предавани на детето, а че то трябва да има връзка и с двамата, да преживява с
всеки и да получава личен, житейски опит и от двамата. Майката следва да
приеме, че детето има чувства към баща си, има емоционална връзка с него,
която не следва да бъде прекъсвана по искания от нея начин, а следва да бъде
насърчавана именно в интерес на детето и успешното му изграждане като
зряла личност.
Поради изложеното настоящият състав на съда намира, че най-адекватен
режим на лични отношения на бащата с детето е следният:
1/ До навършване на петгодишна възраст на детето:
всяка нечетна седмица от годината за времето от 09 часа до 17 часа в
събота и от 09 часа до 17 часа в неделя без преспиване;
- през коледните празници - от 10 часа на 25.12. до 19 часа на 25.12.;
- през великденските празници - от 10 часа до 19 часа в понеделник
/Светли понеделник/;
2/ След навършване на петгодишна възраст на детето:
всяка нечетна седмица от годината от 9 часа в събота до 17 часа в неделя
с преспиване;
на рождените дни на детето /17 юни/ всяка нечетна година – за времето
от 17 часа на съответния ден до 09 часа на следващия ден с преспиване, а
всяка нечетна година - за времето от 17 часа на 16.06. до 09 часа на
17.06. с преспиване;
на рождения ден на бащата /2 юни/ – от 10 часа до 19 часа;
- през коледната ваканция - всяка четна година от 10 часа на 23.12. до 20
часа на 29.12. с преспиване и всяка нечетна година от 10 часа на 30.12. до 20
часа на 03.01. с преспиване;
- през великденските празници - всяка четна година от 10 часа в петък до
20 часа в неделя с преспиване, а всяка нечетна година от 10 часа в събота до
5
20 часа в понеделник с преспиване;
- 30 дни през лятната ваканция, които не съвпадат с платения годишен
отпуск на майката с преспиване, като могат да бъдат разделени на периоди по
договорка между родителите, а при непостигане на такава - от 10 часа на
01.07. до 20 часа на 15.07. и от 10 часа на 15.08. до 20 часа на 30.08.;
3/ Бащата ще взема детето от дома, където се отглежда и ще го връща
обратно;
4/ През описаните ваканции и празници да се прилага само режимът на
лични отношения през конкретно описаната ваканция или празник, без да се
прилага останалият режим на лични отношения;
5/ Във всеки друг случай срещите между детето и бащата могат да се
осъществяват и извън определения от съда режим на лични контакти при
проявена добросъвестност и общо съгласие между родителите.
Предвид несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението следва да бъде отменено и вместо
него да се постанови друго в посочения по-горе смисъл.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1306 от 20.04.2023 г., постановено по гр.д.№ 7340
по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, четиридесети състав, с което е
променен на основание член 59 във връзка с член 127, алинея 2 от Семейния
кодекс режима на лични отношения на З. Е.ов Г. ЕГН ********** с баща му
Е. В. Г. ЕГН ***, определен с влязло в сила решение № 262348 от 22.07.2021
г., постановено по гр.д.№ 2851/2021 г. на Районен съд – Варна, за периода
след навършване на тригодишна възраст от детето, само в частта му относно
датата, от която ще се осъществява с преспиване при бащата, като е
постановено това да става, считано от 17.06.2023 г., като детето ще бъде
вземано и връщано от бащата до дома на майката; и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между детето З. Е.ов Г. ЕГН
********** и бащата Е. В. Г. ЕГН *** с адрес в ***, както следва:
1/ До навършване на петгодишна възраст на детето:
всяка нечетна седмица от годината за времето от 09 часа до 17 часа в
събота и от 09 часа до 17 часа в неделя без преспиване;
- през коледните празници - от 10 часа на 25.12. до 19 часа на 25.12.;
- през великденските празници - от 10 часа до 19 часа в понеделник
/Светли понеделник/;
2/ След навършване на петгодишна възраст на детето:
6
всяка нечетна седмица от годината от 9 часа в събота до 17 часа в неделя
с преспиване;
на рождените дни на детето /17 юни/ всяка нечетна година – за времето
от 17 часа на съответния ден до 09 часа на следващия ден с преспиване, а
всяка нечетна година - за времето от 17 часа на 16.06. до 09 часа на
17.06. с преспиване;
на рождения ден на бащата /2 юни/ – от 10 часа до 19 часа;
- през коледната ваканция - всяка четна година от 10 часа на 23.12. до 20
часа на 29.12. с преспиване и всяка нечетна година от 10 часа на 30.12. до 20
часа на 03.01. с преспиване;
- през великденските празници - всяка четна година от 10 часа в петък до
20 часа в неделя с преспиване, а всяка нечетна година от 10 часа в събота до
20 часа в понеделник с преспиване;
- 30 дни през лятната ваканция, които не съвпадат с платения годишен
отпуск на майката с преспиване, като могат да бъдат разделени на периоди по
договорка между родителите, а при непостигане на такава - от 10 часа на
01.07. до 20 часа на 15.07. и от 10 часа на 15.08. до 20 часа на 30.08.;
3/ Бащата ще взема детето от дома, където се отглежда и ще го връща
обратно;
4/ През описаните ваканции и празници да се прилага само режимът на
лични отношения през конкретно описаната ваканция или празник, без да се
прилага останалият режим на лични отношения;
5/ Във всеки друг случай срещите между детето и бащата могат да се
осъществяват и извън определения от съда режим на лични контакти при
проявена добросъвестност и общо съгласие между родителите.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд –
Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7