Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
С присъда № 411 от 06.06.2011г. по НЧХД № 643/2010г. Г. районен съд е признал подсъдимият Т. С. М. за невиновен в това, че на 13.06.2010 г. около 22.00 часа в с.Д., причинил лека телесна повреда на Н. М. Й., изразяваща се в разстройство на здравето по обвинението по чл.130, ал.1 НК,поради което и на основание чл.304 НПК е оправдан. Отхвърлен е като неоснователен и недоказан предявения от Н. М. Й. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за претърпени неимуществени вреди от деянието в размер на 2 000.00 лв. С оглед изхода на спора и на основание чл.190, ал.1 НПК Н. М. Й. е осъден да заплати на подсъдимия сумата 300.00 лева, представляваща направените по делото разноски. Недоволен от присъдата останал Н. Й., като моли подсъдимия да бъде признат за виновен като автор на престъплението, доколкото съдът не е съобразил констатациите на разпитаните свидетели и заключението на вещото лице.Твърди, че присъдата на първостепенния съд е неправилна. Моли да бъде уважен гражданския иск. Моли да се отменят и присъдените разноски в размер на 300 лева, доколкото такива не са поискани от ответната страна. В съдебно заседание се явява лично жалбоподателят с повереника си, която заявява, че поддържа подадената жалба и пледира за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която Т. М. да бъде осъден и да се уважи изцяло гражданския иск. Подсъдимият не се явява, защитата му моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда като правилна, законосъобразна и обоснована. Въззивната жалба е подадена срещу невлязла в сила присъда. Със същата е сезиран родово и функционално компетентен съд. Правото на жалба е надлежно и срочно упражнено. Жалбата изхожда от страна в наказателния процес, упражняваща процесуална функция на защита. Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 319 НПК и отговаря на изискванията за редовност, визирани в чл. 320 НПК, поради и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. По отношение основателността на жалбата: В.окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като обсъди инвокираните с жалбата фактически и правни основания и като взе предвид доводите на страните въведени по реда на съдебните прения и обсъди поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост събраните по делото по реда на НПК доказателства, и след като извърши на основание чл. 314 НПК, цялостна проверка на невлязлата в сила присъда досежно нейната правилност, законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното със същата наказание, намира за установено следното: Подсъдимият Т. С. М. е роден на 11.10.1974г. в гр. Л., живущ в същият град, У. „Д-р И. К.”№1, .3, български гражданин, със средно специално образование, женен, неосъждан. Подсъдимият работи като продавач в собствен хранителен магазин в с. Д.. В същото село живее и пострадалото лице. През месец юни 2010г. Н. Й. закупил консерва с риба от магазина на М.. Доколкото консервената кутията била смачкана Й. се върнал в магазина, за да направи рекламация. Казал на св. П. М. – съпруга на подсъдимия, че в този магазин се продават развалени стоки. Тя поискала да смени консервата или да върне парите, но Й. не се съгласил. Започнал да разпространява на хората в селото, че М. продават развалени стоки. Това се оказала и причината отношенията между М. и Й. да се влошат. На 13.06.2011г. пострадалият отишъл отново в магазина, за да му се върнат парите. Разстроена П. М. споделила за случката на мъжа си и помолила съпруга си да отиде да поговори с Й., като след работа М. решил да отиде да поговори с Й. в дома на последния. Около 22:00 часа свидетелите Й. Г. Д. и Д. И. К. се прибирали, след като се черпили с бира. Минали покрай дома на Н. Й., когато достигнали до вратата на Й., чули, гласа на М., който от вътре им казал: „Я влезте”. Двамата свидетели влезли в двора и видели Й. и М. на два метра един от друг. Били в сянка, защото уличната лампа не ги осветявала и ги закривал чемшир. Подсъдимият казал: „Д., кажи на К. продавам ли аз развалена стока в магазина си”. Св.К. отговорил, че всеки ден пазарува в този магазин и на него не му е продавана такава стока. Минало малко време и тогава Й. се изтеглил на светло и казал: „Д., Т. ме би”. Свидетелят К. не е видял кръв по Й., не чул охкания, пъшкания или викове от болка. Двамата свидетели не повярвали на Й., доколкото познавали Т. като скромен и разумен мъж. Двамата свидетели си тръгнали, като след тях тръгнал и подсъдимият Т. М.. На другия ден Й. бил целия подут и насинен по лицето. Казал, че това станало вечерта и ще води дело за нанесени вреди. Извадил си медицинско свидетелство. К. му казал да постъпи както иска, но той не може да го потвърди, защото не е видял и не знае какво е станало. Друг свидетел по делото Р. Д. М., съседка на Й. чула вечерта, че кучето й лае и излязла навън. Видяла, че колата на М. е спряна пред дома на Й.. Чула го като извикал „Б. К.” и след това се прибрала. Чула, че Й. и М. се карат, но не може да каже какво точно се е говорело. След това чула гласа на Д. и накрая гласа на Н., който казал: „Затворете вратата да не влязат козите”. Не е чула викове за помощ. На следващият ден 14.06.2010г. Н. Й. е освидетелстван от съдебен лекар в СМО при МОБАЛ – В. Т., видно от приложеното Съдебномедицинско удостоверение № 30/2010г. Според същото са установени кръвонасядания и оток на клепачите на двете очи, довели до стесняване на очните цепки, кръвонасядания в дясната слепоочна област, основата на носа, на дясната предмишница и по двете подбедрици, оплакване от главоболие и виене на свят. Носните ходове са изпълнени със засъхнала кръв. Изготвена е съдебно-медицинска експертиза по писмени данни. От заключението на вещото лице д-р Д. Г., е установено, че пострадалият е освидетелстван на 14.06.2010г. При инцидента на 13.06.2010г. на пострадалия Н. Й. са причинени: кръвонасядания и оток на клепачите на двете очи, довели до стесняване на очните цепки, кръвонасядания в дясната слепоочна област, основата на носа, на дясната предмишница и по двете подбедрици, оплаква се от главоболие и виене на свят, носните ходове са изпълнени със засъхнала кръв с кафяв цвят. В експертизата се сочи, че характера, цвета и вида на уврежданията по тялото на Й. дават основание да се приеме, че са получени на 13.06.2010г. и се изключва възможността за по – ранни дни от 13.06.2010г., тъй като техният характер, проявление и цвят ще отговарят за минал период на давност. Установените увреждания по време на прегледа на 14.06.2010г. отговарят да бъдат получени от действието с или върху твърди тъпи предмети – удари с юмруци по лицето и ритане с крака по тялото и крайниците на Й. и изключват друг механизъм на получаване. Причинените увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на Й., съпроводени с болка и страдание по време на възстановително – оздравителния процес за срок от около 20 дни. В съдебно заседание пред районния съд вещото лице е посочило, че уврежданията са с давност от около 23 часа. Пострадалият е прегледан на 14.06.2010г., между 9.00 и 11.00 часа, а инцидентът е станал на 13.06.2010г. Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите Й. Г. Д., Д. И. К., Р. Д. М., П. Г. М., писмени доказателства- Съдебномедицинско удостоверение № 30/2010г. от 04.06.2010г., от заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от д-р Д. Г. Преки доказателства, свързани с изясняване на основния факт, налице ли е изпълнително деяние и съответно участие на подсъдимия- са показанията на свидетеля очевидец- К.. Същият. Заедно със св. Д. е бил на близко разстояние и е възприел непосредствено отношенията между подсъдимия и пострадалия, както и това, че двамата са били на няколко метра един от друг. Не е забелязал подсъдимият да посяга на Й., не е възприел и разговор на висок тон, не е забелязал наранявания по лицето на Й.. Съдът изцяло кредитира показанията на посочения свидетел, като депозирани от лице, очевидец на събитието, за което свидетелстват, без съмнения за неговата обективност и непредубеденост, изложени в пълна логическа и хронологична последователност. По отношение на свидетелката Р. М., същата не е имала пряка видимост, но е възприела как К. и Д. са напуснали къщата на Й., заедно с М.. Тази свидетелка е възприела единствено разговор на висок тон между М. и Й., не е чула някой да вика за помощ, даже е чула как Й. е помолил тримата напускащи дома му затворят входната врата когато излязат. Обясненията на подсъдимия В. Д. се припокриват с показанията на горепосочените свидетели. Ето защо показанията на Н. Й. няма как да бъдат подкрепени от събрания доказателствен материал. И по-точно съдебно-медицинското удостоверение констатира наранявания спрямо Й., но по делото не е установено авторството на деянието. Свидетелят очевидец К. констатира как към момента, когато е видял Й. и М. заедно на разстояние един от друг не е забелязал наранявания или кръв, каквито са констатациите на съдебно-медицинската експертиза. Разстоянието, на което са били М. и Й. един от друг свидетелства за единствено словесен контакт между двамата, но не и за физически такъв. Двамата преки свидетели К. и Д. са напуснали дома на пострадалия заедно с подсъдимия, като към момента на напускане дома на пострадалото лице, последният е бил без видими наранявания по себе си. Така установената фактическа обстановка почива на събрания от първата инстанция доказателствен материал. Първоинстанционният съд е направил задълбочен анализ на всички събрани от него доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Всички доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност от настоящата инстанция, налагат следните правни изводи: От правна страна: Т. С.М. не следва да бъде признат за виновен за извършване на престъпление по чл. 130, ал.1 НК за това на 13.06.2010 г. около 22.00 часа в с. Д. да е причинил лека телесна повреда на Н. М. Й., изразяваща се в разстройство на здравето Настоящата инстанция подкрепя изводите на първа инстанция, че на Й. е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл. 130,ал.1 НК, като по делото не е установено авторството на деянието. По гражданският иск. С оглед изхода на делото правилно и законосъобразно районният съд е отхвърлил иска за обезщетение за причинените от деянието вреди. По разноските С жалбата е направено възражение за неправилно присъждане на разноски на ответната страна, предвид обстоятелството, че такива не са поискани изрично. Въззивна инстанция констатира, че защитата на подсъдимия не се е явила в последното заседание пред първа инстанция. Но по делото е постъпила молба от 06.06.2011г., с която защитата е заявила, че не може да се яви по делото, взето е писмено становище по същество и изрично са претендирани разноски, за които са представени и доказателства –договор за правна защита и съдействие. В този договор са записани разноските за правна помощ, в които е обективирано, че същите са платени в брой. Защитата не претендира разноски за въззивна инстанция. По гореизложените мотиви, подадената въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда се явява неоснователна, тъй като не са налице основания за отмяна или изменение на обжалвания акт, поради което и на основание чл. 338 НПК, същият следва да бъде потвърден. Водим от горното, В. окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА присъда № 411 на ГОРС, постановена на 06.06.2011 година по НЧХД № 643/2010 година, като правилна и законосъобразна. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |