Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………../………………2020 година,
гр. В..
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – В., Първи касационен състав в публично съдебно заседание на
шестнадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: В. ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Анна Димитрова и прокурора
Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Чолакова КНАХД № 3238/2019
година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Производството по делото е образувано по касационна
жалба от „Ви Ем Ка“ ЕООД, ЕИК ххххххххх, против решение № 1907/24.10.2019 г.
постановено по НАХД № 2651/2019 г. по описа на Районен съд В., с което е
изменено Наказателно постановление № 356721-F398123/04.09.2018 г., издадено от
началник отдел Оперативни дейности-В. в ЦУ на НАП, с което на касатора, за
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС, е
наложена имуществена санкция в размер на 700 лева, като съдът е намалил
наложената имуществена санкция от 700 лева на 500 лева на основание чл. 185, ал. 2, изр. последно във вр. ал. 1
от ЗДДС.
Решението на Районен съд В. се оспорва като постановено при нарушения на
материалния закон, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
както и че наложеното наказание е явно несправедливо, представляващи касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК, във вр. с чл.63,ал.1 от ЗАНН. Сочи се че
наказателното постановление е било връчено при нарушение на разпоредбата на
чл.58, ал.2 от ЗАНН. Твърди се че въззивният съд не е отчел смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, при обсъждането на мотивите за
приложението на чл.28 от ЗАНН. Изложени са доводи, че измененият от въззивният
съд размер на имуществената санкция в размер на 500 лв. е несъразмерно тежка,
спрямо извършеното нарушение. Касаторът се позовава на разпоредбата на чл.273
от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г., според която държавите
членки могат да наложат други задължения, които те считат за необходими за
осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно
облагане. В този смисъл се твърди, че правото на Европейския съюз не предвижда
изрични санкции за деяние, като процесното. Твърди се че неправилно въззивният
съд е установил фактическата обстановка, като е приел, че е налице неотчетен
приход, а реално сумата представлява начална касова наличност. Изложени са
доводи, че дружеството има трайно установена практика търговският обект да
започва с една и съща касова наличност. Поради
изложените съображения моли съда да отмени решението на ВРС, както и НП. В съдебно
заседание се представлява
от управителя на дружеството В. К., която поддържа жалбата.
Ответната страна – Национална агенция за приходите, чрез
старши юрисконсулт П., в депозирани писмени бележки изразява становище за
неоснователност на касационната жалба. Изложени са твърдения, че правилно
въззивният съд е установил несъответствие между касовата наличност и отчетените
от ФУ парични средства в размер на 200 лв., както и че правилно е приел, че не
са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Представителят
на Окръжна прокуратура В. пледира за оставяне в сила на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че
при извършена проверка на 31.07.2018 г. от служители на ЦУ на НАП, в
стопанисвания от дружеството търговски обект – риболовен магазин, находящ се в
гр.В., бул.“О.П.п.“ №246, стопанисван от „Ви Ем Ка“ ЕООД, е констатирана
разлика между разчетената касова наличност по ФУ и фактическата наличност по
описа на паричните средства в касата към момента на проверката( 328.97 лв.),
която разлика е положителна - в размер на 200 лв. и за която няма направени записвания
във ФУ, което притежава функциите служебно въведени и служебно изведени суми.
Прието е, че търговецът не е изпълнил задължението извън случаите на продажби,
да отбележи всяка промяна в касовата наличност (начална сума, въвеждане и
извеждане на пари в и извън касата) на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ и
„служебно изведени“ суми. За установеното нарушение е съставен АУАН № F
398123/03.08.2018 г. от инспектор по приходите в ЦУ на НАП, а впоследствие
издадено и процесното НП, с което е ангажирана отговорността на „Ви Ем Ка“
ЕООД, като на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС му е наложена имуществена
санкция в размер на 700 лв. за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/2006
г. на МФ.
Въззивният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от
компетентни длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, като съдържат
реквизитите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. За да потвърди наказателното постановление въззивният съд е
приел от правна страна, че от събраните доказателства се установява по
безспорен начин извършеното нарушение. Установил е, че от показанията на
разпитаните свидетели, както и от приложения към АНП дневен финансов отчет, ФУ
въведено в експлоатация в обекта е разполагало с функции служебно
въведени/изведени суми. Посочил е, че правилни са изводите на АНО, че
нерегистрираната сума не е резултат от реализирани сделки, а същата
представлява началната сума, с която се започва деня. Въззивният съд е
установил, че нарушението е първо за дружеството, както и че сумата е била
отразена в касовата книга, поради което наложеното административно наказание е
завишено, поради което и наказание в минимален размер ще постигне целите на
чл.12 от ЗАНН. Съдът е намалил наказанието към установения в закона минимум,
като е приел, че не са налице предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Решението на
Районен съд В. е правилно.
Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на
решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло
от касационния съд. Правилни са и правните изводи на Районен съд В..
Изложените в жалбата доводи не се споделят от настоящия съдебен състав.
Неправилно се твърди в касационната жалба, че
като не са били налице предпоставките за приложението на чл.58, ал.2 от ЗАНН,
това е довело до незаконосъобразност. Процедурата по чл.58, ал.2 от ЗАНН има
отношение по връчване на наказателното постановление и няма отношение по
законосъобразността на издаденото наказателно постановление. В случая
въззивният съд в мотивите на обжалваното решение е приел, че не са били налице
предпоставките за приложението на цитираната разпоредба, поради което е приел
за допустима жалбата срещу наказателното постановление и се е произнесъл по
съществото на спора. В този смисъл не е нарушено правото на защита на касатора,
поради което е неоснователно твърдението му в тази насока.
От събраните по делото доказателства не се
установява процесното неизпълнение на задължение да притежава значително
по-ниска обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от посочения
вид. Това е така, доколкото се касае за нарушение на просто извършване, за
чиято съставомерност не се изисква настъпването на вредоносен резултат. Нещо
повече, в случая е приложена разпоредбата на чл. 185, ал. 2 изр. второ от ЗДДС,
която предвижда по-лека наказуемост в случаите, когато допуснатото нарушение не
води до неотразяване на приходи, т. е. и това обстоятелство е съобразено от
законодателя, както и от административнонаказващият орган, при преценка на
обществената опасност на деянията от посочения вид и не може да се отчете
отделно и като смекчаващо отговорността обстоятелство. Освен това, нарушаването
на изискването на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за отбелязване
на всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на
пари във и извън касата) е свързано с несъблюдаване на правилата за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, съществено уврежда обществените отношения, регулирани от данъчните
закони и насочени към формирането и несмущаваното разходване на държавния
бюджет, което изключва извода за неговата маловажност.
Цитираната директива 2006/112/ЕО на Съвета от
28.11.2006 г. в касационната жалба и разпоредбата на чл.273 са неотносими в
настоящото производство. Твърдението в касационната жалба, че дружеството има
трайно установена практика търговският обект да започва с една и съща касова
наличност, не оправдава дружеството – касатор да спазва реда на „служебно
въведени“ и „служебно изведени“ суми. Отразяването на сумата, като начално
салдо в касовата книга не е достатъчно, а е необходимо да бъде отразена сумата
и във фискалното устройство.
Като е достигнал до този правен извод и е потвърдил оспореното пред него
наказателно постановление, Варненският районен съд е постановил законосъобразен
съдебен акт, който следва да се
остави в сила, поради отсъствие на касационни основания за отмяната му по чл.
348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК във връзка с
чл. 63, ал. 1, предложение второ от ЗАНН.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1
вр. с чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2-ро от ЗАНН, Административен съд-В.,
І-ви касационен състав
РЕШИ :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 1907/24.10.2019
г. постановено по НАХД № 2651/2019 г. по описа на Районен съд В..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател:
Членове: 1. 2.