№ 627
гр. София, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20211001000158 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С Решение № 260077 от 14.01.2021г., постановено по т.д. № 5720 по описа за
2014г. на Софийски градски съд, ТО, VI – 22 състав е отхвърлен предявения от Е. Е. К.,
ЕГН: ********** срещу „ЕЛОН“ ЕООД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 129, ал.
1 вр. чл. 127 вр. чл. 125, ал. 3 от ТЗ за сумата от 522 000 евро, представляваща
равностойността на притежаваните от наследодателя на Е. Е. К. - К. К., дружествени дяла
от капитала на „ЕЛОН“ ООД, като неоснователен. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК е
осъдил Е. Е. К. да заплати на „ЕЛОН“ ЕООД сумата от 2 460 лв. разноски в производството.
С определение №260650 от 01.02.2021г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК е оставено
без уважение искането на „ЕЛОН“ ЕООД заявено с молба с вх. № 270165 от 27.01.2021г. за
изменение на решение № 260077 от 14.01.2021г., постановено по т.д. № 5720 по описа за
2014г. на Софийски градски съд, ТО, VI – 22 състав, в частта за разноските.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищцата Е. Е.
К. с оплаквания за неправилност и необоснованост, предпоставено от допуснати съществени
процесуални нарушения. Излага, че неправилно първоинстанционния съд е възприел, че
оценката на активите на дружеството следва да се извърши по метода на историческата
цена, а не по метода на справедливата пазарна цена, предвид че имотите собственост на
ответното дружество са отдавани под наем и по естеството си са инвестиционни имоти, а не
1
дълготрайни материални активи и следва да се осчетоводяват по различен счетоводен
стандарт от възприетия в изготвените по делото експертизи. На следващо място твърди, че
междинния счетоводен баланс е надлежно оспорен от ищцата, като изготвените експертизи
по делото са съставени само на база на този оспорен частен удостоверителен документ, като
вещите лица не са работили с първични счетоводни документи. Излага да е неправилен
извода на първоинстанционния съд за надлежно водено счетоводство от страна на ответното
дружество, предвид че имотите собственост на последното са осчетоводени неправилно като
дълготрайни материални активи, а не като инвестиционни имоти, каквито са по естеството
си. Неправилно е възприето от съда, че не са налице несъответствия между обявените ГФО и
оспорения междинен счетоводен баланс, като видно от всички обявени ГФО от 2007г. –
2013г. не са налице „други задължения“ в размер на 594 000, 00 лв., които фигурират в
оспорения междинен счетоводен баланс, т.е. не е налице пасив в размер на 594 000, 00 лв.
Неправилен е извода на съда, че активите на ответното дружеството били заприходени в
счетоводството, съгласно действащите към съответния момент счетоводни изисквания по
тяхната историческа стойност – цена на придобиване, тъй като по делото не са налице
доказателства – първични счетоводни документи, които да удостоверяват тази стойност. При
изложените доводи е направено искане за отмяна на атакуваното решение и постановяване
на друго такова, с което да бъде уважен изцяло предявеният от Е. Е. К. иск.
Ответникът по жалбата „ЕЛОН“ ЕООД я оспорва като неоснователна и моли
атакуваното решение да бъде потвърдено. Оспорва изложеното във въззивната жалба за
нередовно водено счетоводство на „ЕЛОН“ ЕООД, несъобразено с приложимите стандарти.
Излага да е правилен извода на съда за определяне на стойността на дружествения дял,
вземайки предвид стойността на придобитите от дружеството активи по тяхната
историческа цена, т.е. по цената, по която активите, пасивите и капиталът се оценяват и
счетоводно отразяват към момента на тяхното възникване или придобиване. При
изложеното е направено искане за присъждане на разноски в полза на въззиваемата страна.
Ответникът „ЕЛОН“ ЕООД е упражнил право на жалба срещу определението
№260650 от 01.02.2021г. на СГС по чл. 248 ГПК. Сторени са оплаквания за неправилност на
посоченото определение в частта му, с която е оставено без уважение искането на последния
за изменение на решение № 260077 от 14.01.2021г., постановено по т.д. № 5720 по описа за
2014г. на Софийски градски съд, ТО, VI – 22 състав в частта за разноските. Излага, че
противно на възприетото от първоинстанционния съд по делото са налице доказателства за
реалното изплащане на адвокатското възнаграждение, представени пред съда в открито
съдебно заседание, проведено на 15.07.2020г., ведно със списък по чл. 80 от ГПК. Твърди, че
са налице доказателства по делото за връзката между адв. С. – представляващата ответното
дружеството и адвокатско съдружие - „Ем Енд Ес Асоушиейтс“, по чиято сметка са
преведени сумите, представляващи заплатен адвокатски хонорар. Моли се за отмяна на
постановеното определение.
Насрещната страна оспорва така подадената частна жалба по реда на чл. 248, ал.
2
3 от ГПК.
Софийският апелативен съд, преценявайки събраните по делото доказателства,
по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и при спазване на чл. 269, изр. 2 от ГПК,
приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в процесуално- преклузивния срок по чл.259, ал.1
от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирана страна с правен
интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.
Софийски градски съд е бил сезиран с иск с правна квалификация чл. 129, ал. 1
вр. чл. 127 вр. чл. 125, ал. 3 от ТЗ.
В обстоятелствената част на исковата молба са въведени твърдения, че ищцата Е.
Е. К. е единствен наследник на майка си К. А. К.. Наследодателката умира на 19.02.2014 г.,
като към този момент има качеството на съдружник в „ЕЛОН“ ООД, притежаващ 50 % от
капитала на дружеството. Поддържа, че стойността на дружествения дял на починалия
съдружник възлиза на 522 000 евро, поради което моли съда да осъди ответното дружество
да й плати тази сума, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до
окончателното плащане. Ищцата оспорва изготвения от ответното дружество междинен
баланс към 28.02.2014г., като твърди, че същият не отразява действително притежаваните от
дружеството активи и пасиви. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „ЕЛОН“ ООД оспорва предявения иск. Оспорва обстоятелството, че
стойността на дружествения дял на починалия съдружник е тази, посочена в исковата молба.
Сочи, че съгласно изготвения междинен баланс към 28.02.2014г., чистата стойност на актива
на дружеството е нулев, поради което реално изплащане на равностойност на дял не може да
бъде извършено. Поддържа, че счетоводството на дружеството е водено редовно, съответно
изготвеният междинен баланс отговаря на действителните записвания в него. Моли съда да
отхвърли предявения иск, като му присъди направените в производството разноски.
Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от събраните
доказателства, както и от извършената от съда справка по партидата на дружеството
„ЕЛОН“ ООД, ЕИК ********* в Търговския регистър към Агенция по вписванията /ТР/, че
от пререгистрацията на дружеството в ТР – 29.09.2010г. до 19.02.2014г. съдружници в
дружеството са били Е. А. К. и К. А. К.. Видно от представените по делото препис-
извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници /л. 431 и 430 от делото/, К. К.
умира на 19.02.2014г. и оставя за свой наследник по закон дъщеря си Е. Е. К.. Ето защо
следва да се приеме, че членственото правоотношение на наследодателката на ищцата с
ответното дружество е прекратено, считано от 19.02.2014г. при хипотезата на чл. 125, ал. 1,
т. 1, предл. 1 от ТЗ. Към този момент наследодателката на ищцата притежава дялово участие
в капитала на дружеството от 50 % - 25 дружествени дялове, всеки с номинал 100 лева. След
смъртта на К. К., на наследницата й Е.К. не са заплатени притежаваните от починалия
3
съдружник дружествени дялове.
При горните данни, съдът намира следното:
Спорният въпрос по настоящото дело е дали ищцата притежава вземане по
чл.125, ал. 3 от ТЗ, по който въпрос въззивният съд намира следното:
Съобразно чл.125, ал. 3 от ТЗ при прекратяване на участието на съдружник в
дружество с ограничена отговорност имуществените последици се уреждат въз основа на
счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Под
„имуществени последици" се разбира възможността бившият съдружник, в настоящия
случай наследник на починалия съдружник да получи паричната равностойност на
дружествения си дял по чл.127 от ТЗ. Според трайно установената съдебна практика така
решение № 100/7.02.2013 г. по т.д. № 665/2011 г. на ВКС, I т.о.; решение № 178/22.02.2016 г.
по т.д. № 2316/2014 г. на ВКС, II т.о.; решение № 149/22.02.2016 г. по т.д. № 1747/2014 г. на
ВКС, II т.о. и др. тази равностойност се определя към края на месеца, в който е прекратено
членственото правоотношение на база процентното участие в дяловия капитал, приложено
спрямо т.нар. чисто имущество на дружеството - превишението на актива над пасива /без
собствения капитал, резервите и финансовия резултат/, като подобно изплащане на дела не
се извършва при превишение на пасивите над активите. Изяснено е и, че за целта следва да
се изготви междинен счетоводен баланс към края на месеца, в който е настъпило
прекратяването, в който действителните активи и пасиви да се отразят по историческата им
цена, която е цена на придобиване, себестойност, справедлива цена или друга цена според
приложимите счетоводни стандарти /чл. 13, ал. 1 и 2, § 1, т. 3 и 4 от ДР на ЗСч - отм./, а не
по пазарната стойност, която е от значение само при ликвидация на дружеството така
решение № 73/17.10.2017 г. по т. д. № 1465/2015 г., решение № 71/18.12.2017 г. по т.д. №
2899/2015 г., решение № 206/6.08.2018 г. по т.д. № 1108/2017 г. на ВКС, II т.о.. Съставеният
от дружеството междинен счетоводен баланс няма обвързваща съда материална
доказателствена сила и при оспорване на извършените счетоводни записвания, редовността
им подлежи на проверка от съдебна експертиза за стойността на активите и пасивите към
релевантния по чл.125, ал. 3 от ТЗ момент, при спазване нормативните разпоредби на
счетоводното законодателство и съответните приложими счетоводни стандарти, действащи
по това време.
Въпросът за размера на дружествения дял, изчислен съобразно чл.125, ал. 3 от ТЗ,
обаче не е свързан с основанието на иска, а с неговия размер. Основанието на този иск са
съществувалото членствено правоотношение между страните и неговото прекратяване на
определена дата, което в настоящият случай е безспорно установено.
В процесния случай е налице оспорване на представения по делото междинен
счетоводен баланс, като в тази хипотеза материално - правният въпрос, който следва да бъде
решен в настоящото производство, е каква е стойността, с която следва да бъдат вписани в
него притежаваните от дружеството активи и налице ли са пасиви и активи и какви са
4
техните стойности. За изясняване на посочения въпрос са допуснати пред
първоинстанционния съд комплексна съдебно – счетоводна и оценителна експертиза, както
и допълнителна такава, а пред настоящата инстанция е допуснато изслушването на съдебно
– счетоводна експертиза и разкриване на банкова тайна за установяване твърденията на
ищцата във връзка с естеството на имотите притежавани от ответното дружество и дали
последните по съществото си са дълготрайни материални активи или инвестиционни имоти
и приложимите спрямо тях счетоводни стандарти.
От допусната и изслушана в настоящото производство съдебно – счетоводна
експертиза се установява, че общо осчетоводения приход от наем и ел. енергия за процесния
период 2007г. – 28.02.2014г. е в размер на 25 560,83 лв., общо обявения приход от наем в
ОПР към ГФО за процесния период е 29 000 лв., а общо осчетоводения приход само от наем
за процесния период е в размер на 23 505,05 лв. Вещото лице посочва още, че при изискване
на информация кои имоти са отдавани под наем през процесния период, от счетоводството
на дружеството, респ. от кои имоти е прохода от наем беше отговорено от страна на
ответното дружество, че ателиета – 2, 3 и 4 и апартамент 2 са обекти част от жилищна
сграда с адрес: гр. ***, район ***, ул. „***“ № 13. Вещото лице е посочило още, че сумите и
фактурите, в които не е посочен за кой имот се отнася съответния наем, счетоводството не
може да даде отговор, поради липса на документи, като по твърдения на ответника
документите се съхраняват от ищцата – Е. Е. К..
От горното следва, че в действителност част от процесните имоти са били
отдавани под наем в посочения период, като от експертизата не се установява кои точно.
Както е посоченото и от вещото лице, участвало в изготвянето на комплексната съдебно –
счетоводна и оценителна експертиза пред първоинстанционния съд, когато един имот се
отдава под наем, то последния по съществото си е инвестиционен имот и следва да бъде
заприходен по НСС № 40, а когато имотът е дълготраен материален актив се заприходява по
различен счетоводен стандарт, а именно НСС № 16. Както е установено от двете
комплексни съдебно – счетоводни и оценителни експертизи всички имоти, собственост на
ответното дружество са били осчетоводявано като дълготрайни материални активи по НСС
№ 16. Дори да се приеме, че част от процесните имоти са отдавани под наем, тъй като от
експертизата не може да бъде установено кои са точно имотите отдавани под наем, то
оценката и възможните корекции в стойността на дълготрайните материални активи са
предварително разписани в приложимите от дружеството счетоводни стандарти, като
намират отражение в съставяните годишни счетоводни отчети, които търговецът има
задължение да обявява в Търговския регистър. В случая, след направен анализ на
счетоводната документация на ответното дружество и обявените от него в Търговския
регистър годишни финансови отчети, вещите лица – счетоводители в двете приети по
делото заключения на комплексните експретизи, пред първоинстанционния съд, стигат до
извод, че дълготрайните материални активи на дружеството са заприходени в
счетоводството на дружеството, съгласно действащите към съответния момент счетоводни
изисквания, по тяхната историческа стойност – цена на придобиване, която е равна на цената
5
на придобиване на този актив, чрез строителство. Дори да се приеме, че част от тези имоти
са отдавани под наем ( до който извод е стигнало вещото лице, изготвило заключението
пред настоящата съдебна инстанция), съдът намира за неоснователни направените от
ищцовата страна оспорвания на счетоводните записвания, отразени в изготвените от
„ЕЛОН“ ООД годишни финансови отчети, тъй като тези отчети са приети от съдружниците
в дружеството, респективно няма данни починаналата съдружничка и наследодателка на
ищцата да се е противопоставяла на приемането на тези отчети или да е правила някакви
възражения срещу водената от дружеството счетоводна политика. Горното води до извода,
че макар и част от имотите да са били отдавани под наем, то счетоводната политика приета
от съдружниците в ответното дружество, включително и наследодателката на ищцата е била
последните да се осчетоводяват по НСС № 16 – приложимия за дълготрайните материални
активи стандарт, следователно не може да се приеме, че е налице неспазване на
нормативните разпоредби на счетоводното законодателство и съответните приложими
счетоводни стандарти и да се извърши определяне на стойността на дружествения дял на
ищцата, като се извърши оценка на активите не по приложимата историческа стойност, а по
пазарна стойност. Дори да се приеме, че процесните имоти следва да бъдат квалифицирани
като инвестиционни, то съгласно изричният текст на т.3.2 на НСС № 40, ползваните в
дейността на дружеството имоти се отчитат като дългосрочни материални активи и се
отчитат по реда на НСС № 16 - Дълготрайни материални активи, независимо от това, дали
се изграждат, или разработват. Горното води до извода, че изрично в приложимия за
инвестиционните имоти счетоводен стандарт е разписано, че ако инвестиционните имоти се
използват в дейността на дружеството, то последните се отчитат по НСС № 16, приложим за
дълготрайните материални активи.
Предвид изложеното неоснователно е направеното във въззивната жалба
оспорване на междинния счетоводен баланс, в частта касаеща отчитане на активите,
предвид, че процесните имоти са осчетоводени при спазване нормативните разпоредби на
счетоводното законодателство и съответните приложими счетоводни стандарти.
На следващо място е направено оспорване на изготвения от дружеството
междинен счетоводен баланс във връзка с отразените в него на страна на пасива счетоводни
записвания, което настоящият състав приема за основателно, поради следното:
Достоверността на финансовия отчет, съставна част от който е счетоводния
баланс, е от водещо значение за имуществените последици в хипотезата на чл. 125, ал. 3 ТЗ,
а редовността на воденото счетоводство е гаранция за достоверността на информацията,
изнесена в баланса. Финансовите отчети трябва да представят вярно и честно
имущественото и финансовото състояние и финансовите резултати от дейността на
предприятието, паричните потоци и собствения капитал. Именно всеобхватността и
достоверността на счетоводството поставя изисквания към съдържанието, съставянето и
публичността на финансовите отчети, както и към лицата които ги съставят, които и
изисквания, насочени към неопределен кръг от правни субекти, следва да бъдат определени
6
със задължителна сила- в случая със ЗСч. /Обн. ДВ, бр. 98/16.11.2001 г., отм. ДВ, бр.
95/08.12.2015г./. Съгласно чл. 4, ал. ЗС (отм.); , счетоводството се осъществява и
финансовите отчети се съставят в съответствие с изискванията на този закон при
съобразяването със основни счетоводни принципи, изброени в т. 1. - т. 8. Предприятията
осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските
операции и факти, спазвайки изискванията за съставянето на документите съгласно
действащото законодателство- ал. 3 на чл. 4 ЗС (отм.); , като съгласно чл. 13, ал. 3 ЗС (отм.);
, активите, собственият капитал, пасивите, приходите и разходите се оценяват и записват
при тяхното придобиване или възникване по историческата им цена или друга цена, в
съответствие именно с приложимите счетоводни стандарти.
В настоящият случай на страна на пасива, в графа „други задължения“ в
оспорения от ищцата междинен счетоводен баланс е записана сума в размер на 594 000, 00
лв., която сума не е документално обоснована, нито е била включена в изготвените от
дружеството годишни финансови отчети за предходните години на страната на пасива в
графа „други задължения“. Вещите лице - счетоводители по допуснатите две комплексни
експертизи пред първоинстанционния съд, заявяват, че спорната сума е била счетоводно
отразена в предходните годишни финансови отчети в графа „резерви“, като при изготвяне
на междинния счетоводен баланс към 28.02.2014г. е извършена счетоводна операция и
сумата е преместена от „резерви“ в „други задължения“. Настоящият състав, счита че тази
счетоводна операция не е документално обоснована, като не са налице първични счетоводни
документи, от които да бъде направен извод за основанието за извършения счетоводен
запис. Ето защо сумата от 594 000, 00 лв. следва да бъде изключена от пасива.
За определяне стойността на дружествения дял следва да се вземе предвид
втората изготвена по делото комплексна съдебно – счетоводна и оценителна експертиза и
изготвения от вещото лице междинен счетоводен баланс към 28.02.2014г. при оценка на
активите по историческа цена, като се изключи от графа „други задължения“ сумата в
размер на 594 000 лв. и без да се взимат предвид собствения капитал, резервите и
финансовия резултат, съобразно посочената константна практика на ВКС, относно начина
на определяне на равностойността на дружествения дял. Съобразявайки изложеното
настоящата инстанция достигна до извод, че т.нар. чист актив на дружеството е в размер на
537 000, 00 лв., като равностойността на дружествения дял на ищцата Е. Е. К., съобразно
процентното участие в дяловия капитал е в размер на 268 500 лв., разпределено в 25 дяла с
номинална стойност 10 740 лв. Ето защо искът на ищцата следва да бъде частично уважен
до посочената сума.
Предвид частичното несъвпадение в изводите на двете инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде отменено, в частта с която е отхвърлен искът
на Е. Е. К. срещу „ЕЛОН“ ЕООД с правно основание чл. 129, ал. 1 вр. чл. 127 вр. чл. 125, ал.
3 от ТЗ за сумата от 268 500 лв. с равностойност в евро 137 281.37 евро към датата на
предявяване на исковата молба, представляваща равностойността на притежаваните от
7
наследодателя на Е. Е. К. - К. К., дружествени дяла от капитала на „ЕЛОН“ ООД, като в
останалата част, с която искът е отхвърлен за сумата до 599 000 евро решението следва да
бъде потвърдено.
По частната жалба на ответника по чл. 248, ал. 3 ГПК.
Ответника, сега въззивник обжалва определение № 260650 от 01.02.2021г. по т.д.
№ 5720/2014г. на Софийския градски съд, ТО, VI - 22 състав, в частта, с която е оставено без
уважение искането на последния за изменение по реда на чл. 248 ГПК на Решение №
260077 от 14.01.2021г.
Настоящият състав на съда намира подадената частна жалба за основателна,
поради следното:
Споделя се изложеното от първоинстанционния съд, че за да бъдат присъдени
разноски в полза на страната, представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение на ОСГТК № 6/2012г., само реално заплатените от страната разноски
подлежат на възмездяване, като в договора за правна защита и съдействие следва да бъде
указан вида на плащане и когато възнаграждението е платено в брой, този факт следва да
бъде отразен в договора за правна помощ, а самия договор да е приложен по делото. От
доказателствата по делото е видно, че с Договор за правна защита и съдействие от
21.06.2016г. (л.368) ответника „ЕЛОН“ ООД възлага на „ЕМ ЕНД ЕС АСОУШИЕЙТС“ АС
да извършва процесуално представителство по т.д. № 5720/2014г. срещу възнаграждение,
като изрично в договора е предвидено упълномощаване на адв. С.В. С. за осъществяването
на посоченото процесуално представителство. По делото са представени доказателства за
реалното заплащане на адвокатски хонорар в размер на 7200 лв. (л.787 и 788), както и
пълномощно за адв. С.В. С. (л.104). Предвид изложеното не се споделя извода направен от
първоинстанционния съд, че не може да се установи връзка между адвокатското съдружие в
полза на което е заплатен адвокатския хонорар и адв. С..
По изложените мотиви обжалваното определение следва да бъде изцяло
отменено.
По разноските:
С оглед пререшаване на спора САС дължи произнасяне относно разпределението
на разноските между страните.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищцата следва да бъдат присъдени
сторените в първоинстанционното производство разноски съобразно представен списък по
реда на чл. 80 от ГПК (л.740 - 741), съразмерно с уважената част от иска, които са в общ
размер на 2 294,60 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗАдв. ответникът
следва да бъде осъден да заплати адв. В. П. Г. адвокатско възнаграждение за производството
8
пред СГС, съразмерно с уважената част от исковете с включен ДДС, което съобразно
пререшаването на спора пред САС е в размер на 7 176,35 лв. с ДДС.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да бъдат присъдени
сторените в първоинстанционното производството разноски, съобразно представен списък
по реда на чл. 80 от ГПК (л.784), съразмерно с отхвърлената част от иска и уважаване на
частната жалба по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК, които са в общ размер на 7 119,50 лв.,
предвид частичното уважаване на иска пред настоящата съдебна инстанция.
За пред настоящата съдебна инстанция разноски се дължат на страните
съразмерно.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съобразно представен пред настоящата
инстанция списък по реда на чл. 80 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата от 131,50 лв. – разноски сторени пред въззивната инстанция.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. ответникът следва да
бъде осъден да заплати адв. В.А. В. адвокатско възнаграждение за производството пред
САС, съразмерно с уважената част от исковете с включен ДДС, което е в размер на 6 860,75
лв. с ДДС.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съобразно представен пред настоящата
инстанция списък по реда на чл. 80 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника сумата от 4422,05 лв. – разноски сторени пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260077/14.01.21г., постановено по т.д. 5720/2014г. по описа
на СГС, ТО, VI - 22 в частта, с която e отхвърлен предявения от Е. Е. К., ЕГН: **********
срещу „ЕЛОН“ ЕООД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 129, ал. 1 вр. чл. 127 вр.
чл. 125, ал. 3 от ТЗ за сумата от 137 281.37 евро, представляваща равностойността на
притежаваните от наследодателя на Е. Е. К. - К. К., дружествени дяла от капитала на
„ЕЛОН“ ООД, като неоснователен и в частта, с която на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК е
осъдил Е. Е. К. да заплати на „ЕЛОН“ ЕООД сумата от 2 460 лв. разноски в производството
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЕЛОН“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Е. Е. К., ЕГН:
********** на основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ сумата от 137 281.37 евро, представляваща
равностойност на притежаваните от наследодателя на Е. Е. К. - К. К., дружествени дяла от
капитала на „ЕЛОН“ ООД, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата
молба – 01.09.2014г. до окончателното изплащане на сумата.
9
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260077/14.01.21г., постановено по т.д. 5720/2014г.
по описа на СГС, ТО, VI - 22 в останалата част.
ОТМЕНЯ Определение № 260650/01.02.2021г., постановено по реда на чл. 248 от
ГПК по т.д. № 5720/2014г. по описа на СГС, ТО, VI – 22 състав.
ОСЪЖДА „ЕЛОН“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Е. Е. К., ЕГН:
********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 2 294,60 лв. / две хиляди двеста
деветдесет и четири лева и шестдесет стотинки/ - сторените пред СГС разноски.
ОСЪЖДА „ЕЛОН“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на адв. В. П. Г. на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 38, ал. 1, т.2 и т.3 от ЗАдв. адвокатско
възнаграждение в размер на 7 176,35 лв. с ДДС /седем хиляди сто седемдесет и шест лева и
тридесет и пет стотинки/ – за производството пред СГС.
ОСЪЖДА Е. Е. К., ЕГН: ********** да заплати на „ЕЛОН“ ЕООД, ЕИК
********* на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 7 119,50 лв. / седем хиляди сто и
деветнадесет лева и петдесет стотинки / - сторените пред СГС разноски.
ОСЪЖДА „ЕЛОН“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Е. Е. К., ЕГН:
********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 131,50 лв. /сто тридесет и един лева
и петдесет стотинки/ - сторените пред САС разноски.
ОСЪЖДА „ЕЛОН“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на адв. В. П. Г. на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 38, ал. 1, т.2 и т.3 от ЗАдв. адвокатско
възнаграждение в размер на 6 860,75 лв. с ДДС /шест хиляди осемстотин и шестдесет лева и
седемдесет и пет стотинки/ – за производството пред САС.
ОСЪЖДА Е. Е. К., ЕГН: ********** да заплати на „ЕЛОН“ ЕООД, ЕИК
********* на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 4422,05 лв. /четири хиляди
четиристотин двадесет и два лева и пет стотинки/ - сторените пред САС разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10