№ 8528
гр. София, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110143809 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал.1 от КЗ, вр.чл. 49, вр. чл.
45 от ЗЗД от ЗК „Л.И.“ АД срещу А. „П.И.“ за заплащане на сумата 1409,47 лева - главница,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС със срок
на покритие 28/05/2018-27/05/2019г. за вреди по л. а. „БМВ“, модел „740IL”, с рег. №
********, причинени при ПТП на 16.08.2018 г. при движение по бул. „С.ш.“ след село
Кокаляне, настъпили в резултат от преминаване през необезопасена и несигнализирана
неравност /дупка/ на пътното платно, ведно със законна лихва от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане на вземането.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Намира, че ищецът не обосновава
претенцията си с така представения протокол за ПТП, от който не се установява мястото на
настъпване на ПТП, което не е посетено от служители на МВР и не е настъпило в тяхно
присъствие, не е описано наличието на препятствие или посочен размера му. Поддържа, че
застрахователната полица не съдържа минималните задължителни реквизити по чл. 345,
ал.1, т. 3 от КЗ и че Общите условия на застрахователя, които не се представят, не са
спазени. Оспорва настъпването на вредите и твърди, че се дължат на обикновено ползване
на МПС, от съприкосновение с бордюр и др. Навежда възражение за съпричиняване по чл.
51, ал. 2 от ЗЗД и твърди, че водачът на л.а. „БМВ“ е допринесъл на настъпване на вредите,
като е шофирал в нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Общият фактически състав по чл. 410, ал.1 от КЗ, правопораждащ суброгационното
право на застрахователя на риска по имуществената застраховка включва няколко елемента:
наличие на имуществено застрахователно правоотношение между ищеца-застраховател и
увреденото застраховано лице; настъпило застрахователно събитие или съществуващо
основание за ангажиране гражданската отговорността на увреждащото лице към
собственика на увреденото имущество по силата на чл. 45 от ЗЗД или сл. ЗЗД; плащане от
застрахователя към застрахования на дължимото застрахователно обезщетение. В случая
1
увреждането на застрахованото имущество се твърди да е в резултат на виновното
бездействие на служители на ответника, които не са изпълнили задължения си да обезопасят
и сигнализират процесната неравност на пътния участък, с оглед на което се иска да бъде
ангажирана гаранционната отговорност на АПИ по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, като
възложител на работата по изграждане, поддържане и ремонт на пътя.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответника за липса на валидно
застрахователно правоотношение към датата на пътно-транспортното произшествие, с оглед
на приетите писмени доказателства - договор за имуществена застраховка „Каско“
№*********, със срок на покритие 28.05.2018-27.05.2019 г. Следва да се отбележи, че
договорът за застраховка е абсолютна търговска сделка и спрямо него е приложима
разпоредбата на чл. 293 от ТЗ, според която страна по търговска сделка не може да се
позовава на нищожността й, ако от цялостното й поведение може да се заключи, че не е
оспорвала валидността на сделката. Последното се потвърждава от обстоятелството, че в
изпълнение на договор застахователят е заплатил застрахователно обезщетение в полза на
застрахованото лице и самото действие по предявяване на иск за регресното вземане. С
оглед цялостното извънпроцесуално и процесуално поведение на застрахователя по
застраховка „Каско“ следва да се приеме, че същият никога не е оспорвал, че между него и
собственика на увредения автомобил към датата на ПТП е бил валидно сключен
застрахователен договор. Не намира опора възражението на ответника, че твърдения
застрахователен риск не е покрит, тъй като от предметното съдържание на полицата и
общите условия, които са служебно известни и обявени в интернет, както и посочва и
ответника, застрахователното покритие е при „Клауза 1-всички рискове“и обхваща всички
рискове, вкл. процесния.
Приет е Протокол за ПТП № 1-718369/16.08.2018 г., съставен от мл. авток. И.Б. при
ОПП-СДВР, който по своята правна същност е официален свидетелстващ документ, който
съдът цени по реда на чл. 179 от ГПК, поради което се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените в него и непосредствено възприети от
длъжностното лице факти при огледа на пътя. От документа се установява, че длъжностното
лице е посетило мястото на настъпването на произшествието и отразило относимите
обстоятелства за определяне на механизма на произшествието, като местоположението на
МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци, маркировка
на мястото на произшествието, наличието на неравност по пътя – в конкретния случай
дупка на пътя, възпроизведени в схема на пътя. Удостоверено е, че липсва сигнализация за
наличието й. Вярно е, че произшествието не е станало в присъствие на длъжностното лице,
но протоколът за ПТП, анализиран и преценен заедно и поотделно със събраните писмени
доказателства и САТЕ, и в контекста на естеството на ПТП, еднозначно доказва
твърденията на ищеца. По отношение мястото на настъпване на ПТП се установява, че е
реализирано на бул. „С.ш.“ с посока на движение от гр. София към гр. Самоков и след
табелата за с. Кокаляне. Съгласно Решение № 945/01.12.2004 г. на Министерски съвет за
утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане на списък на
републиканските пътища, това е Път №82- Костенец - Радуил - Боровец - Самоков -
Панчарево – София, за чието стопанисване отговаря ответника.
За изясняване на спора е допусната САТЕ, неоспорена от страните, ценена от съда
при условията на чл. 202 от ГПК, вещото лице по която установява, че стойността на
имуществените вреди по л.а. възлизат по средни пазарни цени на сумата 1400 лв. и са в
пряка причинна връзка с реализираното ПТП.
По силата на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, ответникът отговаря поради проявено от
служителите му бездействие и неполагане на дължимата грижа да контролира и поддържа
изправно състоянието пътната настилка и да отстранява във възможно най-кратък срок
препятствията по нея и -чл. 167, ал. 3, вр. с ал. 1 от ЗДвП. Ответникът е длъжен и по силата
на чл.30, ал.1 ЗПът. да поддържа пътната настилка в годно за безопасното й ползването
състояние и това му задължение не зависи от обстоятелството дали е бил уведомен за
състоянието на пътя, тъй като съгласно чл. 165, ал.1, т. 7 от ГПК има задължение да
2
извършва превантивна дейност за ограничаване на пътнотранспортните произшествия и
последиците от тях. Тъй като АПИ като юридическо лице изпълнява своите задължения чрез
възлагане на определена работа на определени физически лица, те носят деликтна
отговорност, в случай че не са взели необходимите мерки за осигуряване на безопасността
на движение по улици и пътища, държавна собственост.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установяват всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1
ЗЗД. Същевременно ответната страна не доказа, че е осигурила сигнализиране на пътния
участък, а именно като такъв с неравност на пътната настилка, и участниците в движението
са предупредени за опасностите по пътя /чл. 13, ал. 1 от ЗДвП/. Не доказа да е положил
грижата на добър стопанин на пътя и изпълнил нормативно установеното си задължение да
сигнализира своевременно опасностите на пътя, тъй като само когато лицето е предприело с
дължимата грижа предписаните от закона действия, то няма да отговаря за вреди (вж.
определение по гр. д. № 997/2019 г., ІІІ г. о. на ВКС, решение по гр. д. № 1068/2017 г. на ІV
г. о. на ВКС). Ищецът е изпълнил задължението си да репарира вредите чрез заплащане на
застрахователно обезщетение, при което обезпечитално-гаранционната отговорност на
ответника следва да бъде ангажирана, поради проявено от служителите му бездействие и
неполагане на дължимата грижа.
Ответникът дължи действителната стойност на вредата и на обезщетяване подлежат
увредените лица за причинените им при настъпване на застрахователно събитие
имуществени вреди по тяхната пазарна стойност. Ответникът следва да заплати размера на
причинените вреди адекватно според действителната им стойност към момента на
произшествието. Ето защо, с оглед заключението на САТЕ, предявеният иск за главница се
явява изцяло основателен, доколкото до края на съдебно дирене не бяха ангажирани
доказателства за погасяване на спорното материално право. Търсеното парично задължение
е дължимо и изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата законна
мораторна лихва.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът трябва да
бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сторените разноски за сумата общо 456,38
лв. за платени държавна такса, възнаграждение на вещо лице и юрисконсулт, последното
определено от Съда в минималния размер по чл. 25 от НЗПП, на основание чл. 78, ал. 8 от
ГПК.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. „П.И.“, Булстат:*********, седалище и адрес на управление:
************, да заплати на „З.К. „Л.И.““ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: **********, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр.чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД,
сумата 1409,47 лева - главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по Договор за имуществена застраховка „Каско“ №*********, със
срок на покритие 28.05.2018-27.05.2019 г. за вреди по лек автомобил „БМВ“, модел „740IL”,
с рег. № ********, причинени при пътно-транспортно произшествие на 16.08.2018 г. при
движение по бул. „С.ш.“ с посока на движение от гр. София към гр. Самоков и след табелата
за с. Кокаляне, в резултат от преминаване през необезопасена и несигнализирана неравност
на пътното платно, ведно със законната лихва, считано от 12.08.2022 г. до окончателното й
плащане.
ОСЪЖДА А. „П.И.“, Булстат:*********, седалище и адрес на управление:
************, да заплати на „З.К. „Л.И.““ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 456,38 лева – съдебни
разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
3
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4