Решение по дело №345/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 411
Дата: 4 юни 2020 г. (в сила от 4 юли 2020 г.)
Съдия: Ивайло Асенов Йорданов
Дело: 20204520200345
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

град Русе, 04.06.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание, проведено на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ

 

при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …..………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов АНД 345 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на И.Н.В., депозирана против наказателно постановление № 19-1085-003769 от 17.01.2020г., издадено от Началник сектор „ПП“ към ОДМВР - Русе, с което на основание чл. 178Д ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна. В подкрепа на тези твърдения се инвокират доводи, че жалбоподателят не е осъществил състава на нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност, тъй като притежава всички необходими документи, които му позволяват да паркира на място за паркиране на хора с увреждания.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа подадената жалба по изложените с същата фактически и правни доводи.

Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща представител и не заема становище по депозираната жалба.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

 

По допустимостта на жалбата

 

Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат на издаденото наказателно постановление, депозирана е в преклузивния срок за обжалване и касае подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление, поради и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

 

Съдът‚ след като извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало със съставянето на АУАН № 19-1085-003769 от 16.12.2019г. (бланков № 377814), за това че на 06.12.2019г., около 01,46 часа, в град Русе, ул. „Стефан Стамболов“ до дом № 55, като водач на лек автомобил Фолксваген Туран, с рег. № Р 44 07 ВТ, собственост на С.Л.А., е нарушил правилата за престой и паркиране, като е паркирал моторното превозно средство на сигнализирано с пътен знак място за хора с трайни увреждания, без да има това право, които факти са субсумирани от актосъставителя като нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление № 19-1085-003769 от 17.01.2020г., с което на жалбоподателя, на основание чл. 178Д ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП.

По реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН административнонаказващият орган е поправил допусната нередовност в АУАН, касаеща датата на нарушението.

Въз основа на така установеното от фактическа страна и извършената оценка на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

От събраните в хода на производството доказателства и извършената им оценка, поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, не може да бъде изведен единственият възможен извод, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност.

Видно от представените и приети по делото писмени доказателства – Карта за паркиране на хора с трайни увреждания сериен № 1356 (лист 6 от делото) и пълномощно (лист 7), жалбоподателят е управлявал МПС, което е собственост на лице, притежаващо карта, даваща му право да използва място за преференциално паркиране на пътни превозни средства, превозващи хора с трайни увреждания на обозначените за това места. В случая безспорно водачът не е поставил на видно място притежаваната от него карта, удостоверяваща това негово право, но неизпълнението на това негово задължение не може да се приравни на липса на право да използва място за преференциално паркиране на пътни превозни средства, превозващи хора с трайни увреждания.

Самият автомобил е собственост на лице с трайни увреждания и е бил използван за нуждите на това лице.

По изложените мотиви, жалбоподателят не е нарушил изискванията на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП и неправилно е санкциониран на основание чл. 178д ЗДП. Санкционната норма предвижда наказание за лице, което, без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, но е приложена неправилно, тъй като жалбоподателят има право да паркира на такова място, поради което наложеното наказание следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът

 

         

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-1085-003769 от 17.01.2020г., издадено от началник сектор „ПП“ към ОДМВР - Русе, с което на И.Н.В., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 178Д ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 200 (двеста) лева, за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: