№ 17260
гр. София, 22.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20241110108663 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Н. Р. Ш. срещу
„фирма“ ЕООД.
Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за потребителски
кредит № 809378/06.02.2023г., съгласно който на ищеца е отпусната сумата от
550лв. при фиксиран ГЛП от 40,05% и ГПР от 49,78% с краен срок за
погасяване 24.04.2023г. В чл. 5.1 от договора било уговорено, че в срок от 3
дни от усвояването на сумата, заемателят се задължава да предостави на
кредитора едно от следните обезпечения: 1. безусловна банкова гаранция или
2. поръчителство. Чл. 11, ал. 2 предвиждал, че при неизпълнение на
задължението на заемателя за предоставяне на обезпечение, същият дължи
неустойка в размер от 158,92лв., която му била начислена и общата дължима
сума по договора възлизала на 737лв.
Ищецът твърди, че клаузата на чл. 11 от договора е нищожна поради
противоречие с императивни норми на закона. Счита, че с нея се цели
заобикаляне на закона относно максимално допустимия ГПР. Отделно от
това, разписаният ГПР бил неточен, доколкото в него не била включена
уговорената неустойка, а и не било изпълнено изискването за посочване на
компонентите, които го формират, за яснота и прозрачност. Евентуално
посочва, че клаузата за заплащане на неустойка е нищожна като
противоречаща на добрите нрави. Изтъква, че клаузата е неравноправна.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че клаузата на чл. 11, ал. 2 от договора е нищожна,
както и ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 5,00лв., като
частична претенция от 158,92лв., представляваща недължимо платени суми
по договора за кредит, ведно със законната лихва.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения
срок. Счита, че производството е недопустимо, тъй като е налице злоупотреба
с права от страна на ищеца, доколкото бил образувал няколко сходни дела за
1
други договори пред СРС. Посочва, че са налице условията на чл. 213 ГПК.
Изтъква, че исковата молба е нередовна. Излага съображения и за
неоснователност на исковете, като поддържа, че договорът отговоря на
изискванията на ЗПК, и включвал ясно посочване на ГПР с неговите
компоненти. Твърди, че уговорената клауза за неустойка е действителна и
обезпечава неизпълнението на задължението на ищеца. Последният
разполагал с възможност да се откаже от договора и черпил права от
собственото си неправомерно поведение. Поддържа, че е налице
индивидуално и добросъвестно договаряне. Посочва, че това бил пореден
договор между страните и на ищеца му били известни клаузите. Счита, че
всички платени суми от ищеца са на годно правно основание.
Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на
страните, намира следното:
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, като са
изложени съображения за нищожност на клаузата за неустойка. Ищецът не е
длъжен да дава правна квалификация на претенциите си. По отношение на
осъдителния иск, за редовност на исковата молба е необходимо само ищецът
да твърди плащане на суми без основание, което е сторил в случая, поради
което не е налице нередовност.
Предявените искове са допустими. Няма основание за приложение на
чл. 213 ГПК, доколкото другите дела са по-рано образувани и именно по тях
следва да се направи това искане. Отделно от това, нормата на чл. 213 ГПК
предвижда възможност, която съдът намира, че в случая не следва да бъде
прилагана.
Предявени са за разглеждане установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД и осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване: сключването на договор за кредит между страните със соченото в
исковата молба съдържание, съдържащо описаната в исковата молба клауза
за дължимост на неустойка, която противоречи на императивни норми и на
добрите нрави; извършено плащане на суми в полза на ответника по договора.
В тежест на ответника е да докаже: наличие на основание за
получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидни договорни
клаузи, отговарящи на императивните изисквания на закона или
индивидуалното им договаряне.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно, че между
тях е сключен описания договор за кредит със соченото в исковата молба
съдържание, като на ищеца е отпусната сумата от 550лв.
Представените от страните писмени доказателства са допустими и
относими, поради което следва да бъдат приети.
Останалите искания следва да бъдат оставени без уважение, тъй като
няма необходимост от тях – ответникът е представил с отговора на исковата
молба досието по кредита, включително справка за извършените плащания, и
2
няма нужда от изискването им, както и от допускане на експертиза.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в 1-седмичен срок да уточни клаузата, чиято
нищожност иска да бъде прогласена, дали е чл. 11, ал. 1 или ал. 2.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
30.05.2024г. от 09:50ч., за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно
мотивната част на определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите,
приложени към исковата молба и отговора на исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на
ищеца и препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3