№ 427
гр. Стара Загора, 30.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500156 по описа за 2022 година
Производството е по чл.413, ал.1 от ГПК.
Образувано по частна жалба на „К.Т.“ ООД, ЕИК № *****, със
седалище и адрес на управление : гр.С., ул. „******, представлявано от
законен представител: В.И.В. - управител, действащ чрез адв. З.М., срещу
разпореждане за частично отхвърляне на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
инкорпорирано в заповед № 1682/14.12.2021 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 3685/2021 г.
по описа на Районен съд – К..
Частният жалбоподател излага оплаквания за неправилност на
обжалвания съдебен акт и претендира за неговата отмяна и постановяване
издаването на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 за сумите от 990 евро- неустойка и 142,60 евро –лихва за
забава. Претендира и присъждането на направените в настоящото
производство разноски за платени държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
В настоящото производство не е конституирана насрещна страна.
След запознаване с материалите по делото, въззивният съд намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционното производство е било образувано пред Районен
съд – К. по заявление на „К.Т.“ ООД, действащо чрез адв. З.М., за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК срещу солидарните длъжници П. Г. К. и К.В.К. за сумата от 34
385,67 евро, представляваща сбора от дължимите по договор за кредит
падежирала вноска за главница и остатък от договорна лихва в размер на 33
1
234, 06 евро; 990 евро -договорна неустойка за 15-дневна забава за плащане
на падежиралото вземане и 142,60 евро - лихва за забава от датата на
обявяване на предсрочната изискуемост до датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда.
Към заявлението са представени договор за кредит от 06.08.2021 г., от
който е видно, че дружеството –заявител е отпуснало на солидарните
длъжници ипотечен кредит за оборотни средства във връзка с търговска
дейност в размер на 33 000 евро, за срок от 3 месеца, като съгласно
погасителния план през първите два месеца длъжниците следва да погасяват
суми от по 990 евро, представляващи договорна лихва, а на 06.11.2021 г. е
следвало да погасят сумата от 33 990 евро – представляваща главницата от 33
000 евро и договорна лихва от 990 евро.
В чл.4, ал.3 от договора страните са се съгласили в случай на
предсрочна изискуемост, върху цялото непогасено задължение, включително
непогасената главница и договорна лихва, евентуално начислената неустойка
за забава по чл.5, ал.9 и други обезщетения, такси, разходи и задължения по
кредита, да се начислява лихва в размер на законната лихва за забава от
момента на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на пълното
погасяване на задълженията.
В чл.5, ал.9 от договора страните са се съгласили при забава на
плащанията на дължимите погасителни вноски или други задължения по
кредита, продължила повече от пет дни от датата на падежа, за срока на
забавата, считано от първия ден да се дължи неустойка в размер на 0,2 % на
ден върху остатъка по главница.
Със заявлението са представени и връчени на длъжниците на 25.11.2021
г. уведомления от 23.11.2021 г. за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита.
Съдът е уважил частично заявлението и е издал заповед №
1682/14.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК срещу П. Г. К. и К.В.К., с която е разпоредил да
заплатят солидарно на „К.Т.“ ООД сумата от 33 234, 06 евро, ведно със
законната лихва за забава върху нея, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателно изплащане на сумата, както и разноски в
заповедното производство в размер на 1299,70 лв. за платена държавна такса
и 2975 лв. за платено адвокатско възнаграждение. В заповедта е
инкорпорирано разпореждане за отказ да се издаде заповед за изпълнение за
сумите от 990 евро – неустойка и 142,60 евро - лихва за забава, като съдът е
приел, че документът по чл.417 от ГПК не удостоверява подлежащи на
изпълнение срещу длъжника вземания в такива размери, настъпването на
падежна вземания с такива размери не е удостоверено по реда на чл.418, ал.3
от ГПК, сборът между двете вземания е с 19,01 евро по-малък от разликата
между уважената и претендираната част от вземането.
Настоящият въззивен състав намира, че частната жалба е допустима,
2
т.к. е подадена в законоустановения срок, от процесуално - легитимирана
страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество частната жалба се преценява от съда за
частично основателна по следните съображения:
При сключването на процесния договор за кредит, видно от отразеното
в съдържанието му, страните са действали за целите на търговска дейност,
поради което в настоящото производство не следва да се прилага от съда
служебно защитата на потребителите.
Съгласно задължителните указания по приложението на закона,
обективирани в т.4а на ТР № 4/2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, налице са основанията за издаване на заповед за изпълнение по чл.417
ГПК и за акцесорните вземания за обезщетение на вредите от неизпълнение
на главното вземане, когато същите са определени по основание и определени
или определяеми по размер в самия документ по чл.417 от ГПК.
Не може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение за законната
лихва върху вземането за периода от датата на падежа до подаване на
заявлението.
В настоящият случай въззивният съд намира, че са налице основания за
издаване на заповед за незабавно изпълнение за претендираната сума от 990
евро – неустойка за забава, т.к. в договора за кредит основанието на това
вземане е определено – забава за изпълнение на задължение за плащане на
погасителна вноска за повече от пет дни, а размерът е определяем – 0,2 % от
размера на остатъка по главницата, която видно от погасителния план в
договора е в размер на 33 000 евро, т.к. следва да се заплати в пълен размер с
последната погасителна вноска, за всеки ден от периода на забавата.
Със заявлението се претендира забава за плащане на последната
погасителна вноска, с падеж 06.11.2021 г., продължила повече от пет дни,
като претенцията за неустойка касае период от петнадесет дни, с оглед на
което може да се приеме, че документът по чл.417 от ГПК удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане за неустойка в претендирания от заявителя
размер от 990 евро.
Ето защо обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в тази му
част и да бъде постановено издаването на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК за сумата от 990 евро –
неустойка за забава, както и за съответната част от разноските за платени
държавна такса от 40,92 лв. и адвокатско възнаграждение от 90,69 лв.
Не са налице основания за издаване на заповед за незабавно изпълнение
за сумата от 142,60 евро – лихва за забава, т.к. с договора тя е уговорена като
последица от обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, а в случая
кредитът не е следвало да бъде обявяван за предсрочно изискуем, т.к. срокът
му е изтекъл на 06.11.2021 г.
Освен това следва да се имат предвид и указанията, дадени с ТР №
3
4/2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съобразно които не може
да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение за законната лихва върху
вземането за периода от датата на падежа до подаване на заявлението,
каквото именно вземане се претендира в настоящия случай.
Ето защо в тази му част обжалваното разпореждане следва да бъде
потвърдено като правилно.
Относно разноските:
Искането на „К.Т.“ ООД за присъждане на разноски в настоящото
производство е неоснователно, т.к. същото се развива без участието на
насрещна страна, която със свое процесуално поведение да е станала повод за
делото.
По изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК вр. чл.271,
ал.1 пр.3-то от ГПК Окръжен съд – Стара Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане за частично отхвърляне на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, инкорпорирано в заповед № 1682/14.12.2021 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
по ч.гр.д.№ 3685/2021 г. по описа на Районен съд – К. за сумата от 990 евро –
неустойка за забава за периода 07.11.2021 г. – 23.11.2021 г., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в полза на „К.Т.“
ООД, ЕИК № *****, със седалище и адрес на управление : гр.С., ул. „******,
представлявано от законен представител: В.И.В. – управител, срещу
солидарните длъжници П. Г. К., ЕГН - ********** и К.В.К., ЕГН –
**********, и двамата с адрес: гр.К., ул.“****** за сумата от 990 евро –
неустойка за забава за периода 07.11.2021 г. – 23.11.2021 г., както и за
съразмерната част от разноските за платени държавна такса от 40,92 лв. и
адвокатско възнаграждение от 90,69 лв.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за частично отхвърляне на заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, инкорпорирано в заповед № 1682/14.12.2021 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
по ч.гр.д.№ 3685/2021 г. по описа на Районен съд – К. в останалата му
обжалвана част.
ВРЪЩА делото на Районен съд –К. за фактическото издаване на
заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПк и изпълнителния лист.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-
4
горестоящ съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5