Определение по дело №6471/2020 на Софийски градски съд

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                                   гр. София, 16.04.2021 г.

 

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 СЪСТАВ, в закрито заседание, в състав:

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

след като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6471/2020 г., по описа на СГС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 65083 от 06.07.2020 г. от М.П.Х., чрез адв. Д.М., срещу К.А.М., Е.Е.Т. - Б., К.Е.Т. и П.Е. Т.(в качеството им на наследници на Е.К.Т.).

В исковата молба се поддържа, че М.П.Х. е наследница на Т.Д.С., починала на 18.09.2015 г. Сочи се, че на 23.07.2002 г. Т.Д.С. и К.А.М. са сключили предварителен договор, съгласно който Т.Д.С. се е съгласила да закупи 62,50 % ид. ч. от апартамент № 49, в гр. София, ж.к. „*******. С декларация от 13.08.2002 г. К.М. е декларирала, че е получила от Т.С.сумата от общо 17 500 лв. и 1250 щ. д.  С нотариален акт от 15.08.2002 г. № 42, том II, рег. № 16514, дело 194/2002 г., К.А.М. продава на Е.К.Т. за сумата от 20 936,70 лв. недвижимия имот, предмет на гореописания предварителен договор. 

В исковата молба се твърди, че между купувача по нотариалния акт Е.К.Т., наследодателката на ищцата и продавача е налице съгласие действителния собственик на 62,50 % идеални части да стане Т.Д.С., осигурила финансирането на част от продажната цена.  Ищцата М.П.Х. сочи, че е живяла на семейни начала с Е.Т. от 2002 г. до смъртта му през 2019 г., като заедно с тях е живяла и нейната майка Т.С., като Е.Т. е признавал правата й на съсобственик. Поддържа, че към момента е образувано изпълнително дело № 20198380407045 на ЧСИ М.Б., срещу наследниците на Е.Т., а именно ответниците К.А.М., Е.Е.Т. - Б., К.Е.Т. и П.Е. Тополова, като по делото има насрочена публична продан на имота, предмет на симулативната сделка.

Ето защо, моли да бъде постановено решение, с което да се разкрие персоналната симулация и признато за установено, че действителен купувач по нотариален акт 15.08.2002г. № 42, том II, рег. № 16514, дело 194/2002 г. на 62,50 % ид. части е Т.Д.С.,  както и да бъде установено по отношение на ответниците, че М.П.Х. е собственик на 62,50 % ид. части от апартамент № 49.

С разпореждане на съда от 12.02.2021 г.  е указано на ищцата, да уточни какъв е правният й интерес от предявените искове, като съобрази че доколкото се твърди, че срещу процесния имот е насрочена публична продан за дълг на ответниците - приобретатели по привидната сделка и предвид разпоредбата на чл. 17, ал. 3, вр. ал. 2 от ЗЗД, ищцата следва да уточни настъпването на какви правни последици цели с търсената защита, респективно срещу кои лица.

С уточнителна молба от 26.02.2021 г., ищцата сочи, че имотът вече е продаден на публична продан, както и че не цели да й се признаят вещни права по отношения на процесния имот и не оспорва правата на третите лица – приобретатели на имота. Сочи, че цели да бъде установено че М.Х. е кредитор на наследниците на Е.Т., конституирани като наследници на Е.Т. в исковата молба. Уточнява,  че правният й интерес се основава на твърденията й, че била собственик на имота към момента на публичната продан и затова иска да бъде установено спрямо наследниците на приобретателя по привидното съглашение, че Т.Д.С. (наследодателка на ищцата)  е била собственик на процесните идеални части към момента на проданта. Което, от своя страна ако бъде признато за установено, ищцата ще може да получи, съгласно идеалните си части, парите при разпределяне на продажната цена.

Съгласно чл. 440, ал. 1 и 2 ГПК, всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника. Искът се предявява срещу взискателя и длъжника. Ето защо съдът намира, че исковата претенция  е недопустима по предявените установителни искове – за персонална симулация  и установителен иск за собственост (във връзка с чл. 17 ЗЗД), поради липса на правен интерес и с разглеждането й, като ищцата няма да постигне целените правни последици, с оглед разпоредбата на чл. 440, ал. 2 ГПК, поради което исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено. Налице е нередовност на исковата молба отделно от това, поради противоречие с твърденията в обстоятелствената част на исковата молба и петитума, която не е отстранена с уточнителната молба от 26.02.2021г., доколкото ищцата няма възможност посредством предявените установителни искове за реализира парично вземане за неоснователно обогатяване, още повече спрямо взискателя в изпълнителното производство, от сумата, получена при проданта на имота, както твърди в исковата молба. Установяването на право на собственост към минал момент освен това (освен ако изрично е предвиден такъв иск), и на персонална симулация към минал момент (изрично се твърди, че не се оспорват правата на купувача по проданта, а се цели получаване на част от продажната цена при проданта) е недопустимо на самостоятелно основание.

Мотивиран от горното и на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

ВРЪЩА искова молба вх. № 65083 от 06.07.2020 г. от М.П.Х., чрез адв. Д.М., срещу К.А.М., Е.Е.Т. - Б., К.Е.Т. и П.Е. Т., по която е образувано гр.д. № 6471/2020 г., по описа на СГС, І Г.О., 16 с-в.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д № 6471/2020 г. по описа на СГС, І Г.О., 16 с-в.

            Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

 

СЪДИЯ: