№ 345
гр. Бл. , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Бл., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Христина Далева
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско
дело № 20211200500316 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.258 и сл ГПК.
С решение № 6407/02.02.2021 г. по гр.дело № 900/2020 г. по описа на Районен съд-гр.Г.Д.
са уважени изцяло предявените от В. Д. Ф., ЕГН **********, гр.Г.Д. искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и чл.225, ал.1 и ал.2 КТ да се признае за незаконосъобразна
заповед № 669/31.08.2020 г. на директора на Тр. „Бр.М.“ гр.Г.Д., с която е прекратено
трудовото правоотношение между страните, да се възстанови ищцата на длъжността „У.......“
с код НКПД 2341-5015 в Тр. „Бр.М.“, гр.Г.Д., област Бл., която е заемала преди уволнението,
да се осъди ответника Тр. „Бр.М.“ гр.Г.Д. да заплати на молителката сумата от : 1 630.46
лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за времето от 01.09.2020 г. до
11.10.2020 г., през което същата е останала без работа поради уволнението, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от деня на предявяване на иска – 19.10.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 4 322.99 лева, представляваща
обезщетение за времето от 12.10.2020 г. до 28.02.2021 г., през което ищцата получава по-
ниско възнаграждение, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от деня на
предявяване на иска – 19.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. С решението
ответникът е осъден да заплати и съдебни разноски, представляващи сторени от ищцата
такива, както и дължими държавни такси.
В законоустановения срок ответникът Тр. „Бр.М.“, гр.Г.Д., област Бл., представлявано от
вр.ид Д.П.М. е депозирало въззивна жалба срещу решението. В жалбата са наведени доводи
за неправилност и необоснованост на решението, като постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон. Счита, че анализът и преценката на съда относно
характера на трудовия договор, по силата на който между страните е съществувало трудово
правоотношение, са били изцяло насочени към срочен трудов договор по чл.68, ал.1, т.1 КТ,
1
при който срокът на действие е определен още при сключването. Твърди, че в казуса
трудовият договор е друг вид срочен договор - по чл.68, ал.1, т.2 КТ, до завършване на
определена работа, при който срокът е определяем съобразно вида, характера и обема на
договорената работа, за чието завършване се сключва. Твърди, че разпоредбите на чл.68,
ал.3, 4 и 5 от КТ касаят единствено срочния трудов договор за определен срок /по чл.68,
ал.1, т.1 КТ/, поради което тяхното приложение по аналогия към друг вид трудов договор е
недопустимо, което в случая е сторил решаващият съд. С посоченото обосновава извод, че
решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, довело до необосновани и неправилни изводи по същество на спора.
Твърди, че в случая определяемостта на срока на трудовия договор между страните – до
завършване на възложената й работа в рамките на предходната учебна година 2019-2020, е
безспорно установена. И двете страни по договора са били наясно с така определения срок
на договора, поради което с постигането на съгласие и сключването му и двете страни са
били наясно със срочния му характер, чийто предмет се изчерпва с приключването на
учебните занятия за учениците от начален етап и надлежното оформяне на училищната
документация.
С горното обосновава становище за законосъобразност на заповедта за уволнение,
неоснователност на предявените искове като прави искане за отмяна на обжалваното
решение и отхвърляне на претенциите като недоказани и неоснователни. Претендира
съдебни разноски пред двете инстанции.
В законоустановения срок въззиваемата страна депозира чрез процесуален представител
писмен отговор, с който заявява становище за неоснователност на жалбата. Навежда доводи,
че срокът на трудовите договори по чл.68, ал.1, т.2 КТ е определяем съобразно вида,
характера, обема на договорената работа, както и че същият може да бъде по-дълъг от три
години. Твърди, че учителската работа е постоянна и няма характер на временна, сезонна
или краткотрайна по смисъла на чл.68, ал.3 КТ. Цитира чл.101, ал.1 и ал.3 от Закона за
предучилищното и училищното образование. Счита, че съдът е обсъдил задълбочено всички
събрани доказателства по делото и въз основа на тях е направил задълбочени изводи. В
обобщение на изложеното прави искане за оставяне на жалбата без уважение като
неоснователна и потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно. Претендира съдебни разноски пред въззивната инстанция.
Пред въззивната инстанция страните не правят нови доказателствени искания.
Бл.ският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и становището на
насрещната страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по гр.д. № 900/2020 г. по описа на Районен съд-гр.Г.Д. е образувано въз
основа на искова молба, подадена от В. Д. Ф., ЕГН **********, с адрес гр.Г.Д., ул.“Г.Р.,
обективираща претенции срещу Тр. „Бр.М.“ гр.Г.Д., ул.“П.Др...., община Г.Д.,
представлявано от директора Д.М. да се признае за незаконно и да се отмени като
незаконосъобразна заповед № 669/31.08.2020 г. на директора на Тр. „Бр.М.“ гр.Г.Д., с която
е прекратено трудовото правоотношение между страните, да се възстанови ищцата на
длъжността „У.......“ с код НКПД 2341-5015 в Тр. „Бр.М.“, гр.Г.Д., област Бл., която е
заемала преди уволнението, да се осъди ответника Тр. „Бр.М.“ гр.Г.Д. да заплати на
молителката сумата от : 1 735.53 лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за
времето от 01.09.2020 г. до 11.10.2020 г., през което същата е останала без работа поради
уволнението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на предявяване на
иска до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 4 502.87 лева,
представляваща обезщетение за времето от 12.10.2020 г. до 28.02.2021 г., през което ищцата
получава по-ниско възнаграждение, ведно със законната лихва върху същата сума, считано
2
от деня на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Исковете са
обосновани с твърдения за сключен между страните на 02.09.2019 г. трудов договор, по
силата на който е изпълнявала длъжността „учител целодневна организация на учебния ден
в начален етап – код по НКПД 2341-5002“ за срок за завършване на определена работа –
планира, организира и провежда възпитателно-образователни дейности в ГЦОУД –
самоподготовка, организиран отдих и физическа активност, занимания по интереси и други
задължения, утвърдени от работодателя в длъжностната характеристика, представляваща
неразделна част от договора. Сочи се, че ищцата съвестно и стриктно изпълнявала
възложените й трудови функции.
Ищцата твърди, че на 31.08.2020 година в училищната сграда й била връчена заповед за
прекратяване на трудовия договор с ответника, която /тя – Ф./ не подписала. След като
помислила и се върнала при директора на училището, последната й заявила, че няма да я
уволнява, а ще извърши подбор. Ищцата се разстроила и след преглед при лекар, й бил
издаден болничен лист за 14 дни. Преди изтичане на този срок ищцата получила писмо от
НОИ, че няма да получи обезщетение за временна неработоспособност, тъй като не е в
трудово правоотношение. Обадила се на директора на училището и така разбрала, че
трудовият договор между страните е прекратен считано от 01.09.2020 г. На 15.09.2020 г.
ищцата отишла в училището, където й била връчена заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение № 669/31.08.2020 г., върху която липсвал нейн /на молителката/ подпис, с
изписан текст, че лицето /ищцата отказва да подпише заповедта. В заповедта били посочени
свидетели на отказа на ищцата да получи заповедта. Ищцата твърди, че не е отказвала да
подпише и получи заповедта, както и че такава не й е била връчена.
Ищцата навежда доводи за незаконосъобразност на заповедта за уволнение. В тази връзка
сочи, че трудовото правоотношение между страните е възникнало на основание трудов
договор по чл.68, ал.1, т.2 КТ – за извършване на определена работа. Счита, че този договор
не е срочен. Навежда доводи, че учителската длъжност няма характер на временна, сезонна
или краткотрайна по смисъла на чл.68, ал.3 КТ работа, а че същата е с постоянен характер.
Твърди, че длъжностната характеристика и описанието на длъжността в трудовия договор
не насочва към срочност на правоотношението, а към трудов договор за неопределено
време, респективно безсрочност на трудовото правоотношение, което може да бъде
прекратено само на основанията, предвидени за безсрочни трудови правоотношения. Счита
за неприложима в случая разпоредбата на чл.325, т.4 КТ. Навежда възражение за
несъответствие между длъжността, която е изпълнявала по сключения договор / 23415002 –
учител, начален етап на основното образование I-IV клас/ и длъжността, за която е
прекратен договора /2341 5006 – старши учител в група за целодневна организация на
учебния ден I-IV клас/. Сочи, че не е сключвала допълнително споразумение за промяна на
длъжността. Твърди, че в резултат на уволнението е останала без работа в периода
01.09.2020 г. до 11.10.2020 г., като на 12.10.2020 г. е сключила трудов договор с „К.Тр.“
ЕООД, ЕИК ....., за длъжността „технически сътрудник“, на 4 часа работно време и трудово
възнаграждение 305.00 лева. Твърди, че в резултат на уволнението понася вреди поради
получаване на по-ниско трудово възнаграждение. С изложеното обосновава предявените
искове.
В законоустановения срок ответникът по исковете депозира писмен отговор, с който
заявява становище за неоснователност на претенциите. Не оспорва ищцовите твърдения за
възникване на трудовото правоотношение между страните, на основание посочения в
молбата трудов договор, както и относно елементите на възникналото въз основа на него
правоотношение. Признава и факта на прекратяване на трудовото правоотношение по
силата на заповед № 669/31.08.2020 г. Оспорва ищцовите твърдения относно връчването на
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди, че ищцата е отказала да
подпише заповедта, който отказ е удостоверен с подписите на двама свидетели. Сочи, че в
процесната заповед погрешно е записан код по НКПД 2341 – 5016 вместо 2341 5015, като
длъжността е коректно записана. Счита за меродавно в случая правилното записване на
3
наименованието на длъжността. Сочи, че длъжността, изпълнявана от ищцата не е
променяна. Оспорва ищцовите твърдения за безсрочен характер на трудовото
правоотношение между страните.
С протоколно определение от 23.12.2020 г. във връзка с искане на ищцата е допуснато
изменение на предявените осъдителни претенции относно техния размер като е прието, че
същите са предявени за сумите като следва: 1 630.46 лева, представляваща обезщетение по
чл.225, ал.1 КТ за времето от 01.09.2020 г. до 11.10.2020 г., през което същата е останала без
работа поради уволнението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на
предявяване на иска – 19.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата
от 4 322.99 лева, представляваща обезщетение за времето от 12.10.2020 г. до 28.02.2021 г.,
през което ищцата получава по-ниско възнаграждение, ведно със законната лихва върху
същата сума, считано от деня на предявяване на иска – 19.10.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Страните не спорят, а събраните в хода на съдебното дирене пред районния съд писмени
доказателства установяват по несъмнен начин, че на основание трудов договор №
745/02.09.2019 г. ищцата е била в трудово правоотношение с ответника за длъжността
„учител целодневна организация на учебния ден в начален етап – код по НКПД 2341-5002“,
с място на работа Тр. „Бр.М.“ гр.Г.Д. и срок на договора – до завършване на определената
работа. Несъмнено е по делото, че това правоотношение е прекратено със заповед №
669/31.08.2020 г. на директора на Тр. „Бр.М.“ гр.Г.Д., на основание чл.325, ал.1, т.4 КТ :
поради завършване на определената с трудов договор № 745/02.09.2019 г. работа.“
Спорен между страните е характерът на сключения между тях трудов договор и по-
специално дали същият е срочен или безсрочен, съответно налице ли е в казуса
възможността същият да бъде прекратен на основание чл.325, ал.1, т.4 КТ поради
завършване на определената работа.
В тази връзка на първо място въззивният съд съобрази съдържанието на процесния трудов
договор, в който е посочено, че същият се сключва на основание на чл.68, ал.1, т.2 КТ „до
завършване на определена работа : планира, организира и провежда възпитателно-
образователни дейности в ГЦОУД – самоподготовка, организиран отдих и физическа
активност, занимания по интереси и други задължения, утвърдени от работодателя в
длъжностната характеристика, представляваща неразделна част от договора“.
Настоящият съдебен състав намира, че характерът на договора следва да бъде определен
чрез тълкуване на неговото съдържание и приложимата нормативна уредба, като съдът не е
обвързан от посочената в договора разпоредба.
Условията, при които може да се сключи трудов договор за определен срок, са изрично
регламентирани в императивните разпоредби на чл.68 КТ и страните са длъжни да се
съобразяват с тях, като същите не могат да се дерогират дори по изрична тяхна обща воля.
Съгласно действащата към момента на сключване на процесния трудов договор норма на
чл.68, ал.1, т.2 КТ, допустимо е сключването на срочен трудов договор до завършване на
определена работа. При този срочен трудов договор се касае за работа, която би могла да се
дефинира по вид, обем и качество още към момента на сключване на трудовия договор, но
не се осъществява постоянно от работодателя, поради което с приключването й за
предприятието/работодателя отпада необходимостта от съответния трудов резултат и се
изчерпва съдържанието на трудовото правоотношение.
В настоящия казус не е спорно, че по силата на процесното трудово правоотношение
ищцата е изпълнявал длъжността „учител целодневна организация на учебния ден в начален
етап“, т.е. на ищцата е била възложена, респективно същата е приела да изпълнява
педагогическа по характера си работа, която като такава не попада в кръга трудови
4
дейности, визирани в разпоредбата на чл.68, ал.1, т.2 КТ. Съображения:
Съгласно чл.211, ал.3 от Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/
учителите са педагогически специалисти, на които с чл.219, ал.2, т.1 от същия закон е
възложено да осъществяват обучение и възпитание на децата и учениците в съответствие с
държавните образователни стандарти.
Училищното образование се организира в учебни години с продължителност от 12 месеца,
които започват на 15 септември и включват учебно време /организирано в учебни срокове,
учебни седмици, учебни дни и учебни часове/ и неучебно време /официални празници и
ваканции/ по аргумент на чл.101, ал.1 -3 от ЗПУО, чл.91 и чл.92 от Правилника за прилагане
на Закона за народната просвета и чл.2, чл.3 и чл.13 от Наредба № 10/01.09.2016 г. за
организация на дейностите в училищното образование. В рамките на учебната година се
включва освен времето, през което учениците се обучават, така и това, през което те ползват
ваканции, което време за лицата, назначени на длъжност „учител“ е работно и през което те
са длъжни да изпълняват своите задължения включително такива по планиране и подготовка
на учебния процес, които не са свързани с провеждането на занятия с учениците. Всичко
това означава последователност и непрекъснатост на работата в училищата, която условно е
организирана в учебни години, т.е. работата е постоянна, а обособяването й в учебни години
сочи единствено цикличност в непрекъснатия педагогичен процес, но не и на завършване на
определена работа. С оглед на това, работата като учител в училище от какъвто и да е тип
/общо образователно или специализирано/ няма временен, случаен, краткотраен или сезонен
характер, а е с постоянен такъв, т.е. е част от основната дейност на работодателя. В подкрепа
на извода е и фактът, че изпълняваната от ищцата длъжност - „учител целодневна
организация на учебния ден в начален етап“, е съществувала преди сключване на процесния
трудов договор /съгласно писмо изх. № 454/28.06.2019 г. от работодателя до Бюро по труда-
гр.Г.Д., с което са обявени две свободни места за длъжността „учител ЦЦО“/, и е
продължила да съществува и след прекратяването му /по делото няма данни за противното/.
Видно от приобщената към доказателствата по делото длъжностна характеристика
основна цел е планиране, организиране и провеждане обучението, възпитанието,
социализацията и подкрепата на учениците в начален етап на основното образование в
училището като институция в системата на предучилищното и училищното образование.
Основни трудови функции на длъжността са планиране, организиране и провеждане
възпитателно-образователни дейности в ГЦОУД – самоподготовка, организиран отдих и
физическа активност, занимания по интереси, прилагане на ефективни образователни
методи и подходи съобразно индивидуалните потребности на учениците и др.
С оглед на гореизложеното се налага извод, че както от разпоредбите на специалния
относим в казуса закон, така и от изготвената от работодателя в процеса длъжностна
характеристика, заеманата от ищцата длъжност на педагогически специалист е свързана с
осъществяване на държавната социална политика в сферата на училищното образование, т.е.
изисква непрекъсната дейност на заетите в училищата педагози. Това означава, че работата
на заетите на длъжност учител по смисъла на ЗПУО не може да бъде окончателно
завършена, следователно ограничена с краен срок, поради което не може да се осъществява
чрез срочни трудови договори по реда на чл.68, ал.1, т.2 КТ. Т.е. процесното трудово
правоотношение е безсрочно, макар и формално в договора да е записано като основание за
сключване чл.68, ал.1, т.2 КТ, а като срок – до завършване на работата. Ето защо по
отношение на него / което не е срочно на основание чл.68, ал.1, т.2 КТ, а за наличие на
хипотезите на чл.68, ал.1 т.1, т.3-5 КТ в казуса липсват съответни твърдения /, е
неприложима хипотезата на чл.325, ал.1, т.4 КТ.
Изложеното обуславя извод за незаконосъобразност на приложеното от работодателя
основание за прекратяване на договора с ищцата / въззиваемата, а именно чл.325, ал.1, т.4
КТ поради завършване на определената с трудовия договор работа.
5
Предвид изводите, до които съдът достигна, въззивната жалба се явява неоснователна, а
искът за отмяна на заповедта за прекратяване на процесното трудово правоотношение –
доказан и основателен. Не се установи по делото твърдяната от жалбоподателя предпоставка
за възникване на соченото в заповедта основание за прекратяване на процесното трудово
правоотношение, поради което прекратяването на ТПО е незаконосъобразно, както
правилно е приел и районният съд като е уважил предявения главен иск. Основателни се
явяват и обусловените претенции по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност, както и по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 и ал.2 КТ
за присъждане на обезщетение за оставане без работа и за по-нисък размер на трудовото
възнаграждение на заеманата при новия работодател длъжност. В тази връзка не са
изложени конкретни доводи за порочност на решението по обусловените искове, поради
което решението на районната инстанция и в посочените части следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото в тежест на жалбоподателя следва да бъде възложена
отговорността за направените от въззиваемия съдебно деловодни разноски пред въззивната
инстанция, а именно сумата от 300.00 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 11.05.2021 г.
Водим от горното, Бл.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6407/02.02.2021 г., постановено по гр.дело № 900/2020 г. по
описа на Районен съд-гр.Г.Д..
ОСЪЖДА Тр. „Бр.М.“ гр.Г.Д., представлявано от вр.ид Д.П.М. да заплати на В. Д. Ф.,
ЕГН **********, гр.Г.Д., ул.“Г.Р. сумата от 300.00 /триста/ лева съдебни разноски за
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6