Определение по дело №5/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

въз основа на закона и на доказателствата, и на основание чл.336, ал.1, т.2 вр. чл.334, т.2 от НПК,

П Р И С Ъ Д И :

ОТМЕНЯВА Присъда № 1408 / 07.03.2011 год., постановена от РС – Г. Р. по н.о.х дело № 371 / 2010 год. и вместо нея

П О С Т А Н О В Я В А:

ПРИЗНАВА подсъдимия Н. Е. Б., роден на * година в Г. Р., живущ в Г. Р., ул. „. № 11, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, управител на “НИКИ - Н. Б.”, с ЕГН – * ЗА ВИНОВЕН в това, че на 18.12.2009 година около 05,30 часа в Г. Б., на улица “Г. Н.” управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Порше Кайен” с регистрационен номер ДК № СА 0404 ВХ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно: 1,6 на хиляда, установено по надлежен ред - престъпление по чл.343б, ал.1 от НК,поради което и на основание чл.54 от НК му налага наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца.

На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на наложеното на подсъдимия Н. Е. Б. наказание “Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години

На основание чл.343б от НК и чл.37, ал.1, т.7 от НК ЛИШАВА подсъдимия Н. Е. Б. от правото да управлява моторно превозно средство за срок от 1 (една) година и 6 /шест/ месеца.

ОСЪЖДА подсъдимия Н. Е. Б. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 787.00 /седемстотин осемдесет и седем/ лева, представляваща направените по делото разноски и 5 (пет) лева за издаване на изпълнителен лист.

Присъдата може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок пред ВКС на Р Б, считано от днес.

Председател : Членове : 1.

2.

Мотиви към Присъда № 177 / 27.05.2011 год., постановена от Благоевградския окръжен съд по в.н.о.х. дело № 146 / 2011 год.

Производството е по реда на чл.313 сл. от НПК и е образувано по въззивен протест на Р. П. – Г. Р. против Присъда № 1408 / 07.03.2011 год., постановена от Районен съд – Г. Р. по н.о.х. дело № 371 / 2010 год.,с която подсъдимият Н. Е. Б. от Г. Р. е признат ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 18.12.2009 година около 05,30 часа в Г. Б., на улица ”Г. Настев” управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка “Порше Кайен” с регистрационен номер ДК № СА 0404 ВХ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно: 1,6 на хиляда, установено по надлежен ред, поради което и на основание чл.304 от НПК съдът ГО ОПРАВДАВА по внесеното срещу него обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК. На основание чл. 189, ал.4 от НПК е постановено разноските по делото да останат за сметка на държавния бюджет.

Според изложението в протеста, поддържано в съдебно заседание и от представителя на О. П. - Б., оправдателната присъдата на първоинстанциония съд е неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Поддържа се, че по делото е доказано по несъмнен начин, че подсъдимият Н. Б. е извършил инкриминираното деяние. Ето защо се иска присъдата на районния съд да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

Въззиваемият Н. Б., редовно призован – не се явява в съдебно заседание. Защитникът му изразява становище, че присъдата на РС – Г. Р. е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.

Окръжният съд разгледа протеста в качеството си на въззивна инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, при спазване на изискванията на чл.313 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивният протест е подаден в срока по чл.319, ал.1 от НПК и е процесуално допустим, а разгледан по същество се явява основателен с оглед на следното:

Настоящият състав на въззивния съд намира, че от проведеното от първоинстанционния съд съдебно следствие, със законоустановените способи за събиране и проверка на доказателства обективно, всестранно и пълно са изясняват всички релевантни за правилното решаване на делото въпроси, като в резултат на анализа на доказателствения материал се установяват следните безспорни фактически обстоятелства:

Подсъдимият Н. Е. Б. е на 30 години, със средно образование, едноличен търговец, неженен, неосъждан. Подс. Б. е правоспособен водач на МПС - притежава свидетелство за управление на МПС с категория "В" /л.11/. Същият е наказван за нарушения по ЗДвП /л.19/.

От фактическа страна е безспорно, че вечерта на 17 срещу 18.12.2009 год. подс. Б. се намирал в Г. Б. и употребил алкохол. Около 05.30 часа същият управлявал лекия си автомобил марка и модел „Порше Кайен” с ДК № СА 0404 ВХ по ул. “Г. Настев” в Г. Б. и бил спрян за проверка от автопатрул в състав - свидетелите Б. М. /л.15/ и Вл. П. /л.15/ – служители на РУП – Б.. Последните двама проверили документите на автомобила и водача, установили, че това е подс. Б. и в 05.46 часа го тествали с техническо средство “Дрегер 7410” с фаб. № 0159, което отчело наличие на 1.87 промила алкохол в издишания от него въздух. Въз основа на така установеното св. П. съставил АУАН № 1438 / 18.12.2009 год. /л.5/ и издал Талон за медицинско изследване № 0338719, който бил връчен в 06.15 часа с определен час за явяване в МБАЛ - Р. до 60 минути /л.6/. И двата документа били разписани от подсъдимия Б. без възражение, като последният бил транспортиран до МБАЛ - Р., където в 06.40 часа дал кръвна проба за изследване, удостоверено със съставен протокол за медицинско изследване /л.7/.

От заключението на химическата експертиза се установява, че наличието на алкохол в кръвта на подс. Б. към часа на вземане на кръвната проба 06.40 часа била 1.92 промила на хиляда /л.8/.

В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд са назначени съдебно-М. експертиза и комплексна съдебно-М. и химическа експертиза.

Според заключението на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза /л.55-58/, към момента на изследването на кръвната проба и момента на тестването с техническо средство подс. Б. е бил повлиян от алкохол, като при налични субективни данни за поет алкохол в периода 04.00 - 04.30 ч. и обективни данни – по-ниско съдържание на алкохол при пробата с техническото средство, към 05.10 ч., 06.20 ч. и 05.30 ч. подс. Б. се е намирал във фаза на резорбция на алкохола, като при резорбирането на алкохола, връщайки осреднено 0.775 промила към 05.30 ч. Б. е имал концентрация на алкохол в кръвта си около 1.095 промила., което отговаря да е лека степен алкохолно опиване.

От заключението на комплексната съдебно-М. и химическа експертиза /л.122-127/ се установява, че към момента на спирането за проверка и момента на изследване с техническото средство подс. Б. е бил във фаза на резорбция на алкохола, като при съобщените данни за прекратяване на консумация на алкохол 04.45 часа, то към 05.30 часа концентрацията на алкохол е била 1.6 промила на хиляда.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на въззвиния съд не споделя изводите на първоинстанционния съд, че подс. Н. Б. не е извършил съставомерно деяние по чл.343б, ал.1 от НК:

По делото се установява по несъмнен начин, че на 18.12.2009 година около 05,30 часа в Г. Б., на ул. ”Г. Настев” подс. Н. Б. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка “Порше Кайен” с регистрационен номер ДК № СА 0404 ВХ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, което е установено по надлежния ред.

В съдебната практика е изяснено, че "надлежният ред" по чл. 343б, ал. 1 НК е този по Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. В чл. 1, ал. 2 от Наредбата е посочено, че употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използването на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. Изискването на чл. 343б, ал. 1 НК за установяване на алкохолната концентрация по надлежния ред е подчинено на идеята за обективност на резултата. Конкретната стойност на алкохолната концентрация в кръвта на водача, към момента на деянието, може да бъде изведена само от такива доказателствени средства, които гарантират достоверност на резултата. Ето защо, Наредбата е предвидила ползването на технически средства и/или химическо изследване на кръвта. Предвидено е, че при отказ на водача да даде кръв за изследване, меродавно е показанието на техническото средство. / чл. 6 от Наредбата/. Използването на друг способ за установяване стойността на алкохолната концентрация, извън Наредба № 30/01, се явява недопустимо /Решение № 143 от 23.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 64/2011 г., I н. о./.

Без каквото и да е съмнение е, че надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното количество от над 1,2 на хиляда, достатъчно за съставомерност по текста на чл. 343б, ал. 1 от НК, е точно съобразно специалните правила на Наредба № 30/2001 г. Това важи както за първоначалното констатиране на употребата на алкохол с техническо средство, така и за реда за изземване, изследване, съхраняване и т. н. на кръвните проби. Ето защо настоящият състав на въззивния съд счита, че липсват основания да се поставя под съмнение факта, че подс. Б. е управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда. Още при извършената проверка на мястото с техническо средство "Дрегер 7410" с фабричен номер 0159 е била отчетена стойност от 1,87 на хиляда и е бил издаден талон за медицинско изследване. Подсъдимият е бил придружен от служители на М. /св. Ш. – л.35/ до МБАЛ – Р., където е била взета кръвта от медицинско лице. Извършено е химическото изследване на кръвната проба, като резултата е отразен в съответния протокол. От заключението на експерта се изяснява и точно какъв е бил процента на алкохол в кръвта към момента на извършената проверка, а именно - 1,92 на хиляда.

Въпреки това, в конкретния случай по реда на чл. 144 и сл. от НПК по делото са назначени съдебно-М. експертиза и комплексна съдебно-М. и химическа експертиза. Следва да се отбележи, че вещото лице Д. Ц. Г., изготвил първата съдебно-М. експертиза, е участвал в качеството си експерт при изготвянето и на комплексната такава. Същият в дадените разяснения пред съда /л.118/ е посочил причината, довела до корекция по отношение на изчислената концентрация на алкохол в кръвта на водача. Ето защо визираната комплексна експертиза следва да бъде кредитирана. Съгласно заключението на същата /л.122-127/ към 05.30 часа концентрацията на алкохол в кръвта на подс. Н. Б. е била 1.6 промила на хиляда. Очевидно в тази връзка и на основание чл.287, ал.1 от НПК на съдебното следствие пред първоинстанционния съд от прокурора е повдигнато новото обвинение срещу Б. /л.121/, поради което и съдът е длъжен да се произнесе именно в рамките на това обвинение.

Ето защо анализирайки така приетата за установена фактология и досежно поведението на подс. Н. Б., съдът намира за установено по несъмнен начин наличието от обективна страна на всички елементи от състава на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК: Подсъдимият Н. Е. Б., роден на * година в Г. Р., живущ в Г. Р., ул. „. № 11, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, управител на “НИКИ - Н. Б.”, с ЕГН – * ЗА ВИНОВЕН в това, че на 18.12.2009 година около 05,30 часа в Г. Б., на улица “Г. Настев” управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Порше Кайен” с регистрационен номер ДК № СА 0404 ВХ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно: 1,6 на хиляда, установено по надлежен ред - престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

Конкретните действия на престъпната проява на подсъдимия Н. Б. обективира отношението му към деянието /неговата интелектуалната и волевата насоченост/. От субективна страна, съдът намира, че деянието е осъществено от подсъдимия виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Подсъдимият е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им. При това умисъла на дееца е обхващал всички релевантни обстоятелства, касаещи управлението на МПС след употреба на алкохол.

При изводите си досежно съставомерността на деянието по изложените съображения, настоящият състав на въззивния съд счита, че на основание чл.336, ал.1, т.2 вр. чл.334, т.2 от НПК протестираната Присъда № 1408 / 07.03.2011 год., постановена от Районен съд – Г. Р. по н.о.х дело № 371 / 2010 год. следва да бъде отменена и вместо нея постановена друга, с която съдът признава подсъдимия Н. Б. за виновен в извършване на престъпление по престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

За да наложи на подсъдимия най-адекватните и целесъобразни по чл.36 от НК санкции, съдът съобрази преди всичко вида и размера на предвиденото за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК наказание “лишаване от свобода”. Наред с това при индивидуализацията на наказанията и реализирането на наказателната отговорност по отношение на подсъдимия Н. Б. съдът взе предвид смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, и съобрази целите на наказанията, визирани в чл.36 от НК.

Като отегчаващо отговорността обстоятелството съдът отчита, че Б. е наказван нееднократно за извършени нарушения по ЗДвП и относително високата концентрация на алкохол в кръвта, с която е управлявал, а смекчаващо – чистото му съдебно минало. Ето защо намира, че целесъобразното наказание по отношение на Б. се явява наказанието “лишаване от свобода” за минималния срок от три месеца, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК отлага за срок от три години. Относно наказанието “лишаване от правоуправление на моторно превозно средство”, което на основание чл.343г вр. чл.343б, ал.1 от НК се следва за проявата на подсъдимия, съдът счита, че същото следва да бъде за срок от една година и шест месеца.

Съдът счита, че наложените в конкретния случай наказания ще способствуват за изграждане у подсъдимия на устойчива мотивоционно-волева система за спазване на установения ред за движение по пътищата и да предотвратят за в бъдеще евентуални нарушения, с което от своя страна ще се реализира както личната, така и генералната превенция - цели на наказанието по чл.36 от НК.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъжда подсъдимия Н. Е. Б. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 787.00 лева, представляваща направените по делото разноски и 5 лева за издаване на изпълнителен лист.

При изложените съображения съдът постанови присъдата си.

Председател: Членове: 1.

2.