Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали, 02.10.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Кърджали, в
съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Мариана Кадиева
и с участието на Димитрина Делчева –
заместник-окръжен прокурор в ОП Кърджали
като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№ 74 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 63в от ЗАНН, във вр.
с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна
жалба на Д.П.З. от ***, чрез пълномощник, срещу Решение 38/23.02.2023 год. по
а.н.д. № 817/2022 год. на Районен съд - Кърджали. Претендира се неправилност на
оспореното решение поради неправилно приложение на материалния закон. Твърди
се, че дадената от АНО правна квалификация на нарушението е непълна и
неконкретна до степен, че липсва такава,
тъй като в ЕФ не е посочено коя от хипотезите на чл.182, ал.1, ал.2 или
3 от ЗДвП е осъществена, към които изрично препраща сочената за нарушена норма
на чл.182, ал. 4 от ЗДвП. Посочва се, че липсата на приложимия закон е
съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване на
правото на защита на нарушителя и представлява основание за отмяна на
санкционния акт. В тази връзка изразява становище, че нарушението неправилно е
преквалифицирано от Районен съд –
Кърджали по реда на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, респ. неправилно районния съд
е изменил ЕФ, като е изключил по-тежката квалификация за повторност
и е приложил наказание по основната квалификация на извършеното нарушение. Искането
е да се отмени обжалваното решение и се постанови решение по същество, с което
да се отмени електронния фиш. Претендира се присъждане на деловодни разноски,
алтернативно, прави се възражение за прекомерност на претендираните
от ответника по касация съдебни разноски. В съдебно заседание, редовно
призован, касаторът не се явява и не се представлява.
В становище на пълномощник поддържа жалбата си по изложените в нея съображения.
Ответникът – ОДМВР –
Кърджали, редовно призован, чрез упълномощен от директора процесуален
представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Представителят на ОП –
Кърджали дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност
на оспореното решение.
Касационният съд,
след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от страна по а.н.д. № 817/ 2022 г. по описа на РС – Кърджали, за
която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима.
За да се произнесе по същество на жалбата АС –
Кърджали взе предвид следното от фактическа страна:
С оспореното решение
РС – Кърджали е изменил електронен фиш за налагане на глоба серия ** № ***,
издаден от ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба" в размер на 200 лв. на Д.П.З. от ***, с ЕГН **********,
за нарушение по чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство на 08.06.2022 г., в 16.06
часа, на Път ** км. *** м., разклон ***, в посока от *** към ***, като е
преквалифицирал санкционната норма по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и е намалил
размера на наложеното административно наказание „глоба“ от 200 лв. на 100 лв. С Определение № 63 / 17.03.2023
г., постановено по а.н.д. № 817/2022 г. по описа на РС – Кърджали, е допълнил
горното решение в частта за разноските като е осъдил ОДМВР – Кърджали да
заплати на касатора деловодни разноски съразмерно на
уважената част на жалбата.
РС – Кърджали е изложил мотиви, че нормата на
чл. 21, ал. 2 от ЗДвП разпорежда, когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с
пътен знак.
Приел е, че
нарушението е установено извън населено място, където ограничението на
скоростта от 60 км/ч е въведено с пътен знак. С оглед последното и предвид
това, че е безспорно установено отчетено превишение
на допустимата скорост за движение с 24 км/ч, т.е. водачът е превишил
разрешената максимална скорост извън населеното място от 21 до 30 км/ч,
районния съд е приел, че нарушена е именно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. В решението са изложени мотиви, че от представените пред Районен съд –
Кърджали доказателства, не се установява жалбоподателката
да е извършила деянието в едногодишен срок от наказването й с влязъл в сила ЕФ серия
** № ***, посочен в оспорения ЕФ. Прието е, че не е налице повторност,
предвид на това, че не са изпълнени условията на §6 т. 33 от ДР на ЗДвП, поради
което, на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, РС – Кърджали е приложил закон
за същото административно нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението, като е преквалифицирал санкционната норма на
деянието по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, изключвайки квалифициращия признак „повторност“ и изменил размера на наложеното наказание,
съответно на цитираната санкционна норма – от 200 лв. на 100 лв.
РС – Кърджали е
приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или
на материалния закон, които да съставляват самостоятелно основание за отмяна на
електронния фиш. Нарушението е установено с техническо средство при спазване на
изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., в която са уредени условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. По делото е представен задължителният в случаите на
ползване на мобилно АТСС протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., съгласно одобреното приложение, е доказателство относно мястото
за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на
скоростта и други обстоятелства, необходими за преценката относно
законосъобразността на издадения електронен фиш.
Настоящият състав на
АС – Кърджали приема, че решението е валидно, допустимо и правилно.
Районният съд е
събрал всички необходими доказателства и е направил законосъобразен извод, че
не са установени съществени нарушения при издаване на ЕФ.
Основният довод в
касационната жалба за неправилност на обжалваното решение се свежда до
неправилното преквалифициране на нарушението.
АС – Кърджали не
споделя този довод, а приема, че РС – Кърджали правилно е извършил
преквалификация на нарушението от такова, извършено при условията на повторност (което не било доказано от събраните пред
районния съд доказателства) в нарушение по основния състав. В ЕФ като нарушена
разпоредба е посочена тази на чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. В последната
разпоредба е предвидена санкция за извършено нарушение при условията на „повторност“ по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5 от
ЗДвП. От съдържанието на ЕФ се установява, че касаторът
се е движел извън населено място със скорост 84 км/ч.
при ограничение от 60 км/ч., въведено с пътен знак. Т. е. превишението
на скоростта е от 24 км/ч. В чл. 182,
ал. 2, т. 3 от ЗДвП е предвидено административно наказание „глоба“ от 100 лв.
за водач, който превиши разрешената максимална скорост извън населено място от
21 до 30 км/ч.
В случая нарушаването
на материалноправната норма от страна на касатора е доказано, поради което не е било налице
основание за отмяна на наложеното наказание, а за изменение в съответствие с
размерите на наказанието, предвидени в основната санкционна норма. Съдът може в
случаите, в които отговорността на нарушителя е ангажирана за квалифициран или
основен състав на административно нарушение, ако се установят предпоставките за
приложимост на привилегирования състав, да преквалифицира деянието, като
приложи спрямо нарушителя съответстващото му по-ниско наказание.
При еднородност на фактите и обстоятелствата
по нарушението и наличие на обвинение за такова нарушение, първата съдебна
инстанция има правомощието да измени НП като се преквалифицира нарушението като
извършено без квалифициращия му признак „повторно“, като в съответствие с това
се приложи закон за по-леко наказуемото нарушение. В настоящия случай РС –
Кърджали, в съответствие с нормата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, е приложил
закон за по-леко наказуемо нарушение, като е преквалифицирал нарушението по
основния състав на нарушението по чл.
182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, относима в настоящия
случай, с оглед установения размер на превишената скоростта.
От
изложеното следва, че касационната жалба е неоснователна, а решението като
правилно следва да бъде оставено в сила.
При
този изход на спора, съгласно чл. 63д, ал. 4, във с вр.
ал. 5 от ЗАНН, в полза на ответника по касация се дължи своевременно поискано юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.,
определено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във
вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.
Ето
защо и на основание чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, във вр.
с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И :
Оставя в сила Решение № 38/23.02.2023 г., постановено по а.н.д. № 817/2022 год. по
описа на Районен съд - Кърджали.
Осъжда Д.П.З. с ЕГН ********** и адрес: ***,
да заплати на ОДМВР – Кърджали юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв. (осемдесет лева).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.