Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

             №327 от 30.04.2018 год., гр. Кюстендил

 

             В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

Кюстендилският районен съд,                                                                             VI състав,

На тридесети март                                                      две хиляди и осемнадесета година,

В публично заседание,                                                                              в следния състав:

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ СТОИМЕНОВА

 

Секретар: Даниела Кирилова

като разгледа докладваното от                                                      съдия Ася Стоименова 

гр. дело №1996 по описа за 2017 год.                         и за да се произнесе, взе предвид:

           

Делото е образувано въз основа на искова молба от Х.К.Г., с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез пълномощника й адвокат В.П.,***, срещу Д.Г.Й., с ЕГН ********** и адрес: ***. Предявен е иск с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата в размер на 1000.00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от причинената й от Д.Й. на 17.08.2014г. около 11.55 часа, в гр.***, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка без разстройство на здравето. Претендира се заплащане и на законната лихва върху сумата от 1000.00 лева, считано от датата на увреждането – 17.08.2014г., до окончателното й изплащане, както и на направените разноски по производството на делото.

В исковата молба се твърди, че с Присъда №4/31.01.2017г. по в. н. ч. х. д. №415/2016г. по описа на Кюстендилския окръжен съд /КОС/ ответницата е призната за виновна в това, че на 17.08.2014г. около 11.55 часа, в ***, е причинила на ищцата лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка без разстройство на здравето – престъпление по чл. 130, ал. 2, пр. 1 от Наказателния кодекс /НК/. Твърди се, че при и вследствие на причиненото й от ответницата травматично увреждане – контузия /натъртване на меки тъкани/ с кръвонасядане по лява предмишница, ищцата е претърпяла болки и страдания.

В срока по чл. 131, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ е постъпил отговора на исковата молба ответницата, чрез пълномощника й адвокат К.Т.,***, в който се твърди, че при спречкването й с ищцата на 17.08.2014г. ответницата не й е причинила разстройство на здравето. Посочено е, че ответницата е съгласна да заплати на ищцата обезщетение в размер на 250.00 лева. Претендират се направените разноски по производството на делото. В първото съдебно заседание по делото адв. Т. заявява, че ответницата оспорва иска само по размер.

Кюстендилският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери за установено следното от фактическа страна:

С Присъда №4/31.01.2017г. по в. н. ч. х. д. №415/2016г. по описа на КОС Д.Й. е призната за виновна в това, че на 17.08.2014г. около 11.55 часа, в ***, е причинила на Х.Г. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка без разстройство на здравето – престъпление по чл. 130, ал. 2, пр. 1 от НК.

За установяване характера и интензивността на причинените на Х.Г. вреди в хода на съдебното дирене са разпитани свидетелите И.К.Х. /брат на ищцата/ и Л.И.Г. /майка на ищцата/, и е назначена съдебно-медицинска експертиза. Свидетелят Х. заявява, че в резултат на ударите от страна на ответницата /същата хванала ищцата за косата и я сграбчила, нанесла й удари в горната част на тялото – от лявата страна на гръдния кош, с юмрук/ ищцата имала синини. Оплаквала се, че я боли. Болките й продължили около две-три седмици. Свидетелката Г. сочи, че в същия ден след като била нападната от ответницата ищцата се прибрала в гр. Перник. Мястото, където била ударена – предмишницата от лявата страна на гърдата, било подуто и синьо, и се оплаквала се, че я боли. В продължение на около две седмици след това се оплаквала се от болки в гърдата, от главоболие и световъртеж. Взимала лекарства за главоболие и за другите наранявания, слагали компреси на удареното място.

В заключението по съдебно-медицинската експертиза, изготвено от вещото лице д-р В.Н., неоспорено от страните, е посочено, че при инцидента на 17.08.2014г. Х.Г. е получила следните травматични увреждания: контузия /натъртване на меки тъкани/ с кръвонасядане по лява предмишница и контузии /натъртване на меки тъкани и палпаторна болка/ на меки тъкани на главата и гърдите в левите им половини. Описаните увреждания /контузии/ се причиняват от действие на твърд тъп предмет и е възможно да са получени по време и начин, за които се съобщава от пострадалата и свидетеля Х. – удари и стискане, дърпане с ръце от друго лице. В заключението е посочено, че тези увреждания причиняват болка и страдание и при обичаен благоприятно протичащ възстановителен процес  /към датата на изготвяне на заключението няма данни за усложнения/ подлежат на пълно възстановяване за срок от около една-две седмици. Вещото лице сочи, че данните от наличните медицински документи не сочат убедително за претърпяно от пострадалата увреждане, което да доведе до “причерняване” непосредствено след инцидента, както и до последващо “главоболие и световъртеж за около две седмици”, и по тези данни такова увреждане и/или наличие на такава симптоматика, свързана с инцидента           , не може да се приеме.

Така установената фактическа обстановка налага извод за частична основателност на иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД по следните съображения:

За да се ангажира деликтната отговорност на ответницата по реда на чл. 45 от ЗЗД, е необходимо да са налице следните предпоставки: 1. причинени вреди; 2. противоправно поведение от страна на ответницата, в резултат на което са възникнали вредите; 3. причинна връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди; и 4. виновно поведение на ответницата. В българското гражданско законодателство е установен принципът, според който във всички случаи на непозволено увреждане вината на причинителя се предполага до доказване на противното /чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/. Налице е една оборима законова презумпция за вина на причинителя на непозволеното увреждане, която е създадена в полза на пострадалия. Последният, поради действието на тази презумпция, трябва да докаже само факта на претърпените от него вреди и причинната им връзка с поведението на причинителя на увреждането, но не и вината на последния. Щом са причинени вреди, законът предполага, че това е било виновно, и прехвърля тежестта за доказване на отсъствието на вина върху причинителя. Той, за да се освободи от отговорност, трябва да установи, че въпреки че е причинил вредите, поведението му не е било виновно.

Съдът намира, че са налице елементите на гореописания фактическия състав за ангажиране на деликтната отговорност на ответницата. С Присъда №4/31.01.2017г. по в. н. ч. х. д. №415/2016г. по описа на КОС тя е призната за виновна в това, че на 17.08.2014г. около 11.55 часа, в гр. ***, е причинила на ищцата лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка без разстройство на здравето – престъпление по чл. 130, ал. 2, пр. 1 от НК. Предвид горепосочената  присъда и на основание чл. 300 от ГПК фактът на деянието, противоправността му, неговото авторство и виновността на ответницата са безспорно установени.

Видно от показанията на свидетелите И.Х. и Л.Г., които съдът преценява при условията на чл. 172 от ГПК, и заключението по съдебно-медицинската експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно изготвено, вследствие на ударите от ответницата ищцата е получила следните травматични увреждания: контузия /натъртване на меки тъкани/ с кръвонасядане по лява предмишница и контузии /натъртване на меки тъкани и палпаторна болка/ на меки тъкани на главата и гърдите в левите им половини, които са й причинили болки и страдания за около две седмици.

Съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Като взе предвид характера и броя на причинените увреждания на ищцата, възрастта й и периода на възстановяване, съдът намира, че тя ще бъде справедливо обезвъзмездена по смисъла на закона за претърпените от нея болки и страдания вследствие на нанесените й от ответницата удари с обезщетение в размер на 650.00 лева. За разликата над 650.00 лева до пълния предявен размер от 1000.00 лева, т.е. за сумата от 350.00 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Предвид частичното уважаване на иска по чл. 45 от ЗЗД за сумата от 650.00 лева следва да се присъди и законната лихва върху тази сума, считано от 17.08.2014г. /датата на увреждането/ до окончателното й изплащане. Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Лихвата в случая има компенсаторен, а не мораторен характер, и се дължи като допълнение на обезщетението от деня на увреждането.

В настоящото производство Х.Г. е направила разноски в общ размер на 400.00 лева, в това число: 100.00 лева – разноски за възнаграждението на вещото лице, и 300.00 лева – платено адвокатско възнаграждение. Д.Й. е направила разноски по производството на делото в размер на 200.00 лева – платено адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищцата, съобразно уважената част от иска по чл. 45 от ЗЗД, направените от последната разноски по производството на делото в размер на 260.00 лева. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва да заплати на ответницата, съобразно отхвърлената част от иска по чл. 45 от ЗЗД, направените от последната разноски по производството на делото в размер на 70.00 лева. На основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 71, ал. 1, изр. 1, пр. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Кюстендилския районен съд държавна такса в размер на 50.00 лева.

 

Воден от гореизложеното, Кюстендилският районен съд

 

                                                      Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Д.Г.Й., с ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати на Х.К.Г., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата в размер на 650.00 /шестстотин и петдесет/ лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от причинената й от Д.Й. на 17.08.2014г. около 11.55 часа, в гр. ***, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка без разстройство на здравето, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.08.2014г. до окончателното й изплащане, и ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД за разликата над 650.00 лева до пълния претендиран размер – 1000.00 лева, т.е. за сумата от 350.00 лева.

ОСЪЖДА Д.Г.Й., с ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати на Х.К.Г., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата в размер на 260.00 /двеста и шестдесет/ лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА Х.К.Г., с ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати на Д.Г.Й., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата в размер на 70.00 /седемдесет/ лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА Д.Г.Й., с ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати по сметка на Кюстендилския районен съд сумата в размер на 50.00 /петдесет/ лева – държавна такса.

Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба пред Кюстендилския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: