Р Е Ш Е Н И Е
№ 2224/4.12.2020г.
град Пловдив, 04. 12. 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на осемнадесети ноември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря П. Ц. и участието на прокурора ПЕТЪР ПЕТРОВ, като разгледа докладваното
от член-съдия Ангелов касационно АНД № 2157 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XII от АПК.
Делото е
образувано по касационна жалба на Ф.М.М., чрез адв. Д.А., срещу Решение №1105 от
13.07.2020 година, постановено по АНД № 928 от 2020 година по описа на Районен
съд Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление №19-1030-004659 от
29.05.2019 г., издадено от Началник група към ОД на МВР-Пловдив, с което за
нарушение на чл.6 т.1 от Закона за движение по пътищата на основание чл. 183,
ал.3, т.5 от Закона за движение по пътищата му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 30,00 лв., както и за нарушение на чл.103 от
Закона за движение по пътищата на основание чл.175, ал.1 т.4 от Закона за
движение по пътищата му е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 150 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
С жалбата се иска отмяна на решението и на НП
изцяло.
В съдебното заседаниe Ф.М.М. не се
явява, не се представлява.
Ответникът – ОД на
МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция” не
се представлява.
Прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив, в свое
заключение, намира жалбата за неоснователна, поради което решението на
първоинстанционния съд следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Административен
съд Пловдив, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на
обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на
чл. 348 от НПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и
съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока
по чл. 211 от АПК, а по същество за частично основателна.
Пред
Районен съд Пловдив възоснова на събраните по делото доказателства по несъмнен
начин е установена следната фактическа обстановка: На 01.05.2019 г. около 15:15 ч. в
гр.Пловдив, на ул.Йоаким Груев №38 посока север-юг, А.Г.– младши автоконтрольор
към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция” установил Ф.М. като водач на лек
автомобил „Сеат Толедо“ с рег.№ *** да извършва следните нарушения:
1.
Навлиза след знак В-2;
2.
Не изпълнява разпореждането /указание/ на униформен служител да премести
автомобила от забранения участък /служебен паркинг на МВР/.
За
констатираните нарушения на водача бил съставен АУАН № 019510 от 01.05.2019 г.
В
хода на развилото се производство е издадено наказателно постановление, като не
се констатира допуснат съществен порок на проведения административнонаказателен
процес, който обуславя незаконосъобразност. Настоящата инстанция намира, че са
доказани по безспорен и категоричен начин фактите и обстоятелствата по административните нарушения.
Въз основа на
така приетата и от съда фактическа обстановка правилно на водача е вменена
отговорност за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, и е осъществил от обективна
страна състава на нарушението, като не се е съобразил с пътен знак В2 -
забранено влизането на ППС в двете посоки и е навлязъл в зоната му действие.
Налице е правилно приложение на материалния закон и на съответната на
нарушението санкционна норма.
Съгласно
чл.183, ал.3, т.5 пр. първо от ЗДвП се наказва с „глоба“ 30 лв. водач, който
навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство
или се движи в забранената посока на еднопосочен път. Така наложеното на
нарушителя наказание „глоба” е във фиксиран от закона размер и не може да бъде
намалено.
Съгласно
чл.175, ал.1 т.4 от ЗДвП наказва се с
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 до 6 месеца и с „глоба“ от 50
до 200 лв. водач, който не изпълни разпореждане на полицейски служител.
Съдът намира за
обосновани мотивите на първостепенният съд относно определеното на касатора наказание „глоба“ от 150 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, които напълно съответства на вида и тежестта на
нарушението. В тази връзка съдът е кредитирал дадените от свидетеля показания,
че нарушението било установено след подаден сигнал, както и че на водача били
отправени разпореждания да паркира на друго, незабранено за паркиране място,
същият категорично отказал.
При безспорна установеност на нарушенията
неоснователни са основните възражения на касатора за допуснати съществени
процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление.
По аргумент от разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН,
административнонаказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие
на предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е
„маловажен“ да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или
писмено нарушителя.
С издаването на наказателното постановление последният
недвусмислено е изразил становището си, че случаят не е маловажен. При
проверката на материалната законосъобразност на наказателното постановление
първоинстанционният съд също има задължение да извърши преценка дали
конкретното нарушение попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН (ТР №
1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС по ТД № 1/2007 г.) и в случая съдът е изпълнил
това свое задължение при осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност
на наказателното постановление.
Нарушението е описано детайлно и ясно, както и всички
обстоятелства, свързани с извършването му по начин, че на нарушителя е
предоставена възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му
и не е ограничено правото му на защита. С оглед изложеното съдът намира за
правилен формирания от районния съд извод, че както АУАН, така и НП са издадени
при спазване на процесуалните правила и материалния закон.
Относно наведените с касационната жалба възражения
касаещи необходимостта от издаване на ПАМ. За да е налице фактическо основание
за прилагането на ПАМ е без значение, дали с оглед останалите обстоятелства,
деянието се третира от закона като административно нарушение или престъпление.
Производството по налагане на ПАМ е самостоятелно, различно от производства по
ангажиране отговорността на водач на МПС за нарушения по ЗДв.П. Прилагането на
ПАМ не представлява административно-наказателна или наказателна санкция и не се
подчинява на режима на ЗАНН или НПК. Тя е вид административна принуда без
санкционни последици. С нея се прилага диспозицията на съответната правна норма
и затова не е средство за реализиране на административно-наказателна или
наказателна отговорност, а цели обезпечаване изпълнението на конкретно правно
задължение. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е утежняващ
индивидуален административен акт, налага се въз основа на предвидените в закона
предпоставки и се регулира от нормите на АПК. ПАМ се издава ако е нарушена
предвидена в закона за забрана, за принудителното съобразяване с която е
предвидено прилагането на административна мярка.
Не се установява по делото пред РС Пловдив да е
обосновано доказателствено искане за разпит на свидетел от страна на
жалбоподателя.
По изложените мотиви настоящата касационна инстанция
приема, че районният съд е приложил правилно материалния закон и при липса на
касационни основания за отмяна оспореното решение следва да бъде оставено в
сила.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административният съд Пловдив, двадесет
и първи състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №1105 от 13.07.2020
година, постановено по АНД № 928 от 2020 година по описа на Районен съд
Пловдив.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: