Р Е Ш Е Н И Е
№….
Гр. София, 26.06.2019г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита
Апостолова
Галя Вълкова
като разгледа докладваното гр.д. №6108 по описа за 2019год.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 435,
ал.2, т.6 и т.7 от ГПК.
Образувано
е по жалба на длъжника Застрахователно акционерно дружество ОЗК застраховане АД
срещу постановление на частен съдебен изпълнител В.М., постановено на 10,04,2019год.
по изп. д. №20198600400780, с което ЧСИ е
оставил без уважение възражение на длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на определеното възнаграждение за представляване на взискателя по
изпълнителното дело, както и искане за преизчисляване на начислена такса по
т.26 от ТТЗЧСИ. Жалбоподателят излага доводи, че сумата дължима на взискателя за
адв.възнаграждение е само за образуване на
изпълнителното дело, но не и за процесуално представителство и
съдействие. Твърди размерът на определените разноски за адвокатски хонорар
платен от взискателя да е прекомерен, тъй като не съответства на фактическата и
правна сложност на изпълнителното дело,
поради което е неприложима нормата на чл.10, т.2 от НМРАВ. Излага доводи, че при
изчисляване на т.26 от Тарифата върху събраната сума не следва да се включва
адвокатското възнаграждение, в условията на евентуалност, в случай че същото
следва да се изчисли като база за определяне на таксата, то следва таксата да
се определи върху редуцирания размер на адв.възнаграждение.
Съобразно изложеното излага
становище за отмяна на обжалваното постановление на ЧСИ и претендира намаляването
на разноските по изпълнението до минималния размер съобразно чл.10, т.1 от
НМРАВ и правилно определяне на таксата по т.26 от ТТЗЧСИ.
Взискателят –Х.А.М.не излага
становище по основателност на жалбата.
Частният съдебен изпълнител в изложените мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК
излага доводи, че жалбата е процесуално допустима, но по същество неоснователна,
тъй като са налице доказателства за платен адв.хонорар, а определените разноски
са в минимален размер, таксата по т.26 от ТТЗЧСИ е правилно определена.
Съдът намира депозираната жалба
по чл. 435 от ГПК да е подадена при активна, процесуална легитимация на
жалбоподателя – длъжник в изпълнителното производство срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление за разноските по
изпълнителното дело, обективирано в съобщение от 10.04.2019г., с което ЧСИ се е
произнесъл по възражение за намаляване на разноските по чл. 78, ал. 5 ГПК от 05.04.2019г.
Жалбата срещу постановлението за определяне на разноските в изпълнителния
процес е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и като
процесуално допустима следва да бъде разгледана по същество.
Видно от преписката
по делото изпълнителното производство е образувано по молба на взискателят – Х.А.М.,
чрез процесуален представител –адв.П.К.от 02,04,2019год., въз основа на издаден
изпълнителен лист от 18,03,2019год. срещу ЗАД ОЗК застраховане АД за вземане в
размер на 47500,00лв.-представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на И.Щ.И., ведно със законната
лихва от 24,04,2012год. до изплащане на вземането, към която е приложен договор
за правна защита и съдействие сключен между взискателя и адв.П.К., с договорено
адв.възнаграждение в размер на 2016,36лв./платено видно от отбелязването в
договора/. Освен молбата за образуване на изпълнителното производство от
процесуалния представител на взискателя са постъпили искания
вх.№18269/03,04,2019год., вх.№18271/03,04,2019год. с искане за извършване на
процесуални действия налагане на запори
и установяване на имуществото на длъжника.
Постъпило е плащане
в срока за доброволно изпълнение на 12,04,2019год. след връчване на
ПДИ/05,04,2019год./ на сума от 88805,74лв. покриваща цялото посочено в ПДИ вземане/.
Безспорно на
осн.чл.79, ал.1 от ГПК на длъжника по изпълнението се възлагат разноски
извършени от взискателя, включително за адвокатски хонорар. Съгласно чл.10 от НМРАВ -за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело
възнаграждението е
определено съгласно т.1-4 от същата норма. В т.1 е предвидено, че за образуване на изпълнително дело се дължи –200,00лв.; Съгласно чл.10, т.2 от НМРАВ за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в
чл. 7, ал. 2;
В случая не се спори, че в
срока за доброволно изпълнение, започващ да тече с получаване на призовката за
доброволно изпълнение сумите по изпълнителното основание са събрани чрез
наложен запор върху банковите сметки. Ето защо извършеното
процесуално представителство от процесуалния представител на взискателя се свежда до подаване
на молба за образуване на изпълнително производство. Исканията на проц. представител
обективирани с вх.№18269/03,04,2019год.,
вх.№18271/03,04,2019год. за извършване на процесуални действия по налагане
на запор и установяване на имуществото
на длъжника, съдът намира да не са били необходими, от една страна, тъй като с
молбата за образуване на изпълнителното производство на осн.чл.18 от ЗЧСИ е налице възлагане на ЧСИ, от друга страна
нуждата от същите би възникнала, в случай, че в срока за доброволно изпълнение
липсва изпълнение на задължението/било доброволно или по приложен изпълнителен
способ/. Предвид изложеното разноски за адв. възнаграждение по чл.10, т.2 от
НМРАВ не се дължат. Възнаграждението
по чл. 10, т. 1 от Наредбата възлиза на 200 лв. или 240,00лв. с ДДС
В частта по
неправилно начисляване :
Съгласно т.26 от Тарифата за
таксите към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху
събраната сума върху матеарилания интерес, както приложима в случая е б."д" от сочения текст/ при материален интерес от 50
000 лв. До 100000лв. - 3220лв.
+ 4 на сто за горницата над 50 000 лв./
Неправилно пропорционалната такса начислена от ЧСИ е изчисляване върху
цената на вземането по ИЛ и адв.хонорар. Изрично се сочи, че окончателната
такса за изпълнение се определя върху събраните суми. Тълкуването на нормата
предполага начисляване на таксата върху сумите предмет на изпълнението,
обективирани в изпълнителния титул. Адв.хонорар не съставлява част от вземането
подлежащо на изпълнение, поради което макар и да се събира за взискателя по арг.на
чл.78, ал.1 от ГПК не е събрана сума по смисъла на т.26 от Тарифата и не следва
да се взема предвид при начисляване на таксата. В този смисъл несъстоятелни са доводите изводими
от забележка 4 към т.26 от ТТЗЧСИ сочеща, че в размера на паричното вземане не
се включват авансовите такси доколкото адв. възнаграждение не е изключено, то
служи за определяне на база за изчисляване на таксата. Определената такса съобразно т.26 е в размер на 4461,32лв. или с начислен 20% ДДС/892,26лв./ върху нея в общ размер от 5353,58лв.
Ето
защо постановлението за разноски в посочената част следва да бъде отменено и
определен размер на таксата по т.26 от Тарифата вразмер на 5353,58лв.
Разноски в настоящото производство не се
дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално
поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на
настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно
накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя
отговорността за разноски. За извършените разноски в производството по жалба срещу
действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл.74 от ЗЧСИ.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
вх.№21331/17,04,2019год.по описа на ЧСИ В.М. на ЗАД“ОЗК застраховане"АД, постановление за разноските, обективирано в съобщение
10,04,2019год. по изп.д.№20198600400780 по описа на ЧСИ В.М., в частта, с която е оставено без уважение възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за дължимо адв.възнаграждение над общо 240,00лв./ с ДДС/ –адв.хонорар до
2016,36лв., както и в частта за такса
по т.26 от Тарифа към ЗЧСИ за сумата над 5353,58лв. до начисления размер от
5450,38лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.