М О Т И В И
към
ПРИСЪДА № 11 от 14.01.2011 г.
по
НОХД № 289 от 2011 г. по описа на РС-Гълъбово
Производството е
образувано по повод внесен от РП-Гълъбово в РС-Гълъбово обвинителен акт срещу П.Т.Т.,
с ЕГН **********, за това, че на 02.06.2010г., в гр.Гълъбово-ТЕЦ-1, чрез
използване на техническо средство – клещи за метал, отнел чужди движими вещи –
20 /двадесет/ метра меден кабел – заземително въже 185кв.мм., на обща стойност
506,95 лева от владението на С.П.И. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194,
ал.1 НК.
Производството по
делото се разгледа по реда на глава 20 от НПК.
В хода на
съдебното следствие РП-Гълъбово се представлява от Районен прокурор Р.Минчев,
който в хода на съдебните прения поддържа повдигнатото срещу подсъдимия П.Т.Т.,
обвинение, приемайки след анализ на събраният в хода на съдебното следствие
доказателствен материал, че подсъдимия е осъществил, както от обективна, така и
от субективна страна състава на престъплението, в което е обвинен.
Представителя на държавното обвинение предлага по отношение подсъдимия П.Т.,
съдът да наложи наказание “лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца, което
да бъде изтърпяно при „строг” първоначален режим.
В хода на
съдебното следствие подсъдимият П.Т., заявява, че разбира обвинението, признава
за виновен за това, че е отнел вещите, предмет на обвинението, но заявява, че
не е използвал техническо средство. Изказва съжаление за постъпката си и се
разкайва.
Съдът, след като
изслуша пренията на страните и подложи на обсъждане и анализ събраният по
делото доказателствен материал, намери за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият П.Т.Т. е роден на ***г***,
жител и живущ ***. По народност е българин, български гражданин, с основно
образование, безработен, неженен, осъждан, с ЕГН **********.
През 2010г.,
подс.П. Т. ***, което дружество извършвало ремонтни дейности в ТЕЦ-1 в
гр.Гълъбово. Св.Г.М.Б. и св.Г.С.Г., също работили в „Бушев” ООД гр.Димитровград
и познавали подс.Т.. На 01/02.06.2010г., през нощта, подс.Т. забелязъл парчета неизолиран
кабел – медно въже. Той решил да изнесе кабела от територията на ТЕЦ-1 и след
полунощ, на 02.06.2010г., подс.Т. взел няколко парчета, по около - общо около 20 метра, които скрил под дрехите си. След приключване на работа
изнесъл кабела от територията на предприятието, без да го забележи охраната на
обекта. Изнесеният кабел, подсъдимият пренесъл в гр.Димитровград и в следобеда
на същия ден - 02.06.2010г помолил св.Г. да го закара с автомобила си в пункт
за вторични суровини в гр.Димитровград. В пункта на ЕТ „Маркет Мейкър” в гр.Димитровград,
подс.Т. предал парчетата кабел, представляващ 14кг. мед. Св.Г.К.П. – управител
на фирмата, приела медта и отразила покупката в регистъра под номер 365/02.06.2010г.
За предадения кабел на подсъдимия била платена сумата от 98 лева, за което била
съставена покупко-изплащателна сметка № 966/02.06.2010г.
.
Св.С.П.И., който
работи като „Началник обект” към „Енемона Гълъбово” АД. Фирмата изгражда заземителна
система на централа ТЕЦ-1, в гр.Гълъбово. Кабелите са собственост на „Енемона
Гълъбово” АД. Единият вид от кабелите, с който се изпълняват системите е
неизолиран меден проводник със сечение 185 кв.мм. До момента на предаването на
обекта от „Енемона Гълъбово” АД, МОЛ на
кабелите е св.И..*** установил липсата на медния кабел и сигнализирал РУП –
Гълъбово. Във връзка с работата по случая, на 03.06.2010г. полицейски служител
при РУП-Гълъбово посетил пункта за вторични суровини на ЕТ „Маркет Мейкър” в
гр.Димитровград. Едно от парчетата меден проводник /20 см. 36 жилен/, предаден
от подс.Т. в пункта, е предаден от св.П. с протокол за доброволно предаване.
Видно от приетата
по делото съдебно-икономическа експертиза, стойността на 1 линеен метър
заземително въже 185кв.мм. е 12,96 евро и стойността на 20 линейни метра от
същото е 259,20 евро или 506,95 лева /петстотин и шест лева и деветдесет и пет
стотинки/, което е общата стойност на отнетото от подс.Т. имущество.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната
фактическа обстановка се установява от събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства: гласни - обясненията на подсъдимия П.Т.,
показанията на св.С.П.И., св.Г.М.Б., св.Г.с.Г. и св.Г.К.П., заключението на
вещото лице, писмените такива, приложени към ДП № 138/2010 г. по описа на
РУП-Гълъбово и приобщени по реда на чл.283 от НПК към доказателствения материал
по делото, както и веществените – парче заземително
въже с дължина 20 см.
Обсъждайки
свидетелските показания, съдът кредитира изцяло показанията на С.П.И.,
св.Г.М.Б., св.Г.С.Г. и св.Г.К.П.. Показанията им са
непротиворечиви, подкрепят се и от останалия доказателствен материал и съдът ги
кредитира с доверие, като намира, че всички тези свидетели възпроизвеждат
идентична фактология и свидетелите са възприели и макар и по различен начин
непротиворечиви обстоятелства.
На следващо място
съдът обсъди и обясненията на подсъдимия П.Т.Т., отчитайки обстоятелството, че
същите, освен че са доказателствено средство са и средство за защита,
което той упражнява по свое усмотрение. Затова достоверността на обясненията му
относно фактите от предмета на доказване се оценява на общо основание в
светлината на всички други доказателства и доказателствени средства, възприети
непосредствено. Обясненията подс.Т. в настоящия
случай изцяло са насочени към отричане на използването на техническо средство
при извършване на деянието. Съдът
намира, че обясненията на подсъдимия се явяват непротиворечиви, логични и се
подкрепят от останалите доказателства по делото, поради и което съдът ги
кредитира с доверие. По делото не е спорно противозаконното отнемане от страна
на подсъдимия на чуждите движими вещи, което и самият той признава, но не бе
установено по начин, небудещ съмнение, че това е станало с помощта на
техническо средство.
Съдът изцяло кредитира
заключението на съдебно-икономическа експертиза, изготвена в ДП и приобщено и
прието в хода на съдебното следствие. Заключението на вещото лице е обективно, обстойно,
не бе оспорено от страните и бе прието от съда като компетентно и
добросъвестно изготвено.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият П.Т.Т., с ЕГН **********
е извършил от обективна и субективна страна престъплението по чл.194, ал.1 от НК, а именно: че на 02.06.2010г., в гр.Гълъбово-ТЕЦ-1, е отнел чужди движими
вещи – 20 /двадесет/ метра меден кабел – заземително въже 185кв.мм., на обща
стойност 506,95 лева от владението на С.П.И. ***, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои.
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1 от НПК
една присъда не може да почива на предположения, а съгласно ал.2 на същия член
от Кодекса, съдът признава подсъдимият за виновен единствено и само когато
обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин. В противен случай,
съгласно разпоредбата на чл.304 от НПК, съдът следва да признае подсъдимия за
невинен, и то в случаите, когато на базата на тази несъмненост, базирана на
съответните предположения, не се установи, че деянието е извършено, че е
извършено, именно, от дадения подсъдим, при това виновно, или ако самото деяние
само по себе си не съставлява престъпление.
В настоящия случай, от събраните по делото
доказателства на неговата досъдебна и съдебна фаза, се установява по
категоричен и несъмнен начин единствено и само, че подсъдимия П.Т., на инкриминираната дата, е отнел чужди движими вещи – 20 метра меден кабел – заземително въже 185кв.мм., на стойност
506,95 лева от владението на С.П.И. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, което несъмнено съставлява престъпление по
чл.194, ал.1 на НК, но не е установено и не се доказа по един безспорен начин
/в случая липсват даже и косвени доказателства/, че при извършването на
деянието е използвано техническо средство. Поради тези причини, съдът оправда
подсъдимия по повдигнатото обвинение по 195, ал.1,
т.4, вр. чл.194, ал.1 НК.
От
установената фактическа и правна обстановка и от обективираните действия на
подсъдимия П.Т. се налага извода, че от субективна страна, престъплението е
извършено от него виновно - при форма
на вината - пряк умисъл, тъй като той
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
му последици и е целял настъпването им. Подсъдимият
е осъществил изпълнителното деяние отнемане в двете му части – той е прекратила
фактическата власт на собственика, върху вещите, предмет на престъплението и е
установил своя трайна фактическа власт върху тях – имал е възможност да се
разпорежда с тях, като със свои, което всъщност е и направил.
Причините и
условията за извършване на деянието от страна на подс. П.Т., според настоящия съдебен състав са ниската му правна
култура и стремежът му за облагодетелстване по неправомерен начин.
ПО
НАКАЗАНИЕТО
Съдът обсъди събраните по делото
доказателства и се съобрази с двата основни принципа – законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, изхождайки от
предвиденото за това престъпление наказание, степента на обществена опасност на
деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както
и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 от .
Съгласно
първия принцип на наказателно-правната ни система в специалния текст на чл.194,
ал.1 от НК, се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до осем години.
При
индивидуализация на наложеното наказание, съдът се съобрази с обществената
опасност на деянието и дееца, мотивите за извършване на престъплението,
степента и формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства по смисъла на Закона.
Като
смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия Т., съдът взе предвид направените
в хода на наказателното производство пълни и искрени самопризнания, младата му
възраст, оказаното съдействие на разследването, тежкото му материално положение
и имотно състояние. В случая съдът счита, че отегчаващо отговорността
обстоятелство е предходното му осъждане, което обаче не е за престъпление
против собствеността. Всички тези
обстоятелства, мотивират извода за наличието на предпоставките по чл.55 от НК -
смекчаващите обстоятелства по своята тежест и характер имат значение на
многобройни, при наличието, на които и най-лекото, предвидено в закона,
наказание ще бъде несъразмерно тежко. За престъплението по чл.194, ал. 1 от НК
е предвидено наказание до осем години лишаване от свобода. Минималният размер
на това наказание е предвиден не в санкцията на наказателноправна норма,
установена в Особената, а в Общата част на НК. Това е предпоставка, на
основание чл.55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК, да се замени наказанието
лишаване от свобода с наказание „пробация”, което ще способства за постигане на
целите, визирани в чл. 36 от НК.
Предвид
горното, съдът сметна, че на подсъдимия П.Т.Т. следва да бъде наложено наказание условията на чл.55, ал.1, т.2,
б.”б” от НК, т.е. замени наказанието лишаване от свобода с наказание „пробация”
– съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, при
следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок
от 2 години, с периодичност на срещите – 2 пъти седмично и „задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от 2 години.
Така
индивидуализираното по вид и размер на подсъдимия П.Т.Т., наказание, съдът намира,
че ще съдейства за поправянето на подсъдимия и за постигане на поставените от
закона превантивни цели, както по отношение на него, така и по отношение на
останалите членове на обществото - чл. 36 ал. 1 от НК.
ПО
РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО и ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Предвид факта, че
настоящият съдебен състав призна подсъдимият П.Т.Т. за виновен в извършване на
престъплението по чл.194, ал.1 от НК на основание чл.189, ал.3 от НПК, го осъди
да заплати направените разноски по делото в размер на 55 лева – възнаграждение за
вещо лице.
Предвид
разпоредбата на чл.53, ал.2, б.”б” от НК, вещественото доказателство: парче
заземително въже с дължина 20 см., беше
отнето в полза на държавата, като съдът постанови унищожаването му като
малоценна вещ.
По изложените от
фактическо и правно естество мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………….