№ 1347
гр. София, 10.11.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Атанас Н. Атанасов
Ирина Стоева
като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно частно
наказателно дело № 20211100604094 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор от СРП срещу определение
от 5.05.2021 г. на СРС, НО, 94-ти състав по НОХД № 12462/2020 г., с което на
основание чл. 249, ал. 1, вр. ал. 4, т. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е
прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на СРП за
отстраняване на посочени в определението процесуални нарушения,
допуснати в хода на досъдебното производство.
В протеста се излагат доводи, че неправилно в атакуваното определение
е възприето, че по досъдебното производство са допуснати посочените от
районния съд съществени процесуални нарушения. Твърди се, че при
изготвянето на постановлението за привличане на обвиняем и на
обвинителния акт са спазени всички законови изисквания за съдържание на
тези актове на органите на досъдебното производство, като не е било
ограничено правото на обвиняемото лице да разбере за какво деяние се води
наказателното производство срещу него. Предлага се определението да бъде
отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
разглеждането му.
1
Въззивният съдебен състав намери, че протестът е допустим, като
подаден в срок, от легитимирана да атакува определението страна.
Разгледан по същество, протестът e основателен.
Видно е от мотивите на протестираното определение, районният съд е
приел, че постановлението за привличане на обвиняемия и обвинителният акт
не съответстват на изискванията съответно на чл. 219, ал. 3 и на чл. 246, ал. 2
от НПК, тъй като било налице противоречие и съществувала неяснота
относно датата на извършване на вмененото на обвиняемия престъпление,
предвид посочването и на дата 13.12.2017 г., и на 14.12.2017 г.
Въззивният съдебен състав счита, че при изготвяне, съответно на
постановлението за привличане на обвиняемия и на внесения в СРС
обвинителен акт, органите на досъдебното производство са изпълнили
задълженията си по чл. 219, ал. 3 и по чл. 246, ал. 2 и ал. 3 от НПК.
Настоящият съдебен състав намира, че и постановлението за
привличане на обвиняем, и обвинителният акт отговарят на изискванията на
горепосочените процесуални разпоредби и позволяват на обвиняемото лице
пълноценно да разбере в извършване на какви действия е обвинено и
съответно да органазира защитата си.
В обстоятелствената част на обвинителния акт недвуслислено и ясно е
посочено, че на 3.12.2017 г. обвиняемият е попълнил и изпратил по
електронен път заявлението, в което са били посочени личните данни на
различно от него лице, като на следващия ден - 14.12.2017 г.
инкриминираната сума била преведена по сметка на обвиняемият, който също
на този ден я изтеглил.
Така изложената в обвинителния акт фактическа обстановка напълно
съотвества на процесуалните изисквания на чл. 247, ал. 2 от НПК, доколкото
съдържа безпротиворечиво и последователно всички фактически
обстоятелства, които се вменяват на обвиняемия и му позволяват да
организира защитата си в рамките на основната фаза на наказателния процес
– съдебното производство.
Не са налице противоречия, както в обвинителния акт, така и в
постановлението за привличане на обвиняемо лице, относно времето на
извършване на така вменената престъпна дейност. Ясно и несъмнено е, че
2
според органите на досъдебното производство, на 3.12.2017 г. обвиняемият е
попълнил съответния фурмуляр и го е изпратил по електронен път, а на
следващия ден - 4.12.2017 г. инкриминираната сума е напуснала
партимониума на посоченото в обвинителния акт като ощетено юридическо
лице и е постъпила във фактическата власт на обвиняемия.
При така изложените факти, преповторени и в заключителната част на
обвинителния акт, както и съдържащи се в постановлението за привличане,
въпрос по същество е на коя дата е извършено инкриминираното деяние,
въпрос, по който съдът следва да се произнесе с присъдата си, съобразно
установените в хода на съдебното следствие обстоятелства, съобразно
материалния наказателен закон и задължителните указания по прилагането
му, дадени в тълкувателната дейност на ВКС. Необосновано обаче е на стадия
на разпоредителното заседание да се оспорва тезата на държавното обвинение
относно възприетата дата на извършване на престъплението, за което е
повдигнато обвинение, доколкото това е въпрос по същество.
Въззивният съд намира, че по никакъв начин с предявеното на
досъдебното производство постановление за привличане и с внесения в СРС
обвинителен акт не е ограничено правото на предаденото на съд лице да
разбере в извършване на какво престъпление е обвинено и да се защитава
адекватно. Внесеният в СРС обвинителен акт позволява да бъде постановен
законосъобразен съдебен акт по същество, като бъдат надлежно проверени
твърдяните в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически
твърдения и бъде приложен съответстващият им материален закон.
С оглед на изложеното настоящият въззивен състав счита, че следва да
бъде отменено определението на първоинстанционния съд за прекратяване на
съдебното производство по делото и следва същото да бъде върнато на СРС
за продължаване на процесуалните действия по него.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 5.05.2021 г. на СРС, НО, 94-ти състав по
НОХД № 12462/2020 г., с което на основание чл. 249, ал. 1, вр. ал. 4, т. 1, вр.
чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е прекратено съдебното производство по делото и
същото е върнато на СРП за отстраняване на посочени в определението
процесуални нарушения, допуснати в хода на досъдебното производство И
3
ВРЪЩА ДЕЛОТО на съда за продължаване на процесуалните действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА
ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4